Решение по дело №16263/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7785
Дата: 21 ноември 2017 г. (в сила от 7 февруари 2018 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20141100116263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………./ 21. Ноември 2017г.

                                                          гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16263 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД.

Ищцата  твърди в ИМ, че с ответника са се договорили за извънсъдебно   решаване на спор за собственост на недвижим имот. Спорът се водел между децата на ищцата и други лица относно апартамент № 46, находящ се в гр. София, в ж.к. „**********. Срещу  поето от ответника задължение за уреждане на спора, тя се задължила да му заплати сумата 15 000 евро,които предала на посоченото от него лице на 21.10.2009 г. срещу разписка. Ответникът не е изпълнил задължението си, тъй като спорът за апартамента бил решен по съдебен ред.Моли съда да осъди ответника, еветуално лицето получило  сумата да й се заплати сумата 15 000 евро, ведно със законните лихва и разноски.

С отговора на ИМ  предпочитаният ответник оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан.Твърди, че между него и ищцата е имало договорка, чрез негово дружество той да извърши СМР в посочения апартамент и сумата от 15 000 евро е заплатена за изпълнените от него СМР. Претендира разноски.

С отговора на ИМ евентуалната ответницата  оспорва предявения срещу нея иск. Не оспорва, че е получила сумата от 15 000 евро, но от името на другия ответник и своевременно са му били предадени. Поддържа довод, че работи на трудов договор към дружество на предпочитания ответник  Моли съда да отхвърли предявения срещу нея иск и претендира за направените по делото разноски.  

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Безпорно е, че ищцата е предала сумата 15 000 евро на 21.10.2009 г. на ответницата -Р.Я., служителка на първия ответник, видно от приложената  по делото разписка. Сумата е получена от името на ответника- Д.Б.  в негов офис.

Спорния момент е целта за предаването на тази сума. Ищцата твърди, че е за съдействие и уреждане по доброволен начин спора по гр.д.10557/2009 г. за апартамент по описа на СГС, а ответника Б. поддържа, че сумата е за извършени оставаща част от СМР в апартамента.

По делото са представени и приети следните документи: ИМ депозирана в СГС на 2.11.2009 г. и съдебни решения   на СГС и САС по гр.д.10557/2009 г. по описа  на СГС ГК 1-10 с-в, от които се установява,че между Е. В.И. и Н. В.И. (деца на ищцата) и А. З. Н.и Н. В. К. е воден съдебен спор относно собствеността на апартамент № 46, находящ се в ж.к.”Гоце Делчев”-гр.София в бл. № ********. На 09.10.2009 г. имотът е бил отнет от децата на ищцата съгласно Протокола за принудително отнемане на ЧСИ Л.М. и предаден на горепосочените лица. В друг констативен протокол от 25.10.2009 г. съставен от полицейски инспектор от СДВР е посочено, че относно същия апартамент претенции за собственост  имат редица лица и спора следва да се реши по съдебен ред. След влизане с сила решението по гр.д.10557/15 г.по описа на СГС доброволно е предадено владението на апартамента от посочените лица и адв. Баташки на децата на ищцата с протокол за опис на 30.11.2015 г. надлежно подписан и оформен с предаването на ключовете.

 От приложените съдебни решения е видно, че ЖСК”Български художник”  е сключило договор с ответника Б., извършил строежа на блока и е водено дело между  ЖСК-то и строителната фирма на  ответника Б. във връзка със строителството.  

  От показанията на свидетеля  М. се установява, че от 2006 г. той е бил адвокат на П.Т.П.по дела относно собствеността върху същия апартамент в ж.к. „Гоце Делчев“, продаден на  децата на ищцата. След закупуването на апартамента и приемането им за членове на ЖСК”Български художник” адвокатът продължил да води делата. На 21.10.2009 г. ищцата възложила на свидетеля да изготви споразумение за прекратяване на делата и приключване на споровете относно апартамента с ответника Б.  През целия ден между ищцата и ответника Б. се водели преговори за съдържанието на споразумението. Част от тези разговори, водени по телефона, свидетелят е възприел лично.

При така установената фактическа обстановка съдът съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание: чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД и  чл. 86 ал.1 ЗЗД за присъждане сумата 15 000 евро получена  на отпаднало основание поради разваляне споразумение-договор между страните, ведно с лихва за периода 20.10.2009 – 20.10.2014 г. в размер на 9 014.04 лв.  

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД срещу предпочитания ответник Д. Б. за присъждане на сумата от 15 000 евро:

Основателността на претенцията е обусловена от предпоставките за разваляне на договора, поради неизпълнение. В случая няма спор, че между страните е съществувало споразумение.Спорът е   дали то е било за уреждането на собствеността, така както твърди ищцата или за извършване СМР с оглед твърденията на ответника. Основния факт е, че споразумението въз основа на което ищцата е предала сумата 15 000 лв. не е изпълнено. Твърдението на ищцата, че ответникът Б. не е приел никакви действия за уреждането  правото на собственост относно апартамента на децата й, се доказва след като собствеността на апартамента е решена по съдебен ред с влизане в сила решението по гр.д. 10557/15 г. и въвода във владение с протокола за опис и предаване ключовете от 30.11.2015 г. Твърдението на ответника, че сумата е предадена за извършване СМР в същия апартамент  е неоснователно при положение, че в апартаментане не е било възможно да се извършват каквито и да е СМР за периода 21.10.2009 г. до 30.11.2015 г. когато той е бил във владение и ползване  от  други лица с които ищцата не е имала контакти.

Поради изложеното съдът приема, че в случая основанието по силата на което са предадени парите е отпаднало и при единия и при другия случай. Действително към 21.10.2009 г. е съществувало основанието при получаване на престацията – 15 000 евро, тъй като ИМ е депозирана  в СГС на 02.11.2009 г. и към оня момент  ответникът  е могъл най вече в качеството си на строител на блока на ЖСК да съдейства за решаването на спора за собствеността на апартамента. При положение, че от 21.10.2009 г. децата на ответницата са отстранени от владението на апартамента, няма как да се извършват каквито и да е СМР,след като други лица са го владяли и ползвали. В тази насока не се доказаха твърденията на ответника за извършване СМР  в процесния апалтамент. В същото време от свидетелските показания на свидетеля И. М. се установи въведеното от ищцата основание за плащане на сумата, а именно - сключен между страните договор, с който ответникът се е задължил да посредничи за извънсъдебното уреждане на споровете относно собствеността върху апартамента в ж.к. „Гоце Делчев“. Отново от показанията на И. М., съдът установи, че тази сума представлява възнаграждение за поетото от ответника задължение.

Доколкото по делото ответникът не е провел доказване на основание да задържи заплатеното, следва да се приеме, че основанието при получаването на престацията на 21.10.2009 г. е съществувало, но е отпаднало с обратна сила. С   предявяването на ИМ за връщане на даденото по споразумението, ищцата се е възползвала от правото си да го развали поради пълното му неизпълнение от ответника.

След като  основанието за получаване на престацията е отпаднало  между страните, отношенията между тях следва да се разглеждат  съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Чрез събраните по делото доказателства се установяват елементите на третия фаактически  състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в чиято хипотеза е предявеният иск.

С разваляне на договор, споразумение, съглашение поради неизпълнение на задължения на ответника е отпаднало основанието, на което последният е получил процесната сума, поради което същата подлежи на връщане. Налице са предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за уважаването на иска, тъй като ищцата доказа плащане на възнаграждение, а ответникът не  доказа, че е налице основание за задържане получената сума, при положение че не е изпълнил поетото задължение по договора. Поради изложеното съдът прие  претенцията за връщане на платената сума от 15 000 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране ИМ  за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 9 014,04 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2011 г. до 20.10.2014 г.:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен  по арг.на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. За уважаването на този иск следва да са налице три предпоставки: ищецът да има вземане към ответника; ответникът да е изпаднал в забава относно изпълнението на това вземане; и ответникът да не е заплатил обезщетение за забава на ищеца.

Съдът установи, че ищцата има вземане към ответника Д. Б.. Не се установи обаче, че след подаването на ИМ по делото в СГС към 20.10.2011 г. ищцата да  е поканила ответника да ѝ заплати сумата, поради което ответникът Б. не е изпаднал в забава преди завеждане настоящето дело. Не е налице предпоставка за уважаването на претенцията за 9 014.04 лв. съставлаващи закъснителна лихва върху главницата за периода 20.10.2011 г.-20.10.2014 г. поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена като неооснователна и недоказана.

При този изход на спора, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск срещу втория ответник – Р.Й.Я..

По разноските:

От предявените искове с цена от общо 38 351,49 съдът уважава изцяло този за сумата от 15 000 евро  или 29 337,45 лева. Поради това право на разноски имат и двете страни.

Ищцата претендира разноски, за които съдът установи, че реално са извършени такива за ДТ в размер на 3 068,12 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да възстанови сумата съразмерно на уважената част от исковете, а именно – 2 347,00 лева (3 068,12х29 337,45/38 351,49)

Ответникът Д. Б. претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 440 лева- заплатени в брой, видно от договора за правна помощ (л. 39). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК той има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът отхвърля исковете за сумата от 9 014,04 лева, при цена от общо 38 351,49 лева. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Д.Б. сумата от 338,45 лева (9 014,04/38 351,49 х 1 440).

Ответницата Р.Й.Я. претендира разноски. Такива ѝ се дължат, тя е страна по делото и действително е извършила разходи. Предвид изложеното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Р.Я. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева (договор за правна помощ, л. 38 и списък, л. 93).

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от двамата ответници, посочено от адв. Б. в с.з. съдът счита за неоснователно. При цена на исковете общо 38 351,49 лева дължимото възнаграждение е дори по-високо от минималното съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възлиза на 1 680,54 лева.

Водим от горното  съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА Д.Д.Б.  ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.С. - САК, със съдебен адрес: ***, к-ра № 28, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД да заплати на В.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ет. 3, сумата от 15 000,00 евро, получена  на отпаднало основане по споразумение за  решаване  спор относно собствеността на апартамент № 46, находящ се в гр. София, в ж.к. „**********, ведно сс законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2014 г.

 ОТХВЪРЛЯ иска на В.Н.И. ЕГН **********, с адрес: ***, ет. 3 предявен срещу Д.Д.Б.  ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9 014,04 лева – представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2011 г. – 20.10.2014 г. върху сумата от 15 000,00 евро.

ОСЪЖДА Д.Д.Б. ЕГН: **********, да заплати на В.Н.И. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 347,00 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно  уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.Н.И., с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Б.  ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 338,45 лева представляваща направени по делото разноски съразмерно  отхвърлената част от исковете.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на В.Н.И. ЕГН **********, предявени при условията на евентуалност против Р.Й.Я.  ЕГН: **********,***, по  чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД - за връщане на сумата от 15 000,00 евро,  и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 9 014,04 лева – представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2011 г. – 20.10.2014 г. върху сумата от 15 000,00 евро.

 ОСЪЖДА В.Н.И., с ЕГН ********** да заплати на Р.Й.Я.  ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 1 440 лева, представляваща направени по делото разноски.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.

                                

 

СЪДИЯ: