Решение по дело №2815/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2815 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от ***, със седалище и адрес на управление *** против Ж.К. ***, ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 10235,40 лв., изискуема главница по Договор за студентски кредит от 26.10.2010 г., изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 223,39 лв., за периода от 05.07.2017г. до 22.11.2017г. вкл., наказателна лихва в размер на 44,32 лв., начислени за периода от 05.08.2017г до 06.12.2017г. и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда-07.12.2017г.

Ищецът излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № ***. по описа на ПРС и постъпило в срок възражение.

Ищецът твърди, че след инициирано заповедно производство, е издадена заповед за изпълнение, по силата на която длъжника Ж.К. ***, ЕГН: ********** е осъден да заплати на ***, дължимите по Договор за студентски кредит и изготвеното извлечение от счетоводните книги суми. Направено е възражение от длъжника Ж. *** в заповедното производство, по реда на чл. 414 от ГПК, което е прието от заповедния съд за своевременно подадено. С разпореждане по ч. гр. д. № ***, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК е указал, че могат да предявят иск за установяването на вземането в едномесечен срок.

Ищецът твърди, че с Договор за студентски кредит от 26.10.2010 г. (Договор), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя Ж.К. *** кредитен лимит в размер на 9600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева) с цел заплащане на 8 (осем) бр. такси за обучение на Кредитополучателя, всяка в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева). Кредотополучателят е усвоявал от лимита поетапно, суми в общ размер на 9480 лв. (девет хиляди четиристотин и осемдесет лева). Излага, че в договора са уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7% /седем процента/, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. При забава в плащането на дължими суми по кредита, Кредитополучателят заплаща на Банката наказателна лихва за забава, в размер съгл. чл.3.2 от Договора. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.4.1 от Договора е 05.10.2025г.

Сочи, че съгласно чл.4.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.11.2015г. до 05.10.2025г., като по силата на чл.4.2 от Договора, при погасяване на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период, от датата на сключване на Договора до 05.10.2015г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира годишно.

Съгласно чл.6 от Договора Банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем, като съгл. условието на чл.6.2 от Договора това става при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Сочи, че кредитополучателят Ж.К. *** е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 05.08.2017; 05.09.2017; 05.10.2017; 05.11.2017г., поради което и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-114656 на постоянния адрес на кредитополучателя, посочен и в Договора, като видно от приложената обратна разписка, писмото е получено на постоянния адрес и адреса за кореспонденция, посочен от кредитополучателя в чл.9.3 от Договора. На 23.11.2017 г. (датата на достигане на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до адреса на задълженото лице) е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора. С оглед на което, Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като е  образувано ч.гр.д. № 1642/2017г. по описа на ПРС. Претендират се съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно производство.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за несъгласие с изложеното в исковата молба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По частно гражданско дело № 1642/17 г. на ПРС е издадена Заповед ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ж.К. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление:***, ** следните суми:  10 235,40 лева, представляваща неплатена главница по договор за студенстски кредит от 26.10.2010г., 223,39 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 05.07.2017г. до 22.11.2017г., включително, 44,32 лв. представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2017г. до 06.12.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.12.2017 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 210,06 лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото и 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Вземането произтича от договор за студентски кредит от 26.10.2010г. сключен между страните.

По делото е представен договор за студентски кредит от 26.10.2010г.  от който е видно, че на кредитополучател Ж.К. *** е предоставен кредит в размер на 9600 с цел заплащане на осем броя такси за обучение на кредитопулочателя, всяка в размер на 1200 лв. Окончателният размер на кредита се определя от сумата усвоена от кредитополучателят до 05.10.2015г. Крайният срок за погасяване на всички задължения е 05.10.2025г.

Представено е писмо изх.№ ***. *** за предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит от 26.10.2010г., връчено с известие за доставяне на 23.11.17г.

По делото са представени извлечения по сметка за извършени плащания от ответника Ж. ***.

От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че по договора за кредит от 26.10.2010г. са усвоени суми в общ размер от 9480 лв. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем са просрочени четири вноски към дати 05.08.2017г., 05.09.2017г.,05.10.2017г. и 05.11.2017г. Размерът на непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е общо 10 503,11 лв., в това число, редовно изискуема главница 309,44 лв., предсрочно изискуема главница 9925,96 лв., начислена редовна/възнаградителна лихва 223,39 лв., редовно изискуема възнаградителна лихва-188,65 лв., възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница -34,74 лв., начислена наказателна лихва за забава 44,32 лв. Размерът на непогасените задължения към датата на изготвяне на заключението са 11 194 лв. След датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на изготвяне на експертизата-10.08.2018г. няма извършени плащания по кредита. Заключението на в.л. е депозирано на 20.08.2018г., предвид на което, същото е в срока по чл.199 от ГПК и не следва да се взема предвид възражението на ответника, обективирано в молба от 20.09.2018г., че не му е било връчено същото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за студентски кредит от 26.10.2010г.  с кредитополучател Ж.К. ***.

Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление на ищеца против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск, както и че в законния срок длъжникът е възразил, което обосновава правният интерес на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване на вземането. В законноустановения срок Ж.К. *** е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Видно по ч.гр.д. *** на ПРС е връчено  на 30.01.2018г. съобщение до *** с указание да предявят иск в 1-месечен срок от получаването му.  Настоящата искова молба е входирана на 26.02.2018г., поради което предявените искове са в законноустановения 1-месечния срок.

 

По предявения иск подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Установява се от представените писмени доказателства, че с договор за студентски кредит от 26.10.2010г.  сключен между *** и кредитополучателя Ж.К. *** е предоставен кредит първоначално в размер от 9800 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника. Съгласно чл.4.8 от договора, кредитът следвало да се погасява на вноски от по 120 лв., дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.11.2015г. до 05.10.2025г. периодът до 05.11.2015г. е гратисен, през който период не се дължи плащане на главница и лихва, но главницата се начислява.

Според указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, които са относими към настоящия казус, задължителен елемент от фактическия състав водещ до настъпване на предсрочната изискуемост на пълния размер на вземането по кредита, е уведомяването на длъжника от кредитора за настъпване на предпоставките предсрочна изискуемост на кредита и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В разглеждания случай, като доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост е представено писмо изх.№ *** до Ж. *** за предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит от 26.10.2010г., връчено с известие за доставяне на 23.11.17г. Предвид на което сумата по кредита е станала изискуема на сочената от ищеца дата - 23.11.2017г..

Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен договор за студентски кредит от 26.10.2010г. От ответната страна не се оспорва наличието и действителността на сключения договор. Не се оспорва и наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, предвидена в чл. 6.2 от договора, а именно неплащане на три последователни погасителни вноски и уведомяване на кредитополучателя.

От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява, че кредитът е усвояван периодично, на части. Следователно доказано се явява и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя. Ответникът не доказа да е заплатил дължимите по кредита вноски. Предвид заключението по назначената и приета от съда ССЕ, искът следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от 10235,40лв. и редовна лихва 223,39 лв., представлявака сбора от редовно изискуемата възнаградителна лихва от 188,65 л. и възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница от 34,74лв., както и сумата от 44.32 лв. наказателна лихва.

Следва да се отбележи, че независимо от желанието на ответника по делото Ж. *** за постигане на споразумение с ищеца, то при липсата на воля за това от насрещната страна, спора следва да приключи със съдебно решение.

Предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност не следва да се разглежда предвид уважаването на предявения установителен иск.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, като предвид изхода на спора следва да се присъди заплатена държавна такса в размер на  210,06 лв., внесени за подадено възражение в производството по чл.410 от ГПК и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски 299,36 лв. д.т., 200 лв. депозит за в.л. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, или сумата от 649,36 лв.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Ж.К. ***, ЕГН ********** с адрес: *** дължи ***, със седалище и адрес на управление *** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2017 г. на Петрички районен съд, за сумата от 10235,40 лв. (десет хиляди двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки), изискуема главница по Договор за студентски кредит от 26.10.2010 г., изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 223,39 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки), за периода от 05.07.2017г. до 22.11.2017г. вкл., наказателна лихва в размер на 44,32 лв. (четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки), начислени за периода от 05.08.2017г до 06.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от 07.12.2017г. до изплащане на вземането.

 ОСЪЖДА Ж.К. ***, ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ***сумата от 649,36 лв. (шестотин четиридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Ж.К. ***, ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на“*** сумата 260,06 лв. (двеста и шестдесет лева и шест стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ *** на РС-Петрич.

РЕШЕНИЕТО подлежинаобжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

Съдия: