РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 71
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Алпет Трейдинг“ ЕООД, гр. Русе против Решение № 958/18.12.2019
г. по АНД № 2108/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 467415-F502786/07.10.2019 г. на Зам.
директора на ТД на НАП – Варна за наложено на касатора
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 500 лв. на
основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 11, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1 от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС).
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е налице противоречие в
мотивите на решението досежно нарушените правни норми и приложените санкционни
разпоредби. Поддържа се и развитото пред въззивния съд възражение за
маловажност на конкретното административно нарушение.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено
Касационният ответник в хода на
делото по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, нарушението е правилно установено и доказано като
бездействието на жалбоподателя за подаване в срок на интрастат
декларация правилно е определено и квалифицирано като нарушение на чл. 11, ал.
1 от ЗСВТС. Съдът е обсъдил и отхвърлил възраженията на наказаното лице за
маловажност на санкционираното нарушения и прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Прието е, че административното наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано в хипотезата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, което води до неговата незаконосъобразност.
По делото няма спор относно фактическите
обстоятелства, така както са описани в АУАН и НП. Те се свеждат до това, че
наказаното дружество като Интрастат оператор е подало
месечна Интрастат декларация за месец юни 2019 г. на
16.07.2019 г., т.е. след изтичане на законовия срок – до 14.07.2019 г. Прието е
както от административно- наказващия орган, така и от районния съд, че по този
начин е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС. Тази разпоредба предвижда,
че Интрастат операторите подават Интрастат
декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период. В наказателното
постановление, оспорено пред районния съд, е посочено, че с деянието на
наказаното лице е осъществен състава на чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС във връзка с чл.
17, ал. 1 от ЗВТС. Последната разпоредба гласи: „Интрастат
оператор, който не подаде Интрастат декларация, не я
подаде в предвидените срокове или предостави неизчерпателни или неверни данни в
Интрастат декларация, се наказва с глоба или с
имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“. Безспорно описаните в НП
факти се субсумират в хипотезата на тази разпоредба,
определяща състава на административното нарушение и предвидената за него
санкция. Въпреки това обаче на касатора е наложено
административно наказание на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, който
регламентира състав на административно нарушение, изразяващо се в неподаване
или закъсняло подаване на декларации именно по ЗДДС.
Доколкото в случая безспорно се касае за
неподаване в срок на Интрастат декларация, а не за
декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то очевидно приложената от
административно-наказващият орган разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е неотносима, а наложеното въз основа на тази норма наказание
е незаконосъобразно. Като не е установил това несъответствие и е потвърдил
наказателното постановление, на основанието на което то е издадено, въззивният
съд също е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 958/18.12.2019
г. по АНД № 2108/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 467415-F502786/07.10.2019 г. на Зам.
директора на ТД на НАП – Варна и вместо него постановява
ОТМЕНЯ НП № 467415-F502786/07.10.2019 г. на Зам.
директора на ТД на НАП – Варна, с което „Алпет
Трейдинг“ ЕООД гр. Русе е наложено административно наказание «имуществена
санкция» в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за извършено
нарушение на чл. 11, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1 от
Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия
със стоки
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.