Р Е Ш
Е Н И Е № 148/27.6.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
11
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
М.Божидаров
разгледа докладваното от съдията адм.д № 155 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.Образувано е по искова молба с вх.№
936/25.04.2019 г.(пощ.клеймо 24.04.2019г.), предявена
от „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, гр.Ямбол, с ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.Й.Л. от Хасковска адвокатска
колегия, със съдебен адрес:***, срещу Изпълнителна агенция“Автомобилна
администрация“, с цена на иска 300 лв. (триста лева), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, възникнали от заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 300лв. за обжалването на Наказателно
постановление №47-0000159/28.11.2016г., изд. от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“-Ямбол, отменено с Решение №134/05.04.2017г. по АНД
№1585/2016г. на Ямболски районен съд. Претендира се и законна лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на
плащането, както и разноските по
настоящото дело в размер на 325лв., от които 300лв. заплатен адвокатски хонорар
и 25 лв. заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът„МАКСИМА ТРАНС“ЕООД,
гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. С вх.№1276/03.06.2019г. е
депозирана от името на ищеца молба за даване ход на делото и със съображения по
същество, че са налице всички предпоставки за реализиране на имуществената
отговорност на ответника.
Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация
- София, редовно призован, не изпраща представител. С писмо
рег.№10-00-00-576/07.06.2019г., изпратено по пощата на 10.06.2019г. и постъпило
в съда след с.з. на 11.06.2019г. с вх.№1391/12.06.2019г. е депозирал отговор по
исковата молба.
От Окръжна прокуратура Ямбол за участие в
производството се е явява прокурор М. Божидаров,
който дава заключение за неоснователност на исковата претенция.Намира същата за
недоказана като излага съображения за това, че по отношение на плащания,
извършени въз основа на договор за правна защита и съдействие между адвокат и
клиент, въпреки липсата на препращане на Закона за адвокатурата, Закона за
счетоводството е приложим, доколкото в законодателството липсват разпоредби,
уреждащи документалната обоснованост на извършеното плащане. По смисъла на
Закона за счетоводството, договорът за правна помощ и съдействие е първичен
счетоводен документ, който следва да съдържа изискуемите законови реквизити.
Съобразно чл.6, ал.1 т.1 от Закона за счетоводство, този първичен счетоводен
документ трябва да съдържа наименование и номер на документа. В конкретния
случай, договорът за правна защита и съдействие от 01.12.2016г., въз основа на
който се претендира обезщетение в размер на 300 лева, не е представен пред РС
Ямбол в производството пред него по АНД №1585 по описа на съда за 2016г.
Същевременно, представеният по настоящото производство договор само привидно
съответства на определената от Висшия
адвокатски съвет форма на бланка за неговото издаване. Видно от същия, не е
посочен номера на кочана, от който този договор за правна защита и съдействие е издаден, както и неговия
сериен номер. Нещо повече, липсва пореден номер на така съставения договор за
правна помощ.В тази връзка счита, че така представения документ не обосновава
документално извършеното плащане, отразено в него. Такава обоснованост би била
налице по смисъла на чл.6, ал.5 от Закона на счетоводството в случай, че биха
били представени други доказателства, в подкрепа на претендираното
плащане, които в настоящия случай не са налице. Макар ищецът да е търговско
дружество, който следва да бъде със счетоводство по реда и правилата на Закона
за счетоводството и което е регистрирано по ЗДДС, считано от 2008г. В този
смисъл само представения договор за правна защита и съдействие при липсващите
негови реквизити, по никакъв начин обосновава разход за търговеца. На същото
основание счита, че в настоящото производство не е доказано и претендираното плащане в размер на 300 лв., поради което
моли да се отхвърли исковата претенция като недоказана.
Като взе предвид
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Пред Районен съд Ямбол е било образувано АНД
№1585/2016г. по жалба на „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД,
гр.Ямбол, против Наказателно
постановление №47-0000159/28.11.2016г., издадено от Началник областен отдел на «Автомобилна администрация» - гр.Ямбол,
с което на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози на „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД,
гр.Ямбол е била
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.. Делото е приключило с Решение
№134/05.04.2017г. на ЯРС за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила на 19.05.2017г.
В производството по обжалване на НП пред ЯРС жалбоподателят
е бил представляван от адвокат Ж.Г.от
АК-Ямбол, преупълномощена
от адв.Й.Л., за което по АНД №1585/2016г.. на ЯРС е налично пълномощно, но в делото не се съдържа документ за упълномощаване
на адв.Й.Л.. Заверено копие
на Договор за правна защита и съдействие
от 01.12.2016г., със страни „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД,
гр.Ямбол и адв.Й.Л. от Хасковска адвокатска колегия, с вписано договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
е представен в производството
пред Административен съд Ямбол по настоящото дело.
Искът е допустим, като предявен от лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно
постановление №47-0000159/28.11.2016г., издадено от Началник областен отдел на «Автомобилна администрация» - гр.Ямбол, с което на
основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози на „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, гр.Ямбол е била наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв., изразяващи се в направените в хода на съдебното му оспорване разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително
и такива за присъждане на разноски в производството
по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл.
7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Ямбол, който
е компетентният съд и по мястото на увреждането и по седалището на увредения.
Съдът намира, че предявеният
иск за претърпени имуществени
вреди е недоказан и в тази връзка - неоснователен. Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл.
4 от ЗОДОВ във връзка с член
1, ал.1 от същия закон включва следните
елементи:
1. Отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника;
2. Причинени имуществени/неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от акта, действието или
бездействието;
3. Причинна
връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието
и настъпилите вреди.
Съдът намира за безспорно
доказано наличието на отменен
административен акт на ответника.
Спорът за законосъобразност
на Наказателно постановление №47-0000159/28.11.2016г.,
издадено от Началник областен отдел на «Автомобилна
администрация» - гр.Ямбол, с
което на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози на „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД,
гр.Ямбол е била
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.. е приключил окончателно
с Решение №134/05.04.2017г. по АНД№1585/2016г. на ЯРС за отмяна
на обжалваното наказателно
постановление. Решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила на 19.05.2017г. След като наказателното постановление,
от което се твърди, че са претърпени
вредите, е отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно
решение, в рамките на проведено производство по обжалването му по ЗАНН, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.
Недоказани са вторият
и третият елемент от фактическия състав на администраттивния деликт – причинени
имуществени вреди, които да
са пряка последица от отмененото наказателно постановление и да се намират
в причинна връзка. Елементите от фактическия състав
на административния деликт трябва
да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника, в чиято структура е включен органът,
издал отмененото наказателно
постановление.
Ищецът твърди, че в хода на съдебното обжалване на НП по АНД№1585/2016г.
на ЯРС е направил разноски в размер на 300 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие от адв.Й.Л. от Хасковска адвокатска колегия. Направени от ищеца разноски за заплащане
на адвокатски хонорар пред съда
представляват претърпени от
него имуществени вреди, но в случая липсват доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД
№1585/2016г. на ЯРС, тъй като
договор за правна защита и съдействие
с вписано платено възнаграждение
не се съдържа в делото, нито се съдържат други доказателства за извършено плащане.
Представеният като доказателство
с исковата молба, в заверено копие
Договор за правна защита и съдействие
от 01.12.2016г., със страни
„МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, гр.Ямбол
и адв.Й.Л. от Хасковска адвокатска колегия, с вписано
договорено и внесено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
за процесуално представителство
и защита във връзка с НП
№47-0000159/28.11.2016г., издадено от Началник областен отдел на «Автомобилна администрация» - гр.Ямбол не е приложен по АНД №1585/2016г. на ЯРС , по
тази причина не може да обоснове и докаже конкретната искова претенция, претендирана като вреди, настъпили за ищеца от заплатено адвокатско възнаграждение
по това дело, а още по-малко може да обоснове и докаже причинно – следствената
връзка между твърдяната имуществена вреда в посочения размер и отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление с решението на ЯРС по делото.
Предвид това се налага
изводът, че процесуалното представителство по АНД №1585/2016г. на ЯРС е извършено
от адв. Ж.Г.от АК-Ямбол в проведените по делото
открити съдебни заседания само въз основа на представено пълномощно без дата, което
се намира на л.16 от делото на ЯРС, същото е било извършено
и при нередовно преупълномощаване
при липсата представен
документ за удостоверяване на представителната
власт на
адв. Й.Л. от Хасковска адвокатска колегия, която е подписала жалбата срещу НП. Представянето на договор за правна защита и съдействие извън
рамките на производството по АНД №1585/2016г. на ЯРС, едва с настоящата искова молба, не обуславя
наличие на реално причинена вреда от отмененото с решението на ЯРС наказателно
постановление. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство,
ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 год. на ВКС по ТД №
6/2012 год. на ОСГТК. В него е прието, че когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, този факт следва да бъде изрично отразен в договора за правна помощ, т.е. в договора
следва да е налице вписване за извършено плащане на възнаграждението
в брой и самият договор следва да е приложен по делото, като в този именно случай той има характер на разписка, с която се удостоверява и доказва, че страната не само е
договорила, но и действително е заплатила в брой посоченото в договора адвокатското възнаграждение./ т.1
от ТР №6 от 2013 г. по ТД №6/2012 год. на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС/. Представеният пред настоящата
инстанция, в заверено копие, договор за правна защита и съдействие, от
процесуалния представител на ищеца - адвокат Й.Л. от Хасковска адвокатска колегия(л.10
от адм.д.№155/2019г. на настоящия съд), въз основа на който се твърди и
претендира, че от ищеца е заплатена сумата в размер на 300 лева, в брой, като
адвокатско възнаграждение по АНД №1585/2016 год. на ЯРС е ирелевантно
обстоятелство, тъй като този договор за правна защита и съдействие не се
намира в кориците на разгледаното от Районен съд - Ямбол дело, с решението по
което е било отменено наказателното постановление. Това обуславя извод, че
ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което и реално не е претърпял
имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с отмененото наказателно постановление.
На второ място
съдът споделя и доводите,
изложени в заключението на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура
Ямбол - договорът за правна защита и съдействие, представен като заверен препис към исковата
молба не може да обоснове документално извършено плащане. По смисъла на Закона
за счетоводството (ЗСч) договорът за правна помощ и съдействие е първичен счетоводен
документ, който трябва да съдържа предвидените в закона реквизити. Съобразно чл.
6, ал. 1 от ЗСч,
първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа
най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ
само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и
единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен
код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на
издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция. Документална обоснованост е налице, когато в първичния
счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1 и ал.
3 от ЗСч, но за нея има документи, които я удостоверяват (чл.
6, ал. 5 от ЗСч) .
В конкретния случай други документи за плащане не са представени,
а договорът за правна защита
и съдействие от 01.12.2016г., със
страни „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, гр.Ямбол и адв.Й.Л. от Хасковска адвокатска колегия не е от прономерован кочан, съдържащ
серия и номер на документа и не съдържа всички реквизити на първичен счетоводен документ, съгласно чл.
6, ал. 1, т.1 от ЗСч - липсва номер на документа, поради което този документ може
да удостовери само договореното между адвокат и клиент възнаграждение по
сключения между тях договор за правна помощ и съдействие и има своето значение
само за тях като страни по този договор. Същият не може да обвърже преценката
на съда за законосъобразно и действително осъществено плащане, съответно другите страни в процеса, на които евентуално могат да се възложат разноски.
С оглед на горното,
предявената искова молба следва да се отхвърли като неоснователна,
ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главното претендирано вземане. При този изход на спора не се следват и разноски в полза
на ищеца, направени в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, гр.Ямбол,
с ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.Й.Л.
от Хасковска адвокатска колегия, искова молба срещу Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“, с цена на иска 300 лв. (триста лева),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, възникнали от
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 300лв. за обжалването на
Наказателно постановление №47-0000159/28.11.2016г., изд. от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Ямбол, отменено с Решение
№134/05.04.2017г. по АНД №1585/2016г. на Ямболски районен съд, ведно с
претенцията за законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до момента на плащането, и претендираните
разноски по настоящото дело в размер на 325лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете