Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело № 124 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приети са за разглеждане въззивни
жалби на К.Д.Т.-Б., срещу част от решение №2443/03.06.2019г., поправено с
решение № 3919/25.09.2019г постановени по гр.д. №9508/18г. по описа на ВРС, 31
с-в, с която е бил уважен иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД за
установяване на дължимост на вземанията му като доставчик за сума от 440,51лв и
247.76 лв, съответни на посочени в заповедта главници на задължения на
потребена водоснабдителна услуга за един клиент отчетена чрез абонатни номера
№1273943 и № 1765153 и съответно 15.28
лв и 10.10лв лихви за забава, за които
на ищеца е била издадена оспорена заповед за изпълнение ведно със съответни
акцесорни последици от проведено заповедно производство и съответно
определените разноски.
Въззивницата, чрез адв. М. (ВАК) посочва пороци по валидността,
допустимостта и правилността на обжалваното решение по същество. Твърди, че мотивите
са изцяло неразбираеми, като нито сумите, нито абонатните номера, посочени в
съображенията на съда съвпадат с постановените диспозитиви, а от самите тях не
ставало ясно какво е уважено и какво отхвърлено. Оплакването за недопустимост
се свързва с произнасяне по различни от предявените искове, поради неяснотата в
диспозитивите на съда. Отделно, във
втората си жалба, пълномощникът на ответницата излага оплакванията си
срещу извършената от съда поправка, като сочи, че с новообявения диспозитив не
е отстранено несъответствие между волята на съда, изразена в мотиви и в
диспозитив. Напротив, според жалбоподателя волята на съда изначално е била
неясна и не само не е била изяснена, но и отново абонатния номер е бил погрешно
посочен. Счита, че объркването на сумите, отнасящи се до начислено потребление
по различни измервателни уреди не е неточно, а изцяло неясно поради липса на
конкретни съображения на съда за възникването и отчитането на задълженията на
ответника. Сочи, че съдът неправилно е
приложил реда за поправка, като е основал решението си на признание за вътрешно
несъответствие и нужда от извличане по логически път на правилния диспозитив,
което обаче изключва очевидността на
поправяната грешка. С доводи за недопустимост на отстраняване на пороците по
формирането на волята и мотивирането на непълнота на акта в процедурата по чл.
250 ГПК моли и това допълнително произнасяне да бъде отменено.
Евентуално се позовава на
едностранчив и непълен анализ на доказателствата, неправилно установени факти,
обусловили и неприлагане на материалния закон и липса на логическа обосновка на
изводите за дължимост на присъдените суми. Счита, че съдът е игнорирал липсата
на доказване на реалното потребление с фактически отчет, като въпреки че е
указал тежест на ищеца не е обсъдил такива факти, а се е доверил само на
установения договор и експертиза, изцяло основана само на счетоводните
записвания на самия доставчик без да е коментирано отчитането на самото
потребление. Позовава се на непълноти, поправки, зачерквания и задрасквания в
карнетните книги, чието съдържание не е противопоставимо на титуляра-потребител
тъй като не е установена авторството им, а отделно от това съдържат данни,
които не могат да се отнесат към процесния период и абонат. Оспорва доказването
на потребление с документи, съставени от друг търговец, като сочи, че отчета на
топлоенергията не само че не е предвиден в нормативните актове като форма на
отчет на доставена вода, но и не може да има отношение към потребление на вода
за битови нужди или разпределянето му към конкретни водомери на ищеца. Оспорва
се доказателствената стойност на документите, които не са подписани от
отчетник.
Като счита, че съдът е изградил изводите си само на интерпретация на
счетоводни справки, но не и на относими и допустими доказателства за реално
отчетено потребление по предвидения в Наредба № 4 ред, пълномощникът на
въззивницата моли недоказания иск да се отхвърли изцяло.
В становище, поддържано и от друг пълномощник в пледоария пред съда, адв. М.
оспорва обосноваването на претенцията на доставчика с твърдения, различни от
въведените първоначално с исковата молба и сочи, че основания за служебно
начисляване на количества не са установени в съответствие с нормативни правила,
изискващи периодичен метрологичен контрол и предварително предписание до
клиента, както и недоказан отчет на общия водомер необходим за преразпределяне
и на индивидуалната консумация на потребители в сграда етажна собственост.
Оспорва и възприемането на показания, отчитани от доставчик на топлоенергия при
липса на доказана връзка на уреда с абоната на водоснабдителното дружество.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт В. оспорва жалбата изцяло. Счита че
диспозитивът на съда е точен, ясен и конкретен и съответства в цялост на
мотивите, като съображенията на съда са изложени достатъчно конкретно и
разбираемо. Сочи, че изводите на съда са мотивирани с обсъждане на твърденията
и преценка на доказателствата. Позовава
се на извършения от доставчик служебен отчет на консумация, поради неизправност
на водомера за студена вода и
неизпълнени предписания за подмяна, както и установено по декларирани в
общински служби данни за обитаване на водоснабдено жилище от 4 души. Сочи, че
ползваната топла вода е била отчитана от доставчика на топлоенергия и сведенията
от отчета, извършван в присъствие на лице, допуснало инкасатора до уреда, са
извлечени от обобщените справки за разпределение и са възприети като основа на
начисленията по втория водомер. Становище по правилността на поправката не е
изразено.
В пледоария по същество пълномощникът се е позовал на изготвени две отделни
справки за задължения, начислени по показания на два уреда, отчитащи
потребление на вода за битови нужди и доставена предварително подгрята от
топлофикационно предприятие вода, които са били претендирани и доказани по
размер от кредитора. С доводи за основателност на претенцията на доставчика за
заплащане на потребление по двата отчета, моли за потвърждаване на поправеното
решение в цялост.
Страните насрещно претендират за определяна на разноски, конкретизирани в
списъци (л.30 и 31). Размерът на
посоченото юрисконсултско възнаграждение е оспорен от въззивницата.
Предварителните въпроси и
допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение №333/31.01.2020г., като към настоящия момент не са настъпили
обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.
Съдът, след преценка на
изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваните съдебни решения са постановени по иск на водоснабдително
предприятие за установяване на вземания, за които е била издадена заповед за
изпълнение по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). В първоначалното описание
на дълга в т. 9 „в” от заявлението, възпроизведено и в заповедта за изпълнение
кредиторът е посочил твърдения за две главници и съответни обезщетения за
забавеното им изплащане, претендирани като
цена на доставена услуга на клиент с номер 1273943, ползвал услуги по водоснабдяване
и канализация на жилище на адрес гр. ********2. и отчетени по партиди с два абонатни
номера, съответно с № 1273943 в периода 15.05.17г-14.03.18г и с №1765153 в
периода 31.12.2014 – 28.02.2018г. След оспорването на издадената заповед с
възражение от длъжника, кредиторът е предявил иска си за същите суми, като е
подчертал изрично, че и двете партиди отразяват консумацията на услуги от един
потребител в едно жилище. След оспорване на обема на осчетоводените като
доставени на потребителя количества и възражение за давност, ищецът е пояснил
исковата си молба, като в първо заседание се е позовал на отчитането на втория
абонатен номер на доставена топла вода, подгрята от топлофикационно предприятие
и на използване на вода от обитатели с регистрирани постоянен и настоящ адрес в
жилището след известяване за необходим ремонт на водомера.
Първоинстанционният съд е разгледал така индивидуализираната претенция,
като е изложил в обжалвания акт мотиви в две части. В първата част ( л.
145-146) са възпроизведени съдържание на искова молба и отговор, а във втората
(л. 147) след като е описал доказателствата, съдът е посочил че е установил
безспорно наличие на договор при общи условия между доставчика на ВиК услуги и
собственика на жилището, за което са открити двете партиди, приел е за доказано
топлофицирането и ползването на студена и топла вода и правилното
осчетоводяване на размерите на неплатените задължения по двете партиди, макар
да е разменил сборните главници по различните абонатни номера. Допълнително е констатирал липса на доказано
плащане в срок и е направил извод за дължимост на начислено обезщетение за
забава, макар да е посочил като сборен размер само начислената лихва по едната
партида. Отделно, след като вземанията са приети за доказани по основание и размер
е обсъдено възражението за давност, като е отчетено
правило за кратък тригодишен срок по периодични плащания само за осчетоводените
вземания по абонатния номер 1765152(посочен с тази цифра само в този абзац, а
навсякъде в решението възпроизведен като точно цитиране по твърденията на
кредитора като 1765153). За покрити от давност са приети част от главница и
припадащи й се лихви, съответна на периода 31.12.2014 – 04.04.2015г и е
посочено, че искът следва да се отхвърли само за 17.92лв от поисканите 285.02лв
главница и за 5.18 лв от поисканите 37.26лв. лихви.
Тези изводи недвусмислено указват волята на съда да уважи изцяло претенция
на доставчика за начислени вземания за цена на ВиК услуга за главница и лихва
за забава по партида №1273943 и само част от начислени по другата партида №1765153
суми.
Трайно установена е съдебната практика, че нищожността е последица от най -
тежкият порок на съдебното решение, който е налице в следните фактически
хипотези: постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, при неспазване на
писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде
разкрита по пътя на тълкуването(според мотивите на ТРОСГТК на ВКС № 1/10.02.2012 г. по тълк. д.
№ 1/2011 г.). В конкретния случай обаче, въззивният съд не намира начина на
обосноваване на крайната воля на съда да е опорочен по такъв начин. Вярно е, че
изложението на мотивите съдържа известно противоречие, предвид категоричността
на първоначално заявен извод за проведено пълно доказване на претенцията преди
разглеждане на възражението за давност, но предвид специфичния му характер на
това възражение (изключващо право на иск, а не самото материално право) въззивният
съд не намира, че противоречието може да се квалифицира като пълна
неразбираемост. Напротив, въпреки несъответствието на някои от стойностите,
като цяло изводът на съда за частична основателност след уважено възражение за
погасяване по давност е ясно разпознаваем и съответства на обявения в този
смисъл диспозитив на съда. Затова и оплакването за пълна и неотстранима
неяснота не може да бъде споделено от състава на съда. Оплакването за нищожност
на решението е неоснователно.
Решението за поправка на
неясното произнасяне също е действително и съответства на искането за
отстраняване на явната фактическа грешка, допусната при индивидуализиране на
вземанията чрез абонатните номера на двете партиди. Първоинстанционният съд е
констатирал погрешно посочване на един и същ номер като обозначение за начислените
на два пъти суми за главница и лихви, което не съответства на ясно
разграничените две претенции, заявени от ищеца като резултат от отчет на два
различни измервателни уреда за ползване в различни периоди на топлата и студената вода от обитателите на жилището. Както вече посочи, въззивният съд намира за
изразена воля на съда да уважи в цялост претенция за отчетена сума от 440,51лв главница
и съответни лихви и само за непогасен по давност остатък от сума начислена като
285.02лв и съответни лихви за абонатен № 1765153, която е отчасти неясна поради допуснатото
разминаване именно на посочването на номерата на партидите във фактическите
констатации на отделните размери на задълженията и сборния размер на лихвите. С
точното разграничаване на абонатните номера в диспозитива на решението,
неяснотата се преодолява, тъй като установените вземания ще могат категорично
да се индивидуализират както спорното право, така и силата на
присъдено нещо. Затова и принципно поправка, чрез промяна на обозначение на
абонатен номер в съответствие с крайния извод по същество на съда е изцяло
допустима. Извън процедурата по поправка остават въпросите за обосноваността на
изводите и правилността на поправеното решение, които въззивният съд ще провери
по останалите оплаквания.
Възприеман като едно цяло, поправеният съдебен акт е
съответен на предявения установителен иск. Основанието на иска е очертано от
първоинстанционния съд изцяло съответно на първоначално заявени твърдения на
кредитора за дължимост на цена на
комунална услуга, доставяна на един клиент във водоснабденото жилище в гр.
Варна и отчитана по две партиди като сборна главница, формирана от остойностени
за определен период количества и сборна лихва, формирана от обезщетения за
забава върху всяко месечно плащане до сезирането на заповедния съд. След
поправката на неправилното изписване на номера на втората партида, обжалваната
уважена част от иска изцяло съответства на издадената и оспорена от длъжника
заповед за изпълнение за двата вида вземания по двете партиди на клиента с
абонатни номера 1273943 и 1765153. Само
тези обстоятелства имат значение за индивидуализиране на основанието на иска,
тъй като те позволяват еднозначна квалификация на вземането, като паричен дълг,
породен от неизпълнение на потребителя на услугата. Твърденията относно
обстоятелствата по формиране на размерите на претенцията (чрез реален отчет на
показания на уреди или чрез заместващи липсата на такъв отчет методи за
остойностяване на потреблението) не са решаващи за квалифицирането на иска, тъй
като само поясняват един от елементите на правопораждащия състав, но не
променят основанието на отговорността на длъжника поради неизпълнение на
плащане на цена за доставена услуга. Затова и не може да бъде споделено
оплакването за недопустимо установяване на вземане, различно от заявеното от
кредитора и въззивният съд приема, че след поправката на диспозитива решението
е напълно съответно на защитата на доставчика, предприета с иск след оспорване
на заявено в заповедно производство задължение.
Констатираното от
въззивния съд разминаване в размерите на сборните претенции по абонатната
партида 1765153 не се отразява на допустимостта на обжалваната част от
съдебното решение. Контролът върху обжалваемия акт е ограничен до уважената
част от вземанията, в случая 440,51лв
главница и 15.28 лв лихва по партида №1273943
и 247.76 лв главница и 10.10лв лихва по партида № 1765153, затова и
остатъците до включените в заповедта спорни вземания не могат да бъдат предмет
на настоящото решение, дори и те да надхвърлят изрично вписани в отхвърлителни
необжалвани диспозитиви разлики.
В заключение, оплакванията по валидността и допустимостта
на първоначално постановеното решение и решението за поправката му въззивният
състав преценява като неоснователни.
По оплакванията за необоснованост
и неправилност съдът съобразява изложените в подготвителното си определение
констатации за допуснатите процесуални нарушения на първата инстанция по
очертаването на спорните факти в доклада по делото и допълнително ангажираните
в тази връзка доказателства на насрещните страни. Възраженията на въззивника срещу
тези действия на съда не са основателни. Твърденията относно наличие на два
уреда, отчитащи различни количества на използваната от обитателите на жилището
вода не са новопосочени в отговора по въззивната жалба, а обявени като осчетоводяване
на услугата по два абонатни номера в самото заявление на доставчика.
Разграничаването на количествата като доставка на студена и предварително
затоплена вода е било посочено от ищеца в становище по отговора на исковата
молба, във връзка с оспорено осчетоводяване на размерите на задълженията. В
първото заседание, след изслушване на доклада, оповестен от съда само по
съдържание на искова молба и отговор, ищецът е реализирал право да поясни и
допълни твърденията си, което е гарантирано от нормата на чл. 143 ал.2 ГПК.
Преклузия на твърдения за факти може да настъпи само след надлежен и пълен
доклад, а устното потвърждаване на проект, изготвен преди изслушване на
становище на ищеца по отговора не отговаря на процесуалните правила. В тази
връзка въззивният съд е отстранил
нарушението, като е осигурил справедлив процес на двете страни и е допуснал
доказването на пояснените от ищеца твърдения за отчитане на обема на доставката
по два различни начина и методиката по която това отчитане е извършено от
доставчика. Затова и при преценката на
правилността на обжалвания акт по същество следва да се вземат предвид не само
доказателствата, приети от първата инстанция като счетоводни извлечения
представляващи справки за недобор по два абонатни номера и основаното на тези
справки заключение на счетоводната експертиза (посочени в исковата молба), но и
вписванията в карнетни партиди и сведение за ремонт на водомери, удостоверения
за постоянен и настоящ адрес, справки за месечни разпределения на търговец за
дялово разпределение на топлоенергия, история на показания и отчетни карти и
листове (посочени в първото заседание), както и представено пред въззивен съд
ново известие за дължими сума от абоната.
Оплакванията за необоснованост
на фактическите изводи на първата инстанция съдът намира за основателни. Простото посочване на изводите на вещото лице
за правилно изчисляване на сборовете в справките за начислени задължения и
лихвите по тях не представлява нито обсъждане на доказателствата, ангажирани от
ищеца, нито оспорването им от ответника. Изводи относно начина на отчитане на остойностени
количества няма и съответно не са установени спорни факти, за да се достигне
логически до правно заключение за основателност на претенцията. Подобна необоснованост
се констатира и при обсъждане на възражението за давност, тъй като след като е
посочил какъв период е покрит от давността, съдът е обявил за установен размер
на погасените по давност части, но не е извел заключение за размерите на
останалите дължими след 04.04.2015г задължения. Затова въззивният съд следва да направи своята самостоятелна преценка
както по фактите, така и по правните им последици.
Доставчикът е основал твърденията си за пораждане на задълженията на своя
клиент на удостоверените по имотна партида данни за собствеността на
водоснабдения обект. Спор относно притежаването на жилището от въззивемата в
периода на претендирано ползване на услуги по водоснабдяване и канализация на
адрес гр. ********2 няма, а и извлечението от имотния регистър сочи
придобиването му през 2006г. от две лица
(К.Т.-Б. и С.Б.). Тези две лица са
съпрузи с общо дете, според справката в НБД, събрана при издирване на
местожителството на ответницата) и са се регистрирали според представените
удостоверения за постоянен адрес като пребиваващи
на адреса, съответно от 2005г и 2010г, а жилището е посочено и като постоянен адрес
на Д.М.и М.Б.и настоящ адрес на С.А.. Представено е съставено на 12.02.2013г
сведение за ремонт на водомер с отразено последно показание «2123» поради
изтекла валидност, връчено на уведомен за повредата потребител («консуматор»)
на ВиК услуга за същия имот с абонатен номер 1273943. Видно от съставени
карнетни партиди на същия абонат, служителят натоварен с отчитане на уреда в
това жилище е удостоверил номер на водомер 23580 от 1994г и отчитане на
количества от по 15 куб.м. всеки месец без отразяване на показания на водомер
за целия период от 13.07.16 до 12.04.18г. Към тези записвания са отразени и пет подписа,
съответно на редовете за 10.08.2016, 10.11.2016, 12.04.2017 и 13.11.2017г. В
карнета е отразен допълнително и абонатен номер 1765153 с начално показание 112
на водомер от 28.02.2018г. и вписвания на различни данни до 10.09.2018г, когато
на нулева консумация при показание 127, идентично с такова от предходен месец е
положен подпис в графа за потребител и забележка «126». На същата дата в графата на първия водомер е
нанесено без показание консумация от 38 куб.м. и е удостоверено несъгласие на
потребителя да положи подпис по това вписване. Макар и да са оспорени принципно
като неотносими, верността на карнетните листи не е оспорена, нито е поставен
въпроса относно автентичността им в частта, удостоверяваща с подпис на
потребителя нанесени към съответна дата констатации в документа, чието динамично
съдържание се попълва ежемесечно.
Допълнително съдът отчита и справките от отчет на показания на водомер за
доставена топла вода в същото жилище от доставчик на топлинна енергия и удостоверяванията
на отчет на показания на уред, измерващ използваната топла вода с подписани отчетни листи. Доводите за
неотносимост на тези документи не могат да бъдат споделени, тъй като не
отразяват отчет на топлинна енергия, отдадена от индивидуални радиатори или
сградна инсталация, а само обем на подгрята вода, отчитана като ползвано
количество в домакинството на ап. 12 в бл.206 от абонат, идентичен с
потребителя на водоснабдителната услуга. Справката визира конкретни показания
на индивидуален водомер, а не на топломер, и разпределение на разлики между
отчет на общ сграден уред и отделно отчетени контролни измервания в обектите от
етажната собственост. В обобщената справка от 2015 до края на 2018г са вписани
показания, съответни на изведена с архивна справка история на запаметени
показания на отчетния уред и записаните в отчетните листове за този апартамент
показания с положени подписи от потребителя за м. 5 -9.2015г, 12.2015- 04.2016г
, 06.2016 – 10.2016г и 12.2016 – 04.2017г, и 05. -06.2017 вкл. с последно подписано показание «88.6». Така
отразените като отчетени от доставчика на топлинната услуга количества изразходена от домакинството подгрята вода са
изцяло идентични с данни, обявени в известие на въззиваемото водоснабдително
предприятие за дължими суми на частен абонат № 1765153 с клиентски номер
1273943 в графите за количество на доставена
услуга «вода куб. м», «канал куб. м» и
«пречистване куб. м», остойностени в ежемесечно съставени фактури без отчет на
показания «старо» и «ново» на измерващ уред до 28.02.2018г.
Документите, в частта на
заверка на снетите показания от два различни водомера (този отчитан от
служителя на ВиК и този, отчетен от топлофикационно предприятие) представляват
частни документи, изходящи от въззивницата, посочена като автор на документа в
графа „подпис на абоната”. На осн. чл. 180 ГПК така съставения документ
обвързва издателя си като лично признание за удостоверения факт на показанията
към момента на полагането на подписите. Опровергаване на автентичността не е
предприето, а и доколкото се касае за отчет на уреди изискващи достъп до
вътрешността на жилището, което и да е лицето, допуснало отчетник в дома, то е
било недвусмислено овластено от обстоятелствата и да признава от името на
потребителя пряко възприети и удостоверени от другия съставител на удостоверителния
документ показания. Съпоставката на така подписаните документи сочи несъмнено
наличие на два измервателни уреда, като броячът на единия от тях (измерващ
получена от потребителя подгрята вода) е отразявал различни обеми в различни
периоди, а другият (посочен в карнета на ВиК оператора) не е бил отчитан след
м. 2.2013г, когато е било връчено уведомлението за необходима подмяна на уред,
произведен през 1994г. Този извод категорично се налага поради удостовереното
на 10.09.2018г поведение на потребителя, приел като достоверно показание на уред,
отчетен като абонатен номер 1765153 но отказал да потвърди количеството без
показание на повредения водомер, заместено с обозначение „с.к.”(обичайна
абревиатура за служебно начислено количество) за основния абонатен номер
1273943, посочен и като клиентски номер за този потребител. Такова е и
подписаното удостоверяване на 10.01.2019г, когато са потвърдени показание на
брояч 137 и консумация на 5 кубика на работещия водомер и липса на показание и
количество на другия водомер. Тъй като тези две дати са след процесния период,
към момента на документирането вече са били нанесени и неподписаните
констатации на същите страници, които потребителя или овластения пълномощник от
домакинството му не са можели да не възприемат. Липсата на възражения и по тях
предполага съгласие с достоверността им. Това предположение се потвърждава и при
отчитане на момента, в който инкасаторът от ВиК е отразил данни за втора
абонатна партида, тъй като той съвпада с края на отчета, подаван в справката на
топлофикационния доставчик. Първото показание на заведения в карнета на
въззиваемия втори водомер на 28.02.18г е 112, колкото е и показанието на
отчитания от 2016г уред за измерване на ползвана затоплена вода през м.02. и
03.2018г., като на датите на подписаните констатации показанията също съвпадат.
Явно е, че с абонатен № 1765153 са отчитани и остойностявани именно количества
на ползвана вода, затоплена от друг доставчик на топлоенергия, като обемите на
тази услуга изцяло са установени в процесния период до 28.02.2018г от
достоверен отчет на показания на измервателен уред. Другият абонатен номер
остава да е съответен на отчет на
доставка на студена вода за битови нужди, която не е била остойностявана по
показания на брояч, а във фиксирано количество от 15 куб. метра ежемесечно.
Тези количества
несъмнено са били и възприети от водоснабдителното предприятие, тъй като именно
те са били осчетоводени по нормираните цени, според заключението на назначения
от съда експерт. Макар че вещото лице е работило по справки от счетоводството,
които не съдържат количества и единични цени за услуги, а само краен размер на фактурирана
за съответен период начислена цена по две партиди, съответно за вода за битови нужди
и за топлофикация, обозначени с двата различни абонатни номера на името на
клиента, собственик на жилището, изводите за правилно остойностяване следва да
се споделят, като резултат от прилагане на специални знания за начина на
формиране на крайна цена при нормативно установени ценообразуващи елементи.
Доколкото променливите размери на количествата топла вода се потвърждават от
съвкупната преценка на писмените документи, а количеството студена вода е
непроменлив служебно отчитан обем, посочен в карнета, прегледан от вещото лице,
съдът кредитира заключението по отношение на размерите на сборна цена на
неплатената от потребителя и получена от него услуга по двете партиди. Същевременно
приложението към заключението не кореспондира на текстовата част, тъй като
таблицата с размерите по фактурите, посочени в справка за топлата вода и
коментирани в т. 2 са обозначени неправилно като относими към абонатен №
1273943, а таблицата за студена вода към аб. № 1765153. Вещото лице е
потвърдило, че е работило със справките поради което и размяната на номерата в
приложението следва да се възприема като техническа грешка.
При така установеното,
съдът намира, че претенцията на доставчика е отчасти основателна по следните
правни съображения:
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата подадена във водопровода вода, съвпадащи с количествата
отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на раздел ІІ на
общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в редакциите им,
действали в процесния период от 31.12.2014г. Тези правила не съдържат специално
третиране на ползваната подгрята вода, която е била използвана наред със
студената за същите битово-домакински нужди, поради което общите разрешения
следва да се приложат както за студена питейна вода, така и за подгрята от друг
доставчик топла вода за миене, черпена от водопровода извън ползваната само за
отопление циркулираща в отоплителната система като топлоносител, която не се
отчита като изразходвана с индивидуален водомер. Подзаконовият нормативен акт
предписва периодичен отчет на измервателни уреди с точност до 1 куб. м от
оператора, чрез достъп за визуален контрол или самоотчет на показанията от
потребителя (чл. 35 ал.1 и 3 от Наредбата). Конкретният начин за този достъп се
осигурява съгласно общите условия, които в чл. 23 въвеждат задължение за
ежемесечен отчет в присъствие на потребител или негов представител, след
предварително оповестяване на датата на посещението на отчетника. Този ред е
спазен за отчета на водомера за топлата вода, чийто показания са удостоверени и
подписани от клиента или е отразено уведомяване на отчетника по телефон.
Обстоятелството, че отчетът е извършван от лице извън служителите на
водоснабдителното предприятие няма значение, тъй като движението на показанията
на броячите е вярно удостоверено, а нанасянето от ВиК оператора на отчетени от
другиго количества в счетоводните данни за партидата по абонатен номер № 1765153 при фактурирането на това потребление е недвусмислено
възприемане на отчета, потвърден с подпис на потребителя и потвърждаване на
действията на отчетника като такива на овластен инкасатор, евентуално на
потвърден самоотчет. Затова въззивният съд намира за изцяло доказано ползването
на количествата топла вода, остойностени по фактури, съставени след
05.04.2015г. Тъй като възражението за кратка погасителна давност не може да
засегне периодични плащания, начислени за период от три години преди подаване
на заявлението на кредитора( чл. 422 ал.1 ГПК вр. чл. 116 б. „б” и чл. 111 б.
„в”ЗЗД) цената по тези фактури е дължима
и претенцията на кредитора за установяване на изпълняем изискуем сборен
дълг за този период е основателна. Общото потвърденото от вещото лице неплатено задължение по фактури
след 28.05.2015г възлиза на 267.10лв (разлика между общ сбор от 285.02лв и 17.92лв
сбор от фактури за периода 31.12.14-30.04.15г.). Подобно редуциране се налага и
по отношение на начислените обезщетения за забава, считано от уговорен в общите
условия падеж потвърдени по размер от експерта, като 32.08лв(разлика между
установения сбор от 37.26лв и лихви по първите 4 фактури от 5.18лв). При така
установените от въззивният съд размери крайният извод за дължимост на поне 247.76лв,
съответни на цената на доставена и отчетена по партида 1765153 подгрята вода и
поне 10.10лв лихви за забавеното й плащане следва да бъде потвърден.
По отношение на другата
партида, съдът преценява правилото, възлагащо задължение на оператора да
контролира периодично годността на измервателните уреди и да дава предписания
за подмяна на водомер, чието метрологично съответствие поне през 10 години не е
потвърдено, като до предприемането на проверката от БИМ или подмяната на
амортизирания уред с нов, показанията на брояча не се отчитат, а се заменят със
служебно определено количество на обичайно потребление (чл. 34а ал. 5 вр. чл. 39 ал. 5 от Наредбата).
Съдът прилага именно тези правила по отношение на партидата за студената вода,
отчитана по абонатен номер 1273943, където са отразени служебни количества след
като още през 2013г потребителят е получил уведомлението за ремонт на водомера
от 1994г, което въпреки че е визирало повреда, явно се е отнасяло до
невъзможност на уреда да отчита вярно без нова проверка за метрологично
съответствие. В този смисъл съдът
преценява, че доставчикът не се е отклонил от оповестените в чл. 21 вр. чл.25
ал. 8 от общите условия на доставката правила, изискващи заместване на отчета с
непроверен уред с количеството на потреблението на услугата, приети като
нормативно допустими за обекти без индивидуални водомери (чл. 39 ал. 5 от
Наредбата). В случая за периода от 15.05.2017г в жилището са били регистрирани
като настоящи обитатели повече от 3 лица (двамата съпрузи и детето им и още
едно пълнолетно и едно непълнолетно лице) и неотчетеното потребление на студена
вода следва да се приравни на снабдяване на нетоплофицирано жилище, тъй като
топлата вода се отчита отделно. Служебно определеното количество от 15 куб.м.
не надхвърля норматива от 5 кубика на обитател, поради което и остойностяването
му с фактурите, проверени от вещото лице до сбор от 440.51лв е изцяло съобразно
с договорените условия на доставката. Липсва плащане на тези фактури, отразени
по абонатна партида 1273943, поради
което основателна е както сборната претенция за главница, така и за потвърдения
от счетоводната експертиза размер на начислените лихви за забава като сбор от
15.28лв. Крайният извод за основателност на претенцията на кредитора
следва да бъде споделен.
Обжалваното решение, с
което след поправката съединените основателни претенции на доставчика за
задължения по два абонатни номера, отразяващи потребление на студена и на топла
вода, отчитани поотделно са били уважени, макар и по съвсем различни
съображения, следва да бъде изцяло потвърдено като резултат, съвпадащ с крайния
извод на въззивния съд.
Съответно на този резултат следва да бъдат понесени и разноските, направени
от страните във въззивното производство. По делото
е било представено пълномощно, в което въззиваемата страна изрично е упълномощила свой юрисконсулт,
съответно в списъка на тази страна като разноски е посочено юрисконсултско
възнаграждение. Вземане с такова основание несъмнено е вземане за
разноски(уредено е в чл. 78 ал.8 ГПК), като в отклонение от общия режим този
разход не следва да се доказва по размер, а се определя от съда в рамките на
нормативно лимитирани размери по чл. 25 ал. 1 НЗПП. Оспореният от насрещната
страна максимален размер не може да се
приеме за прекомерен, тъй като защитата е организирана по две жалби и всички
възможни оплаквания за пороци на обжалване решение, като фактическата сложност
на процеса във въззивната инстанция е завишена поради пропуска в доклада на
първоинстанционния съд, наложил и допълнително събиране на доказателства. Така
общият размер на подлежащи на възстановяване разноски на ответника възлиза на 300лв
които съдът определя в тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2443/03.06.2019г., поправено с решение № 3919/25.09.2019г постановени по гр.д.
№9508/18г. по описа на ВРС, 31 с-в, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иска на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД срещу К.Д.Т.-Б. за установяване на задължения
на клиент номер №1273943, ползвал услуги по водоснабдяване и канализация на
жилище на адрес гр. *********, за които е издадена спорна заповед №
2445/10.04.2018г по гр.д. 5069/18г на ВРС 18 с-в, както следва:
сума от 440,51лв, представляваща
сборна цена за ползвани услуги по доставка на студена вода за битови нужди в
периода 15.05.2017 – 14.03.2018г, начислена по
партидата на абонат №1273943,
ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018г до окончателно плащане и сума
от 15.28 лв, представляваща сборно
обезщетение за забавено плащане на тази главница, начислено от уговорен падеж
на всяко месечно задължение считано от 14.06.2017г до 01.04.2018г
сума от 247.76лв, представляваща
сборна цена за ползвани услуги по доставка на подгрята от топлофикационен
доставчик вода за битови нужди в периода
5.04.2015 – 28.02.2018г, начислена по
партидата на абонат №1765153,
ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018г до окончателно плащане и сума
от 10.10 лв, представляваща сборно
обезщетение за забавено плащане на тази главница, начислено от уговорен падеж
на всяко месечно задължение считано от 05.04.2017г до 01.04.2018г.
ОСЪЖДА К.Д.Т.-Б., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп №33 сумата от 300 (триста)
лева представляваща направени разноски във въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.2 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал. ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.