Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.01.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 16595 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“
ЕАД с вх. № 68175/03.12.2019г. - длъжник по изпълнително дело № 20198380406463 по описа на
частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. №
838 по описа на КЧСИ,
чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 26.11.2019г., обективирано
в съобщение с изх. № 117473/26.11.2019г., с което е отхвърлено искането на длъжника
за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение и за
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане
за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и
следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема
на предоставената от процесуалния представител правна помощ и съдействие. По
същите съображения за прекомерност се обжалва и разпореждането на съдебния
изпълнител, в частта, в която е отказано намаляване на размера на начислените
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения прави искане за отмяна на
обжалваното разпореждане и намаляване на приетите за събиране такси и разноски
по изпълнителното производство.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят В.И.Н.е подал възражение, с което
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че сумата в размер на 230 лева,
съставляваща договорен и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, е
изцяло съобразена с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която критерий за размерът на адвокатския хонорар е
материалният интерес за завеждане и водене на делото, правната и фактическа
сложност на конкретното дело, както и необходимият обем на правните и
фактически действия, които следва да бъдат извършени. Поддържа, че обемът на
адвокатското представителство в рамките на изпълнителния процес зависи изцяло
от процесуалното поведение на страните, и най-вече на длъжника. При
недобросъвестно поведение на длъжника, когато същият отказва да заплати
доброволно и възпрепятства принудителното изпълнение, се налага предприемането
на редица действия, които да осигурят своевременното и надлежно удовлетворяване
на взискателя. Поради това счита, че не е възможно да
се извърши цялостна и адекватна преценка на фактическата и правна сложност на
делото и реално осъщественият обем на процесуално представителство още при
образуването на изпълнителното дело. В този смисъл счита искането за намаляване
на разноските за неоснователно.
В мотивите си частният съдебен
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20198380406463 по описа на
частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. №
838 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от В.И.Н.от 15.11.2019г. срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително събиране на
присъдените в полза на взискателя парични суми в
размер на 321, 52 лева, представляваща съдебни разноски. Молбата е депозирана
чрез адв. И.Д., като в същата е поискано да бъдат събрани от
длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева. По делото е представен
договор за правни услуги от 14.11.2019г., от който се установява, че взискателят е заплатил на процесуалния си представител
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в размер на 230 лева.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 19.11.2019г. покана за
доброволно изпълнение на вземане за следните суми: сумата от 321, 52 лева главница, 230 лева
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 48 лева такси по
т. 1 и т. 5 по ТТРЗЧСИ и 66, 18 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 25.11.2019г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са
съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не
са съобразени с размера на главното вземане.
С разпореждане от 26.11.2019г.,
обективирано в съобщение с изх. № 117473/26.11.2019г.
и получено от длъжника на 27.11.2019г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото разноски. Обжалваният акт е съобщен на длъжника
на 27.11.2019г.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния
едноседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 230
лева. В случая
изпълнителното дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правната и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания,
поради което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото до настоящия момент
от процесуалния представител на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 15.11.2019г., в която не е посочил чрез прилагането на кой от
уредените в закона принудителни изпълнителни способи иска да бъде удовлетворено
изпълняемото право.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и
съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез
доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане
преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този
момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното
вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не
съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие
само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в
срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на
паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага
извод, че определянето /”присъждането”/
на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 230 лева като
прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 66, 18 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лева. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата
се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г.
по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се
събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и
т.н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по
гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 321,
52 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 32, 15 лева без ДДС или 38, 58 лева с ДДС.
Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 38, 58 лева с ДДС
до определения от съдебния изпълнител размер от 66, 18 лева.
По отношение на
разноските:
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по
обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността
на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД разпореждане от 26.11.2019г., обективирано
в съобщение с изх. № 117473/26.11.2019г. по изпълнително дело № 20198380406463 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200
лева до 230 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20198380406463 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ,
дължимо от “Т.С.” ЕАД от 230 лева и определя
размер от 200 лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД разпореждане от 26.11.2019г., обективирано
в съобщение с изх. № 117473/26.11.2019г. по изпълнително дело № 20198380406463 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 38, 58 лева
с ДДС до определения размер от 66, 18 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
разпореждане за
разноски от 26.11.2019г., обективирано в съобщение с
изх. № 117473/26.11.2019г. по изпълнително дело № 20198380406463 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 66, 18 лева и определя
размер от 38, 58 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.