Решение по дело №12960/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.11.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

                                            

при секретаря ЙоанаП., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 12 960 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е. ” АД  да заплати следните суми:

1. на Е.С.И.:

- 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.04.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 22.07.2017 г. до окончателното изплащане;

- 1 675,24 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.04.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 22.07.2017 г. до окончателното изплащане;

- 499,29 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 967,72 лева държавна такса и 199,72 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Е.И. е със съдебен адрес – адвокат Ц.В.,***, офис 5, а ЗД „Е. ” АД е с адрес в гр. София, бул. „**********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Е.И. срещу ЗД „Е.“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 675,24 лева до пълния предявен размер от 1 727,14 лева.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.И. да заплати на ЗД „Е.“ АД 0,47 лева разноски по делото и 0,21 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 733,51 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 10.10.2017 г. Е.И. е заявила, че на 08.04.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от П.М.. Вследствие на ПТП Е.И. е получила: 1. многофрагментно разместено счупване на горния край на лява раменна кост; 2. сътресение на мозъка. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, и е заплатила 1 724,14 лева за лечението си.

[7] Гражданската отговорност на П.М. е била застрахована при ответника ЗД „Е.“ АД (Е.). Ответникът не е заплащал на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, които тя оценява на 35 000,00 лева, и за имуществени вреди. Затова Е.И. моли съда да осъди Е. да ѝ заплати 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 724,14 лева обезщетение за имуществени вреди. Е.И. търси и законната лихва:

- върху обезщетението за неимуществени вреди от 20.07.2017 г. – изтичането на тримесечния срок от предявяването на претенцията – до окончателното изплащане;

- върху обезщетението за имуществени вреди от извършването на разходите до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; протокола от с. з. на 19.10.2018 г., с което съдът е допуснал увеличение на иска за имуществени вреди, л. 222-гръб).

 

2. На ответника

 

[8] Е. е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. П.М. не е причинил ПТП, от което ищцата да е претърпяла увреждания;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото преди да започне пресичане на пътното платно, не се е съобразила с приближаващия автомобил. Затова Е. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 143-145).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Е.И. е била родена на *** г. Тя е била подвижна жена (показанията на свидетелкатаП., л. 225-226).

 

[10] Нa 08.04.2017 г. около 13:29 часа Е.И. е започнала да пресича по пешеходната пътека пътното платно на ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Горна Оряховица. В същото време П.М. е управлявал лек автомобил „Опел“ с 44,16 км/ч по ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Горна Оряховица от автогарата към с. Арбанаси.

 

[11] Когато Е.И. е започнала да пресича пътното платно, автомобилът „Опел“ е бил на 29,05 метра от нея, а опасната му зона за спиране е била 25,68 метра. Въпреки че опасната зона на автомобила е била по-къса от разстоянието на автомобила до Е.И., П.М. не е успял да спре и автомобилът е ударил Е.И. (споразумението по наказателното дело, л. 160-162; автотехническата експертиза, л. 204-219). Не се спори, че към този момент ГО на П.М. е била застрахована при ответника Е..

 

[12] От удара Е.И. е получила:

1. многофрагментно счупване на лявата раменна кост в горния ѝ край;

2. сътресение на мозъка. Лекарите са наместили открито счупването на раменната кост, фиксирали са го с плака и пет винта и са поставили мека имобилизация, която са свалили два месеца по-късно. След това ищцата неколкократно е провеждала рехабилитационни курсове. Възстановителният период е продължил шест-осем месеца, като през тях ищцата е търпяла болки и страдания, които са били по-интензивни през първите три месеца (заключението на вещото лице д-р С., л. 198-202). Е.И. е била в отпуск поради временна неработоспособност от 11.04.2017 г. до 06.10.2017 г., от 11.04.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 28.09.2018 г. до 31.10.2018 г. (болничните листа, л. 118-123, л. 165-167 и л. 197).

 

[13] Към настоящия момент ищцата има дъгообразен белег по предната рана на лявата раменна става с дължина 15 см. Също така при повдигане движението в лявата раменна става е трайно ограничено до 100 градуса при норма от 180 градуса. Тя изпитва болки в лявата става, които се засилват при студено време и натоварване (заключението на д-р С.; показанията на д-р С., л. 223). Счупването на раменната кост при ищцата е по-леко от това, предмет на решение на САС 1250-2018-10-ти с-в по гр. д. 6 579/2017 г (показанията на д-р С., л. 223).

 

[14] Докато ищцата е била лекувана в болницата в гр. Варна, за нея се е грижила една от дъщерите ѝ. След като Е.И. се е прибрала в дома си в гр. Велико Търново за амбулаторно лечение, за нея се е грижила другата ѝ дъщеря – свидетелкатаП.. Вследствие на случилото се ищцата е паднала духом (показанията на свидетелкатаП., л. 225-226). Тя е заплатила 1 675,24 лева за лечението си (платежните документи, л. 110 и л. 168-172; съдът приема, че разходът на л. 108 не е свързан с лечението на ищцата, защото той е за копия от документи).

 

[15] Не се спори, че на 21.04.2017 г. Е.И. е поискала от Е. да ѝ заплати обезщетение (вж. и л. 105-106). Не се спори, че Е. не е ѝ изплатил такова.

 

[16] Е.И. е заплатила 500,00 лева държавна такса (л. 140), като съдът я е освободил от заплащането на държавна такса над 500,00 лева до 1 450,00 лева (л. 130). Ищцата е била представлявана от адвокат (пълномощното, л. 224; протокола от с. з. на 19.10.2018 г., л. 222-226). Липсват доказателства ищцата да е заплатила адвокатско възнаграждение или да е уговорила безплатно представителство. Затова съдът приема, че тя не е заплащала адвокатско възнаграждение и не е уговаряла безплатно представителство.

 

[17] Е. е заплатил 250,00 лева за вещо лице (л. 182) и 80,00 лева депозит за свидетел (л. 183). Той е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е заплатил 200,00 лева на вещо лице от бюджета на СГС (л. 176).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] Е.И. е предявила искове по чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

        

[21] Съдът установи, че:

1. Е.И. е участвала в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3. ПТП е било причинено от П.М. (в тази му част споразумението, сключено пред наказателния съд, е задължително за настоящия съд), чиято ГО е била застрахована при Е.;

4. от ПТП Е.И. е претърпяла неимуществени вреди;

5. Е. не е изплащал на Е.И. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Искът за имуществени вреди е основателен за 1 675,24 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Е.И. 1 675,24 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 1 675,24 лева до пълния предявен размер от 1 724,14 лева.

 

[23] Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 08.04.2017 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Съдът установи, че към 08.04.2017 г. Е.И. е била на 47 години. Вследствие на процесното ПТП тя е получила 1. многофрагментно счупване на лявата раменна кост в горния ѝ край; 2. сътресение на мозъка.

 

[28] Лекарите са наместили открито счупването на раменната кост, фиксирали са го с плака и пет винта, и са поставили мека имобилизация, която са свалили два месеца по-късно. След това ищцата няколкократно е провеждала рехабилитационни курсове. Възстановителният период е продължил шест-осем месеца, като през тях ищцата е търпяла болки и страдания, които са били по-интензивни през първите три месеца. Е.И. е била в отпуск поради временна неработоспособност от 11.04.2017 г. до 06.10.2017 г., от 11.04.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 28.09.2018 г. до 31.10.2018 г.

 

[29] Към настоящия момент ищцата има дъгообразен белег по предната рана на лявата раменна става с дължина 15 см. Също така при повдигане движението в лявата раменна става е трайно ограничено до 100 градуса при норма от 180 градуса. Тя изпитва болки в лявата става, които се засилват при студено време и натоварване.

 

[30] Докато ищцата е била лекувана в болницата в гр. Варна, за нея се е грижила една от дъщерите ѝ. След като Е.И. се е прибрала в дома си в гр. Велико Търново за амбулаторно лечение, за нея се е грижила другата ѝ дъщеря – свидетелкатаП.. Вследствие на случилото се ищцата е паднала духом. Тя е заплатила 1 675,24 лева за лечението си.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева. След 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. той е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[32] Икономическата обстановка в страната също се е променяла. Така например минималната работна заплата е била: 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[4]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[7]. Увеличението на МРЗ от 31.03.2015 г. до 08.04.2017 г. е 27,78 % (460,00-360,00/360,00).

 

[33] Съдът откри решение на САС 1250-2018-10-ти с-в по гр. д. 6 579/2017 г. Негов предмет е било обезщетяването на неимуществени вреди от близко, но по-тежко счупване на раменната кост, защото е имало и счупване на главата на раменна кост, което впоследствие обуславя смяната ѝ. По това решение ищцата е имала и счупване на ключицата. По него САС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 40 000,00 лева за увреждане от 31.03.2015 г., но 42 000,00 лева е било обезщетение, първоначално определено, при търсено обезщетение от 40 000,00 лева[8].

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на ищцата по цитираното решение на САС е било по-тежко (не само счупването на раменната кост е било по-тежко, но и обикновено периодът на възстановяне от счупване на ключицата е по-дълъг от този за възстановяване от сътресение на мозъка). Увреждането по решението на САС обаче, е било настъпило през 2015 г., когато МРЗ е била с 27,78% по-ниска отколкото към 08.04.2017 г. Затова съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищцата, е 46 000,00 лева. Ищцата търси 35 000,00 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Е. да заплати на Е.И. 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[35] Е. е възразил, че Е.И. е допринесла за настъпването на ПТП, защото преди да започне пресичане на пътното платно, не се е съобразила с приближаващия автомобил. Възражението е неоснователно.

 

[36] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В случая съдът установи,че към момента, когато Е.И. е започнала да пресича пътното платно, автомобилът е бил на 29,05 метра от нея при опасна зона на автомобила от 25,68 метра. Следователно автомобилът спокойно е могъл да спре на повече от три метра преди пешеходната пътека. Ето защо като е предприела пресичане на пътното платно, Е.И. се е съобразила с приближаващия автомобил и не е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и не е допринесла за настъпването на ПТП.  Затова възражението е неоснователно

 

2. По разноските

 

[37] Е.И. търси разноски. Тя е направила такива за 500,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 36 675,24 лева при предявен размер от 36 727,14 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Е.И. 499,29 лева разноски по делото (500,00х36 675,24/36 727,24). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати по сметка н СГС 967,72 лева държавна такса (36 675,24х0,04-499,29) и 199,72 лева възнаграждение за вещо лице (200,00х36 675,24/36 727,24).                  

 

[39] ЛЕВ ИНС също търси разноски. Той е направил такива за 330,0 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 51,90 лева при предявен размер от 36 727,14 лева. Затова съдът осъжда Е.И. да заплати на Е. 0,47 лева разноски по делото (330,00х51,90/36 727,14) и 0,21 лева юрисконсултско възнаграждение (150,00х51,90/36 727,14).

 

Съдия: