Решение по дело №47/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „ЕМ НИК 22“, ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Бонония”, бл.19, вх.Б, ет.3, ап.19, представлявано от управителя Н. Е. Л., действащ чрез пълномощника адв. Р. Р. от АК-Видин, съд. адрес: гр. Видин, ул.”Бдин” № 24, против решение № 473/10.12.2024 г., постановено по АНД № 1159/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-2400139/17.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС е направил необосновани правни изводи, като не е установил действителната фактическа обстановка, съобразно събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН, а процесното деяние не е извършено.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и потвърденото с него НП.

Ответната по делото страна, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административен съд Видин приема за установено следното: жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

По делото се установява следната фактическа обстановка: установено е пред ВРС, че на 18.06.2024 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на дружеството-касатор, находящ се в гр. Видин, ж.к.”Бонония“, от свид. Ц.. На място е намерено лицето Н. З. Й., който бил заварен да работи като „майстор”. Лицето заявило пред проверяващите, че работи в обекта с работно време от 09:00 до 17:00 часа, без сключен трудов договор. При проверката на място не са установени други обстоятелства, във връзка с извършваната от намереното лице дейност освен работното време, а именно почивки, заплащане, период на работа и др. под. След проверка на документи на фирмата на 25.06.2024 г. е прието, че посоченото лице няма сключен трудов договор в писмена форма. Установено е също така и че между дружеството и лицето е сключен граждански договор за изработка от 17.06.2024 г., за последващи строителни дейности, почистване, пренасяне на тухли и други строителни материали за 3 дни срещу възнаграждение от 200,00 лева, с приложени към него декларация и констативен протокол за извършена и приета работа от 20.06.2024 г. За констатираното нарушение свид. Ц. съставил АУАН, въз основа на който било издадено процесното пред ВРС наказателно постановление.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка Видински районен съд приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

Настоящият касационен съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, поради следните съображения: в тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно приетото за извършено административно нарушение, като деянието следва да е установено по несъмнен и безспорен начин. Именно наказващият орган е този, който следва да събере доказателства и да установи безспорно, че има деяние, което съставлява административно нарушение, че то е извършено от нарушителя и е извършено от него виновно (освен когато се касае за обективна отговорност на юридическо лице). В случая това не е изпълнено.

Както в акта, така и в НП се твърди, че е извършена проверка на 18.06.2024 г. на обект и на 25.06.2024 г. по документи, по спазване на трудовото законодателство. Такава проверка е извършена, като не се доказва да са извършвани повече такива проверки, за да се докажат елементите на евентуален трудов договор преди сключването на именно на трудов, а не на граждански такъв. Други доказателства в тази насока не са представени.

Твърденията, че лицето Н. З. Й. упражнява труд по трудово правоотношение, без да има сключен трудов договор в писмена форма, не са подкрепени от доказателствата по делото. По същото са представени като писмени доказателства граждански договор от 17.06.2024 г., както и констативен протокол и разписка за извършена работа и получена сума. Не се доказа по делото защо наказващият орган е приел, че договорът не е граждански, а прикрива трудови правоотношения. Преценката дали договорът е трудов или граждански се прави конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната, а не привидната воля на страните. Писмената форма на сключения договор или липсата на такава форма не е белег за наличието на трудово правоотношение. Съществуването на едно такова правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В конкретния казус наказващият орган не е събрал доказателства в тази насока. Няма писмени доказателства (разплащателни ведомости, молби и заповеди за ползване на отпуск, документи за отчитане на присъствие и др.). Обстоятелството, че Н. З. Й. е намерен на обекта заедно с други лица, не води до еднозначен извод, че той изпълнява труд по трудово правоотношение на същия обект. От друга страна, наличието на извършен инструктаж за безопасност на 17.06.2024 г. на същото лице, което не се оспорва по делото, не е достатъчно доказателство за това, че той работи по трудово правоотношение, без да има сключен трудов договор.

Ако наказващият орган не разполага с писмени доказателства, е следвало да ангажира свидетели, чрез които да се установи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, като работно време, длъжност, период, заплата и др. И когато се установи наличието на всички тези елементи, тогава да се констатира, че реално съответното лице полага труд в съответното търговски дружество, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредбите на КТ. В тази връзка едно посещение в дружеството не е достатъчно, за да се направи извод, че са налице елементите на трудов договор. Свидетелските показания на актосъставителя, че конкретното лице работи с работното време на останалите работници и нищо повече, не е достатъчно за установяване на съществуването на трудов договор, тъй като липсват доказателства за останалите основни елементи като срок, трудово възнаграждение, почивки и др. под.

В конкретния случай наказващият орган не е събрал никакви доказателства, доказващи извършването на такава трудова дейност. От свидетелските показания на актосъставителя не се доказва Н. З. Й. да е извършвал дейност, различна от тази тази, която е описана в гражданския му договор. Обстоятелството, че е бил на обекта има логично обяснение, свързано с изпълнението на сключения от него граждански договор, а проведения му инструктаж не води непременно до извода, че той изпълнява труд по трудово правоотношение. В тази връзка събраните в административнонаказателното производство доказателства не са достатъчни, за да се направи извод, че са налице елементите на трудов договор.

Обстоятелствата във връзка с извършването на евентуалното нарушение следва да се докажат по безспорен начин от административнонаказващият орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, в този смисъл касаторът не е длъжен да доказва, че е невинен. В тази връзка за обстоятелствата, изложени в НП, наказващият орган е следвало да представи доказателства, гласни или писмени. В противен случай извършването на нарушението не се доказва, още по-малко по категоричен и безспорен начин.

Събрани са доказателства, установяващи наличието на сключен граждански договор за изработка между Н. З. Й. и дружеството, като съдът счита, че наказващият орган е следвало да се съобрази с нормата на чл.52 от ЗАНН, като съобрази всички събрани доказателства.

Предвид изложените съображения съдът приема, че нарушението по чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ не е безспорно доказано. Следователно и наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП неправилно не е отменено.

При това положение и с оглед горните мотиви Административен съд Видин приема, че оспореното решение на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено. НП е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно поискани разноски от касатора, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 473/10.12.2024 г., постановено по АНД № 1159/2024 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05-2400139/17.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.