Определение по дело №594/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260055
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20203130100594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           

                         /25.09.2020 г., гр. Провадия

 

         ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на 25.09.2020 в закрито заседание в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

         като разгледа докладваното от съдията г. д. № 594/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:

 Делото е образувано въз основа на искова молба от М.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Сержан Исмаил А., ЕГН **********, с адрес: ***.

         В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, постъпила е молба с вх. № 260021/21.08.2020 г., поради което на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

         Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи по силата на сключен на 28.10.2001 г. граждански брак, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 64/28.10.2001 г. От бракът си имали родени две деца, като голямата им дъщеря била пълнолетна, а синът им Корай Сержан Исмаил, ЕГН **********, роден на *** г. бил на седем години. С раждането на децата им се увеличили грижите и задълженията им, нараснала отговорността им към домакинството, респ. наложило се да променят обичайното си дотогава ежедневие, навици и да съобразяват желанията си с изменящите се в хода на израстването на децата потребности. За ответника това се оказало неприемлива промяна. Въпреки търпението и молбите на ищеца, той продължил да води самостоятелен живот, отдаден на собствените си интереси - лов и сбирки с приятели. Нежеланието му да положи усилия, участвайки в грижите по домакинството и децата, я принудило да реализира тези ангажименти напълно сама. През годините се стараела да обгрижва децата си по начин напълно отговарящ на нуждите им, да им осигури дом, пълен с уют и топлина, в който да растат спокойни и щастливи. Опитала се, доколкото е възможно, да задоволи техните и на семейството им потребности, поддържайки добра хигиена в дома, необходимите удобства, стараейки се да бъдат нахранени, здрави, да израснат с усещането за разбиране и подкрепа. Усилията ѝ в тази насока срещнали пълното неразбиране от страна на ответника, както и категоричното му решение да не участва. Именно нежеланието да поеме дори малка част от ангажиментите - финансови и физически, във връзка със семейството им, породили помежду им напрежение. Едновременно с това непрекъснато била подложена на неговата словесна и физическа агресивност. Непрекъснато недоволен от поведението ѝ, ответникът проявявал неоправдана ревност. Въпреки че ежедневието ѝ е било подчинено изцяло на семейните ангажименти, а той във връзка с работата и приятелските си събирания отсъствал от дома, твърдял, че тя е тази, която има интереси извън семейството. Освен физическото му отсъствие във връзка с неговите лични приятелски компании, невключващи семейството, тези излизания винаги включвали употреба на алкохол в прекалено големи количества, което провокирало още по-агресивното му поведение спрямо нея, включващо освен обидни думи и физическо насилие, осъществявани в присъствието на децата им. Ставайки свидетели на това му поведение те неизменно се чувствали подтиснати и огорчени въпреки опитите ѝ да разговаря с тях и да ги успокои. Дълго време се опитвала да оправдае действията на ответника с напрежението, което изпитва, с оглед трудностите в ежедневието, а и считала, че семейната среда и бащиният авторите са от изключително значение за правилното израстване и развитие на децата им. Водена именно от приоритетността на техните пред нейните нужди, се опитала да намери подход към съпруга си, да разговаря с него и да му обясни, какво причинява на нея, на децата, на семейството им. Всеки разговор обаче завършвал безрезултатно, обикновено със скандал. Така в края на месец юни 2020 г. взела решение да промени тази опасна за децата и нея ситуация и да се раздели със съпруга си. Оттогава до настоящия момент живеели в различни домове и дори населени места - тя и децата в нейния дом в град Провадия, където живяли съвместно до раздялата им, а той в село Славейково, община Провадия. Контактите помежду им се изчерпвали с телефонни разговори за децата, но и със заплахи от негова страна, че ще ѝ вземе сина Корай и няма да го види. До момента не била препятствала срещите между двамата, но всеки път се страхувала от това, че може да реализира тези си предупреждения, както и че може да се опита да създаде в детето им негативна представа за нея, да ѝ вмени вина за раздялата и за всякакви други неща, с цел да го отдалечи от нея, да прекъсне изключително близката връзка на доверие и обич, която са създали в годините. Твърди, че тя самостоятелно се е грижила за детето от раждането му до настоящия момент, че то не е живяло отделно от нея, с изкл. на едно пътуване, когато с баща му отсъствали три дни. Познавала и била способна да откликне на нуждите и потребностите му, да го подкрепя в начинанията му и била щастлива, че е  спечелила доверието му, за да споделя с нея преживяванията си.

Изложеното обосновало убеждението ѝ, че между нея и ответника непоправимо е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, разбирателство и доверие, необходими за съществуването на всеки брачен съюз, поради което продължаването на брака им било безпредметно и противоречащо на принципите на морала. С оглед на това счита, че са налице условията на чл. 49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.

Моли местоживеенето на детето Корай Сержан Исмаил да бъде определено при нея, на адрес: гр. Провадия, област Варна, ул. „Плевен” № 8. Моли да ѝ се предостави упражняването на родителските права спрямо детето Корай Сержан Исмаил, като на ответника бъде определен режим на лични отношения с него - всяка първа и трета събота и неделя от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, първата половина от официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна година, както и 20 дни през лятото, когато тя не ползва годишен отпуск.

Моли да бъде осъден ответникът да заплаща на детето Корай Сержан Исмаил, чрез нея, в качеството ѝ на негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 01.07.2020 г. - датата на фактическата им раздяла с ответника, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва при забавено плащане на издръжката, като се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.

Моли да ѝ бъде предоставено ползването на семейното им жилище, нейна собственост, находящо се в град Провадия, област Варна, ул. „Плевен” 8.

След развода желае да носи предбрачното си фамилно име - Бекирова.

 

           В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Постъпила е молба от Сержан Исмаил А., чрез адвокат Христо Гичев, в която се посочва, че му е връчена искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявена от М.М.А., като му е даден едномесечен срок, в който да подаде писмен отговор на основание чл. 131 от ГПК.

Твърди, че с процесуалните представители на ищеца са постигнали спогодба по предмета на делото, която представя и моли да бъде одобрена, като счита, че същата не противоречи на закона и морала и е в интерес на малолетното дете.

        

           Правна квалификация на предявените искове:

           Предявени са: брачни искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината; небрачни искове по чл. 59, ал. 2  и чл. 143 от СК, претенцията за фамилното име е с правна квалификация чл. 53 от СК.

           По делото е представено споразумение, но страните не са посочили дали са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брачните си отношения, както и дали желаят съдът да постанови решение за развод по взаимно съгласие, с оглед разпоредбата на чл. 321, ал. 5 от ГПК.

         Към споразумението е приложено пълномощно за адвокат Гичев, но същото не отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК – пълномощното не е изрично, включително с него адвокатът не е овластен да сключва споразумение. Ето защо и на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК на ответника следва да бъдат дадени указания за отстраняване на посочената нередовност в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, като му се укажат последиците по чл. 101, ал. 3 от ГПК. 

         Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

         Представените от ищеца писмени документи са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати за приемане като писмени доказателства.

         По останалите доказателствени искания на ищеца съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след изясняване на становището на страните по въпроса, касаещ преминаването на производството от такова по чл. 49, ал. 1 от СК към производство за развод по взаимно съгласие при условията и по реда на чл. 330 от ГПК, във врчл. 49, ал. 4, чл. 50 и чл. 51 от СК.

         Предвид засягането в настоящото производство на права и законни интереси на малолетно дете, следва на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия да изготви социален доклад по делото, ведно със становище по постигнатото от страните споразумение, съгласно чл. 49, ал. 5, изр. второ от СК.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

                                   

О П Р Е Д Е Л И :

 

          НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2020 г. от  10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи изрично пълномощно за адвокат Гичев, съобразно изискванията на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. ПРЕДУПРЕЖДАВА същия, че при неизпълнение на дадените указания в посочения срок, процесуалното действие по подписване на споразумението от адвокат Гичев ще се счита за неизвършено.

          УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба да заявят изрично дали са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брачните си отношения, както и дали желаят съдът да постанови решение за развод по взаимно съгласие, с оглед разпоредбата на чл. 321, ал. 5 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ДСП - Провадия да изготви социален доклад по делото ведно със становище по постигнатото от страните споразумение, съгласно чл. 49, ал. 5, изр. второ от СК, преди датата на насроченото съдебно заседание.

          ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба документи.

          ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, както и да бъде задължен ответникът да представи удостоверение за получаваните от него доходи за последните шест месеца, в първото по делото съдебно заседание след изясняване на становището на страните по въпроса, касаещ преминаването на производството от такова по чл. 49 ал. 1 от СК към производство за развод по взаимно съгласие при условията и по реда на чл. 330 от ГПК, във вр.с чл. 49, ал. 4, чл. 50 и чл. 51 от СК.

           ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

         УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото съдебно заседание.

         УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 от ГПК.

         УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

         Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл. 140 от ГПК.

         НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

        УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

        УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

        СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ДСП – Провадия да се връчат и преписи от исковата молба, молба вх. № 260021/21.08.2020 г. и споразумението към нея.

 

        Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: