Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 26.11.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова к.н.а.х.д. № 123 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348
от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на И.К.И., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат В.Н. ***, с посочен
съдебен адрес:*** против Решение № 149/08.09.2020 год., на Районен
съд гр.Търговище по НАХД №20203530200564/2020 год., с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 20-1292-000667/15.05.2020г. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР
гр.Търговище. С посоченото НП на И.К.И., ЕГН-********** *** за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
В касационната
жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Излага се становище, че въззивният съд не е
анализирал дадените пред него показания от свидетеля Т. Т. в насока, че по
време на спирането на водача, последният не е видял И. да държи телефон в
ръцете. Навежда се нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Навежда се и че АУАН няма
обвързваща доказателствена сила. Излагат се доводи, за недоказаност на
описаното в НП административно нарушение. Моли се оспореното решение да бъде
отменено и да се постанови ново, с което по същество на спора НП да се отмени.
В
съдебно заседание касаторът не се явява лично. Представлява се от В.Н. ***,
която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Излага се
становище за неправилно ценене от страна на въззивния съд на събраните по
делото гласни доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и
потвърденото с него НП.
Ответникът по
касационната жалба – Началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Търговище, в съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
че не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния и
процесуалния закон. така и на
съдопроизводствените правила. Намира, че не е налице противоречие в събраните
доказателства във въззивното производство и че Районният съд правилно е
приложил материалния закон. Дава
заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като
законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция
констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 16.04.2020г. около 16.00ч. в
гр.Търговище, на ул. „Трети март“ И.К.И. управлявал лек автомобил м. „…“ с
рег.№ … в посока околовръстен път. В същото време на кръстовището на ул.
„Трайко Китанчев“, няколко коли пред И., излязъл автомобил със специален режим
на ЦСМП с включена сигнализация и се насочил в посока по ул. „Трети март“.
Автомобилът със специален режим спрял пред сградата на „Пътинжинерингстрой“,
където във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ вече бил
спрял автопатрул в състав свидетелите Н. Н. и Т. Т. Водачът И.К.И. като журналист решил да
заснеме инцидента. По тази причина изчакал автомобилите пред него да заобиколят
линейката, извадил мобилния си телефон и го приготвил за снимки. След като
автомобилите пред него се изтеглили И. направил с мобилния си телефон снимка на
автомобила със специален режим на ЦСМП. Преминавайки покрай мястото на
инцидента автоконтрольора Н. Н. констатирал, че водачът И. държи в ръката си
мобилния си телефон, поради което му наредил да спре на безопасно място. За
констатациите при извършена проверката на място и на документите на водача И.К.И.,
на последния бил съставен АУАН № 211317 за нарушение на чл.104а от ЗДвП. Актът
бил предявен на И., като отказа на същия да го подпише е оформен с данните и
пописа на свидетел по отказа. В тридневния срок по ЗАНН И. депозирал възражения
срещу акта. Приемайки същите за неоснователни въз основа на така съставения
АУАН Началник сектор ПП при ОД на МВР
гр.Търговище издал Наказателно постановление № 20-1292-000667/15.05.2020г., с което на
водача И.К.И., ЕГН-********** *** за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
При така установено от фактическа страна Районният съд
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи като в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да са съществени и да са довели до цялостното опорочаване на
производството. Районният съд е извел
извод, че от така събраните писмени и гласни доказателства пред нег, при техния
съвкупен анализ по делото се доказва, че И.К.И. е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна състава на описаното в НП административно нарушение. Съдът
е изложил мотиви, че всяко отклоняване на вниманието на водача от пътната
обстановка , в т.ч. и когато погледът му е насочен към информация от телефона,
като законодателят си служи с глагола „използва“, а не с „провежда разговор по
телефон“. Използването на телефона обхваща активирането и на допълнителните
функции на апарата в.т.ч и фотоапарат/камера, а не само провеждането на разговор по телефон, като
опасността от създаване на предпоставки за ПТП е еднакво налична във случаи на използване на телефона и води до
нарушаване на забраната на чл.104а от ЗДвП. Съдът е
извел извод, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН като е
изложил мотиви. Изследвал е и е отчел, че на И. е наложен фиксирания в чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП размер на наказанието от 50 лева.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП
като законосъобразно.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Относно наведените
в касационната жалба доводи за неправилно ценене от страна на въззивния съд на
свидетелските показания и неправилност на възприетата от съда фактическа
обстановка, същите в конкретния случай касаят обосноваността на оспореното
решение. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно
основание, съгласно чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
В касационното производство не подлежат на преоценка доказателствата събрани
от въззивния съд
както и не могат да бъдат установявани нови фактически положения, съгласно
чл.220 от АПК.
Независимо от
горното, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП „…Редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното…“, т.е
доказателствената тежест е за жалбоподателя, а не за административнонаказващия
орган. Предвид изложеното, наведените от касатора доводи в жалбата в тази насока са неоснователни.
При така събраните
по делото писмени и гласни доказателства елементите от състава на описаното в НП
административно нарушение се явяват доказани, като мотивите на въззивния съд в
тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Правилно деянието на водача И.К.И. е правно квалифицирано като нарушение на чл.104а от ЗДвП и подведено под
административнонаказателната норма на чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП. Размерът на така наложеното наказание
е във фиксирания в закона размер. Изводите на въззивния съд за липсата на
предпоставки за приложение на чл.28а от ЗАНН изцяло се споделят от настоящата
инстанция.
Водачите по време
на упражняване на дейността по управление на МПС следва да отговарят на
повишени изисквания, в т.ч. и относно кондиция и умения. В случая установеното нарушение е типично за
вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения
от този вид.
С оглед на
изложеното касационният съд намира, въззивното решение за постановено в
съответствие с материалния закон.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция са спазени процесуалните правила при събирането на
доказателствата и не са налице допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване
на процесуалните права на страните и да са съществени по смисъла на
чл.348 ал.3 от НПК. Съдебният
акт е мотивиран. Предвид
изложеното настоящият съд намира, че не е налице наведеното в касационната
жалба основание-нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348
ал.1,т.2, във връзка с ал.3 от НПК за отмяна на въззивното решение.
При извършената
служебна проверка за съответствие на оспореното решение със закона не се
констатира неправилно приложение на материалния закон. Не бяха констатирани и
допуснати от районния съд нарушения, които да водят до невалидност или
недопустимост на оспореното решение.
На основание всичко
гореизложено касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149/08.09.2020 год., на Районен
съд гр.Търговище по НАХД № №20203530200564/2020г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.