Р Е
Ш Е Н
И Е
№…184…………..
гр. Шумен,
02.08.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на втори юли, две хиляди
и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
Членове: 1. З.Иванова
2. Н.Цветанкова
при секретаря С.
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. № 165 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №168/21.02.2019г. по гр.д.№ 1816/2018г. , Районен съд- Шумен
е отхвърлил предявеният установителен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София
(столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10,
бул. ...No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д.срещу О.С., ЕГН : **********, с адрес ***, за признаване за установено , че ответникът
му дължи следните суми : 2123,68 лева, представляваща 1607,88 лева главница –
неплатени вноски по договор за стоков кредит № 243420 от 27.01.2017г., 385,70
лева договорна лихва, за периода 20.02.2017г. – 27.02.2018г., 130,10 лева лихва
за забава, за периода 20.02.2017г. – 30.03.2018г, и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението /30.03.2018г./ до окончателното
плащане, като неоснователен, за които
суми има издадена Заповед за незабавно изпълнение №464/02.04.2018г. по
ч.гр.д.№943/2018г. по описа на ШРС , като неоснователен.
Недоволен
от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на
районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли
съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, чрез назначения и особен
представител, представя отговор , в който заявява , че жалбата е неоснователна.
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу О.С., ЕГН : **********, с адрес *** , за признаване
за установено, че ответникът му дължи
следните суми : 2123,68 лева, представляваща 1607,88 лева главница –
неплатени вноски по договор за стоков кредит № 243420 от 27.01.2017г., 385,70
лева договорна лихва, за периода 20.02.2017г. – 27.02.2018г., 130,10 лева лихва
за забава, за периода 20.02.2017г. – 30.03.2018г, и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението /30.03.2018г./ до окончателното
плащане, като неоснователен , за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №464/02.04.2018г. по
ч.гр.д.№943/2018г. по описа на ШРС . В исковата молба се твърди , че ищеца имал
вземане срещу ответника за посочените суми произтичащо от Договор за стоков
кредит от 27.01.2017г. , сключен между “Банка ДСК“ ЕАД и ответника . С договор
от 20.04.2017г. кредиторът му прехвърлил
вземането си спрямо ответника .За така твърдяното вземане кредиторът, по
реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Заповедта по ч.гр.д.№ № 943/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено
съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати
разноските в производствата.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава
отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим, не заявява становище по
основателността му. Оспорва размера му.
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа страна: По делото е представен договор от
27.01.2017г., по силата на който“Банка ДСК“ ЕАД – цедент на ищеца ,
отпуснал стоков кредит на ответника, в размер на 1607,88 лева, с която били
заплатени закупени от него електроуреди. Уговорената сума следвало да се връща
месечно, на конкретно посочени дати, последната 27.02.2018г.. Ответникът, не
заплатил нито една от уговорените погасителни вноски. С договор от 20.04.2017г.
на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от
30.03.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди
това, само на един от посочените в договора адреси за кореспонденция с
ответника изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, неполучено от
заемателя.
От описаното по-горе съдът счита , че
първоинстанционният съд правилно е възприел извода, че преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК ищецът
не уведомил надлежно длъжника за
извършената цесия . Въпреки направените опити за връчване, видно от
доказателствата по делото , уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е връчено на
длъжника .
От
друга страна ,счита , че е неправилно
становището , че с връчване на исковата молба и приложените към нея документи,
част от които е уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД не се постига ефектът на надлежно уведомяване , респ. прехвърлянето на вземането не е породило
действието предвидено в чл.99,ал.4 от ЗЗД . Мотивите на първоинстанционния съд
са обосновани с факта, че по делото ответникът е представляван от особен
представител и връчването на книжата на последния, не представляват редовно уведомяване на цедента
до длъжника за извършената цесия.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият
кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на първия за
прехвърлянето на вземанията. В своята практика ВКС трайно и последователно
приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава
императивната норма на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това
уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но
приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с
връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да
бъде съобразено във висящото исково производство на основание чл. 235 от ГПК. Спорен в случая е въпросът дали
препис от искова молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената
цесия, изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по
делото особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и дали такова връчване би
произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор.
Въззивният съд не споделя доводите, изложени от районния съд в обжалваното
решение.
В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. обаче ВКС
приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС
сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС
(Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал. 1-5 –
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на
материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез
връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител,
назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение
на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по
аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и 4 от ЗЗД
е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност
на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В конкретния случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати уведомление
за сключения договор за цесия лично до длъжника: И в двата случая длъжникът не
е проявил активност да потърси пратките, за които е известен. Ако кредиторът
беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той
не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този
случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал. 1-5 ГПК
уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без
реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е
осъществена именно горната процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК,
но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този
случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че
му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните
пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК.
В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да
прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска
или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това
становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е
направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на
длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно
връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК.
По аргумент на по-силното основание
следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване
правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в
защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между
страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като
единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на
разпореждане с предмета на делото. Поради изложеното по-горе съдът приема, че с
връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се
счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на
основание чл.235,ал.3 от ГПК съдът е необходимо да вземе предвид при решаване на
делото .
Поради изложеното налице е необходимост да се изложат мотиви относно
валидността на облигационното правоотношение възникнало от сключения договор за
кредит , като в тази насока споделя изложеното от районния съд , че не е налице
спор по валидността на прехвърлянето на вземането,
нито, че то съществува, в първоначалния си вид. Не са въведени възражения свързани с
действителността на договора. Пред районния съд е изслушана ССЕ , чието
заключение потвърждава размера на
претендираните суми – главница, лихви , както и твърдяното обстоятелство, че
ответника не е извършвал погасяване на дълга. Предвид изложеното, съдът намира
, че предявеният иск се явява изцяло основателен.
Като е застъпил противното становище
и е отхвърлил предявените искове, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено
ново, с което исковете да бъдат уважени
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят извършените деловодни разноски в
двете инстанции.
В първоинстанционното производство и пред
настоящия съд , ищецът , съответно жалбоподател е бил представляван от
юрисконсулт, като неговото възнаграждение следва да се съобрази с разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ . Съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лева, поради което претендираното възнаграждение от жалбоподателя, следва
да се определи предвид фактическата и правна сложност на делото, в размер на
сумата от 150 лева , за всяка инстанция.
По изложените съображения, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 546,41 лв., от които 92,47 лева – в заповедното
производство , 843,13 лева – разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд и 610,81 лева – разноски във въззивното
производство.
Водим
от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №168/21.02.2019г. по гр.д.№
1816/2018г. по описа на Районен съд-Шумен
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422,ал.1 от ГПК , че О.С., ЕГН : **********,
с адрес ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. ...No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., следните суми : 1607,88 ( хиляда шестстотин и седем лева и осемдесет и осем ст.) лева - главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит № 243420 от 27.01.2017г., 385,70 (триста осемдесет и пет лева и седемдесет ст.) лева - договорна лихва, за периода 20.02.2017г. – 27.02.2018г., 130,10 (сто и тридесет лева и десет ст.) лева -лихва за забава, за периода 20.02.2017г. – 30.03.2018г, и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /30.03.2018г./ до окончателното плащане , за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №464/02.04.2018г. по ч.гр.д.№943/2018г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА О.С., ЕГН : **********,
да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата 1 546,41 ( хиляда
петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и една ст.) лева – деловодни разноски , разпределени
както следва : 92,47 лева – в заповедното производство , 843,13 лева – разноски
в исковото производство пред първоинстанционния съд и 610,81 лева – разноски във
въззивното производство.
На
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.