Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 11.03.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 02.12.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 291 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 493, ал. 2
от КЗ и евентуално предявени искове по чл.50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът сочи, че ответникът е сключил на 28.12.2016г. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №
BG/11/517000099235, валидна от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за следния товарен
автомобил, версия „автовишка": марка „*", № *, с peг. № *.
Посочва се, че е пострадал на 21.11.2017г., в гр.*, на
*, при следните обстоятелства: Пострадалият е бил работник към *, гр.*. Към
момента на злополуката пострадалият се е намирал по време на работа в коша на
автовишката, представляваща част от товарния автомобил по регистрация в КАТ.
При сваляне на коша в долно положение вследствие на техническа повреда на
автовишката кошът се обръща и пострадалият пада на пътното платно.
Вследствие на описания инцидент ищецът получил
следните телесни увреждания: Фрактура на таза вдясно; Фрактура на дясната ръка
и лакът; Контузия на главата и тялото, със загуба на съзнание.
Сочи, че след произшествието пострадалият бил откаран
със спешна помощ в МБАЛ „***", гр. *, където лекарите извършили операции
на счупения таз и счупената ръка, като била поставена Браунова шина. Болничните
престои на ищеца продължили съответно от 21.11.2017г. до 26.11.2017г. и
27.11.2017г. до 04.12.2017г. В следващите няколко месеца след инцидента М.С.
бил на постелен режим, като за него се грижели близките му. Изпитвал сериозни
затруднения в битовото обслужване. През месец април 2018г. пострадалият
постъпил за специализирана медицинска рехабилитазия в „*" ЕАД Филиал *.
Докторите заключили, че състоянието му налага продължаването на рехабилитацията
в болнични и извънболнични условия за период от поне 1 година. Към настоящия
момент продължава да изпитва болки при ходене, походката му е силно нарушена.
Поради получените увреждания ищецът е прекарал повече от 7 месеца в болнични,
като се е върнал на работното си място през месец юли 2018г., но поради
влошеното си здравословно състояние е с променени трудови ангажименти,
включващи значително по-леки натоварвания. Гореописаните травми причинили на М.С.
силни и продължителни болки, продължително болнично (вкл. оперативно) и
извънболнично лечение, затруднение на движението за дълъг период от време,
неудобства и затруднения в бита. Възстановяването не е приключило, продължава
да изпитва болки, трудно се придвижва, куца, съществува опасност да не може да
се възстанови напълно.
В исковата молба се посочва, че ответникът дължи
обезщетение по горепосочената застраховка, тъй като се касае за вреда,
причинена от техническо устройство /инсталация/ на моторното превозно средство,
водеща до отговорност по чл.50 ЗЗД на собственика на вещта и представляваща
покрит риск по чл.493, ал.2, т.3 от Кодекса за застраховане.
Ищецът се обърнал към ответния застраховател с молба
от 09.03.2018г. за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. ЗАД „*" отказал да удовлетвори претенцията на ищеца.
Заявява, че за причинените му неимуществени вреди М.С. не е обезщетяван.
Моли съда, да осъди ответника да плати на ищеца сума в
размер на 100 000,00 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди при описания инцидент, заедно със законната
лихва от датата на деликта - 21.11.2017г. до окончателното плащане, както и
всички разноски по делото.
Моли всички присъдени на ищеца суми, включително
присъдените разноски да бъдат преведени по посочената в приложеното нотариално
пълномощно банкова сметка *** „Адвокатско дружество Й. и Евгениев”, а именно:
Райфайзенбанк (България) ЕАД
IBAN: ***: ***
Ответникът с отговора
на исковата молба оспорва изцяло предявените срещу „***" АД искове
както по основание, така и по размер, като счита същите за неоснователни и за
завишени по размер.
Счита исковете за допустими.
Оспорва отговорността на застрахованото по полицата ***,
съответно на ОБЩИНА *. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
обективната им отговорност за настъпване на процесния инцидент. Оспорва
причинно следствената връзка между техническата повреда на автовишката и
уврежданията на ищеца, както и причинната връзка между претендираните
неимуществени вреди и телесните увреждания. Оспорва вредите като факт от
обективната действителност и като размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 21.11.2017г. по застрахователна полица №
BG/11/517000099235 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите във връзка с т.а. * 709Д с peг.№ ***.
Оспорва наличието на противоправност в действията или
бездействията на ***, съответно на ОБЩИНА * - въз основа на твърденията в
исковата молба и приложените към нея доказателства не би могъл да се направи
безспорен извод относно нарушение или неизпълнение на нормативни задължения на
застрахованото лице. Твърди, че в конкретния случай са положени добросъвестно и
предприети всички необходими мерки за гарантиране и осигуряване на техническата
годност и изправност на МПС. Същото е надлежно ремонтирано, като непосредствено
преди събитието е минало и съответния технически преглед. Счита, че описаните
обстоятелства изключват възможността собственикът и/или лицето, под чийто
надзор се намира вещта, да са осъществили противоправни действия и/или
бездействия, които да ангажират тяхната деликтна отговорност, съответно
отговорността на техния застраховател по задължителна застраховка «Гражданска
отговорност». Заявява, че съгласно трайната практика на ВКС, противоправността,
като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, не се презумира.
Оспорва причинната връзка между уврежданията, които
ищецът е получил вследствие процесното събитие, като счита, че представените
доказателства не съдържат данни относно вида, тежестта и размера на причинените
на ищеца телесни увреди.
Оспорва причинната връзка между причинените телесни
увреждания и настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
негативни психически и психо-емоционални преживявания на ищеца, като счита, че
в исковата молба липсват приложени писмени доказателства за установяване на
тази причинна връзка.
Оспорва предявените вземания за обезщетение за
неимуществени вреди, като твърди, че такива вземания не са възниквали.
Оспорва наличието на покрит застрахователен риск по
чл.493, ал.2, т.3 КЗ. В конкретния случай се претендират вреди, настъпили в
рамките на притежаването/използването на специализирана подемна техника, а не
на притежаване/използване на МПС по неговото предназначение, а именно -
движение по пътищата. Сочи, че съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз, задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите не покрива отговорността за вреди, причинени на трети лица, в
случаите, в които специализираната техника се използва за специализираното й
предназначение, а не като МПС. Съгласно решение по дело С-162/13 понятието
„използване на превозни средства" включва всяко използване на превозно
средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство.
Съгласно решение по дело С- 514/16 на Съда, за превозните средства, които могат
освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да
бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, е важно да
се прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова
превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за
транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието
„използване на превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от
Първа директива (т.е. да е покрито по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите), или като работна машина, в който случай
използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. Във връзка с
горното, възразява за наличие на непокрит застрахователен риск, тъй като МПС в
конкретния случай е било използвано като работна машина. Уточнява, че описаните
от ищеца вреди биха били покрити по редица други застраховки - доброволна застраховка
„Обща гражданска отговорност на юридически лица", доброволна застраховка
„Отговорност на работодателя", задължителна застраховка „Трудова
злополука" и др.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на
събитие. На отделно основание твърди, че е налице случайно събитие.
Оспорва размера на исковата претенция за неимуществени
вреди, като счита, че същата е съществено завишена и несъответстваща на
обичайно присъжданите суми за обезщетения.
Оспорва изцяло по основание и размер претенцията за
лихви от датата на събитието до окончателното заплащане на главницата.
При условията на евентуалност, прави възражение
за съпричиняване, като твърди, че ищецът, нарушавайки правилата за безопасност
на труда, е бил без поставен специален обезопасителен колан за вишката,
въпреки, че е разполагал с такъв. При поставен колан, ищецът въобще не би
паднал от платформата на вишката при нейното обръщане. Посоченото обстоятелство
представлява принос в настъпването на уврежданията в размер не по-малък от 90%.
При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване, като твърди, че ищецът, нарушавайки правилата за безопасност на
труда, е бил без поставена специална каска, въпреки, че е разполагал с
такава. При поставена каска, ищецът въобще не би претърпял контузии в областта
на главата с последващата неврологична симптоматика, като счита, че посоченото
обстоятелство представлява принос в настъпването на уврежданията в размер не
по-малък от 90%.
Оспорва отговорността на „***" АД по основание и
размер във връзка с процесното събитие. Твърди, че ищецът не е титуляр на
вземания за застрахователно обезщетение. Счита, че рискът не е покрит, а
процесното събитие и евентуално причинените от него вреди не представляват
застрахователно събитие.
С допълнителната
искова молба, ищецът твърди, че във връзка с възраженията на ответното
застрахователно дружество на елементи от отговорността по смисъла на чл.50 ЗЗД
- оспорване на отговорността на застрахованото по полицата Общинско предприятие
„Комунална дейност”, респ. Община * за настъпването на процесния инцидент,
причинно-следствената връзка между повредата на процесната автовишка и
причинените на ищеца травми оспорване на обстоятелството, че действително са
настъпили твърдините травми като вид и степен на увреждане, оспорване на
връзката между травмите и претендиралите неимуществени вреди, в т.ч.
оспорването на възникване на неимуществени вреди като факт от обективната
действителност, заявява, че поддържа всички твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба по отношение на обстоятелствата и механизма на настъпване на
процесното увреждане, като поддържа вкл. че същото е довело до последиците
които твърди, именно предизвикало е сочените от него травми, които от своя
страна са довели до сочените от ищеца негативни изживявания.
Във връзка с оспорването на посочения в исковата молба
механизъм на събитието, заявява, че поддържа всички изложени в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения по отношение на
обстоятелствата и механизма на настъпване на процесното увреждане.
По възражението на ответника, свързано с размера на
предявената претенция, с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, заявява, че поддържа изцяло изложените в исковата молба твърдения, за
отражението, което оказват върху ищеца причинените от ПТП травми.
По възражението
за съпричиняване от страна на пострадалото лице, заявява, че поддържа изцяло
изложените в исковата молба фактически твърдения като допълва, че никое от действията на
пострадалия ищец преди и към момента на събитието не е във връзка с
настъпването на процесния противоправен резултат.
В постъпилият по делото допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа изцяло
направените твърдения, възражения и оспорвания в отговора на искова молба, като
оспорва допълнителната искова молба.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от конституирания втори ответник по
делото – Община *, с който посочва, че исковете срещу него са предявени при
условията на евентуалност, като счита същите за недопустими и неоснователни.
Излага съображения, че през 2013 г. с Решение
№480/01.02.2013 г., взето на заседание на Общински съвет *, считано от
01.03.2013 г. били закрити общинските звена „Сметопочистване, сметоизвозваие и
третиране на твърди битови отпадъци“, „Други дейности по строителството“,
„Поддръжка на осветление и улични мрежи“, като било създадено Общинско
преприятие по реда на чл.52 от Закона за общинската собственост“ с наименование
***, считано от 01.03.2013 г. В предмета на дейност на предприятието, освен
множеството дейности, изброени в решението на Общински съвет * била включена и
дейността „Озеленяване“. Съгласно т. 13 от Решение № 480/01.02.2013 г. на
Общински съвет *. Община * предоставял на предприятието за стопанисване и
управление вещи, общинска собственост, изброени в списък Приложение №3. Товарен
автомобил „*“ №***, версия „автовишка“, с peг. №* бил предоставен за
ползване от Община * на общинското предприятие „КД и МИС“, като същият
е заведен в активите на предприятието, като към момента на настъпване на
трудова злополука на ищеца, този товарен автомобил се е ползвал на законно
основание от общинското предприятие „КД и ПИС“ за нуждите на неговата дейност.
Посочва, че в случая общинското предприятие „КД и ПИС“
е такова по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗОС, което е специализирано звено на
общината за изпълнение на дейности, финансирани от общинския бюджет, което има
структурна, организационна и икономическа обособеност. В този смисъл,
ответникът счита, че именно това предприятие е пасивно легитимирано да
отговаря по предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди.
Отделно от това Застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по полица №BG/11/517000099235., валидна от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. за товарен автомобил „*“ №***, версия „автовишка“, с peг. №* била
сключена от общинското предприятие „КД и ПИС“, т.е. застраховано лице е
общинското предприятие „КД и ПИС“, а не Община *..
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.477, ал.2
и чл. 493, ал. 1 от Кодекса на застраховането.
Община * твърди, че не е застрахована по Застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №BG/11/517000099235, валидна
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., поради
което искът спрямо нея се явява недопустим.
С оглед на гореизложеното счита, че ищецът е насочил
претенцията срещу Община *, а не срещу общинското предприятие „КД и ПИС“, поради
което не е налице пасивната легитимация на ответника и производството следва да
бъде прекратено.
В случай, че съдът прецени, че искът на ищеца е
допустим, то ответникът оспорва същият като неоснователен и недоказан.
В подкрепа на възражението си за неоснователност,
излага следните аргументи:
Счита, че не са налице законовите предпоставки за
ангажиране на отговорност на Община * за настъпването на процесния инцидент,
като счита за неоснователен предявения от ищеца евентуален иск срещу Община *.
Излага съображения, че в исковата молба се твърдяло,
че ответникът дължал обезщетение по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като се касае за вреда, причинена от
техническо устройство /инсталация/ на МПС, водеща до отговорност по чл.50 от ЗЗД
на собственика на вещта и представляващ покрит риск по чл.439, ал.2, т.3 от
Кодекса на застраховане.
Счита, че ако бъде установено по делото, че първия
ответник по исковата молба - „***“ АД, гр.***, не следва да отговаря по
застраховката „Гражданска отговорност“, поради липсата на покрит
застрахователен риск по чл.493, ал.2, т.З от КЗ, тъй като, в конкретния случай
автовишката се е използвала като специализирана подемна техника по
специализираното й предназначенние, а не като МПС за движение по пътищата,
каквито са и възраженията на първия ответник в отговора на исковата молба, то
съответно и Община * не следва да носи гражданска отговорност, тъй като
сключената застраховката „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на
застрахования от страна на застрахователя при настъпването на застрахователно
събитие по покритите от нея застрахователни рискове. Отговорността на
застрахователя и застрахования по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, произтича от един и същ правопораждащ юридически факт -
покрито застрахователно събитие.
Твърди, че ищецът като работник на ОП „КД и ПИС“,
гр.* е бил застрахован по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“
с полица № 0111160036002880/14.11.2016г., валидна до 13.11.2019г., сключена от
Община * с „***“ АД, гр.***. От личен състав на ОП „КД и ПИС“, гр.* били
уведомили ищеца за правата му на застрахователно обезщетение от
застрахователното дружество и възможността да му бъде изплатено такова, но
същият отказвал да представи нужната информация и съдействие на
застрахователното дружество, за да му бъде определен размера на обезщетението и
съответно изплатен. По този начин, ищецът нанасял вреда във вид на загуба за
работодателя, в размера на застрахователното обезщетение, което би изплатил
застрахователя, тъй като то би следвало да бъде приспаднато в случай на
присъждане от съда на обезщетение за настъпилата трудова злополука.
Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между
настъпилата внезапна техническата повреда на автовишката и уврежданията на
ищеца, резултат от инцидента. Оспорва също така и описания в исковата молба
механизъм на настъпилия инцидент.
Твърди, че исковата претенция е неоснователна, защото
ищецът при изпълнение на трудовите си задължения, не е изпълнил всички
изисквания за безопасни условия на труд. Злополуката с ищеца е настъпила,
защото той не е поставил предпазните средства - колан и каска, които са се
намирали в коша на автовишката преди да започне да извършва възложената му
работа и по този начин е допринесъл на 100% за настъпването на злополуката. Ако
ищецът бил поставил колана, той при накланяне на коша при внезапната техническа
авария на автовишката, щял да увисне на колана и нямало да падне на земята и да
получи нараняванията, които е получил от инцидента. Съответно, ако ищецът бил
поставил каската на главата си, с която е разполагал, нямало да претърпи
контузии в главата с последваща неврологична симптоматика. Т. е. ищецът е
проявил груба небрежност при изпълняване на възложената му работа, като било
налице съпричинаване от негова страна на 100% на вредоносния резултат.
Ответникът твърди, че работодателят е провел
необходимите инструктажи на ищеца, съгласно изискванията на разпоредбите на
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както към момента на
започване на трудовите задължения, така и периодично и ежедневно за всяка
конкретна работа.
Началният инструктаж на ищеца бил проведен на
12.11.2014 г. в деня, следващ постъпването му на работа.
Периодичният инструктаж бил проведен на 03.01.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2, от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, този инструктаж за длъжността „работник озеленяване
- резач, косач, следвало да бъде провеждан не по- рядко от веднъж годишно, тьй
като заеманата позиция от ищеца не лила дейност с висок производствен риск.
Трудовата злополука била настъпила преди изтичането на едногодишния срок, т.е
работодателя бил спазил срока за периодичния инструктаж на ищеца.
Ответникът посочва, че ежедневен инструктаж се
провежда задължително само за работещи, пряко заети с дейности с висок
производствен риск, съгласно разпоредбата на чл.15 от посочената по-горе
наредба. Въпреки това прекият ръководител на ищеца С.С.П.е провел дневен
инструктаж за предстоящата му работа, сутринта на 21.11.2017г. Работата
включвала орязване на клонки с помощта на автовишка. Ищецът е бил предупреден
да ползва предпазните средства, които се предвиждат в този случай. Преди коша
на вишката да се вдигне в горно положение за орязване на клоните, ищецът е
следвало да постави каска на главата си и да се закачи на колана за коша на
автовишката. Тези действия са били необходими да бъдат извършени от ищеца за да
опази своят живот и здраве в случай на авария на коша на автовишката или
залитане при работата по орязване на клоните на дърветата или освобождаване на
рогатките на лампите.
Поради изложеното, ответникът твърди, че ищецът е
допринесъл на 100% за настъпването на трудовата злополука.
Оспорва наличието на противоправност в действията или
бездействията на Община * за настъпилият инцидент на 21.11.2017г., което е
основание да се ангажира отговорност. Счита, че въз основа на изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, не може да се направи обоснован и
безспорен извод, че общината е нарушила или не е изпълнила нормативни
задължения, както и че носи вина за настъпилият инцидент. В конкретния случай
били положени всички необходими мерки за гарантиране и осигуряване на
техническата годност на МПС - автовишка. Същото е надлежно ремонтирано, като
непосредствено преди събитието е минало и съответният технически преглед на
16.11.2017 г., т.е. това изцяло изключва възможността собственикът и/или лицето
под чийто надзор се намира вещта да са осъществили противоправни и виновни
действия и/или бездействия, които да ангажират деликтната отговорност.
Ответникът твърди, че в конкретния случай не е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй като за да се
осъществи същия е необходимо да бъдат налице следните елементи - деяние, вреда,
причинна връзка, противоправност и вина. Отсъствието на който и да е от
посочените елементи от ФС препятства действието на състава, т.е. препятства
осъществяването на гражданска отговорност. Твърди, че наличието на тези
елементи е в доказателствена тежест на ищеца, който твърди, че е бил увреден.
Счита, че в настоящия случай повредата на автовишката
е случайно събитие. Падането на коша на автовишката е нямало как да се предвиди
преди използването й, тъй като вишката е преминала технически преглед пет дни
преди инцидента. Настъпилото падане е резултат от непреодолима сила и в
резултат на неспазване на безопасните и здравословни условия на труд от страна
на ищеца и не обосновава виновно и противоправно поведение на Община *.
Оспорва причинно следствената връзка между
уврежданията, които е получил ищеца и претендираните от него неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, като посочва,
че не се представят доказателства в тази насока.
Оспорва размера на исковата претенция като прекомерно
завишена, несъответстваща на настъпилите телесни увреждания, като твърди, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца на 100% поради неспазването на
безопасни условия на труд.
Оспорва изцяло и претенцията за лихви от датата на
събитието до окончателното изплащане.
Оспорва твърдението на ищеца, че общината дължи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй
като се касае за вреда причинена от техническо устройство/инсталация/ на МПС,
водеща до отговорност по чл.50 от ЗЗД на собственика на вещта.
Възразява, че Община * носи отговорност към ищеца за
неимуществени вреди, които са резултат от настъпилият на 21.11.2017 г. в гр.*
инцидент.
Възразява срещу претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като при настъпилата на 21.11.2017 г. злополука ищецът
е допринесъл на 100 % за падането си и за получените от него травматични
увреждания, тъй като не си е бил поставил предпазните средства, намиращи се в
автовишката - каска и колан. Ако ги е бил поставил той щял да увисне на колана
и нямало да падне на земята.
Възразява срещу размера на исканото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Счита, че дори съда да приеме
искът за неимуществени вреди за основателен исканият размер е прекомерно
завишен.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че в резултат на
настъпилите увреждания и към настоящият момент възстановяването му не е
приключило и той продължава да изпитва болки, като куца и трудно се придвижва.
Възразява срещу твърдението, че съществува опасност да не се възстанови
напълно, тъй като не били представени доказателства — медицински документи в
тази насока. Твърди, че към настоящия момент ищецът е в добро здравословно
състояние и изпълнява трудовите си задължения без проблеми и оплаквания.
С оглед на гореизложеното, ответникът:
Моли
съда, да остави без разглеждане иска на М.М.С., с ЕГН **********,*** предявен
срещу Община *, с който се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лева, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие претърпяна трудова злополука на 21.11.2017 г. в гр.*, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането 21.11.2017г. до
окончателното изплащане, като недопустими, поради липса на пасивна процесуални
легитимация на ответника.
В случай, че съдът счете иска за допустим, моли да
бъде отхвърлен иска на М.М.С., с ЕГН **********,***
предявен срещу Община *, с който се претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лева, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 21.11.2017 г. в гр.*,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
21.11.2017г. до окончателното изплащане изцяло като неоснователен и недоказан,
на следните основания :
Твърди, че е налице случайно събитие, резултат от
непреодолима сила, което не обосновава отговорност на Община *. Не е осъществен
ФС на деликтната отговорност, тъй като общината не е нарушила, а е изпълнила
добросъвестно нормативните си задължения. Положени са всички необходими мерки
за гарантиране и осигуряване на техническата годност на МПС - автовишка. Същото
е надлежно ремонтирано, като непосредствено преди събитието е минало и
съответният технически преглед на 16.11.2017 г. Счита, че това изцяло изключва
възможността собственикът и/или лицето под чийто надзор се намира вещта да са
осъществили противоправни и виновни действия и/или бездействия, които да
ангажират деликтна отговорност.
Ако искът срещу първия ответник по делото - ,.***“ АД,
гр.*** бъде отхвърлен, поради факта, че в конкретния случай не е налице покрит
застрахователен риск по смисъла на чл.493, ал.2, т.З от КЗ и процесното събитие
не представлява застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, то вторият ответник счита, че следва да бъде отхвърлен и евентуалният
иск към Община *, тъй като сключената застраховката „Гражданска отговорност“
покрива отговорността на застрахования от страна на застрахователя при
настъпването на застрахователно събитие по покритите от нея застрахователни
рискове. Отговорността на застрахователя и застрахования по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтича от един и същ
правопораждащ юридически факт - покрито застрахователно събитие.
Поради съпричиняване от страна на ищеца, което е на
100%, изразяващо се в проява на груба небрежност от негова страна при
извършване на възложената работа, като не е използвал лични предпазни средства,
надявайки се, че няма да настъпи техническа неизправност на автовишката, което
поведение е довело за настъпване на трудовата злополука.
В случай, че съдът уважи претенцията на ищеца за
неимуществени вреди, моли да не бъде присъдено обезщетението в пълния искан
размер поради прекомерно завишаване на размера и съпричиняване от страна на
ищеца.
Претендира направените по дело разноски.
Във връзка с отговора на втория ответник – Община *,
по делото е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът взема становище по направените възражения.
По възражението за недопустимост, посочва, че
пасивната процесуална легитимация на ответника Община *, следва от качеството
му на собственик на процесната автовишка. Видно от твърденията на втория
евентуален ответник, той единствено е предоставил за ползване упоменатото МПС
на общинското предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата”
и не е прехвърлял правото си на собственост.
Счита за ирелевантно обстоятелството кое е лицето,
застраховало увреждащата автовишка по процесния застрахователен договор,
доколкото всяко от лицата, които съгласно чл. 477, ал. 2 от Кодекса за
застраховането са „застраховани лица” по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, биха могли същевременно да бъдат и „застраховащи лица” по
упоменатия договор, като това им качество не следва по никакъв начин от
качеството на собственик на застрахованата вещ (какъвто собственик в случая е
Община *).
По изложените съображения ищецът твърди, че Община *
има качеството на надлежен ответник по предявения срещу него иск.
Посочва, че изложените по-горе аргументи се отнасят и
към възражението за неоснователност при същите аргументи .
Възражението на ответника, свързано с оспорване
наличието на осъществил се риск по сочената с исковата молба застрахователна
полица, ищецът счита, че е по същество на спора.
По отношение на аргумента в тази връзка, че ако в
процесния случай не бъде ангажирана отговорността на първия ответник –
застрахователно дружество, то Общината също не следвало да отговаря, доколкото
отговорността им произтичала от един и същ юридически факт, ищецът посочва, че
отговорността на двамата ответници е на различно правно основание – Община *
отговаря на деликтно основание: вреда от собствена вещ /чл. 50 ЗЗД/, докато при
застрахователното дружество основанието е договорно и произтича от сключена
застраховка по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /чл. 432, ал. 1
от КЗ/.
По възражението на ответника, че ищецът отказвал да
предостави информация и съдействие за получаване на сума по застраховка трудова
злополука, счита, че това обстоятелство е ирелевантно с оглед предмета на
настоящата претенция.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на
причинно-следствената връзка между повредата на процесната автовишка и
причинените на ищеца травми, както и оспорване на механизма на настъпилия
инцидент, в това число оспорване на връзката между травмите и претендираните
неимуществени вреди, ищецът заявява, че поддържа всички изложени от него
твърдения и обстоятелства в исковата молба.
По възражението за съпричиняване от страна на
пострадалото лице заявява, че поддържа
изцяло изложените в исковата молба фактически твърдения, като заявява
допълнително, че никое от действията на пострадалия ищец преди и към момента на
събитието не е във връзка с настъпването на процесния противоправен резултат.
По оспорването свързано с твърдения за липса на
противоправни действията/бездействия от страна на Община *, в т.ч. възражението
че било налице „случайно събитие” ищецът
взема становище, че възражението е неотносимо, доколкото противоправността
(респ. вината) не са елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД.
По възражението на ответника, свързано с размера на
предявената претенция, с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД , заявява, че поддържа изцяло изложените в исковата молба твърдения, за
отражението, което оказват върху ищеца причинените от ПТП травми.
Счита, че по съществото на спора е и възражението за
недължимост на претендираната законна лихва.
По искането за спиране на настоящото производство
поради наличие на висящо ДП, ищецът взема становище, че наличието на висящо
производство в досъдебна фаза не съставлява основание по смисъла на чл. чл.229,
ал. 1, т.4 ГПК за спиране на гражданско дело.
Постъпил е допълнителен
отговор от Община *, с който ответникът заявява, че поддържа всички
направени с отговора на исковата молба възражения.
Поддържа изцяло възражението си за недопустимост на
предявения срещу Община * иск за сумата от 100 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди.
Счита, че неоснователно в допълнителната искова молба
ищецът твърди, че ирелевантно е обстоятелството кое е лицето застраховало
автовишката.
Възразява срещу наведеното твърдение в Допълнителната
искова молба, че „отговорността на двамата ответници е с различно правно
основание, като посочва, че това твърдение се излага от ищеца като основание на
иска за пръв път в производството по делото.
Твърди, че с допълнителната искова молба ищецът навежда ново основание
на иска си срещу Община *, като излага нови правопораждащи юридически факти, от
които според него произтича отговорността на Общината.
В тази връзка излага съображения, че разпоредбата на
чл.50 от ЗЗД гласи „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.“ Твърди, че не
е спорен факта, че Община * е собственик на МПС товарен автомобил „*“ №***,
версия „автовишка“, с peг. №*. Не е спорен факта, че на 21.11.2019 г. в гр.* е
настъпил инцидент с ищеца, който пада на пътното платно от автовишката.
Към момента на злополуката, автовишката се е намирала
под надзора на общинското предприятие „КД и ПИС“. Собственикът на вещта и
лицето под чийто надзор се намира вещта, са проявили дължимата грижа и
добросъвестност по отношение на състоянието на вещта, изцяло изключва тяхната
отговорност за настъпилият вредоносен резултат и за причинените на ищеца вреди.
Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
състоянието или свойствата на вещта автовишка.
Поддържа становището си от първоначалният писмен
отговор, че в настоящият случай повредата на автовишката е случайно събитие и
не обосновава отговорността на Община *.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че ищецът М.М.С. е пострадал
на 21.11.2017г., в гр. *, на *, при следните обстоятелства: бил е работник към *, гр. * и към момента на
злополуката се е намирал по време на
работа в коша на автовишката, представляваща част от товарен автомобил марка „*",
№ *, с peг. № *. При сваляне на коша в долно положение вследствие на техническа
повреда на автовишката кошът се обърнал и пострадалият е падал на пътното платно.
С Решение №480/01.02.2013 г., взето на заседание на
Общински съвет *, считано от 01.03.2013 г. били закрити общинските звена
„Сметопочистване, сметоизвозване и третиране на твърди битови отпадъци“, „Други
дейности по строителството“, „Поддръжка на осветление и улични мрежи“ и било
създадено Общинско преприятие по реда на чл.52 от ЗОС с наименование ***,
считано от 01.03.2013 г.
Не се спори, че *** е сключил на 28.12.2016г.
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/11/517000099235, валидна от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за следния
товарен автомобил, версия „автовишка": марка „*", № *, с peг. № *.
По делото не се спори, че към момента на инцидента
ищецът е бил работник към *, гр.*.
По делото е представена служебна бележка № 1276/12.11.2014
г. за проведен начален инструктаж на М.М.С. и Извлечение от „Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа“ за проведен периодичен
инструктаж през 2017г. за М.М.С..
Видно е, че процесното МПС - автовишка е било надлежно
ремонтирано, като непосредствено преди събитието е минало и съответният
технически преглед на 16.11.2017 г., за което са представени и доказателства по
делото - ревизионен акт №06 от 16.11.2017 г. на „Технадзор“ ЕООД, гр.*** със
резултат - ПС функционално нормално, съгласно НБЕТНПС.
В представените по делото доказателства от страна ***,
гр.*, се съдържа документ Списък на личните предпазни средства и специалното
работно облекло, от който е видно, че на работниците от направление
„Озеленяване“ са предоставени каски.
По делото не се спори, че ищецът е предявил към ответното
дружество с молба от 09.03.2018г. за определяне и изплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. ЗАД „*" отказал да удовлетвори
претенцията на ищеца. За причинените неимуществени вреди М.С. не е обезщетяван.
От основното и допълнително заключение на съдебно – медицинска
експертиза се установява следното:
След инцидента на 21.11.2017г ищецът М.М.С. е
хоспитализиран в Ортопедо - травматологичното отделение на МБАЛ“Д-р Хр. Стамболски“
-гр. *. В графата Анамнеза е записано:“.. .Постъпва по спешност в
ОТО.Съобщава,че е паднал от кран.Оплаква се от болки в главата и цялото тяло. Не
може да движи дясна ТБС. В обективното състояние е записано:... .Силна
палпаторна болка по страничната повърхност на дясна гръдна половина...Лек оток
на дясно бедро.Ограничени движения в дясна ТБ С. Оток и палпаторна болка с
ограничени движения в дясна лакътна става.Приемната диагноза е: Множествена
травма. Контузио капитис. Контузио торацис декстра. Фрактура капитис радии
декстра. Фрактура осис пубис декстра.“
Вещото лице посочва, че описаните увреждания на М.С.
са в пряка причинна връзка и следствие от инцидента.
В спешен порядък са направени: ПКК, биохимия, урина, ЕКГ,УЗД
на коремни органи, рентгенографии. Установено е, че в коремната кухина няма
данни за свободно подвижна течност, няма данни за травматични поражения на
коремни плътни и кухинни органи. Установено е счупване на дясната пубисна кост
и дясната радиална главичка; череп-здрав; гръден кош- здрав....Извършен е
консултативен преглед с невролог-без отпадна неврологична симптоматика; неврологичен
статус-норма, както и с кардиолог и анестезиолог. Включена е терапия: Аналгин 3
по 1 амп, физ. серум 1 по 1 банка, Рингер 1 по 1 банка,Гл.5% 1 по 16,Вит С 1 по
10мл,фраксипарин 1 по 0,3.
В спешен порядък, под локална анестезия е направена
репозиция на фрактурата в областта на десния лакът и гипсова имобилизация. Направена
е и репозиция на фрактурата на таза и е настанен на легло чрез използване на временна
имобилизационна браунова шина...
След изписването от ОТО е хоспитализиран в
рехабилитационният сектор на МБАЛ - *. Там е проведена рехабилитация-предимно
пасивна, поради все още силният болков синдром. След изписването от това
отделение лечението е продължено в домашни условия с постепенно увеличаване на
раздвижващите процедури, приучване към сядане след 30 -ия следтравмен ден и
прохождане с две помощни средства. Болковите оплаквания са продължили с
намаляващ характер до 4 месец. Поради ограничени движения в ДТС-най- близката
до фрактурата на таза е ползвал болнични до 180 дни и след това с разрешение на
ТЕЛК още 30 дни за изглаждане на походката.
Периодът на възстановяване включва периода на
рехабилитация, последващото домашно лечение, при което внимателно се напредва с
раздвижването по активен и пасивен механизъм, отзвучаване на болковия синдром, приучване
към ходене с помощни и по-късно без помощни средства до изглаждане и
балансиране на походката. За лакътната травма периода е до възстановяване на
пълните движения. В този смисъл по-дълъг е периода за възстановяване на
походката и имайки предвид възрастта на ищеца възстановителният период е средно
6-7 месеца.
В острият период-веднага след травматичния момент
болката в малкия таз-в дясно и в дясната лакътна става е силна. След
хоспитализиране в отделението тя се купира с аналгетници. След 15 ден болката и
в таза и в лакътя е чувствително намаляла и такава се запазва до около 30-35
ден. След това при форсиране на рехабилитационните мероприятия тя отново се
засилва за кратък период, а също и при започване на натоварване на десния крак
отново има засилване на болковия синдром.
Вещото лице на 18.04.2019 г. е извършил преглед на
ищеца М.М.С.. При прегледа измерил и оценил движенията в дясна тазобедрена
става, която е най-близка до фрактурата .Сравнил движенията с тези на лявата
става. Констатирал, че те са абсолютно еднакви: флексия 135гр, екстензия - пълна,
абдукция – 50 гр, аддукция 10 гр., външна ротация 35гр,вътрешна ротация 15 гр. Направени
са нови рентгенографии на двете тазобедрени стави във фасова проекция /таз/ и е
констарано -без травматични промени във видимите костни структури на таза. Направена
е нова рентгенотрафия на дясна лакътна става във фасова проекция и е
установено,че няма травматични промени в костните структури. Заключението, че няма
никакви невъзстановени увреждания.
Вещото лице посочва, че ако ищецът при стоежа си в
платформата на автовишката е бил с
поставен предпазен колан, не би паднал и с инерция да се удари в земята. Категоричен
е, че не биха настъпили телесни увреждания.
Ако ищецът при стоежа си в платформата на автовишката
е бил с поставена каска на главата не би получил травма в тази област.
Ищецът би получил при тази злополука-падане от
преобръщаща се вишка, при условие, че е с поставен предпазен колан и защитна
каска, контузии в страничните прегради на подвижната платформа на вишката, евентуални
охлузвания, евентуални ставни навяхвания, но не и описаните в исковата молба.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
На 21.11.2017 г. в гр. *, на бул. „23-ти Пехотен
шипченски полк“, в централна градска част, на площад „Севтополис“ е бил
позициониран в покой т.а. автомобил * *, с рег.№ *. Автомобилът е със специално
предназначение, версия автовишка-модел Wumag WG 170. Стабилизаторите са били спуснати, а
телескопичната стрела е била разпъната. В подвижната въздушна платформа-кош са
били М.М.С. и С.М.. Те са извършвали оглед и раздвижване, завъртане и насочване
на осветителните тела на уличното осветление така, че да осветяват улицата.
При сваляне на платформата от водача на т.а. * Цоньо Ц.,
на височина от около 1,8 м от земята, се къса скрепителния винт, осигуряващ
оста, явяваща се връзка между шината за хоризонтиране на платформата. На същата
ос е монтирано и осигурителното въже. Вследствие на тази изправност платформата
(коша) се обръща/ сн. №1, сн. №3 и сн. №4/. На терена изпадат М.С. и С.М.. В
резултата на удара в асфалтовото покритие на пътното платно, ищецът М.С. е
получил контузия на главата и тялото, фрактура на дясната ръка и лакът,
фрактура на таза вдясно.
Установяването на платформата (коша на автовишката) в
хоризонтално положение се осъществява посредством шина, която е фиксирана към
стрелата с щифт (ос). На същата тази ос е монтирано и обтягащото осигурително
въже. Фиксирането на оста се осъществява с шайба (капачка), закрепена към оста
посредством винт, разположен централно.
От сн. №6 и сн. №7 в приложения снимков материал е
видно излязлата от леглото ос на обтягащото въже и скъсаният захващащ винт.
От техническа гледна точка, причината за обръщането на
коша е скъсване на винта, който задържа
шайбата. Предназначението на шайбата е да фиксира оста във втулката и да
възпрепятства изваждането й от леглото на втулката. В резултат на това скъсване
на винта, оста излиза от леглото си и
сглобката е нарушена. Вследствие на тази неизправност е невъзможно
платформата (коша на автовишката) да остане в хоризонтално положение и той се
обръща.
При направения оглед на товарен автомобил * * с рег. №
*, версия „автовишка“, вещото лице е установило лошо техническо състояние на
съоръжението с повишена опасност автовишка Wumag WG 170. Установяват се несъответствия по механиката,
хлабини в шарнирните механизми и т.н. От техническа гледна точка установените
хлабини, износвания на елементите са вследствие на предходна дългосрочна
експлоатация на съоръжението. На сн. №12 и сн. №13 се вижда пълно износване на
втулката в около 1/4 от нейната работна част. Това води до увеличаване на
хлабините в сглобките по цялата верига до подвижната платформа. Подобно
износване води и до частична промяна на радиалното в аксиално натоварване на
сглобката: ос, шайба и винт.
В материалите по Сл.д. № 102/2019 г. има данни, че
шайбите са фиксирани към осите за захващане на въжето с по един винт, а всички
останали шайби на автовишката са фиксирани към осите с по два винта Това се
вижда на сн. №10 и сн. №11.
В Писмо - потвърждение на фирма „***" ЕООД - ***
във връзка с направено запитване се посочва:
„ В качеството си на оторизиран представител на
продуктите на Ра1/гп§ег, с настоящото писмо потвърждавам, че при автовишка Wumag
WG 170 осигуряването на щифтовете е чрез капачка, закрепена към щифта
посредством един централно “ При огледа вещото лице е установило, че на
типовите табели на СПО - ***; тип: ***;
***, а не както е описана \Wumag NG 170 в Писмото
- потвърждение на фирма „***” ЕООД - ***.
Няма намерена техническа документация
на производителя Wumag elevant тип WG 170. По тази причина не може еднозначно и категорично
да отговори, дали сглобката между капачката (шайбата) и оста на въжето на
процесното съоръжение с повишена опасност производителят е конструирал с един
или два винта.
Техническата причина за настъпване на произшествието е
техническа неизправност - къса се скрепителния винт, осигуряващ оста, явяваща
се връзка между шината за нивелиране на платформата и на която е монтирано
осигурителното въже.
Водачът на ППС е нямал техническата възможност по
никакъв начин да предотврати настъпването на ПТП. Той е позиционирал автомобила
в покой и е спуснал стабилизаторите. Управлявал е платформата от централния
пулт. Водачът е нямал техническата възможност да предвиди и да предотврати
техническата неизправност - скъсване на скрепителния винт.
В материалите по Сл.д 102/2019 има данни, че
поддръжката на автовишката е извършвана от фирма за поддръжка „Дестинация
България“ ЕООД - гр. Пловдив.
От документите, приложени към делото е видно, че на
съоръжението с висока опасност - автовишка Wumag WG 170 е издадена ревизионна книга, започната на
12.02.2014 г. от „*“ ЕООД с. *. От Акта за първоначален технически преглед,
издаден на 12.02.2014 г. при извършените проверки е установено, че ПС
функционира, съгласно всички изисквания на завода производител и на „НБЕТНПС“ и
е годно за безопасна експлоатация.
На автовишката е извършван ремонт, включително на
системата за окачване на коша, за което има сервизен протокол №
3792/25.09.2017г. от „Дестинация България“ ЕООД - гр. Пловдив.
При извършения ремонт от „Дестинация България"
ЕООД гр. Пловдив на 25.09.2017г. е извършена подмяна на ос за фиксиране на
шината за хоризонтиране на коша на автовишката, четири втулки, семеринг и клин
на хидромотор, а на 01.03.2017 г. са подменени седем втулки на първа стрела,
шест втулки на втора стрела, един брой втулка за работния кош и са вложени консумативи.
След анализ на ремонтната карта и сервизен протокол №
3792/ 25.09.2017г. от ремонтния дневник на повдигателното съоръжение, вещото
лице прави заключение, че „Дестинация
България” ЕООД гр. Пловдив е заменила оста за коша с такава, каквато е била
демонтирана - с един отвор за винт.
Новата ос е направена с един винт за закрепване на
капачката (шайбата), която фиксира оста и възпрепятства изваждането й. Вещото
лице отбелязва,че шайбата, която фиксира подменената ос, както и скрепващият ги
винт не фигурират да са подменяни от „Дестинация България" ЕООД гр.
Пловдив през 2017 г. От техническа гледна точка следва извода, че шайбата, за
да бъде монтирана към изработената нова ос, следва също да е била с един отвор
за захващаш винт, т.е. за да има реална конструктивна връзка, демонтираната
(подменената) ос следва да е била с един отвор за винт.
В материалите по делото няма данни каква е била
оригиналната втулка за сравнение и не може да се определи има ли разлика между
материала на оригиналната втулка с материала на изработените втулки от „*"
ЕООД гр. *.
От ревизионната книга и протоколите за прегледи се
установява, че са извършвани периодични технически прегледи, съгласно Наредбата
за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения
(НБЕТНПС) от „*“ ЕООД гр. ***.
В протокола за извършени функционални проверки
описанието на съответните проверки е както следва:
Месечна: предпазните устройства; отделните устройства
за механизмите; въжетата на ролковия блок и товарозахващащия орган; органите за
управление в кабината на крана и пултовете за управление, звуковата и друга
сигнализация; хидравлична система-тръбопроводи, маркучи, хидравлични цилиндри,
хидромотори и хидравлични помпи, клапани
Тримесечна: металоконструкцията - връзките между
отделните елементи, шарнирни връзки, заварки, връзката между основната рама и
шасито на стрелови кранове, закрепването на противотежестта и др.;
електрообзавеждането на повдигателното съоръжение.
В протокола за извършени функционални за месец 11.2017
г. за СПО е описано, че при проверката на повдигателното съоръжение Автовишка *,
модел Wumag
NG 170 няма установени неизправности и
забележки. Проверката е извършена на 08.11.2017 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката С.М.Ю., която е майка на ищеца
установява, че ищецът е бил в тежко състояние след инцидента. Необходими
били 3-4 месеца за да се възстанови, като
грижи за него полагали тя и жена му. Според свидетелката ищецът не можел да
ходи до тоалетна, до баня, бил на подлога 3 – 4 месеца. Имал силни болки два –
три месеца. След петия месец започнал да става с патерици, ползвал и инвалидна
количка. След осмия месец преустановил ползването на патериците, но продължавал да куца. Посещавал
Павел баня, за да си прави процедури.
Свидетелят Цоньо И.Ц., към момента на инцидента е
работил към *** в гр. *, като шофьор и манипулатор на автовишката. Спомня си за
инцидент с автовишка и описва,че сутринта
се обадил * и ги извикали да режат едно дърво срещу магазин * гр. *. До обяд
рязали клоните и след това им казали от общината да отидат на Лъвовата чешма в
центъра на *, където трябвало да настроят лампите. При първия стълб всичко минало
нормално. На третия стълб, когато започнал да спуска надолу, някъде на около 2
метра от земята нещо изчаткало. Свидетелят пуснал лостовете и спрял да пуска.
Обърнал се, погледнал, и видял как падат момчетата, като посочва ищецът М. С.. Свидетелят твърди, че има колани, но са в
кабината на вишката и се ползват, когато работят. Посочва, че стоят в кабината,
защото не ги слагат. Каски нямало, но колани имало. Ищецът М. С. бил без колан. Твърди, че много пъти са им
обяснявали как трябва да се работи. Началникът им казвал - „отивате, слагате коланите и каските, и
продължавате да работите“. Според свидетелят всеки ден никой не си слага
каските и коланите. Сутринта на * също нямали колани. Когато ги предупреждавал,
те винаги му отговаряли „карай, карай“ и
отивали на обекта.
Свидетелят С.Р.М., работи в Общинското предприятие
„Комунални дейности и пътна инфраструктура“ по паркове и градини, като
озеленител. По време на инцидента двамата с ищеца били във вишката. Същият ден
били пратени да окастрят едно дърво на ул. „Ал.Батемберг“. Окастрили го до обяд
и след обяд били пратени на уличното осветление. Като отишли там, имало един
работник Н.. Той им показал каква работа трябва да извършат до края на работния
ден. Оставало около 1 час да свърши работното време и се случил инцидента.
Започнали да настройват лампата. Отишли да настройват третата лампата. При
свалянето на рогатката, чул един трясък и си затворил очите. Посочва, че по принцип
при самия вишкаджия, при него стояли тези колани. В началото на годината им правели инструктаж и им казвали да ползват
каски и колани, но коланите оставали при него. На същия ден имали едни каски и
едни въжета, с които регулират движението на дървото. Сутринта имали каски, но
нямали колани. При тяхното оборудване нямало колани. Посочва, че когато след
обяд ги изпратили на друга работа коланите им били взети. Човек на име Н. би
трябвало да отговаря за това, защото се е наел с този ангажимент, да се свърши
тази дейност. Заявява, че когато има каски и колани ги слагат, като няма
работят без каски и колани. Преди години, преди да стане произшествието свидетелят
работил с колан. С.П.същият ден им направил устно предупреждение, като им казал,
че задължително трябва каските да са на глави им, за колани не си спомня. В
годината 2 – 3 пъти им правят инструктаж и един път се подписвали. Началникът С.П.устно
ежедневно ги предупреждавал за каските, но за следобед, когато били на лампите,
нищо не им казал. Тогава били на друга дейност и друг ги ръководел. Всичко било
в чувала, който е в къщата при тяхното оборудване. Имало колани, каски и
въжета. Те ги вземалии ги оставяли в автовишката.
Свидетелят С.С.П.работи в ОП „Комунална дейност и
поддръжка на инфраструктурата“ гр. *, на длъжност ръководител направление
„Озеленяване“. На датата на инцидента, трябвало да режат едно дърво до Т-маркет,
след това Н.С. го помолил, ако има възможност да му даде двама човека с вишка,
за да оправят лампи по центъра. Директорът на предприятието Н.Ч., говорил със С.
- шофьора да ги пратят тези момчета на центъра. С. бил организатор озеленяване.
Свидетелят посочва, че той правил писмен и периодичен инструктаж на работниците.
Тогава инструктаж следвало да се прави
на три месеца, като следвало каски и колани задължително да се носят, когато се
качват на вишката. Шофьорът на вишката имал дневник работен, в който ги
инструктирал и те се подписвали.
Коланите и каските били вътре във вишката. Посочва, че по принцип това е
задължение на самия работник да си слага каската и колана. Имало случаи, когато
му звънели шофьорите да отиде, защото не искат да ги слагат. Не знае дали има
заповед.
Свидетелят
заявява, че когато ходили да режат от
сутринта, лично той ги изпратил с каски в един чувал обикновено 3 – 4, защото
покрай резачите имало и момчета, които помагат да дърпат клоните. Коланите били
на вишката. Трите вишки били оборудвани с по два колана и минимум 3 каски.
Работниците знаели това. Посочва, че са му звънели, че работниците не са
сложили каски и колани.
Свидетелят С. Алиев Велиев работи като организатор по
поддръжка на паркове и градини към * гр.*. Посочва, че след обед заминали да
окастрят клони покрай лампите, за да освободят светлината. Той не бил с тях.
Ищецът М.С. бил на негово подчинение и на С.П.. Тогава ищецът бил резач и
косач. Всички резачи се качвали на височина и извършвали каквото е необходимо.
Тези, които работели с машини ежедневно се инструктирали, коланите са във
вишката. С.П.ги инструктирал устно, имало и писмен инструктаж на три месеца.
Коланите стояли във вишката, а каските били дадени на тях и те като тръгвали на
работа следвало постоянно да са в тях.
На основание чл.176 от ГПК ищецът М.С. е отговорил, че
в автовишката на 21.11.2017г. не е имало каска, нито колан. Няма представа какво е действието на
колана при работа и дали ще му пречи. Коша на автовишката се обърнал и не е
сигурен дали един колан би го опазил особено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение между *** и „***" АД се установява от представената
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №
BG/11/517000099235, валидна от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за товарен
автомобил, версия „автовишка": марка „*", № *, с peг. № *.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил към ответното дружество с молба от
09.03.2018г. за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, но ЗАД „*" отказал да удовлетвори претенцията на
ищеца.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Съгласно разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ и чл. 493, ал. 2, т. 7 от КЗ, предвиждат, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица, в т. ч. пешеходци,
велосипедисти и др. участници в движението, имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, както
по време на движение, така и по време на престой. Следователно наложилото се в
съдебната практика разрешение, че рискът при застраховката "гражданска
отговорност" може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на
застрахования, но и с вреди, причинени от собствена на застрахования вещ, от
нейното състояние, характер - чл. 50 ЗЗД, (в този смисъл Решение № 15/01.06.2012 г. по т. д. №
279/2011 г. на I ТО на ВКС).
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните
качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които
я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, и в този смисъл е безвиновна.
Прилага се, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, а са произлезли вреди от вещта.
В настоящия случай от заключението на автотехническата експертиза
категорично се установява, че причината за обръщането на коша на автовишката е
скъсване на винта, който задържа шайбата, като предназначението на шайбата е да
фиксира оста във втулката и да възпрепятства изваждането й от леглото на
втулката. В резултат на това скъсване на винта, оста излиза от леглото си и
сглобката е нарушена. Вследствие на тази неизправност е невъзможно платформата
(коша на автовишката) да остане в хоризонтално положение и той се обръща.
Вещото лице е констатирало при направения оглед на товарен автомобил * * с рег.
№ *, версия „автовишка“, лошо техническо състояние на съоръжението с повишена
опасност автовишка Wumag WG 170.
Установяват се несъосия по механиката, хлабини в шарнирните механизми и т.н. От
техническа гледна точка установените хлабини, износвания и несъосие на
елементите са вследствие на предходна дългосрочна експлоатация на съоръжението.
Поради това съдът приема, че обръщането на коша на автовишката е вследствие на техническа
неизправност на застрахованото при ответното дружество МПС и съставлява
застрахователно събитие.
Безспорно се установи, че претърпените от ищеца болки
и страдания стоят в пряка причинно-следствена връзка с възникналата техническа
неизправност на товарен автомобил, версия „автовишка“, марка „*", № *, с
peг. № *. Установената неизправност не се дължи на неправилно експлоатиране или
на каквито и да било други човешки действия, извършени в нарушение на
нормативно установени правила.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск
за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
От представените
доказателства и заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че в резултат на произшествието на 21.11.2017 г., ищецът е получил следните
травматични увреждания:контузия на главата, на гръдния кош, фрактура на горната
част на лъчевата кост и фрактура на срамната кост на таза. След изписването от болница лечението е продължено в
домашни условия с постепенно увеличаване на раздвижващите процедури, приучване
към сядане след 30 – тия следтравмен ден и прохождане с две помощни средства. Болковите
оплаквания са продължили с намаляващ характер до 4 месец.
Поради това
съдът като съобрази възрастта на пострадалия, вида, характера и степента на получените
травми, причинените неудобства и ограничения от личен, битов и социален
характер, които се установяват от свидетелските показания на майка му, която е
полагала грижи за него и социално-икономическата обстановка в страната,
определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното
развитие и пълното възстановяване на ищеца, както и установеният в нормата на чл.
52 ЗЗД
принцип на справедливост, намира, че обезщетение в размер на 70 000 лв. напълно
ще обезщети претърпените неимуществени вреди.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради неизползване на предпазен колан и каска.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
От
представените по делото доказателства се установява, че на ищеца е бил
провеждан Инструктаж по безопасност и здраве, като последният проведен е на 03.01.2017
г. От показанията на св. Ц., св. П* и св. В* категорично се установява, че при
процесното произшествие, ищецът е осъществявал възложената му дейност без да
използва предпазен колан и каска.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза категорично се установява, че ако ищецът при стоежа си в платформата на автовишката
е бил с поставен предпазен колан, нямаше да падне и с инерция да се удари в
земята и съответно не биха настъпили телесни увреждания, които е получил.
Ако
ищецът при стоежа си в платформата на автовишката е бил с поставена каска на
главата не би получил травма в областта на нея.
Ако ищецът е бил с правилно поставена каска за защита
на главата и колан фиксиран към тялото му и прихванат към неподвижни части на
вишката, то при обръщането и би могло той да се удари в някоя от страничните
прегради на подвижната платформа, но не би паднал на земята и с инерция и не би
получил травматични увреждания на дясната пубисна кост и на главичката на
лъчевата кост в зоната на десния лакът.
Ищецът би получил при тази злополука-падане от
преобръщаща се вишка, при условие, че е с поставен предпазен колан и защитна
каска, контузии в страничните прегради на подвижната платформа на вишката,
евентуални охлузвания, евентуални ставни навяхвания.
С оглед изложеното съдът намира, с неизползването на осигурените
му от работодателя предпазни средства – каска и предпазен колан, ищецът е
нарушил разпоредбата на чл.33 от Закона здравословни и безопасни условия на
труд, съгласно която всеки работещ е длъжен
да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността
и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Безспорно се установява,
че предпазен колан и каска са се намирали в кабината на автовишката, видно от
показанията на св. Ц., св. П* и св. В* и при работата си преди обяд, ищецът ги
е използвал по указания на прекия си ръководител П*. Ето защо, съдът определя
30% принос на ищеца за настъпване на получените травми вследствие на процесното
произшествие на 21.11.2017 г., поради което размерът на дължимото обезщетение следва да се
определи на сумата от 49 000 лв.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр.
2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В конкретния случай по делото е представено
доказателство, че ищецът е предявил претенцията си към застрахователя на 09.03.2018г. По
делото липсват данни дали застрахованият делинквент е уведомил застрахователят
за настъпилото ПТП, поради което при липса на други данни следва да бъде прието,
че именно на 09.03.2018 г. застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца
и от този момент се дължи лихва, като за
периода от датата на произшествието - 21.11.2017 г. до 08.03.2018 г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед уважаването на предявения иск по чл. 493, ал.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД против „***" АД, съдът не следва да
се произнася по евентуално предявения иск от ищецът против Община * с правно
основание чл.50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „***"
АД следва да заплати на М.М.С. сума в
размер на 49 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от произшествието на 21.11.2017 г. ведно със законна лихва от 09.03.2018 г. – датата на
която е уведомен ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за настъпилото произшествие до
окончателното плащане, като искът над
сумата от 49 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и искът
за законна лихва
за периода от 21.11.2017 г. до 08.03.2018
г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че М.М.С.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 3 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай
адвокат И.Й. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира
с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат И.Й. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца
е в размер 4 236 лв. / 3 530 х20% = 4 236 лв.
С оглед изхода на делото „***“ АД следва да заплати на адвокат И.Й.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 377 лв. съразмерно с уважената
част от иска.
С оглед изхода на делото „***" АД следва да заплати на М.М.С. направените в
настоящото производство разноски в размер на 301, 35 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Съдът на
основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение за „***" АД в размер на 450 лв.
С оглед изхода на делото М.М.С. следва да заплати на „***" АД направените в
настоящото производство разноски за възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 382, 50 лв. съразмерно с отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „***" АД следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 960
лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „* *“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*** 1000, район * да заплати на М.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 4 – адв. Й. сума в размер на 49 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от произшествието на
21.11.2017 г. ведно със законна
лихва от 09.03.2018 г. – датата на която е уведомен ЗАД “*” АД за настъпилото
произшествие до окончателното плащане по банкова сметка *** (България)
ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 49 000
лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 21.11.2017 г. до 08.03.2018
г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „* *“ АД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. *** 1000, район * да заплати на адв. И.Й. със съдебен адрес:***, * адвокатско
възнаграждение в размер на 2 377
лв. съразмерно с уважената част от иска
по банкова сметка *** (България) ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „* *“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*** 1000, район * да заплати на М.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, * – адв. Й. направените в настоящото производство разноски в
размер на 301, 35 лв. съразмерно с уважената част от
иска по банкова
сметка *** (България) ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис 4 – адв. Й. да заплати на
„* *“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *** 1000,
район * направените в настоящото производство разноски в размер на 382, 50 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „* *“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*** 1000, район * да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 1 960 лв. за държавна такса, съразмерно с
уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: