Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 360
гр. ВРАЦА, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
при участието на секретаря Галина Емилова
и прокурор Силвия Миленкова от
Врач. Окръжна прокуратура
като разгледа докладваното
от съдията Мишонова- Хальова
гр.дело N` 210 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
В.И. В. *** е предявил против Прокуратурата на
РБългария иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000 лева, претърпени вследствие незаконно обвинение, повдигнато от
Прокуратурата на РБ, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на Районен съд-Враца, постановена по НДОХ
№1604/2014г. Претендира се и присъждане на законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
В ИМ се навеждат доводи, че от 16.11.2012 г е повдигнато обвинение срещу
ищеца по чл. 330 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК като на същия ден е
задържан под стража за 72 часа, а в последствие му е наложена от ВРСъд мярка за
неотклонение "задържане под стража" до 28.04.2014 г,когато е изменена
в "парична гаранция" от 340 лв и бил освободен от следствения арест.
Твърди се още, че
след внасяне от ВРП на 29.04.2013 г обвинителен акт срещу ищеца по посоченото
по- горе обвинение,същият е признат за виновен по предявеното обвинение и
осъден с налагане наказание "лишаване от свобода" за срок от три
години, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за
срок от 5 години. В последствие,след обжалване на присъдата, ВОС отменя същата
с решение № 127/10.12.2014 г и връща делото за разглеждане от друг съд. състав
на ВРСъд, който по НОХД№1604/14 г го оправдава с присъда №30/15.05.2017 г. След
протестиране на присъдата от ВРП , ВрОСъд отменя присъдата на ВРСъд и му налага отново наказание "лишаване
от свобода" за срок от три години като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години на осн. чл.
66 ал.1 от НК. След ново обжалване
на същата от ищеца, ВКСъд отменя
присъдата на ВОС с решение №98/03.07.2018 г и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на ВОС като при новото разглеждане ВОС с решение №10/25.02.2019 г потвърждава оправдателната присъда
№30/15.05.2017 г по НДОХ№1604/14 г по описа на ВРСъд.
В.В. твърди,че
по време на целия горепосочен период от
повдигането на обвинение срещу него и задържането му същия ден под стража до
постановяване на оправдателната присъда по същото обвинение,е претърпял
неимуществени вреди изразени в следното:
-в резултат от
действията на Прокуратурата на РБългария в различните инстанции от 16.11.2012 г до 25.02.2019 г е бил в
качеството на "обвиняем" , а в последствие"подсъдим" за
престъпление ,което не бил извършил като в този период не по негово желание се
е явил пред 6 съдебни състава в общо 43
съдебни заседания, а от 16.11.2012 г до
28.04.2014 г му била наложена и най- тежката мярка"задържане под
стража"
- при
"задържането под стража" бил е лишен
от свободно придвижване,нямал възможност да се труди и получава доходи и
упражнява трудова дейност като на практика не е успял заедно с работодателя си
/зем. производител/ да довърши оран и сеитба на пролетни култури и да получи
доходи, тъй като нямал други средства ,нямал
семейство, роднини и близки.Освен това по време на задържането му нямал
социални контакти с никого, арестантските помещения били с лоши битови условия, не добра храна невъзможност
ежедневно да е на открито, като всичко изложено
силно е повлияло негативно на душевното му състояние.
-след
повдигнатото му обвинение за палеж у
съселяните му в с. *** се създало
убеждение, че е "престъпник", което довело до негативизъм в
отношението на съселяните му към него, избягвали контакти с него, смятали го за
"престъпник", поради което изпитвал душевни терзания и изпадал в
отчаяние, мислейки ,че ще отиде в затвора за нещо, което не е извършил.
Според ищецът претърпените от него неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от увреждането му
от страна на ответника, независимо дали са били причинени виновно, изразяващи
се в незаконните действия на Прокуратурата на РБ.
С ИМ не
са приложени писмени доказателства , а
е направено искане за прилагане на
наказателните дела водени срещу ищеца, които да се изискат служебно от
РС-Враца.
Направено е искане за допускане на гласни доказателства- свидетели
относно изложените факти в исковата
молба и съдът е допуснал двама
свидетели, които са разпитани в открито съд. заседание пред ВОС.
В срока за
отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК Окръжна
прокуратура Враца, представляваща
Прокуратурата на РБългария, са подали писмен отговор с който заявяват,
че исковите претенции на В. за
обезщетяване на претърпени от него
неимуществени вреди ,са неоснователни и недоказани, тъй като
тежестта за доказване била на ищеца и той не бил ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в ИМ.
Твърди се още ,че ищецът не бил
представил и доказателства за твърдените от него претърпени морални вреди като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение спрямо него за
посочения период.
Окръжна Прокуратура- Враца оспорва иска за обезщетяване неимуществени
вреди за В. и по размер, заявявайки ,че мерките за процесуална принуда спрямо
ищеца се определяли от съда и
Прокуратурата не можела да носи отговорност за лошите условия в арестите по време
на изпълнение най- тежката мярка за неотклонение-"задържане под
стража.Освен това нямало доказателства с ИМ относно твърденията, че поради
задържането на В. е засегнато и
имущественото му състояние , поради лишаване от възможност да извършва трудова
дейност.
С писмения отговор се възразява и срещу допускането на гласни доказателства
както са поискани в ИМ , поради неуточняване за какви обстоятелства ще
свидетелстват посочените лица, както и че не възразяват да се приложи ОХНД№
1604/14 г по описа на ВРСъд.
Иска е с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
С писмения отговор се твърди ,че е изготвено предложение от
РП-Враца до Главния прокурор за възобновяване на нак. производство по
цитираното НДОХ№1604/14 г на ВРСъд,поради което
делото не може да се предостави за ползване от ВОС.
След проверка на редовността и допустимостта на
предявения иск, на направените от ответника възражения и след преценка доказателствените искания на
страните, ВОС с писмо изиска за прилагане НДОХ № 508813 г по описа на ВрРС и
намиращите се в него дела, но с писмен
отговор вх.№4579/23.05.2019 г до ВОС е
видно,че исканото дело е изпратено на ВОС преди това,но е приложено по друго гр.д.№169/2019 г по описа
на ВОС, което все още не е приключило с
решение влязло в законна сила.
С оглед на това
съдът е задължил ищеца да представи заверени копия от НДОХ№1604/14 г по описа
на ВРСъд и намиращите се в него дела каквито прецени ,че са необходими за доказване на исковата му претенция.
Ищецът чрез проц. си представител адв.Д.Н. от ВрАК е представил пред ВОС заверени копия
от :
1.Определение №644 от 19.11.2012г. по ЧНД № 1376/2ОI2год.
на ВрРС;
2.Определение №335 от 28.11.2012г. по ЧНД № 550/2ОI2год.
на ВрРС;
3.Обвинителен акт от 26.04.2013г. по ДП№ 3510/2ОI2год. на
Районна Прокуратура- гр.Враца;
4.Присъда №3З от 19.05.2014г. по НОХД № 508/2013г.на
ВрРС;
5.Решение № 127 от 10.12.2ОI4год. по Въз.НОХд №353/2О14г.
на ВрОС;
6.Присъда №30 от
15.05.2017г. по НОХд № 1604/2ОI4год.на ВрРС;
7.Присъда №23 от 16.11.2017. по Въз.НОХд № 550/2017г. на
ВрОС;
8.Решение № 98 от 03.07.2ОI8год.по Кас.нак.д.№156/2018г.
на ВКС;
9.Решение № 10 от 25.02.2019г.по Въз.НОХд № 343/2018г.на
ВрОС;
По делото са разпитани двама свидетели посочени от ищеца.
Св. И. К.Г.
от с.***- без родство с ищеца заявява, че синът му К.К. е зем. производител, стопанисва земя и
ищецът В.В. работел при него през 2012 г, когато станал палежа за който В. бил обвинен.
Според свидетеля той познава ищеца от дете, родителите му са
работели при него.След като майка му напуснала семейството с брат му, В. е
отглеждан в дом, а сега нямал семейство. Бил в добри отношения с брат си, който
също нямал семейство, живеел в обора където гледа овце. Св. Г. твърди ,че е
разбрал как пострадалите от палежа в с.***
лица били хванали ищеца, вкарали го в багажник на кола ,били го, а той бил
много уплашен. Свидетелят заявява, че той
посещавал В. в затвора, а чак 2014 г е променена мярката му и е пуснат оттам. Миналата 2018 г ищецът е лежал в неврологията, имал и сърдечни
проблеми, както и проблеми с кръвното налягане и това било от стреса , който
преживял в затвора и след това , докато не бил оправдан.
Според св.Г. и до днес В. е уплашен и не може да преживее
станалото и да повярва,че е оправдан.Нямал преди никакви здравословни проблеми, но по повод
сърдечните и неврологичните проблеми св.Г.
го е придружавал при посещението в
болниците, за което се представят
писмени документи.
Св. К.К. е син
на св.Г. , а В. е работел при него като
зем. производител през 2012 г,заедно са
гледали земя под аренда. Там ищецът е помагал като общ работник и през 2012 г е
задържан с обвинение за палеж.Сред два дни е бил задържан и св.К., като той е
бил също обвиняем по същото нак. дело за
палеж. Св. знае от баща си ,че В. бил
много притеснен след задържането му, били го
лицата ,които са пострадали от палежа ,мислейки ,че той е виновен за
него.След като св.К. и ищеца са пуснати от затвора , поради промяна на
мярката им за неотклонение, В. му се е оплаквал,че го боли главата ,не е добре
,даже бил неадекватен на моменти.Вече не бил същия човек като преди, тъй като
се страхувал да не го осъдят ,а твърдял ,че е невинен. В с. *** ,където живеел
го смятали за престъпник, него го било срам, че го обвиняват в нещо , което не
е извършил.В селото и до днес гледали на В. и на свидетеля като на други хора
макар ,че били оправдани за палежа през 2012 г.
По делото
е представена епикриза за ищеца от 2016 г затова,че същият е бил хоспитализиран в неврологично
отделение в МБАЛ "Хр.Ботев"-Враца от 06.09.2016 г до 12.09.16 г , тъй
като бил с нарушение на равновесието, залитал, дезориентиран, главоболие и
зрителни смущения. Поставена му била диагноза "ИМИ в б. на ВБС",
което се установява от приложената епикриза.След предписано лечение е изписан след 6 дни и
продължена медикаментозна
терапия.Приложен е и амб. лист от 25.09.2019 г за преглед на ищеца от лекар- кардиолог с вписана диагноза
"хипертонично сърце" без сърдечна недостатъчност, документ за
ехокардиография и назначена терапия от специалист- кардиолог.
С оглед
гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
1. За да възникне правото на увредения за обезвреждане на неимуществените
вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие
на повдигане на незаконно обвинение, трябва да бъдат осъществени следните
материални предпоставки:
1) на ищеца да е
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от
него престъпление;
2) съдът да е
оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно;
3) подсъдимият да
е претърпял неимуществени вреди и
4) причинените неимуществени
вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и
причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на
незаконно обвинение е обективна, като тя не е обусловена от виновното поведение
на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. от чл. 4, предл. последно
от ЗОДОВ.
2. Не е спорно между страните, а и от представените по делото заверени преписи от писмени доказателства, се
установява правнорелевантното обстоятелство, че с постановление от 16.11.2012
г. по ДП № 1430/2012 г. по описа на РУ – Враца и № 3510/12 г. по описа на РП – Враца,
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 330, ал. 1вр.20
ал.2 вр.с чл.26 ал.1 от НК.На същия ден с постановление на наблюдаващия
прокурор В. е задържан за 72 часа по реда на чл. 64 ал.2 от НПК и след искане
на РП до ВРсъд спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
В. е престоял в
следствения арест от 16.11.2012 г до
28.04.2014 г, като марката му за
неотклонение е била изменена в "парична гаранция" от 340 лв от РС-Враца по НОХД 508/13 г и е освободен от ареста.
На 26.04.2013 г. Районна прокуратура – Враца е
внесла обвинителен акт, с който на ищеца е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 330, ал. 1 вр.20 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 от НК. по
това обвинение се е провело
НДОХ№508/2013 г на Районен съд-Враца и е завършило с присъда №33 /19.05.2014 по
която Вл.В. е признат за виновен.
Цитираната присъда е обжалвана от
ищеца, от другият подсъдим по делото и от страна на частните обвинители. По
жалбите им пред Окръжен съд-Враца е образувано въз.НОХД № 353/2ОI4год., който с
Решение № 127 от 10.12.201 4год. отменя присъдата на Районен съд-Враца и връща
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.
Пред Районен
съд-Враца се развива ново съдебно производство — НОХД №1604/2ОI4год. Същото
приключва с Присъда №30 от 15. 05.2ОI7год., с която В. е оправдан по
предявеното му обвинение.
Присъдата на
ВрРС е протестирана от Районна прокуратура-Враца и обжалвана от частните
обвинители по делото, поради което в Окръжен съд-Враца е образувано Въз.НОХД №
550/2ОI7год. Това дело завършва с нова Присъда №23 от 16.11 .2ОI7год., която
отменя присъдата на ВрРС и с която В. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.330,ал.1, вр.чл.20,ал.3, вр. чл.26,ал.1 от НК и му е
наложено наказание ,,лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл.66,ал. 1 ЬГК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет
години.
Присъдата на ВрОС ищецът обжалва пред Вьрховният
Касационен съд, който по жалбата му образува и разгледа кадац. нак.дело №
156/2018 год. С Решение № 98 от 03.07.2ОI8год. ВКС отменя присъдата на ВрОС и връща
делото за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с указания.
По дадените от ВКС указания, пред Окръжен съд-Враца се
гледа Въз.НОХД №343/2ОI8год, което
приключва с Решение № 10 от 25.02.2019 г
като ВОС потвърждава оправдателната присъда №30 от 15.05.2017 г по
НДОХ№1604/2014 г на районен съд Враца, от който момент същата е влязла в сила.
3. В трайната си практика касационната инстанция приема за нормално
наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния
живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а
също и че по човешка презумпция е сигурно, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционално негативни изживявания, страх от неоснователно
осъждане, укор от близките, ограничения в личния живот. Наличието на тези
негативни изживявания се презумира от повдигане на незаконното обвинение и през
целия период на висящност на наказателното производство, което в случая е около 6 години и три месеца: от 16.11.2012 г
до влизане в сила на оправдателната присъда на 25.02.2019 г. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и
съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка /в този смисъл
Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО;
Решение № 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В конкретния
случай така презумираните негативни изживявания на ищеца се потвърждават и от показанията на
свидетеля И.Г. и св. Кр.К., който
установяват, че хората в с.*** гледали на него като престъпник и като човек,
който е затварян в затвор,когато са разбрали, че срещу него се води дело за палеж.
Свидетелят Г. установява също, че ищецът е бил много притеснен и уплашен, че ще го осъдят без да е виновен,
като през 2016 г е имал здравословни
неврологични проблеми и е лежал в болницата във Враца с назначена терапия.Срамувал
се от съселяните си и още не можел да повярва ,че окончателно е оправдан за
палежа през 2012 г.
При тези данни съдът
намира, че е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ и за
държавата възниква задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му
неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
С оглед
спецификата на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, критерий за преценка е също периодът, през който е продължило
наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото
обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът
на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на моралните вреди на
увреденото лице от вредоносното действие.
4.При
определяне размера на дължимото в конкретния случай обезщетение съдът взема
предвид следните обстоятелства:
На ищеца В. В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.330,ал.1,
вр.чл.20,ал.3, вр. чл.26,ал.1 от НК, При повдигане на обвинението в досъдебното производство на 16.11.2012 год.е
задържан за 72 часа, а в последствие му
е наложена най- тежката мярка за
неотклонение"задържане под стража", която е изменена
на 28.04.2014 г в "парична
гаранция" от 340 лв и е освободен
от следствения арест. В този период от година
и пет месеца по свидетелските
показания се доказва, че В. е бил много
уплашен, силно притеснен, не е извършвал никаква труд. дейност. Въпреки ,че
няма семейство и живеел сам, ограничаването му на право на труд ,довършване
дейността ,която е имал като помощник на зем. производител св.К., е довело до
крайно негативни последици за психиката му.
От събраните по
делото доказателства не се установява влошаване здравословното състояние на
ищеца по време на престоя в следствения арест и затвора , но през 2016 г или 3
години преди влизане в сила на
оправдателната присъда, В. е имал неврологични проблеми свързани с пазене на равновесие ,главоболие,
да което е имало терапия и престой в МБАЛ гр.Враца за около една
седмица. Със задържането му с най тежката мярка за неотклонение около една
година и пет месеца е било налице възпрепятстване на нормалния му
личен живот, изпълнението на ежедневните му битови задължения и възможност за
реализиране на труд. доходи.
Както бе посочено, от показанията на разпитания по делото
свидетел И.Г., ищецът е изпитвал притеснения, потиснатост, страх от
неоснователно осъждане, както и че е изпаднал в социална изолация.
По отношение на
претендираните вреди от накърняване на доброто име на ищеца и злепоставянето му
в обществото ,съдът отчита този факт също от съществено значение.
Неоснователни
са твърденията на Окръжна прокуратура
-Враца,че тя не отговаря за продължителността на съдебните процедури. В
случая нак. производство е продължило
над 6 години и прокуратурата с протеста си при първата оправдателна присъда и
поддържането на обвинението пред всички съдебни инстанции е станала причина за
дългото съдебно производство.От друга страна
престояването на ищеца в следствения арест и затвора за година и пет месеца също е станало по искане на прокуратурата до съда и поддържане обвинението срещу ищеца пред
всички съдебни инстанции.
В обобщение на
изложеното, ВОС приема, че като пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, равняващи се на обичайните
такива, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се в
психически страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и
страх от осъждане, както и в социален аспект
по време на всички съдебни заседания по НДОХ№508/13 г по описа на ВРС,респективно
НОХД№1604/14 , а така също и по време на престоя в следствения арест и затвора.
Това налага извод, че на ищеца следва да
се присъди обезщетение по справедливост
в размер на 25 000 лв., което би могло да репарира вредите, които той е понесъл
вследствие воденото срещу него наказателно производство, завършило с
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
В останалата
част над 25 000 лв до 100 000 лв
предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на РБ - с адрес: гр.София, бул. *** да заплати на В.И.В. *** с ЕГН сумата от 25 000 лева / двадесет и пет хиляди лв/ ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнатото
срещу него обвинение и водени наказателно
дела № №508/13 г на ВРС,респективно НОХД№1604/14 г по описа на
ВРС, по което е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.03.2019г. / датата на
завеждане на исковата молба в съда / до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения от 25 000 лв до предявения размер от 100 000лв лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на РБ - с адрес: гр.София, бул. *** да заплати на В.И.В. *** лв / седемдесет и пет лв/ разноски
пред ВОС съобразно уважената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
съобщението.
Окръжен съдия: