РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Стара Загора, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря М. Огн. Н.
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530102885 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът И. К. Г. твърди, че с ответницата Г. И. П. се намирали в
облигационни отношения възникнали от договор за наем на недвижим имот
от ********** г. /така и приемо-предавателен протокол от ********** г./,
като ищецът в качеството си на наемодател, е предоставил в полза на
ответницата, в качеството си на наемател, за временно и възмездно ползване
следния недвижим имот: Апартамент № ***, находящ се в гр. *******,
******, ул. „************“, бл. ****, вх. В. Съгласно чл. 2, ал. 1 на договора
за наем, наемателят се е задължил да заплаща в полза на наемодателя месечна
наемна цена в размер на 500,00 лева. Доколкото страните договорили, че
наемодателят ще заплаща всички текущи сметки /ток, вода, отопление,
интернет, телевизия, входни такси/, в чл. 2, ал. 3 от договора наемателят е
поел задължение да предоставя на наемодателя предварително и ежемесечно
сумата в размер на 100,00 лева. За разликата над ежемесечно авансираните от
1
наемателя 100,00 лева , същият е поел задължение за доплащане, респективно
наемодателят е поел задължение за изравняване и връщане на надплатените
суми на всеки шест месеца. Съгласно приемо-предавателен протокол от
15.02.2022 г. страните прекратили договора за наем на недвижим имот от
********** г., като апартаментът, предмет на договора, бил предаден в полза
на наемодателя. Към датата на прекратяване на договора за наем - 15.02.2022
г., наемателят е бил заплатил в полза на наемодателя сума в общ размер на
700,00 лева за периода от м. 07.2021 г. до м. 01.2022 г. При прекратяване на
договора ищецът предоставил срещу подпис на ответницата подробен отчет
за изразходените комунални разходи и общо дължимата сума, която към
датата на съставяне на справката и приемо-предавателния протокол -
15.02.2022 г. възлизала на 1467,25 лева /така справка за месечно потребление
от 15.02.2022 г./. Доколкото посоченото сума не съдържала разходите за м.
01.02.2022 г. - 15.02.2022 г., ищецът прилага към исковата молба и месечно
потребление към м. 03.2022 г., от което било видно, че общото потребление
на наемателя, включително за м. 02.2022 г., възлизало на сумата в общ размер
на 1541,88 лева, както следва: 1/ Такса „ВиК /Софийска вода АД/“ - 1.1/ м.
юли 2021 г., стойност 0,00 лева; 1.2/ м. август 2021 г., стойност 4,88 лева; 1.3/
м. септември 2021 г., стойност 17,62 лева; 1.4/ м. октомври 2021 г., стойност
20,54 лева; 1.5/ м. ноември 2021 г., стойност 112,56 лева; 1.6/ м. декември
2021 г., стойност 46,97 лева; 1.7/ м. януари 2022 г., стойност 41,09 лева; 1.8/
м. февруари 2022 г., стойност 85,12 лева; 1.9/ м. март 2022 г., стойност 41,09
лева. общо 369,87 лева; 2/ Такса „ТВ и Интернет /Виваком/“ - 2.1/ м. юли
2021 г., стойност 22,79 лева; 2.2/ м. август 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.3/ м.
септември 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.4/ м. октомври 2021 г., стойност
22,79 лева; 2.5/ м. ноември 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.6/ м. декември 2021
г., стойност 22,79 лева; 2.7/ м. януари 2022 г., стойност 22,79 лева; 2.8/ м.
февруари 2022 г., стойност 11,90 лева. общо 171,43 лева; 3/ Такса
„Електрическа енергия /ЧЕЗ/“: 3.1/ м. юли 2021 г., стойност 19,88 лева; 3.2/ м.
август 2021 г., стойност 30,60 лева; 3.3/ м. септември 2021 г., стойност 32,57
лева; 3.4/ м. октомври 2021 г., стойност 39,29 лева; 3.5/ м. ноември 2021 г.,
стойност 108,20 лева; 3.6/ м. декември 2021 г., стойност 132,36 лева; 3.7/ м.
януари 2022 г., стойност 206,02 лева; 3.8/ м. февруари 2022 г., стойност 73,51
лева. общо 642,43 лева; 4/ Такса „Парно и топла вода /Топлофикация София
ЕАД/: 4.1/ м. юли 2021 г., стойност 11,33 лева; 4.2/ м. август 2021 г., стойност
2
7,34 лева; 4.3/ м. септември 2021 г., стойност 14,09 лева; 4.4/ м. октомври
2021 г., стойност 46,43 лева; 4.5/ м. ноември 2021 г., стойност 68,96 лева; 4.6/
м. декември 2021 г., стойност 76,30 лева; 4.7/ м. януари 2022 г., стойност
71,92 лева; 4.8/ м. февруари 2022 г., стойност 61,78 лева. общо 358,15 лева.
Сумите за дължимите комунални разходи били заплащани от А. Г. П. от
името на И. К. Г. /живеещи във фактическо съжителство/. За исковата сума
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. И. П. /841,88 лева -
главница по договорно задължение съгласно сключен между И. Г. и Г. П.
договор за наем на недвижим имот от ********** г. и било образувано ч.гр.д.
№ 2257/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като на 06.06.2022 г.
била издадена Заповед № 1178 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Доколкото заповедта за изпълнение не била редовно връчена на
длъжника, с разпореждане № 3295/25.05.2023 г., съдът е указал на заявителя,
че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /при
условията на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК/. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 841,88 лева - главница по
договорно задължение съгласно сключен между И. Г. и Г. П. договор за наем
на недвижим имот от ********** г., представляващо разликата между общата
стойност на заплатените комунални разходи в размер на 1541,88 лева и
авансираните суми в общ размер на 700,00 лева за периода от м. 07.2021 г. до
м. 02.2022 г., ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
адв. С. М., назначен за особен представител на ответника, в който заема
становище за допустимост и неоснователност на исковете. Признава, че
между страните е бил сключен договор за наем, както и че ответницата
дължала надвнесени над 100,00 лева дадени авансово месечно суми за битови
разходи, а наемодателят дължал връщане на дадения депозит от още 500,00
лева след прекратяване на договора. Не се спорело още, че договорът бил
прекратен на 15.02.2022 г. С приемо-предавателен протокол от 15.02.2022 г.
ответницата се съгласила, че дължи за битови разходи по списък към
протокола сумата от 767,25 лева и то условно, след като „разгледаала“
3
списъка. С други суми, сочи, че не се е запознавала като размер на тези
задължения и откъде са възникнали. Същевременно ответницата изяснява, че
съгласно чл. 2, ал. 3 от Договорът наемодателят дължал връщане на
депозитът от 500,00 лева, който му бил даден при сключване на договора.
Връщането било дължимо на договорното основание, на което била изградена
и ищцовата претенция, което правело възможно прихващане на насрещни
задължения до размера на по-малкото. Ищецът бил представил към
доказателствата по делото заверени извлечения от карнети на ЧЕЗ, ВИК
„Софийска вода - Ел Канали и Каса“ „Топлофикация София“ и „Виваком“ за
периода от м. юли 2021 г. до м. януари 2022 г. с посочен абонатен номер и
референтен номер в канал „Електронно банкиране“ с наредител А. Г. П..
Ответницата сочи, че няма задължения към съжителката на наемодателя си, а
и не й било известен абонатния номер на партидата за ползвана ел.енергия,
води, парно или телевизия в наетия имот. Това правело невъзможно
сравнение на показанията на отчетените средства за техническо измерване и
данните по приемо-предавателните протоколи, подписвани при приемане и
издаване на имота и показания на карнетите за плащане. Това не били
електронни фактури, в които е описано местонахождение на имота на
абонатния номер, периода на начисляване на ел. енергията и показанията на
средството за техническо измерване, и предмет на сделката. Освен, че се
представяли карнети от трето лице, от тях не можело да се получи
информация за действително консумирана ел.енергия и дали това е станало от
мен ответницата. Дефиниция на понятието „електронна фактура“ било дадено
в разпоредбата на чл. 217 от Директива 2010/45/ЕС - фактура, която съдържа
информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в
какъвто и да било електронен формат. От значение било да се отбележи, че
електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябвало да
съдържа елементите, които се изискват с Директивата за ДДС. Съгласно
Директивата за ДДС, за да може една фактура да бъде считана за електронна
фактура, същата трябвало да бъде издадена и получена в какъвто и да било
електронен формат. В контекст на горното, не всички фактури, издадени в
електронен формат, можели да бъдат считани за електронни фактури.
Фактурите трябвало да отразяват действителните доставки, поради което
следва да бъдат осигурени тяхната автентичност, цялост и четливост.
Съгласно разпоредбите на чл. 233, т. 2 от Директива 2010/45/ЕС, данъчно
4
задълженото лице можело да изпълни задължението си да гарантира
автентичността на произхода и целостта на съдържанието например чрез
използването на технологиите, описани в посочената разпоредба:
усъвършенстван електронен подпис или електронен обмен на данни /БОД/.
Аналогично с постановките, указани в чл. 233, т. 1 и т. 2 от Директива
2010/45/ЕС било изискването, регламентирано в разпоредбата на чл. 114, ал. 6
ЗДДС. Чл. 114, ал. 10 ЗДДС във вр. с ал. 11 от същата разпоредба
регламентирал, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на
съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се
осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на
стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата
или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги, а
автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на
електронна фактура и електронно известие към Фактура се осигуряват чрез
следните примерни технологии:!, квалифициран електронен подпис по
смисъла на по смисъла на Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /от 28 август 2014 г./ и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/ или 2. електронен обмен на данни. Автентичност на произхода
означавало уверение за самоличността на доставчика или на издаващия
фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на
получателя по доставката, в съответствие с §1, т. 65 от ДР на ЗДДС. Цялост
на съдържанието, по смисъла на §1, т. 66 от ДР на ДОПК, означавало, че
съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено, като
форматът на електронна фактура и електронно известие към фактура може да
бъде променян. Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на
съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се
осигурява от данъчно-задълженото лице чрез всякакъв контрол на
стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата
или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Съгласно чл.
3 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.
3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 налагат регламентите на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
5
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /от 28 август 2014 г./.
Едно от императивните изисквания е ясна идентификация на страните.
Приложените електронни документи не отговаряли на изискването за
автентичност, подробно развито по-горе. Не се установявало, че са били в
електронен обмен и са достигнали до знанието на ответницата. В този смисъл
оспорва, че дължи тези суми във връзка с договора за наем. Моли за
отхвърляне на иска, а при евентуалност поддържа възражението си за
прихващане за сумата от 500,00 лв.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от адвокат, който депозира писмена молба и моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се
явява, а чрез нейния особен представител адвокат, заема позиция за
неоснователност на иска, вкл. поддържа направеното възражение за
прихващане.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че между ищеца и ответницата има
сключен договор за наем от ********** г., имота е предаден на същата дата
на наемателката, договорът е прекратен на 15.02.2022 г. по взаимно съгласие
на страните, наемодателят е платил сумата от 1541,88 лева, представляващи
комунални разходи в периода м.07.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата от 700,00
лева е предплатена от наемателката на наемодателя за комунални разходи и
наемателката е предоставила сумата от 500,00 лева на наемодателя
представляваща депозит съгласно чл. 2 от договора за наем /така и договор за
наем на недвижим имот и приемо-предавателен протокол от ********** г., л.
5-6 от делото, приемо-предавателен протокол и справки, л. 7-8 от делото и
платежни нареждания/справки за извършени плащания, л. 9-24 от делото/.
Вследствие уважено доказателствено искане, свързано с
възражението за прихващане, на ответната страна за предоставяне на
6
изравнителната сметка за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. за процесния
апартамент предмет на договора за наем от ********** г. ищецът е
предоставил изравнителна сметка за отоплителен сезон 2021 г. - 2022 г. /л. 85-
86 от делото/ - но още тук следва да се посочи, че явно се вижда, че
предоставената от ищеца изравнителна сметка е по отношение на друг
апартамент поради три несъмнени причини отнасящи се както до адреса на
апартамента, така и до абонатния номер и клиента на доставчика на топлинна
енергия - 1/ процесният апартамент предмет на договора за наем от
********** г. /вж. чл. 1, ал. 1 от договора, също приемо-предавателен
протокол от ********** г. и 15.02.2022 г./, така посочен и в исковата
молба – стр. 2 от нея, и описан като предмет на договора се намира на
адрес: гр. ******, ул. „******“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***докато в
представената от ищеца изравнителна сметка е посочен друг апартамент
на друг адрес: гр. *******, ул. „********“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***, 2/
абонатните номера на двата апартамента дадени от „Топлофикация
София“ ЕАД също са различни – за процесния апартамент предмет на
договора за наем от ********** г. абонатният номер е посочен във всички
предоставени от ищеца платежни нареждания, с които обосновава
заплатените от него суми към „Топлофикация София“ ЕАД /л. 16-19 от
делото/ и е № ***********, а в представената изравнителна сметка е
посочен друг абонатен номер, а именно № **********, т.е. са различни
както адресите, така и абонатните номера, следователно става въпрос за
два различни недвижими имота и 3/ в исковата молба се сочи, че
наемодател е ищецът И. Г., т.е. той е клиент на „Топлофикация“ ЕАД
като собственик на отдавания от него под наем недвижим имот, като от
негово име А. П. е заплащала процесните задължения, а в представената
изравнителна сметка освен друг абонатен номер и адрес на апартамента,
се сочи като клиент на „Топлофикация – София“ ЕАД съвсем друго лице
– М. О.
От приложеното ч.гр.д. № 2257/2022 г. на Старозагорски районен съд,
се установи, че е издадена в полза на И. Г. срещу Г. П. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 841,88 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.06.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство в размер на 385,00 лв. Тъй като длъжницата не е била открита
7
на известните адреси, съобщението до нея е било приложено по делото, на
основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
иск за установяване вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно съединени
установителни искове е по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.232, ал.
2, предл. второ ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД.
Възникването на спорното право се обуславя от проявлението на
следните юридически факти: 1/ наличие на валидно наемно правоотношение
между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в
посочения от ищеца размер; 2/ че ищецът е изпълнил своето задължение да
предаде имота на ответника; 3/ че наемателят не е заплатил консумативните
разноски за имота.
1/ По предявените искове за заплащане на консумативни разноски
настоящият съд намира, че действително са възникнали претендираните
вземания за разликата между 1467,25 лв. и заплатените от ответницата 700,00
лв. по следните съображения:
В конкретния случай между страните по делото бе обявено за
безспорно, че договорното правоотношение е било прекратено предсрочно на
15.02.2021 г., на която дата страните подписали приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ връщане на държането на имота и състоянието, в
което наемателят изпълнява задължението си. Съгласно разпоредбата на чл.
232, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД върху наемателя тежи задължението да посреща
наред с наемната цена още и разходите, свързани с ползването на вещта,
т.нар. консумативни разходи. Страните по настоящото производство са
постигнали съгласие наемателят да заплаща отделно от наемната цена и
всички консумативни разходи предоставяйки предварително сумата от 100,00
лв. ежемесечно, като на всеки шест месеца страните ще правят изравняване
/чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 3 от договора/. Представени са с исковата молба
платежни нареждания установяваща твърдението на ищеца, че е заплатил
сумата от общо 1541,88 лв. – стойност на потребените комунални услуги за
процесния период към различни доставчици, а ответницата за същия период е
8
предоставила 700,00 лв. В случая претенцията е за потребени комунални
услуги в наетия имот за период, в който договорът за наем не е бил
прекратен, а именно за периода от м. юли 2021 г. – м. февруари 2022 г.
Следва да бъде посочено, че за основателността на иска по чл. 232, ал. 2,
предл. 2-ро от ЗЗД /иск за реално изпълнение на договорно задължение/ е без
значение дали наемодателят е заплатил начислените суми в полза на
дружествата-доставчици или не. Ответницата не е провела насрещно
доказване, че разходите са в друг размер, нито е провела доказване с
допустими доказателствени средства, което е в нейна доказателствена тежест
/чл. 154, ал. 1 от ГПК/, че ги е заплатила на ищеца, поради което следва да се
приеме, че вземането съществува. Действително ответницата оспорва своето
задължение за заплащане на стойността на потребените комунални услуги по
договора за наем от ********** г., но тъй като от представените писмени
доказателства се установява от една страна, че тя е признала размера на
задълженията за комунални услуги от общо 1541,88 лв. за периода м. юли
2021 г. – м. февруари 2022 г. подписвайки приемо-предавателни протокол от
15.02.2022 т., вкл. справките към него и от друга страна е обявено за
безспорно с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че
ищецът е заплатил сумата от общо 1467,25 лв., настоящата съдебна инстанция
приема, че ответницата е признала настъпването на всички правнорелевантни
факти, от които възниква по основание претендираното главно притезателно
право, а именно – 1. наличие на валидно наемно правоотношение между
страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения
от ищеца размер; 2. че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде
имота на ответника; 3. че наемателят не е заплатил консумативните разноски
за имота, а това е било направено от наемодателя за разликата над 700,00 лв.
до 1467,25 лв. Извънсъдебното поведение – доброволно подписване на
признание за своите задължения /вж. приемо-предавателен протокол и
справки към него от 15.02.2021 г., л. 7-8 от делото/ е факт навеждащ на извод
за съществуване на претендираните вземания. Това е така, защото преценката
на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на
основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези
обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на
спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава
съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за
9
абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на
страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях
в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни
/така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 952/2010 г., IV г.о./.
Поради това направеното извънсъдебно признание ще бъде ценено с оглед
разпоредбата на чл. 175 ГПК, т. е. съгласно всички обстоятелства по делото
/така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./.
Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г.о .
е прието, че изявлението, с което се признава съществуването на дълга е
извънсъдебно признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на
всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК. В настоящия случай
ответницата е подписала приемо-предавателния протокол от 15.02.2022 г.
съдържащ подробна справка за нейните задължения за комунални услуги
извън вече заплатените 700,00 лв. Не са налице фактически твърдения или
доказателства по делото, които да установяват, че ответницата е оспорила
съществуването на задължението си. А извънсъдебното признание на факти
/доброволно подписване на протоколо и справките обективиращи нейните
задължения/ е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни
доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК /така напр. решение № 69/16.01.2020 г.
на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2521/2019 г., решение №
3015/04.05.2017 г. на Софийски градски съд по в. гр.д. № 13587/2016 г./.
Признаването на длъжника може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг на кредитора
/така решение № 100/20.06.2011г. на ВКС по т.д.№194/2010 г., ІІ т.о.;
решение № 98/26.07.2013г. на ВКС по т.д.№851/2012г, І т.о., решение №
161/03.02.2016г. на ВКС по т.д. №1934/2014г., І т.о./. Вън от съмнение, е че
плащането по едно съществуващо задължение съставлява конкудентно
действие по неговото потвърждаване от длъжника - така решение
№255/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 145/2012г., ІІ т.о. Нещо повече, в
конкретния случай ответницата в настоящото производство не е
направила/въвела твърдение в отговора на исковата молба, че не дължи
изобщо суми за направени комунални разходи, поради което не могат да
10
бъдат обсъждани направените от нея възражения за недоказаност на
фактическия състав, при проявлението на който възникват предявените
вземания - така решение № 3309/18.11.2022 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 8847/2021 г., решение № 3684/26.05.2017 г. на Софийски градски
съд по в.гр.д. № 10554/2016 г., решение № 3015/04.05.2017 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 13587/2016 г.
Не се споделя изразеното в отговора на исковата молба, че
представените писмени доказателства не установявали наличието на
стойността на реално потребените услуги, тъй като от една страна
ответницата подписвайки приемо-предавателния протокол от 15.02.2022 г. и
справката към него се е съгласила с тези размери, а по делото бе обявено за
безспорно, че ищецът е заплатил разликата от 841,88 лв. Освен това не
фактурата е източник на задължението на потребителя да заплаща
комуналните услуги, а съответният договор за предоставяне на ВиК услуги,
електрически услуги или за топлинна енергия, като ответницата е следвало да
сравни показанията на средствата за измерване преди подписване на приемо-
предавателния протокол от 15.02.2022 г. и справките към него, още повече, че
тези задължения възникват ежемесечно. Във връзка с изложеното не следва да
се подминава още едно обстоятелство относно показанията на средствата за
техническо измерване – не се спори по делото, че ответницата е предоставяла
ежемесечно сумата от 100,00 лв. за битови сметки, които както се посочи
възникват ежемесечно. Поради това в случая е приложима и практиката на
Старозагорски окръжен съд обективирана напр. в решение №
260154/15.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1026/2021
г., в което се сочи, че с плащането на начислените задължения след
издаването на фактурата, ответникът на практика е потвърдил
установените показания. В случая няма спор, че ответницата е заплащала
ежемесечно по 100,00 лв. на своя наемодател, т.е. след издаването на
съответната фактура. Поради това Старозагорски окръжен съд е намерил, а и
настоящият съд намира, че с плащането на начислените задължения след
издаването на всяка ежемесечна фактура ответницата на практика е
потвърдила установените показания по предходните измервания, тъй като
новоначислените суми са били на база разликата с показанията от
предходните проверки.
2/ По евентуалното възражение за прихващане:
11
С отговора на исковата молба е въведено възражение за прихващане на
задължението на ответницата за заплащане на наемна цена с вземането й за
предадения депозит, обезпечаващ изпълнение на задълженията й по договора
за наем. Предвид сбъдването на вътрешно-процесуалното условие, под което
е предявено, с оглед основателността на иска по чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро от
ЗЗД за сумата от 841,88 лв. – неплатени консумативни разходи за периода м.
юли 2021 г. – м. февруари 2022 г. следва да бъде разгледано своевременно
направеното от ответницата в писмения отговор евентуално възражение за
съдебно прихващане с нейно насрещно вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД за връщане на платения депозит по процесния договор за наем в размер
на 500,00 лв., вкл. при съобразяване на съдебната практика в сходни случай –
вж. напр. решение № 334/18.01.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д.
№ 10746/2022 г., решение № 260730/22.10.2020 г. на Софийски градски съд
по в.гр.д. № 3172/2020 г., решение № 265911/28.09.2021 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 406/2021 г. обуславящи разглеждане и уважаване
на сходни възражения за прихващане.
Доводите на ищеца в молба /л. 70-71 от делото/ относно
допустимостта на възражението за прихващане не се споделят от
настоящия съд, тъй като това вземане произтича от същото договорно
правоотношение, което е било прекратено още към 15.02.2022 г. /принципно
това не е и включено във фактически състав на прихващането - следва да се
изясни на ищеца, че във фактическия състав на прихващането дори не е
необходимо насрещните вземания да произтичат от едно и също
правоотношение или между тях да има някаква връзка, като в настоящия
случай дори произтичат от едно и също договорно правоотношение/ и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва всяка страна да върне даденото по
договора. Вярно е, че връщането или не на депозита е обвързано с издадена
изравнителна сметка за отоплителен сезон 2021 г. 2022 г., но е обективно
невярно изложеното в молбата /л. 70-71 от делото/, че към датата на
предявяване на иска изравнителната сметка не е била известна на ищеца –
искът е предявен на 10.07.2023 г., а в срок до 15 юли след края на съответния
отоплителен сезон топлинният счетоводител предоставя на клиентите
индивидуалните им изравнителни сметки по избран от тях начин - по
електронна поща или на адреса на имота. Въз основа на индивидуалната
12
изравнителна сметка се издава обща фактура за отчетния период на клиента.
Възражения относно отчетените показания на уредите, изравнителната
сметка, както и заявки за допълнителен отчет на уредите могат да се правят
до 31 август – така изрично чл. 70, ал. 7 и 8 вр. ал. 6 от Наредба за № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, които гласят, че в срока по ал. 6 /15
юли/ лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ изготвя и предоставя на клиентите в
сградата - етажна собственост, индивидуалните им изравнителни сметки чрез
лицензиран пощенски оператор, по електронна поща или на адреса на имота,
намиращ се в сградата - етажна собственост. Рекламации /възражения/ по
отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и
рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до
31 август. Следователно ищецът е бил наясно с изравнителната сметка за
отоплителен сезон 2021 г. - 2022 г. най-късно към дата 15.07.2022 г., а
искът е предявен едва на 10.07.2023 г. – почти една година по-късно, вкл.
няма предявена претенция за заплащане на изравнителна сметка почти
две години след нейното издаване, т.е. след преценка на датата на
предявяване на иска, която е 10.07.2023 г. и момента на издаване на
изравнителната сметка – най-късно на 15.07.2022 г. не може и да се
говори за нововъзникнали факти. Поради това самият ищец е следвало
да съобрази каква част от вземането си да предяви с иска отчитайки
своето задължение за връщане на заплатения депозит, като следва да се
посочи още, че съдебното решение трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Това означава да се вземат предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на
13
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не
налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването
на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна
предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за
установяване на съществуването на права към минал момент са допустими
само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното
производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по
реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради
това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан
от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така
и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1
ГПК. Вземането на наемателя за връщане на платения депозит /в пълен
размер или частично, след прихващане на вземания на насрещната страна за
стойността на консумативните разноски/ е било надлежно въведено в
предмета на делото чрез възражение за съдебно прихващане между двете
вземания. А и предявеното вземане за прихващане има собствен
правопораждащ фактически състав /ще се ползва и със собствена СПН – чл.
298, ал. 4 ГПК/, като няма процесуална пречка ищецът да се защитава по
съществото на този правен спор навеждайки факти за недължимост на този
депозит извън вече предявените с исковата молба, каквито той не само не
въвежда, но дори и не представя изравнителната сметка за отоплителен сезон
2021 г. 2022 г. Поради това не се споделя аргумента на ищеца, че същият не
можел да въведе в производството по чл. 422 ГПК вземането си за
14
изравнителната сметка – действително подобно изменение на иска не е
допустимо, но същият може и следва да въведе такова вземане именно като
защита по предявеното за прихващане насрещно вземане на ответницата
твърдейки, че то изобщо не е възникнало поради наличие на задължения по
изравнителна сметка, защото тогава възражението за прихващане няма да
бъде уважено. Отделно от това неправилно ищецът счита, че ответницата
следвало да чака предявена от него искова претенция за заплащане на
изравнителни сметки и едва тогава да се въведяло възражението за
прихващане с платения депозит – подобно изискване не съществува. Още
повече, че дори след предявяване на възражението за прихващане ищецът не
подава искова молба за заплащане на суми дължими по изравнителна сметка
/не е направил това и в продължение на вече две години/. А и възражението за
прихващане може да бъде уважено само веднъж, защото вземането за
възстановяване на депозит е едно и ако ищецът има претенции за неплатени
суми по изравнителна сметка би могъл да ги предяви в отделно производство,
в което ответницата няма да има възможност да въведе отново същото
възражение за прихващане поради наличието на СПН.
Основателността на възражението за прихващане е обусловено от
установяване на следните обстоятелства: 1/ ищецът да е заплатил депозит по
договора за наем; 2/ договорът за наем да е прекратен; 3/ към момента на
прекратяването наемателят не е имал задължения към ищеца по договора,
чието изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК бе обявено
за безспорно, че при сключване на договора за наем ответницата е платила на
ищеца 500,00 лв. депозит, който е следвало по съглашението на страните да се
върне след получаване на изравнителната сметка за съответния отоплителен
сезон, в случаите когато не бъде начислено доплащане /чл. 2, ал. 3, изр.
четири от договора за наем/. Договорът сочи възникване на това задължение,
като по делото е установено, че договорът е влязъл в сила, имотът е предаден
на наемателката за ползване. Следва да се посочи, че по делото ищецът както
съдебно призна плащането на депозита от 500,00 лв. /вж. и молба от ищеца, л.
70-71 от делото/, така и извънсъдебно /вж. приемо-предавателен протокол от
14.02.2022 г. – „наемодателят дължи на Гени 500,00 лв.“/, като единствено
счита, че същият не подлежи на връщане в настоящото съдебно производство,
поради което и така събраните доказателства по делото настоящият съд
15
приема за достатъчни, за да установят това обстоятелство.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, прихващане може да се
извърши само ако активното вземане /вземането на страната, която прихваща/
е изискуемо и ликвидно. Според чл. 2, ал. 3, предл. четвърто от договора
наемодателят има задължение да върне сумата от 500,00 лв. /депозит/ ако от
топлинното счетоводство не начислят доплащане. При съобразяване на
изложеното се налага извод, че уговорката на страните по чл. 2, ал. 1, предл.
трето и ал. 3, предл. четвърто от договора за заплащане на депозит от страна
на наемателя, съдържа белезите на договор за залог - чл. 149 - чл. 161 ЗЗД,
тъй като действителната обща воля на страните е била с предаването на
паричната сума в размер на 500,00 лв. /наименована в договора „депозит“/ да
се обезпечи изпълнението на всички задължения на наемателя, включително
да се обезпечи задължението му за заплащане на консумативните разходи.
Сумата се явява предоставена в качеството на залог, обезпечаващ
удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични задължения
на наемателя. Заложното право осигурява на заложния кредитор
възможността да упражнява фактическа власт върху документите за
заложеното вземане /паричната сума/, докато обезпеченото вземане бъде
погасено изцяло. Това право има абсолютен характер и е противопоставимо,
както на длъжника, така и на всяко трето лице. Т.е. в частност ищецът има
право да задължи процесната сума до момента, в който наемателят заплати
всички дължими суми. Както се посочи, за да се уважи възражението за
прихващане следва да са изпълнени условията на чл. 103 ЗЗД, а именно –
наличие на насрещни еднородни вземания /задължения/, изискуемост на
вземанията и ликвидност. В случая не само договорът за наем е прекратен на
15.02.2022 г., а и изравнителната сметка за отоплителния сезон е била
известна на ищеца най-късно на 15.07.2022 г., като следва да се посочи, че
договорът не съдържа уговорка как се процедира от страните с обсъждания
депозит от 500,00 лв. при евентуално негово прекратяване преди края на
отоплителния сезон и издаване на изравнителната сметка – както е станало в
случая. Поради това още в момента на прекратяване на договора за наем на
15.02.2022 г. /или най-късно 15.07.2022 г./ се е породила възможността да
бъде извършено прихващане, т.е. договорът за наем е прекратен, поради
което и вземане за връщане на платения депозит е възникнало. Действително,
чл. 2, ал. 3, предл. четвърто от договора сочи, че следва да се върне само
16
онази част от него, която надхвърля неплатените суми за потребени
комунални услуги в имота съгласно изравнителната сметка – „ако от
топлинното счетоводство не начислят доплащане“, но заедно с това от
приемо-предавателния протокол се установява ясното изявление на ищеца за
връщане на депозита от 500,00 лв. при издаване на изравнителната сметка.
При тълкуване на волята на страните при условията на чл. 20 ЗЗД следва
извод, че всъщност страните са уговорили да се направи прихващане между
вземания за плащане на консумативи за ползването на имота и вземане за
връщане на депозита. Поради това няма пречка да се извърши прихващане
между насрещните вземания на страните по делото. Съглашение за същото
страните са постигнали и с разпоредбата на чл. 2, ал. 3, предл. четвърто от
договора за наем. Тъй като се установи, че ищецът има вземане за неплатени
комунални разходи за периода м. юли 2021 г. – м. февруари 2022 г., а
ответницата има вземане за дадения от нея депозит, то може да се счете, че е
налице предпоставката за наличие на насрещни вземания. Считано от датата
на прекратяване на договора 15.02.2022 г. /или най-късно 15.07.2022 г./ за
наемодателя се е породило задължението да върне предадения от ответницата
депозит, т.е. вземането на ответницата е станало изискуемо. За ликвидността
на вземането за депозит не се спори от страните, а от договора се установява
същото да е определено по основание и размер, поради което е изпълнена и
тази предпоставка. Действително ищецът сочи, че възражение за
прихващане можело да се направи в друго производство по предявяване на
претенции за дължими суми по фактури за изравнителни сметки
/изравнителната сметка е една и фактурата е една – бел. моя/ и евентуално
имал вземания свързани с изравнителната сметка /вж. молба, л. 70-71 от
делото/. От една страна обаче самият ищец въпреки, че разполага с
изравнителната сметка продължава да не сочи дали има да плаща на
„Топлофикация София“ ЕАД или има да получава суми, тъй като
представената от него с молба изравнителна сметка /л. 85-86 от делото/ явно
се отнася за друг апартамент и не може да бъде ценена като относимо
писмено доказателство – както се посочи по-горе процесният апартамент
предмет на договора за наем от ********** г. /вж. чл. 1, ал. 1 от договора,
също приемо-предавателен протокол от ********** г. и 15.02.2022 г./, така
посочен и в исковата молба – стр. 2 от нея, и описан като предмет на договора
се намира на адрес: гр. ******, ул. „*******“, бл. ***, вх. „***“, ап.
17
***докато в представената от ищеца изравнителна сметка е посочен друг
апартамент на друг адрес: гр. ******, ул. „********“, бл. ***, вх. „***“, ап.
***и абонатните номера на двата апартамента дадени от „Топлофикация
София“ ЕАД също са различни – за процесния апартамент предмет на
договора за наем от ********** г. абонатният номер е посочен във всички
предоставени с исковата молба от ищеца платежни нареждания към
„Топлофикация София“ ЕАД /л. 16-19 от делото/ и е № ***********, а в
представената изравнителна сметка е посочен друг абонатен номер, а именно
№ **********, т.е. са различни както адресите, така и абонатните
номера, следователно става въпрос за два различни недвижими имота,
отделно от това в исковата молба се сочи, че наемодател е ищецът И. Г.,
т.е. той е клиент на „Топлофикация“ ЕАД като собственика на
отдавания от него под наем недвижим имот, като от негово име А. П. е
заплащала процесните задължения, а в представената изравнителна
сметка освен друг абонатен номер и адрес на апартамента, се сочи като
клиент/собственик съвсем друго лице – М. О., от друга страна има
достатъчно основание да се приеме, че ищецът не дължи суми за доплащане
съгласно изравнителната сметка на „Топлофикация София“ ЕАД за
отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. поради непредоставяне на
изравнителната сметка за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г., на което
очевидно се приравнява представяне на друга изравнителна сметка в
последния момент преди о.с.з. - приложима е разпоредбата на чл. 161 ГПК
/обн. в ДВ бр. 59/2007 г./, аналогична на чл. 128, ал. 2 от отменения ГПК от
1952 г. / ищецът е бил изрично предупреден за евентуалното й прилагане от
съда при уважаване на доказателственото искане на ответницата в тази
връзка/ – вж. протокол от о.с.з. от 30.04.2024 г./, която предвижда
процесуална възможност за съда с оглед на конкретните обстоятелства по
делото да приеме за доказани определени факти, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Прилагането на
неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК предпоставя процесуални
действия или бездействия /каквото е непредоставянето на изравнителната
сметка от ищеца/ на страната, в резултат на които делото не може да бъде
попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на
релевантни за правния спор факти /така напр. определение № 367/17.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 164/2010 г., II т.о., определение № 86/09.02.2022 г. на
18
ВКС по гр. д. № 2641/2021 г., III г.о./, от трета страна фактът на
изравнителната сметка очевидно не е нововъзникнал, тъй като тя е известна
на ищеца най-късно на 15.07.2022 г., а искът е предявен на 10.07.2023 г. и от
четвърта страна самият ищец е направил изрично изявление в приемо-
предавателния протокол от 15.02.2022 г., че ще върне сумата от 500,00 лв.
след издаване на изравнителната сметка, което се е случило най-късно на
15.07.2022 г., като дори не твърди да е направил това, вкл. не твърди
поради какви причини е задържал процесната сума.
В обобщение - доколкото са изпълнени предпоставките на чл. 103 от
ЗЗД и ищецът претендира пълния размер на заплатени от него консумативи
/няма данни за извършено извънсъдебно прихващане от неговата страна с
предоставения му депозит/, то възражението за прихващане е основателно.
Следователно вземането на наемателя за 500,00 лв. платен депозит се
прихваща със задължението му да заплати на наемодателя остатък от
комунални разходи за периода м. юли 2021 г. – м. февруари 2022 г., в размер
на 841,88 лв. /доколкото ответницата е релевирала възражение за прихващане
именно по отношение вземането на ищеца за посочените консумативни
разходи/. Следва да се изясни и още нещо – действително ищецът е могъл да
предяви иск за вземанията си по изравнителната сметка, но не го е направил.
Същият е имал и втора възможност - с право на съдебно възражение за
прихващане може да се ползва и ищеца в преклузивния срок за това,
предвиден в чл. 133 ГПК - така определение № 248/14.04.2015 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1702/2015 г., IV г.о., в което се приема, че съдебно възражение за
прихващане може да прави и ищеца, но при спазване на преклузивния срок за
това, предвиден в чл. 133 ГПК. Доводът на ищеца, че депозитът се връща
след приспадане на съответни задължения за консумативи, настоящият съд
счита, че може да се релевира само от наемодателя с иск или със съответно
възражение за прихващане, с оглед посоченото по-горе определение №
248/14.04.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1702/2015 г., IV г.о. Без заявена искова
претенция за консумативи или своевременно заявено възражение за
прихващане за основателността на претенцията за връщане на депозита, е
достатъчно да се установи наличието на внесен депозит и прекратяването на
договора. Действително не съществува пречка, ищецът да докаже по реда и
способите на ГПК, че евентуално е упражнил извънсъдебно правото си на
прихващане на свои вземания с вземания на ответника, но и това не бе
19
сторено въпреки дадената от съда възможност на ищеца да представи
изравнителната сметка за процесния апартамент.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат
уважени до размера от 341,88 лв. /консумативни разходи/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба съгласно изричното
искане на ищеца на стр. пета от нея/ и отхвърлени за сумата от 341,88 лв. до
841,88 лв. като погасени чрез прихващане с депозита от 500,00 лв.
По разноските: В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответницата е дала повод за образуване на производство –
по делото се установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните
парични задължения и същите не са били погасени. Поради това следва на
общо основание да понесе отговорността за направените от заявителя в
заповедното и исковото производство разноски съразмерно на уважената част
от исковете. Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в
размер на 25,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на
400,00 лв. /общо за исковото производство – 425,00 лв./, а в заповедното
производство възлизат на сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 лв.
за адвокатско възнаграждение /общо за заповедното производство 385,00 лв./,
като по съразмерност съобразно уважената част от исковете са дължими
172,58 лв. разноски за исковото производство и 156,34 лв. разноски за
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на
правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но доколкото по
20
делото не са представяни доказателства за направени такива от назначения
особен представител, разноски няма да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г. И.
П., ЕГН: ********** и адрес: с. ***************№ **, Община Стара Загора,
съществуването на вземания на ищеца И. К. Г., ЕГН: **********, и адрес: гр.
******, комплекс „**************“, ул. „************“ № ***, вх. „***“, ет.
***, ап. ***-***по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за сумата от общо
341,88 лв. /триста четиридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща остатък от неплатени консумативни/битови разходи по
договор за наем на недвижим имот от ********** г., за имот находящ се в гр.
******, ул. „*********“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***, за периода м. юли 2021 г.
– м. февруари 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното плащане, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.07.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1178/06.06.2022 г. по ч.гр.д. 2257/2022 г. като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 341,88 лв. до пълния предявен размер от
841,88 лв. като погасени чрез прихващане с насрещно вземане с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/
представляваща заплатен паричен депозит по договора за наем от **********
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. П., ЕГН: ********** и
адрес: с. **************№ **, Община Стара Загора да заплати на И. К. Г.,
ЕГН: **********, и съдебен адрес: гр. ******, комплекс „************“, ул.
„**********“ № ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***-***сума в размер на 172,58
лв. /сто седемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
част от направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса и възнаграждение за особен представител, както и сума в
размер на 156,34 лв. /сто петдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/,
21
представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
2257/2022 г. по описа на Старозагорски районен съд съдебни разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
22