Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, 15.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря
Гергана Найденова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2361 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК” ЕАД, че страните по делото са и страни по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на физически лица от 11.03.2015 год., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева. Излага, че в
договора страните се уговорили усвояването на кредитния лимит да се осъществява
чрез използване на кредитна карта при договорена възнаградителна
лихва в размер на 21.95% годишно, респ. 0.06% на ден. Излага, че обслужването
на кредита е следвало да се осъществява чрез заплащане на минимална сума за револвиране в рамките на определени гратисен
период с договорена месечна падежна дата – 20-то число на месеца. Твърди се, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.08.2015 год.,
като към датата на сезиране на съда е просрочил 19 месечни вноски. Поради това
и на основание чл. 31, вр. чл. 30 от Общите условия
към договора, счита че са настъпили обективните предпоставки за изискуемост на
целия кредитен лимит, поради което и сочи за кредитора да е налице правен
интерес да покани ответника да заплати целия използван кредитен лимит и всички
свои вземания. С оглед изложеното и сезира съда с искане за осъждане на
ответника да заплати сумите, както следва: 900.63 лева, представляваща усвоена
част от главницата по договора за кредит; 338.02 лева – договорна лихва,
начислена на основание чл. 1, ал. 2 от договора, вр.
чл. 26, ал. 2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, чийто размер е
определен съгласно раздел ІІ от Условията за издаване и обслужване на плащания
с кредитни карти; 115.26 лева – такса по договора, дължима на основание чл. 9 от
договора, вр. чл. 52 от Общите условия, изчислена
съобразно раздел ІІІ от посочените по-горе условия. Претендира се и законната
лихва върху главницата, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Я.Р.И., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва авторството
на подписа, положен за И. върху договора и приложенията към него. Изложени са и
доводи за недействителност на договора за кредит, като се твърди същият да е
сключен при явно неизгодни за ответника условия и при невъзможност същия да
влияе на съдържанието, а така също и че на ответника не е предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр. Вън от горното сочи, че е предвидено право на банката
еднолично да променя лихвения процент без да са посочени параметрите за това,
както и в договора не е посочен размера на лихвата към датата на неговото сключване.
Оспорва на ответника де е предоставена кредитна карта, както и изпълнението на
задълженията на кредитора да информира кредитополучателя чрез текстови
съобщения за минималната изискуемост на сумата. Оспорва се и банката да е
уведомила ответника за предсрочната изискуемост на сумите по кредита.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
на л. 6-7 от делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 11.03.2015 год., че „Банка
ДСК“ ЕАД и Я.Р.И. са сключили договор за издаване и ползване на кредитна карта,
по силата на който ищецът е предоставил на И. кредит под формата на кредитен
лимит от 1000 лева, усвояван чрез кредитна карта DSK MaxiCard, при уговорен годишен процент на
разходите от 24.30 %. За месечна падежна дата е определено 20-то число на
месеца. Посочено в чл. 7 от договора е, че с подписване на последния, клиентът
заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит. Предвидено в чл. 1, ал. 1 от договора е, че кредитната
карта се издава и ползва от клиента при спазване на Условията за този вид карта
и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на банката, които представляват
неразделна част от договора и се приемат с подписването му.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на банката в чл. 30, ал. 2 и 31 от които е посочено, че в случай, че
четири поредни месеца считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира
със сума по-малка от минималните суми за револвиране
за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото
задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна
на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Предвидено в ал. 3 на чл. 30 е, че правото на ползване на кредита се
възстановява, ако клиентът внесе дължимата минимална вноска до края на
следващия /пети/ гратисен период, като в противен
случай, вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от
начина, по който е формиран, става окончателно изискуем – чл. 31 от общите
условия.
Предвидено в чл. 26,
ал. от общите условия е, че за усвоената
част от кредитния лимит чрез транзакции, клиентът заплаща променлива лихва в
размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен д договора, която се
начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. В ал. 3 на чл. 26 е
предвидено право на банката да променя лихвения процент по ал. 2 по реда и
условията на глава Х от общите условия. В последната е предвидено, че
променливият лихвен процент се променя два пъти годишно в зависимост от
котировката на 6-месечния SOFIBOR, респ. EURIBOR, обявени на
интернет страницата на БНБ, съответно Европейската Банкова Федерация.
Представени по
делото са и Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитна карта DSK
MaxiCard, в които изрично са посочен начина на олихвяване на кредита
в зависимост от извършвани транзакции, респ. дължимите такси, както падежната
дата, гратисния период и процентът на минималната
месечна сума за револвиране.
Коментираните
Общи условия и Условия за издаване и обслужване на плащания носят подписа за
клиент на всяка страница.
С отговора на
исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорили
автентичността на коментираните договор за издаване на кредитна карта, общите
условия и условията за издаване и обслужване на кредитна карта, поради което е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверката автентичността на
подписа положен за Я.Р.И.. Доколкото оспорените документи представляват частни
такива подписани от оспорващата ги страна, то тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която ги оспорва /чл. 193, ал.
3, изр. първо ГПК/, т.е. ответника по делото. Последният не ангажира
доказателства в подкрепа на установяване неистинността на документите, поради
което и съдът приема, че оспорените договор, общи условия и условия за издаване
и обслужване на кредитна карта са автентични документи.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и извлечение от
сметка на ответника, видно от която, че същият е извършвал лично плащания по кредита.
За доказване размера
на претендираното вземане по договора за издаване и
обслужване на кредитна карта, освен извлечение от сметки, са ползвани специални
знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно дадено и
неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че посредством
теглене на суми от банкомат за периода от 25.03.2015 год. до 28.05.2015 год.,
кредитополучателят е усвоил общо сума в размер на 1010.00 лева. Последно
плащане в срок по договора е направено на 23.06.2015 год., като с вноската е
платена дължимата сума за револвиране от 20.06.2015
год. Следващата вноска по кредита е на 03.08.2015 год., като с тази сума е
покрита минималната сума за револвиране от 20.07.2015
год. След дата 03.08.2015 год. няма извършени плащания от кредитополучателя. От
общата сума, изтеглена с кредитната карта, е 1010 лева, като с плащанията
отнесени от банката по главница са на стойност 109.37 лева, при което дължимата
главница възлиза в размер на 900.63 лева. Общата сума на начислената от банката
лихва е в размер на 358.57 лева, като плащанията отнесени по дължимата лихва са
на стойност 20.53 лева, при което дължимият остатък от лихвата възлиза в размер
на 338.04 лева, като за процесния период от
20.08.2015 год. до 21.02.2017 год., размерът на лихвата е 307.06 лева. Общата
сума на начислените такси от банката възлиза в размер на 209.30 лева, като
плащанията отнесени по дължимите такси са на стойност 94.04 лева, при което
непогасеният остатък е в размер на 115.26 лева.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
От коментираното по-горе
доказателство, съдът намира за установено, че между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно отношение, с характера на договор за заем, по
силата на което ищецът е предоставил на И. кредит под
формата на кредитен лимит от 1000 лева, усвояван
чрез кредитна карта DSK MaxiCard. В тази връзка
съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че
договорът е недействителен предвид липсата на представена преддоговорна
иформация. Изрично в текста на чл. 7 от договора е
посочено, че кредитополучателят декларира, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане
на информирано решение за сключване
на договора за кредит. С оглед признанието на това
обстоятелство с полагане на подписа под договора за кредит, за съда не е налице
основание да не приеме, че така посоченият факт се е осъществил и на И. е
предоставена необходимата информация за условията по кредита. Като
неоснователно съдът преценява и възражението на ответника, че договорът е
сключен при явно неизходни условия и в частност предвиденото право на банката
за едностранно изменение на лихвения процент. Неравноправният характер на
клаузите от договора изключва индивидуалното им уговаряне, а в случая страната
се е съгласила изрично с условията по кредита и общите условия към тях с
подписване на същите. От друга страна кредиторът е поставил промяната в
лихвения процент в зависимост от обективни обстоятелства, такива които стоят
вън от неговата воля - единствено от котировката на 6-месечния SOFIBOR, обявени на
интернет страницата на БНБ и е възможно както увеличение, така и приложение в
посока намаляване на лихвата.
Установи се от представеното
извлечение от сметка и от заключението на вещото лице, че с кредитна карта по
договора за извършвани операции чрез теглене от АТМ, като видно от извлечението
от сметка, лично И. е погасявал дължими суми по сметката, по която се отчита
кредитната карта.
От заключението
на вещото лице се установи, че към дата на изготвяне на експертизата, И. има
задължение към банката, формирано от непогасена главница в размер на 900.63
лева, договорна лихва от 338.04 лева, като за процесния
период от 20.08.2015
год. до
21.02.2017 год., размерът на лихвата е 307.06 лева, както и такси за теглене от банкомант
и нереволвиране в размер на 115.26 лева. Установи се
от заключението на вещото лице, както и от представеното извлечение от сметка,
че последното плащане по кредита от И. датира от 03.08.2015 год.
При това
положение и съдът намира, че се е сбъднало условието на чл. 31 от Общите
условия към договора, като за банката е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР
4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит,
което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Съдът
намира, че исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, като връчването на препис на ответника обявява
на последния настъпването й /в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 год. на
ВКС по т.д. № 362/2015 год., ІІ т.о./. Поради това, съдът приема, че условието
за изискуемост, на което се позовава ищецът, се е сбъднало по отношение на
кредитополучателя и последният е изгубил преимуществото на срока.
В обобщение съдът
намира, че ответникът дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва: 900.63
лева – усвоена и незаплатена част от предоставения на И. кредитен лимит, 307.06 лева – договорна
лихва, начислена за периода от 20.08.2015
год. до
21.02.2017 год. и 115.26 лева - такси за теглене от банкомант
и нереволвиране. Претенцията за присъждане на
договорна лихва за разликата над 307.06 лева до претендирания
размер от 338.02 лева следва да бъде отхвърлена.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и на основание чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съразмерно с
уважената част от исковете в полза на „Банка ДСК“ ЕАД следва да се присъди
сумата от 810.80 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумите, както следва: 900.63 лева
/деветстотин лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща усвоена част
от главницата по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 11.03.2015 год.; 307.06 лева /триста и седем лева и шест
стотинки/ – договорна лихва, начислена 20.08.2015 год.
до 21.02.2017 год.; 115.26 лева /сто и петнадесет лева и двадесет и шест стотинки –
такси за теглене от банкомант и нереволвиране, ведно със законната
лихва върху главницата
считано от 21.03.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на договорна лихва за разликата над 307.06 лева до претендирания
размер от 338.02 лева.
ОСЪЖДА Я.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 810.80 лева /осемстотин
и десет лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: