Р
Е Ш Е Н И Е
№ 154 16.10.2018
г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На четиринадесети
септември година
2018
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНГЕЛ ГАГАШЕВ
2. мл.с. К. СОТИРОВ
Секретар: Лена
Димитрова
Прокурор: Галя
Маринова
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
ВАН дело № 469 по
описа за 2018 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Красимир Кацарски от
АК-Бургас, в качеството му на защитник на обвиняемия М.Г.Г., ЕГН **********, срещу решение №
56/16.05.2018 г., постановено по АНД № 139/2018 г. по описа на Районен съд –
Айтос.
С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият М.Г.Г., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 14.10.2017 г. около 08:30 часа в
село Караново, община Айтос, област Бургас не положил достатъчно грижи за
гръбначно животно – куче от породата „питбул“ (не предприел грижи и
обезопасителни мерки задължителни при отглеждане на куче, визирани в чл. 172,
т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност – „собственици на кучета са
длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора“, както и в
чл. 35 ал. 1 от Закона за защита на животните – „собственикът на животно –
компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото за
отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места“, и в чл.
35, ал. 2 от Закона за защита на животните – „собственикът е длъжен да
предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора“), намиращо се под негов надзор, в резултат на което животното (чрез
захапвания) причинило средна телесна повреда на М.Т.Г., а именно
разкъсно-контузна рана на дясна длан с фрактури на трети и четвърти
метакарпални кости на същата длан, като травмите са довели до трайно
затруднение движението на дясна ръка за срок от около 2,5 - 3 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 78а от НК,
вр. чл. 325в, ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е
било наложено административно наказание Глоба в размер на 2500 лева.
Със същото решение обвиняемият М.Г. е бил осъден да
заплати направените по делото разноски: 63.48 лева – за съдебномедицинска
експертиза, 42.32 лева – за допълнителна съдебномедицинска експертиза и сумата
от 332.21 лева – за ветеринарномедицинска експертиза, по сметка на ОД на МВР –
град Бургас.
С решението е било постановено веществените доказателства
- 1 бр. метален синджир с дължина 150 см. и 1 бр. кафява кожена каишка с
метален синджир, да се отнемат в полза на държавата и да се предадат за
унищожаване.
С жалбата се релевира оплакване за допуснато нарушение на материалния
закон, поради неприлагане от първостепенния съд на разпоредбата на чл. 15 от НК, която е трябвало да бъде приложена.
Направено е искане за отмяна на първоинстанционното
решение и вместо него да се постанови ново, с което обвиняемият М.Г. да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 325в, ал. 1 от НК. На
последно място се твърди, че първостепенният съд неправилно е постановил отнемане
в полза на държавата на веществените
доказателства по делото, тъй като разпоредбата на чл. 53 от НК е приложима само,
когато вещите са послужили за извършване на умишлени престъпления.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът
на обвиняемия М.Г., последният редовно призован, но неучастващ във въззивното
производство, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, с всички
искания. В пледоарията си навежда и доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, като акцентира върху наличието на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, въз основа на които наложеното административно
наказание глоба следва да бъде редуцирано към предвидения в закона минимум от
1000 лева.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Намира жалбата на защитника
на обвиняемия за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Счита
за основателни единствено доводите, изложени в жалбата, относно разпореждането
с веществените доказателства, защото разпоредбата на чл. 53 от НК визира
умишлените престъпления, а престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
дело, е непредпазливо.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество – за частично основателна.
При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд
установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М.Г.Г. е роден на *** ***. Същият живее в село К., община Айтос, област Бургас.
Той е ***, *** гражданин, **** образование, ***, ***, и е с ЕГН **********.
Обвиняемия Г. притежавал къща, намираща се в село К., община Айтос. На
неустановена дата в периода 2016 – 2017 година, той придобил гръбначно животно
– куче от породата „питбул“ (не чистокръвен), като започнал да го гледа и да полага
грижи за него. Кучето държал в двора на къщата, като за връзването му обв. Г.
пригодил синджир, който вече имал, вместо да купи нов синджир, предназначен специално
за държане на куче от породата „питбул“. Обвиняемият държал кучето, завързано
със синджира в двора на къщата без намордник. Освен това дворът на къщата, в
която било вързано кучето, бил ограден с мрежа, която не била добре укрепена и
това създавало възможност животното да излезе под мрежата.
На 14.10.2017 г., сутринта, между 08.15 и 08.20 часа, свидетелката М. Т. Г.
излязла от дома си в село К., за да купи хляб. Видяла се с етърва си –
свидетелката И. Г. К., която била с внучка си (на 12 години) и заедно тръгнали
към магазина за хляб. Около 08.30 часа, докато минавали край къщата на
обвиняемия М.Г., кучето на последния успяло да прекъсне синджира на който било
вързано и преминало под телената мрежа. Около врата му останала кожена каишка,
с малка част от синджира, хванат за каишката. Животното се приближило до двете
жени и детето, и се хвърлило върху свидетелката М. Г., като първоначално я
захапало за средния пръст на лявата ръка. Тя много се уплашила и започнала да
вика: „Кучето ме изяде“, и паднала на земята. Докато падала, св. Г. успяла да
хване синджира на кучето с лявата си ръка. Кучето забило зъбите си в областта
на дясната ръка на св. Г. и не я пускало. Пострадалата успявала да държи
синджира на животното, с цел да не я ухапе в областта на врата. Животното
продължило да стиска със зъби ръката й, като започнало да извършва въртеливи
движения с главата си, продължавайки да стиска. През цялото време св. Г. била
много уплашена и викала за помощ. Свидетелката К. също викала за помощ, като се
опитвала да помогне на св. Г., като хвърляла камъни по кучето. Свидетелят В.Т.
Т., който живеел в къща, съседна на имота на обвиняемия, чул виковете и излязъл
на улицата, където видял случващото се. Веднага се върнал до къщата си, за да
вземе инструмент, с който да се опита да освободи пострадалата жена от кучето. Свидетелят
Т. взел лопата от двора и се върнал на улицата. Ударил кучето в областта на
гърба с лопатата, но животното не пускало ръката на св. Г.. На място дошъл и
свидетелят З. И. Р. (брат на свидетелят В. Т.). Той също нанесъл удари с
лопатата в областта на тялото и по главата на животното, в резултата на които то
пуснало пострадалата, но продължавало да се върти около нея, опитвайки се да я
захапе отново. На място пристигнали майката на обвиняемия, както и жената, с
която обв. Г. живеел. Виждайки случващото се, майката на обвиняемия започнала
да вика на свидетелите Т. и Р. да удрят кучето в областта на главата, за да го
убият, защото нямало друг начин да спасят жената. Тогава свидетелите Т. и Р.
продължили да удрят кучето с лопатата по главата, вследствие на които удари
кучето се отдръпнало от пострадалата, а по-късно животното починало.
След това св. Г. била откарана с автомобил до Центъра за спешна медицинска
помощ в гр. Айтос, а оттам транспортирана до гр. Бургас, където била приета в
„УМБАЛ – Бургас“ АД. В посочената болница на пострадалата била извършена
операция на дясната ръка.
На 14.10.2017 г., за времето от 13.20 ч. до 13.55 ч., бил извършен оглед на
местопроизшествието (протокол на л. 17 - 19 от ДП и фотоалбум към него – л. 20
– 27 от ДП).
От заключенията на извършените по делото първоначална и допълнителна съдебномедицински
експертизи № 599/2017 г. (л. 43 - л.
44 от ДП) и № 611/2017 г. (л.
48 – 49 от ДП) е видно, че пострадалата
М. Г. е получила разкъсно – контузна рана на дясна длан с фрактури на трети и
четвърти метакарпални кости на същата длан, което е наложило и оперативно
лечение с гипсова имобилизация. Вещото лице, изготвило експертизата, е дало
заключение, че установените увреждания е възможно да са получени по начин и
време, както се съобщава от пострадалата и свидетели - при силно захапване и
притискане на ръката от зъбите на питбул, като травмите са довели до трайно затруднение
движението на дясна ръка за срок от около 2,5 – 3 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес.
От извършената по делото ветеринарно-медицинска
експертиза (л. 54 – 56 от ДП) се установява, че кучето, което е нападнало
пострадалата Г. и й е причинило телесното увреждане, е от породата „питбул“ (не чистокръвен), запазило основните характеристики
на породата – ръст (около 50 см.), тегло (около 22 кг.), мускулатура – силно
развита (особено в главата и челюстите) и агресивност.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата
въззивна инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат
въз основа на преценката на събраните в хода на наказателното производство
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Г., И. К., В. Т.,
З. Р. и Д. В.; писмени доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.10.2017 г.; писмени доказателства - епикриза на М. Т. Г.,
издадена от отделение по ортопедия и травматология на „УМБАЛ – Бургас“ АД и справка
за съдимост на обвиняемия; експертните заключения на извършените по делото първоначална и допълнителна съдебномедицински
експертизи № 599/2017 г. и № 611/2017 г., ветеринарно-медицинска експертиза; както и
веществените доказателствени средства – фотоснимки, направени при извършения
оглед на местопроизшествие.
Въззивният съд счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на постановлението
по чл. 375 от НПК.
Пострадалото лице пресъздава с подробности конкретиката, сочеща на времето,
мястото на инцидента, поведението на кучето и принадлежността му, а именно че
става въпрос за куче от породата „питбул, собственост на обв. Г., което я е
нападнало. Пострадалата в детайли описва последователността на действията на
кучето при инцидента, къде е станал той, как кучето е преминало под телената
ограда на къщата на обвиняемия и се нахвърлило върху нея, къде я е захапало,
както и последвалите действия на свидетелите В. Т. и З. Р., в резултат на които
кучето я е пуснало и се отдръпнало от нея.
Очертаните от пострадалата М. Г. фактически положения изцяло кореспондират
на заявеното и от свидетелите - очевидци И. К., В. Т. и З. Р..
По отношение причинените на пострадалата наранявания, показанията й се
подкрепят от приложената по делото епикриза, издадена от отделение по ортопедия
и травматология на „УМБАЛ – Бургас“ АД, както и от заключенията на вещото лице
по извършените съдебномедицински експертизи.
Не намира опора в доказателствата по
делото твърдението на защитника на обвиняемия – адв. К., заявено в пледоарията
пред настоящата въззивна инстанция, че агресията на кучето се е проявила,
когато потърпевшите са започнали да хвърлят по него камъни и да го плашат с
чанта, за да избяга. Напротив, от кореспондиращите си показания на свидетелите
Г. и К. се установява, че първо кучето се е нахвърлило върху пострадалата, като
първоначално я захапало за средния пръст на лявата ръка, а след падането й на
земята забило зъбите си в областта на дясната ръка на св. Г. и не я пускало, и
едва след това св. К. започнала да хвърля камъни по кучето, за да се опита да
помогне на пострадалата да се освободи от захапката му.
В рамките на процесуално
законосъобразно установените фактически положения, правилно и съобразно
разпоредбите на материалния закон тези факти са квалифицирани като извършено от
обвиняемия престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК.
Съставомерността на обвинението по
чл. 325в, ал. 1 от НК предполага от обективна страна деецът да не е положил
достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в
резултат на което то да е причинило средна или тежка телесна повреда на човек.
В тази връзка следва да бъдат установени какви грижи за гръбначното животно са
били положени точно на инкриминираната дата и дали същите са били достатъчни,
за да предотвратят неблагоприятните последици.
Съгласно чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност обвиняемият е следвало да вземе всички
необходими мерки конкретното животно да не създава опасност за хора.
Същевременно разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на
животните са задължавали обвиняемия, като собственик на животното, съответно да
вземе мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да
навлиза в чужда собственост или на обществени места, както и да предотврати
всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и
при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
В разглеждания случай, доказателствата
по делото установяват, че на инкриминираната дата обвиняемият не е бил в
близост до двора, където е отглеждал кучето от породата „питбул“, че последното
било вързано с метален синджир, който обаче не бил предназначен специално за
държане на куче от породата „питбул“, че кучето било без намордник, както и че
дворът на къщата, в която било вързано кучето, бил ограден с мрежа, която не
била добре укрепена и това създало възможност животното да излезе под мрежата.
Безспорно е установено, че кучето успяло да прекъсне синджира на който било
вързано и преминало под телената мрежа, след което проявило агресивно поведение
спрямо пострадалата М. Г., което е довело до причиняване на телесни увреждания
на последната.
Всички тези обстоятелства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание и на въззивната инстанция да
сподели извода на първоинстанционния съд, че поведението на обвиняемия изпълва
формата на изпълнителното деяние „неполагане на достатъчно грижи“.
Наличието на причинена средна телесна
повреда на пострадалата се установява от заключенията на вещото лице по
назначените и извършени по делото съдебно-медицински експертизи, които не са
оспорени от страните, и които настоящият въззивен състав възприема като обосновани и изготвени от компетентно
вещо лице.
Основното възражение на защитника на
обвиняемия, съдържащо се във въззивната жалба, е за неправилно приложение на
материалния закон, като според жалбоподателя, обвиняемият неправилно е признат
за виновен, въпреки че вредоносният резултат е последица от случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Това виждане на защитата не може да бъде споделено.
Твърдението за наличие на случайно деяние по
чл. 15 от НК е било направено и пред първостепенния съд, който подробно го е
обсъдил и го е отхвърлил с убедителни мотиви, които се споделят от настоящата
въззивна инстанция. Възможността обвиняемият да се възползва от нормата на чл.
15 от НК и да бъде оправдан би съществувала само в случай, че той не е допуснал
никакви нарушения на законови разпоредби, свързани с отглеждането на гръбначни
животни, които се намират в причинна връзка със съставомерните последици.
В случая обвиняемият е имал задължението,
съгласно разпоредбите на чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните, да отглежда
притежаваното от него куче, което е било порода питбул, съобразно
характеристиката на природата и породата му, като го държи под контрол с оглед агресивния
нрав на кучетата от тази порода. Като не е вързал животното с достатъчно здрав и
надежден синджир, който да не може да бъде скъсан от куче от породата „питбул“,
и не е предприел всички необходими мерки по контрола над животното - не е осигурил
целостта на оградата на двора, така щото дори кучето да се измъкне от синджира
и/или каишката, то да няма възможност да излезе на улицата, и да достигне до
минувачите, обвиняемият е осъществил деяние, изразено във форма на бездействие,
което е в причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат.
Обвиняемият е осъществил деянието по
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. На обвиняемия е била
известна обусловената от породата „питбул“ агресивност на животното му. За
обвиняемия, като собственик на агресивно по порода куче, е съществувало
задължение да го постави в такива условия на живот и контрол, че да предотврати
възможността същото да напусне двора, в който е било отглеждано, и да навлезе
на обществени места, където да прояви агресия спрямо хора. Бездействието на обвиняемия
като наказателноотговорен субект по чл. 31, ал. 1 от НК за създаване на
ефикасни пречки, собственото му отличаващо се поради природата и породата си с
агресивност куче да причини вреди, е виновно. Проявената форма на вината му е
несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК и е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Това обуславя наказателната отговорност на обвиняемия за
осъществено престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е
законосъобразното първоинстанционно решение.
Поради изложеното
липсват основания за оправдаването на обвиняемия Г., тъй като деянието не
представлява „случайно“ такова по смисъла на чл. 15 от НК. Като законосъобразно
е отказал да приложи чл. 15 от НК, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон.
За извършеното престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация и глоба до пет хиляди
лева. В случая се касае за непредпазливо престъпление. Обвиняемият е с чисто
съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV на глава VIII от общата част на НК. От деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. При тези данни, правилно районният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Г. от
наказателна отговорност.
Доводите за несправедливост на наложеното на обв. Г. административно
наказание глоба са основателни. Първоинстанционният съд вярно е
индивидуализирал като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно
минало на обвиняемия. Първостепенният съд обаче не е отчел като смекчаващи
обстоятелства положителните характеристични данни на обвиняемия, както и
оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина.
Изложеното, наред с липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, дава
основание на въззивната инстанция да приеме, че както обвиняемият, така и
конкретното извършено от него престъпно деяние, не се характеризират с висока
степен на обществена опасност. Престъпният резултат – причинената средна
телесна повреда на пострадалата Г. е обективен признак от състава на
престъплението, а причиняването му поради неправомерното бездействие на
обвиняемия е естеството на изпълнителното деяние, чрез което е осъществено
престъплението, поради което тези факти не биха могли да бъдат ценени като
отегчаващи отговорността обстоятелства и да обосноват по-тежка санкция за
извършителя.
В тази връзка въззивният съд счита, че размерът на наложеното от първата
инстанция административно наказание – глоба от 2 500 лева се явява
несправедливо завишен. Значимите за определянето на наказанието обстоятелства,
е необходимо да бъдат преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, като
тяхната оценка, следва да бъде дадена в контекста на конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Всичко, установено в производството за
личността на обвиняемия, за неговото социално поведение и трудова ангажираност,
за отношението му към извършеното деяние и последиците му, за неговото
процесуално поведение, дават основание за извода, че е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Затова, жалбата на обвиняемия Г. в тази част се явява основателна, поради
което и настоящата въззивна инстанция намери, че първоинстанционното решение
следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното на обвиняемия
административно наказание глоба от 2500 лева на 1500 лева. Така определена по
размер санкция по отношение на обв. Г. по мнение на въззивния съд е достатъчна
за постигане на съответните положителни промени в съзнанието му и
превъзпитаването му към спазване на закона, както и за постигане целите на
генералната превенция, поради което е и справедлива.
Неправилно първоинстанционният съд е
постановил вещите, иззети като веществени доказателства по делото, а именно: 1 бр. метален синджир с дължина 150 см. и 1 бр. кафява
кожена каишка с метален синджир, да се отнемат в полза на държавата и да се
предадат за унищожаване, като не е посочил правното основание за това си
решение. В разглеждания случай като основание за постановеното отнемане в полза
на държавата не може да послужи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК,
тъй като същата е приложима само, когато вещите принадлежат на виновния и
са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление.
Случаят не е такъв, предвид на това, че престъплението по чл. 325в, ал. 1 от НК
е непредпазливо. Не са налице и хипотезите на чл. 53, ал. 1, б. „б“ и ал. 2 от НК. По аргумент от разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от НПК е следвало да бъде
постановено връщането на веществените доказателства на собственика им – обв. Г..
Предвид на това, решението на първоинстанционния съд следва да се измени и в
тази част.
С оглед виновността на обвиняемия Г., правилно първостепенният съд е
ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т.
1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 56/16.05.2018 г., постановено по АНД № 139/2018 г. по описа на
Районен съд – Айтос, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на обвиняемия М.Г.Г., ЕГН ********** административно наказание глоба от 2500
(две хиляди и петстотин) лева на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОТМЕНЯ решението, в частта му, с която е постановено веществените доказателства да се отнемат в полза на
държавата и да се предадат за унищожаване, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: Веществените
доказателства - 1 бр. метален синджир с дължина 150 см. и 1 бр. кафява кожена
каишка с метален синджир да се върнат на собственика им М.Г.Г., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.