№ 260181 / 10.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана
10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 2465 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „В. И. О. Е. 1., седалище и адрес на управление гр.С., район С. к. у. №., представляван от Ангел В. В., управител, чрез пълномощник адв.В.В.П., предявява срещу ответника М.Д. xxx осъдителен иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ.
Поддържа в исковата си молба, че с ответника е бил в трудово правоотношение по силата на трудов договор №1285/15.05.2020г., в рамките, на което заемал длъжността „работник строителство”.
Ищецът поддържа, че по процесния трудов договор, т.6 от същия, страните са договорили срок на предизвестие при прекратяване в размер на 60 дни.
Твърди, че малко време след като постъпил на работа, на 14.08.2020г. ответникът подал молба на основание чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.08.2020г.
В резултат на писменото волеизявление на работника заявява, че издал Заповед № 798/14.08.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди, че работникът не е спазил срока на предизвестието съобразно чл.326, ал.1 КТ, което в случая е уговорено за 60 дни, поради което претендира обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ, за срока на неспазеното предизвестие от страна на работника, в размер на две месечни брутни заплати. С трудовия договор поддържа, че е договорено месечно брутно възнаграждение от 305 лева, поради което размерът на обезщетението е от 610 лева.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 610.00 лв., представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.
Заявява искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, в случай на оспорване от страна на ответника размера на дължимото обезщетение.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът М.Д.Д., не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявените искове.
В открито съдебно заседание, редовно призован при условията на чл.41, ал.2 ГПК, не се явява, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С определение №260291, постановено в закрито заседание на 04.03.2021г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 21.04.2021г. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощника на ищеца заявява искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от не подаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК – страната е била редовно призована при условията на чл.46, ал.2 от ГПК, като съобщението е получено от лице от домакинството, брат на ответника Асен Д.Д., поел задължение да предаде призовката, видно от върнатата към делото разписка, надлежно оформена на л.23 от делото и л.31. Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че исковете са вероятно основателни - с оглед на твърдяното от ищеца неспазване на двумесечното предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия договор, за което свидетелстват и приложените писмени доказателства, с оглед на което ответникът дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 КТ намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум и съгласно приетите и неоспорени писмени доказателства.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.220, ал.1 КТ, така, както е предявена.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството в размер на 410.00 лева, включващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.32 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на „В. И. О. Е. 1., седалище и адрес на управление гр.С., район С. к. у. №., представляван от Ангел В. В., управител, чрез пълномощник адв.В.В.П. сумата от 610.00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие на основание чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска, 03.11.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА М.Д.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на „В. И. О. Е. 1., седалище и адрес на управление гр.С., район С. к. у. №., представляван от Ангел В. В., управител, разноските по делото в размер на 410.00 лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: