Решение по дело №15020/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1506
Дата: 19 март 2020 г.
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110115020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

1506/19.3.2020 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

       ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав  в открито  заседание на 18.2.2020 г.  година в състав:

 

                                     Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

       при участието секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15020 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

    Предявен е иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК  за установяване със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът „Ф.с.к.“ ООД, седалище ***** не дължи на ответника „Енерго - Про Продажби” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***  сума в размер на 437.58 лева,  претендирана от ответника по фактура от 10.09.2019 г.  за доставена и потребена ел.енергия за периода 24.06.2018 г. – 21.09.2018 г.,  по партида с кл.№ *** за обект на потребление в гр.Провадия, обл.Варна.

   Твърденията в молбата от които ищецът черпи права по предявения иск са, че процесната сума е начислена без основание от ответника, тъй като начисленото количество ел.енергия не е консумирано от абоната.  Всички начислени суми до момента са заплащани в срок от абоната, съгласно сключения договор за покупко-продажба на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги ПКСП-181/03.02.2016 г.  От тези фактически твърдения ищецът обосновава правния си интерес от предявеният иск. Моли за уважаването му и за  заплащане от страна на ответника на разноски за производството.

   В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба с който изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия като неоснователен и  възразява срещу същия. 

   Твърденията са, че за него е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право, което е предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за реално доставена и потребена електрическа енергия на посочената във фактурата и претендирана за плащане стойност. Сумата  представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 2196 квтч, натрупана в скрития регистър  и се дължи от ищеца на основание чл. 48, ал.1, т.2А от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр.чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

    Не оспорва твърденията, че между страните съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

   Сочи следните възражения срещу иска и факти от които ответникът черпи права:

   Разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните по настоящия спор, тъй като те се намират в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи" АД /одобрени с Решение ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР/, Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про Мрежи" АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г„ изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР) и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби" АД - праводател на „Енерго - Про Продажби" АД /одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.

  Общите условия на „Енерго - Про Мрежи" АД и „Енерго - Про Продажби" АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:

   Общите условия са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.

   Същите са публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.

   Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.

   Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.

   Налице е основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Страните по настоящото дело са и страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи" АД. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищцата.  Съгласно подадено от абоната заявление дружеството има задължение да му  достави ел.енергия измервана с една или две скали и се отчита по регистър 1.8.1 и 1.8.2 и показанията са видими, както за абоната, така и за служителя. Неотчетената, но консумирана ел.енергия от абоната е изчислена по методиката на чл.48, ал.1, т.2А  от  ПИКЕЕ, след като от извършената техническа  проверка на СТИ е установено,  че електромерът отчита с грешка „минус 61.26 %“. Действително доставеното и потребено  количество ел.енергия  не се е отчитало преди проверката  от инкасатора и същото не се е заплащало  от абоната. За извършената проверка е съставен Констативен протокол. Процесния електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

  Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и подписан от двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромера  на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка. Демонтираният електромер е предаден за  метрологична експертиза в  БИМ. От същата е установено, че  електромерът не съответства на техническите характеристики. Констативният протокол  на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

  Съставена е справка  за корекция на сметка и начисляване на електрическа енергия за посочения период на основание методиката по чл.48, ал.1, т.2А  от  ПИКЕЕ, одобрена от ДКЕВР.

  Начислената сума представлява стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия, но същата не е заплатена. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

   Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.

  Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ . от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Моли за отхвърляне на предявения иск и за заплащане на разноски за производството.

   Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира  за установено  от фактическа  страна следното: 

   По допустимостта на иска:

        От твърденията в молбата се установява, че ответникът е предприел действия за събиране на отразените в коригиращата сметка суми от ищеца, а последния ги оспорва, поради което между страните е налице  извънсъдебен спор  за дължимостта на процесната сума. В настоящия случай  интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. Предвид горното  съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск, следователно същият е  допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

        По основателността на иска:

        Между страните няма спор, че процесната сума не е заплатена, но  същата е  начислена от ответното дружество по издадената фактура от 10.9.2019 г. и се изисква за заплащане от ищцовото дружество „Ф.с.к.“ ООД.

        От протокол за техническа проверка № 5100309 от 21.09.2018 г., приложен на лист 6 от делото се установява, че при проверката на  СТИ с посочен в колона 1 /едно/ фабричен номер е констатирано, че същият отчита с грешка „минус %“. СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ,  същото е подменено с ново изправно, след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният електромер е запечатан в безшевна торба с пломба  и е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е съставен в отсъствие на потребителя или на негов представител. Същият е подписан от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, които са извършили проверката и от двама свидетели без посочени адреси.

        От КП № 1575/13.08.2019 г. на БИМ, Регионален отдел гр. Русе се установява, че при софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е установена намеса във вътрешността на електромера и същият отчита с грешна „минус“ над максимално допустимата. 

        Ответникът е издал  фактура от 10.09.2019 г. за сумата 437.58 лева за енергия за периода от 24.06.2018 г. до 21.09.2018 г. 

        Същата е съставена  въз основа на справка за  корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата ел.енергия  от 22.08.2019 г., изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от Началник отдел „КЕК” на ответното дружество. Посочено е че корекцията е извършена на основание  извършена проверка на СТИ и КП № 1575/13.08.2019 г.  Абонатът  е  уведомен с писмо изх.№ 54633/26.08.2019 г., като от доказателствата по делото се установява, че същото не е връчено на адресата. Приложеното на лист 66 от делото известие за доставяне е с адресат, който е различен от ищеца. 

        Представени са справка за потреблението на абоната през последните 12/24/36 месеца и извлечение за фактури и плащания.  

         От заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че в КП на БИМ е установено неотчитане на цялото преминало количество ел.енергия посредство поставяне на чуждо за схемата на свързване тяло. Сумата по фактурата за начисленото количество ел.енергия е по средни цени за периода. Извършените математически изчисления са верни. С оглед пропусквателните способности на комутационните проводници – 10 куб.м. и тази на присъединителното съоръжение – електромер количеството ел.енергия, изчислено по корекционната справка може да бъде доставено до абоната. Вещото лице дава  становище, че не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         По предявения отрицателен установителен иск на осн.  чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта от който произтича вземането му.

         В настоящият случай съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е  потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия  за битови нужди  по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел.енергия. По делото е представен  индивидуален  договор за достъп и пренос на ел.енергия  между страните. Процесната  сума е начислена  на основание чл.48 от ПИКЕЕ въз основа на справка за корекция на сметка.

         Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. 

         Цената на доставено количество ел.енергия се дъължи от ищеца на основание договор за комбинирани услуги № **********/09.11.2017 г. за продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Фикс 1, вр.чл.13, ал.1 от същия договор съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48, ал.1, т.2А от ПИКЕЕ. Същите са приети през м.ноември 2013 г. и са изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Правилата  са отменени с решение на ВАС от 21 февруари   2019 год., като отмяната е преди корекцията, тоест последната е направена по отменените ПИКЕЕ.   

           Съгласно разпоредбата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕ ответникът по делото има право  да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период, въз основа на представени от "Енерго-Про Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Корекцията е била извършена на база Правила за измерване на количеството електрическа енергия. От изложеното следва  извод, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално доставена и използвана от  потребителя електрическа енергия, а се явява като компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на ел. енергия от СТИ в резултат на негова неизправност.

        Част от правилата, които уреждат възможността на ответника да осъществява едностранна корекция на количество ел. енергия са и задълженията, посочени в чл.47 ал.1 ПИКЕЕ, която норма го задължава при извършване на проверката да състави КП, и то такъв който отговаря на изискванията на Правилата, за бъде надлежно извършена корекционната процедура.

         По естеството си констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях, са направени от тези лица. С материална доказателствена сила се ползват само тези частни свидетелстващи документи, с които издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Следователно, съдът не е обвързан с изявленията в документа. Затова в тежест на ищеца е да установи отразените в него обстоятелства, от които черпи права.

         В случая се касае за специална хипотеза на начисляване на допълнително количество ел.енергия на потребителя за минало време за 90 дни  назад от техническата проверка за изправност на СТИ, на  посочени в  чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ отм. корекционни основания, чрез която се остойностява действително преминалото през СТИ количество ел.енергия, но същото не е отчетено. Липсват  данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация. В протокола на БИМ  за метрологичната експертиза липсват данни относно количеството точното количество неотчетена ел.енергия за целия период и началния момент от който е започнало неточното отчитане. От протокола на БИМ и заключението на СТЕ, се установява, че върху същия  е осъществено вмешателство. Възраженията на ответното дружество са за реална консумация на посоченото количество електроенергия, което е начислено  по методиката на  чл. 48, ал.1, т.2А ПИКЕЕ отм., съгласно която за  небитови клиенти  при наличие на точен измерител, количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване. В ал.2 е посочено, че  когато  при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва, само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

          Правилата, които уреждат едностранната възможността на ответника да осъществява едностранна корекция на количество ел. енергия вменяват  задълженията и за доставчика,  посочени в чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ, която правна норма го задължава при извършване на проверката да състави КП, и то такъв който отговаря на изискванията на Правилата, за бъде надлежно извършена корекционната процедура. Задължително условие е протоколът да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол следва да се подпише от поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. При отсъствие на абоната или отказ от последния, КП се изпраща на осн. чл. 47, ал.4 ПИКЕЕ от операторът на съответната мрежа на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Приложеното на лист 66 от делото известие за доставяне е с адресат, който е различен от ищеца. 

       Разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Протокола за техническа проверка от 21.9.2018 г. не  е подписан от  орган на МВР, поради което същият не е съставен съгласно изискванията на ПИКЕЕ.

          От доказателствата по делото  не може да се  установи началния момент в който е започнало неточното отчитане на  електроенергията, преминала  по всяка  от тарифите. Недоказано е по размер и период потребеното от абоната количество ел.енергия през посочения в справката за корекция и във фактурата период, както и е останал недоказан  началния  момент от който СТИ е започнал да отчита с грешка. По този начин ищецът не е установил по безспорен начин наличие на задължение на абоната, поради което предявеният иск за недължимост на претендирана сума за цена на ел.енергия  по издадената от ответното дружество фактура  на посоченото основание е основателен и следва да се уважи.  

           Освен изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.30 от ПИКЕЕ  данните от измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система.  Поради това съдът приема, че задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно  доставчикът осъществява намеса в имуществената сфера на потребителя. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

         

           По въпроса за разноските:

           С оглед изхода на спора и молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати  разноски за производството в размер на 455.00 лева от които  заплатена държавна такса в размер на 55.00 лева и заплатено  възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лева съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.

           Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира за неоснователно  поради това, че същият е представил доказателство за заплатено възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 360 лева с вкл.ДДС. Разликата между договореното и заплатено възнаграждение на процесуалните представители на страните е минимална, поради което съдът приема, че възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно.

   

           Мотивиран от изложеното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Ф.с.к.“ ООД, седалище ***** не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ****  сума в размер на 437.58 /четиристотин тридесет  и седем лева и 58 ст./ лева,  претендирана от ответника по фактура от 10.09.2019 г.  за доставена и потребена ел.енергия за периода 24.06.2018 г. – 21.09.2018 г.,  по партида с кл.№ *** за обект на потребление в гр.Провадия, обл.Варна,  съгласно справка за корекция на сметка от 22.08.2019 г. за начисляване на ел.енергия по КП № 1575/13.08.2019 г. на БИМ, по предявения  отрицателен установителен иск, на осн.чл.124 ГПК.

 

 

           ОСЪЖДА „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да плати на „Ф.с.к.“ ООД, седалище ***86961 разноски за производството в размер на 455.00 /четиристотин петдесет и пет/ лева, на  осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

            

           Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                 Районен съдия: