Р Е Ш Е Н
И Е
№ 297
гр.
София, 13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ И.
Д. ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 80 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от И.Н.К. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Д.К., против
Решение № 141/16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 213/2016 г. по описа на РС
– Пирдоп. С обжалваното решение са отхвърлени субективно кумулативно
съединените искове против ответниците Г.И.С. ЕГН **********, Н.Т.Р., ЕГН
**********, В.Т.К., ЕГН **********, А.В.П. – Б. ЕГН **********, Г.П. Г., ЕГН
**********, А.К.К. ЕГН **********, В.Й.Б. – П., ЕГН **********, В.Д.П., ЕГН
**********, С.Д.П., ЕГН ********** и А.Н.С., ЕГН **********:
1. на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът И.Н.К. е
собственик на 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 по КК и КР на
гр. К., Община К., област Софийска, одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, находяща се в гр. К., ул. „Х.
Н. П.” № 68, цялата със застроена площ от 51 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор № 38558.5.71, целият с площ от 557 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за исторически
паметник, историческо място, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
620, квартал: 48, парцел: ХVІІІ, при съседи на поземления имот: ПИ №№
38558.5.70, 38558.5.72, 38558.5.52 и 38558.5.63; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт № 166, том І, дело № 364 от
15.09.1977 г. на Пирдопски районен съд в частта му до 1/32 ид.ч. от процесната
сграда, засягаща правата на ищеца;
2. на основание чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на
ищеца владението върху 1/32 ид.ч. от двете жилищни стаи, находящи се на втория
етаж от същата тази сграда с идентификатор № 38558.5.71.1,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът е
осъден да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 2
150 лв.
В жалбата се излагат доводи, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че процесната жилищна сграда с идентификатор
№ 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К. не е съществувала към момента на
одържавяването през 1948 г., респективно не би могла да бъде предмет на
реституция. Не са съобразени твърденията на ищеца, че към момента на
одържавяването, притежаваната и отчуждена от наследодателя му – Н. Д. К.
¼ ид. част от недвижим имот е включвала незастроено дворно място,
едноетажна сграда с обширно приземно помещение за яхър и склад, а на първия етаж
– жилищни стаи и голям чардак. До къщата към яхъра е съществувал навес за
храни, земеделски сечива и други, а срещу къщата в двора се е намирала
Павликянска къща – старинна постройка, датираща отпреди Освобождението – сега
сграда с идентификатор № 38558.5.71.3. Именно едноетажната сграда с обширно
помещение за яхър и склад, а на първия етаж – жилищни стаи и голям чардак,
която е описана в заявление с вх. № 94-Н-287/1998 г. до областния управител на
област София, е съществувалата към момента на отчуждаването. Тази описана
сграда съответства изцяло на процесната сграда с идентификатор № 3858.5.71.1.
Това се потвърждава от заключението на вещото лице инж. Кирил Николов, който в
отговор на въпрос № 4 от първоначалното си заключение потвърждава, че сградата,
предмет на делото, е именно имотът, описан по т. 3, буква „б“ от заявлението до
областния управител и която реституционна преписка е присъединена към кориците
на делото.
Според жалбоподателя преустройството на
сградата през 1984-1987 г. не може да засегне и изключи собственическите му
права. Неправилни са изводите в решението, че към 1948 г. външната Павликянска
къща не е съществувала. В т. 3 от заключението на СТЕ ясно е посочено, че
сградата е строена преди 1945 г., като е нанесена в плана от същата тази година.
Според вещото лице може да се направи много добре обосновано предположение, че
в периода 1982 – 1986 г. е извършена цялостна реконструкция на външната
Павликянска къща, при която към нея на практика е „пришита“ сградата с
идентификатор № 38558.5.71.2. Най-важното в мотивите за пристрояване са, че за
НИПК съществувалият до къщата към яхъра - навес за храни, земеделски сечива,
инструменти и др., съответстваща на процесната сграда с идентификатор №
38558.5.71.1, е съществувала към 1948 г., когато е отчуждена от прадядото на
ищеца Н. Д. К..
Според жалбоподателя дори да бъдат
споделени изводите на съда, че към датата на одържавяването процесната сграда
не е съществувала, с оглед на това, съгласно ТР № 6/2006 г. по ТД № 6/2005 г.
на ОСГК, при положение, че не се касае за одържавени, а за завзети от държавата
имоти, те би следвало да се върнат на собствениците им заедно с допълнително
построеното в тях по силата на приращението по чл. 92 ЗС. Ако процесната сграда
не е съществувала в настоящия ѝ вид към момента на одържавяването, то
след реконструкцията ѝ собствеността е следвала собственика на земята.
Безспорно се установява, че прадядото на ищеца Н. Д. К. е едно от четирите деца
на общия наследодател на всички страни в производството Д. К., за когото не са
съхраняват данни в регистрите за гражданско състояние и който е придобил
собствеността върху имота през 1869 г. По заявление на наследниците на Н. Д. К.
за реално възстановяване на собствеността върху ¼ ид.ч. от имот с пл. №
620, парцел XVIII в кв. 48 – „Павликянска къща“ с Решение №
254/18.08.1999 г. и Заповед №
Р-183/03.09.1999 г. на областния управител на област София на правоимащите е
възстановена реално собствеността и им е предадено владението върху ¼
ид.ч. от гореописания парцел и сградите в него. С оглед изложеното оригинерният
придобивен способ на ответниците, послужил им да се легитимират като
собственици на процесния имот с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 166, том I, дело № 364 от
15.09.1977 г. на РС – Пирдоп, е опорочен и непротивопоставим на ищеца. Актът е
съставен при липса на основанието за това, тъй като в патримониума на
молителите по него не е възникнало оригинерното право на собственост въз основа
на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ответниците в производството не биха
могли към 1977 г. да придобият по давност процесният имот, тъй като имотът
следва да не е изваден от гражданския оборот. Според жалбоподателя от
представените документи се установява, че процесният имот е бил държавна
собственост. В резултат на завземането му от държавата с решение от 14.12.1948
г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС за отчуждаване е бил актуван като държавна
собственост. Като такъв не би могъл да бъде придобит по давност предвид
разпоредбата на чл. 86 ЗС (ред. ДВ бр. 92 от 1951 г. и ред. ДВ бр. 31 от 1990
г.). При това положение до 01.06.1996 г. придобивна давност в полза на
ответниците не е текла. От 01.06.1996 г. до датата на реституцията и предаване
на владението на наследниците на Н. Д. К., извършено със Заповед № Р-183/03.09.1999
г. на областния управител не е изтекъл необходимият 10-годишен период. Дори и
да се приеме обратното, молителите по обстоятелствената проверка, са загубили
фактическата власт върху имота на 24.07.1980 г., когато имотът е отчужден за
музей със Заповед № АО-119-404 от 24.07.1980 г. на Софийски окръжен народен
съвет и владението им е възстановено най-рано на 15.09.1995 г. с решение на РС
– Пирдоп.
Въз основа на анализ на събраните
доказателства се прави извод за изтекла в полза на ищеца придобивна давност.
Неправилен е изводът на съда, че е
недоказано, че ответниците владеят имота и че отказват да предадат на ищеца
владението върху 1/32 ид.ч. от двете жилищни стаи, находящи се на втория етаж в
сграда с идентификатор № 38558.5.71.1.
Въз основа на изложеното се претендира
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения ревандикационен иск.
Иска се присъждане на разноски.
В отговора на въззивната жалба,
депозиран от адв. И. М. – процесуален представител на Г.Г., Н.Р., А.К.,
А.П.-Б., В.Т. К., А.Н.С. и Г.И.С., същата се оспорва като неоснователна.
Изводите на районния съд са аргументирани и мотивирани въз основа на цялостен
анализ на събраните доказателства и приложимия закон. Като е изследвал
наличието на съответствие между одържавеното на праводателя на ищеца имущество,
собствеността върху което е възстановена, съдът е съдът е достигнал до правилен
извод за липса на такова. От преписката на областния управител на област София
се установява, че на основание чл. 11 от ЗОЕГПНС е одържавена ¼ ид.ч. от
целият парцел 7-579 в кв. 3 по плана на града от 600 кв.м. и ¼ ид.ч. от
паянтова къща на един етаж от 150 кв.м. застроена площ, като в АДС № 30/60 г. е
допълнена, без заверка за допълнението, подпис и очевидно по различно време
„Павликенска“. В Заповед № Р-183.03.01.1999 г., в противоречие с Решение на
областния управител на София област № 24/18.08.1999 г., е разпоредено отписване
от актовите книги за държавна собственост „на наследниците на Н. Д. К. на
¼ от имот пл. № 620, парцел VIII, кв.
48-Павликянска къща“. Въз основа на това ответниците правят извод, че
заявителите са поискали да им бъде възстановена собственост в по-голям обем от
одържавената. От анализа на събраните доказателства се установява, че
Павликянската къща е едноетажна постройка в дъното на имота единствено предмет
на одържавяване и мястото в съответните идеални части. Двуетажната жилищна
сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 не е била предмет на реституция и не би
могла да бъде обект на възстановяване. Неправилна е застъпената теза от жалбоподателя,
че е без значение как процесната постройка впоследствие е била реконструирана,
т.е. кога е възникнала постройката, след като от доказателствата се установява,
че към момента на одържавяването не е съществувала. Съответен на
доказателствата е изводът на съда, че собствеността върху претендирания имот не
би могла да бъде възстановена и на основание това ответниците са собственици
изцяло на процесната постройка. Неоснователно е и възражението за изтекла в
полза на жалбоподателя придобивна давност.
В съдебно заседание, след като исковата
молба е оставена без движение, ищецът е уточнил придобивния способ въз основа,
на който претендира, че на праводателя на ищеца е признато право на собственост
върху процесната сграда – правни сделки от баща си и наследствено
правоприемство на баща му от общия на страните праводател. Ищецът се позовава
на реституционното производство, но изтъква, че възстановяването и
реституционното производство не представляват самостоятелно правно основание, а
само възстановяват законното положение на правото на собственост, което е
съществувало в патримониума на праводателя на ищеца, който е придобил правото
чрез наследствено правоприемство.
Предвид направените уточнения и
доколкото и двете страни се легитимират като собственици въз основа на
нотариални актове в съответствие с т. 2 от ТР 1/2013 по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и ТР № 11/2012 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС в съдебно заседание
беше предоставена възможност всяка от тях да ангажира доказателства наличието
на предпоставките за придобиване на право на собственост към съответния момент.
Доказателства не са ангажирани.
В съдебно заседание адв. Д.К. поддържа
жалбата по изложение в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск.
Адв. М. поддържа отговора и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено при идентични аргументи
с изложените.
В писмена защита, депозирана по реда на
чл. 149, ал. 3 ГПК, адв. М. излага, че към момента на влизане на ЗВСОНИ
процесната жилищна двуетажна сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 е
собственост на ответниците на основание Нотариален акт за собственост № 166,
том I, дело 364/1977 г., изд. от нотариус при РС – Пирдоп,
с който е признато право на собственост на Н. К., Г.С., Р. П., П. И. и М. К.
върху ¾ ид.части от едноетажна странна паянтова жилищна сграда с дворно
място, цялото от 565 кв.м. и цялата двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща
се в същото дворно място. Парцел IХ-579, кв. 43 по
регулационния план на гр. К.. Не могат да се приемат за основателни твърденията
на жалбоподателя, че праводателят му – неговият баща Н. И.К., респ.
жалбоподателят, е придобил на основание наследствено правоприемство,
отчуждаване и реституция собствеността върху процесната 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор
№ 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К., тъй като сградата не е съществувала към
датата на одържавяването на имота и не би могла да бъде възстановена. С оглед
на това не са доказани предпоставките за уважаване на предявения
ревандикационен иск, както и на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на
решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна
проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а по същество частично неправилно. Съдът е допуснал процесуално
нарушение, като е постановил обжалвания акт при нередовна искова молба, в която
не е конкретизирано придобивното основание (юридическите факти), въз основа на
които ищецът се легитимира като собственик. В следствие на това, макар в
исковата молба да са изложени данни за наследствено правоприемство и
легитимация с констативен нотариален акт, издаден въз основа на наследствено
правоприемство, съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик
единствено въз основа на реституция и правни сделки от праводателя си, без да
изясни предмета на делото, респективно реституция ли е самостоятелното
основание за легитимация на ищеца като собственик или това е право на
собственост, придобито чрез наследствено правоприемство. В съдебната практика
се приема, че констативният нотариален акт не представлява основанието, което
легитимира ищеца като собственик. Основание са конкретните юридически факти,
въз основа на които е издаден този акт. В случая доколкото от исковата молба не
става ясно какви са точните фактически обстоятелства, въз основа на които
ищецът претендира, че е собственик на процесния имот, съдът е дължал оставяне
без движение на исковата молба и уточняването им. Видно от направеното във
въззивната инстанция това е наследствено правоприемство и реституция, която
обаче не представлява самостоятелно основание според ищеца.
В случая са правилни изводите на съда,
впрочем върху това са концентрирани и основните аргументи на страните, че 1/4
ид.ч. от сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К. не е била
предмет на одържавяване с решението от 14.12.1948 г. на Комисията по чл. 11 от
ЗОЕГПН в гр. П., поради което не би могла да бъде реституирана в полза на
наследниците на Н. Д. К. (прадядо на ищеца). Това е така, защото видно от т. 4
от посоченото решение от Н. Д. К. е отнета ¼ идеална част от къща в гр.
К., Средна махала на един етаж, със застроено място 70 кв.м. и незастроено 200
кв.м. От заключението на двете съдебно-технически експертизи, които съдът
кредитира като обосновани, обективно изготвени и изпълнили поставените задачи,
се установява, че процесната сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 е двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, известна още като „Външна Павликянска къща“, която
е построена на регулационната линия. От тях се установява, че двете П. къщи /с
идентификатори № 38558.5.71.1 и № 38558.5.71.2/ са строени преди
Освобождението, като не може да бъде направен извод, липсват и такива данни по
делото, че е променена етажността на някоя от двете. При това положение,
доколкото одържавената през 1948 г. сграда е едноетажна, а процесната сграда с
идентификатор № 38558.5.71.1 – двуетажна, като и двете сгради са паметници на
културата с национално значение, които не са търпяли надстрояване, не може да
се приеме, че двете са идентични, респективно, че втората е отнета от Н. К.. Не
следва различен извод от т. 4 на СТЕ (л.440 и сл.), тъй като от отговора се
установява, че сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 съответства на двуетажна
паянтова жилищна сграда по НА № 166, том I,
дело № 364/15.09.1977 г., както и на описанието на имота по т. 3, б. „б“ от
Заявление с вх. № 94-Н-287/1998 г. до областния управител на София област. В
него заявителите са посочили сградата като едноетажна, но са описали два етажа
– първи и приземен. В заключение доколкото одържавената ¼ ид.част от
едноетажна сграда не е идентична с процесната двуетажна сграда с идентификатор
№ 38558.5.71.1, втората няма данни да е била отнета с решението от 14.12.1948
г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПН в гр. П., следователно не може да бъде
реституирана.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано,
че е неправилно разбирането на страните, че възстановяването на собствеността е
по силата на административен акт – Заповед № Р-183/03.09.1999 г. на областния
управител на София област, тъй като съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ реституцията
настъпва по силата на закона (ex lege) (вж. в този
смисъл Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК и
Решение № 43/2012 г. на ВКС по гр. д. № 448/2011 г., II г. о., ГК). Посоченият
акт има значение доколкото чрез него имотът се деактува, но това не рефлектира
върху принадлежността на правото на собственост.
Въпреки че не се доказва процесната 1/32
ид.ч. от сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К. да е била
одържавена с решението от 14.12.1948 г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПН в гр.
П., респективно да е подлежала на реституция, предявеният ревандикационен иск е
основателен в установителната си част. Това е така, защото в хода на
производството ищецът доказа, че нему принадлежи 1/32 ид.ч. от правото на
собственост по силата на правни сделки (дарение и покупко-продажба) и
наследствено правоприемство на праводателя му от общия на всички страни в
производството (с изключение на А.С.) наследодател Д. К.. Аргументите за това
са следните:
От приложеното копие от свидетелство се
установява, че на 10.12.1869 г. Р. П. е продал на Д. К. къщата си, която се
намира в Средна махала на гр. К.. От т. 1., б. „а“ от заключението на
съдебно-техническата експертиза л. 539 и сл., може да се направи извод, че
къщата е идентична със сграда с № 38558.5.71.2 по КК и КР на гр. К. –
Павликянска къща.
Не е спорно между страните и от
приложените по делото доказателства, сред които решение от 14.12.1948 г. на
Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПН в гр. П., Акт за държавна собственост №
284/05.04.1982 г., показанията на свид. Н. К., договор за наем от 12.02.1998
г., Анекс № 3 от 02.11.2000 г., както и от изложеното в исковата молба,
уточнението пред въззивната инстанция и депозираните от Г. и А. С. писмени
бележки, косвено може да бъде направен извод, че общия наследодател на всички
страни в производството (с изключение на А.С.) – Д. К., е притежавал право на
собственост не само върху сграда с № 38558.5.71.2 по КК и КР на гр. К., но и
върху поземлен имот с идентификатор 38558.5.71 и процесната сграда с идентификатор
№ 38558.5.71.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-17 от 14.05.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра, находящ се в град К..
От твърденията на ищеца се установява,
че за общия наследодател Д. К. не се пазят данни в регистрите за гражданско
състояние. Такива има единствено за съпругата му Н. Р.ва В. /Н. Д.а К.,
починала на 19.03.1939 г. Предвид отдалечеността във времето на периода, в
който е живял и починал Д. К., настоящият състав намира това твърдение за
достоверно.
Не е спорно между страните, като това
твърдение на ищеца, намира подкрепа в приложеното удостоверение за наследници
на Н. Р.ва В. /Н. Д.а К., че при смъртта си Д. К. е оставил наследници четири
деца – Н. Д. К. (син), П. Р.ва Х. Н. (дъщеря), Р. Д. К. (син) и Д. Д.а С.
(дъщеря).
От твърденията на ищеца, че децата на Д.
К. са били негови единствени наследници и са наследили при равни квоти без
оглед пола им, което не е оспорено от ответниците, може да бъде направен извод,
че същият е починал преди влизане в сила на Законъ за наследството (отм.) през
1889 г. При това положение приложение намира Българското обичайно право.
Анализът на последното разкрива голямо разнообразие за наследяване различните
краища на страната. В някои от балканските села и в градовете дъщерите вземали
движими и недвижими имоти наравно с братята си, в други случаи те наследявали
наравно само движимите имущества, а от недвижимите получавали по една трета
(вж. История на българската феодална държава и право, Автори: Михаил Андреев,
Фани Милкова, София, 2016, Глава двадесет и шеста: Обичайно вещно, договорно и
наследствено право, § 8. Обичайно наследствено право). В случая предвид липсата
на категорични данни за обичаите в гр. К. следва да се приеме най-благоприятния
за ответниците вариант, а именно претендирания от ищеца, че наследниците на Д.
К. са наследили равна част от имуществото му по 1/4, а преживялата му съпруга
не е наследила имущество.
С решение от 14.12.1948 г. на Комисията
по чл. 11 от ЗОЕГПН в гр. П. от Н. Д. К. е отнета ¼ идеална част от къща
в К., Средна махала на един етаж, със застроено място 70 кв.м. и незастроено
200 кв.м. Въз основа на решението е съставен Акт № 28 за държавна собственост
от 20.01.1969 г. и Акт № 30 за държавна собственост от 28.10.1980 г.
С нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка, № 166, том I, дело
№ 367/ 1977 г. на Районен съд – Пирдоп, на 15.09.1977 г., Г.И.С., Н. И. К., Р.
И. П., П. И. И. и М. И. К. са признати за собственици по давностно владение на
3/4 идеални части от едноетажна старинна паянтова жилищна сграда с дворно място
цялото от 565 кв.м. и цялата двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в
същото дворно място, всичко съставляващо парцел IX-579 в кв. 43 по
регулационния план на град К., „Средна махала“, до съседи на парцела: улица, В.
С. и Р. П. П.. /л.37/.
Следва да се приеме, че с посочения
нотариален акт за собственик е призната и ответницата А.С. в режим на СИО с
Г.С., която към този момент е била в граждански брак с последния, видно от
представеното удостоверение.
От приложеното удостоверение за
наследници на П. И. Г.а се установява, че същата е починала на 26.08.2012 г. и
е оставила единствен наследник ответника Г.П. Г.. Не е спорно между страните и
от удостоверението за наследници на Р. И. П. може да се направи извод, че П. И.
И.-Г.а и П. И. И., индивидуализирана в горепосочения нотариален акт като жител
***, което се потвърждава и от удостоверението за наследници на Н. Р.ва В. /Н.
Д.а К./, е едно и също лице.
Не спорно между страните и от
приложените удостоверения за наследници на Р. И. П. и Н. Р.ва В. /Н. Д.а К./ се
установява. че Н. И. К. и Н. И. К. е едно и също лице, индивидуализирано в
горепосочения констативен нотариален акт като жител ***.
Със саморъчно завещание, обявено с на
22.08.2001 г. на нотариус Н. Х.с.-С. Р. И. П., починала 06.04.2001 г., е
завещала на съпруга си П. Х. П. цялото си имущество.
От представеното удостоверение за
наследници се установява, че П. Х. П. е починал на 04.07.2001 г. и е оставил
единствен наследник по закон сестра си З. Х.а П., починала на 09.02.2012 г. и
видно от представеното удостоверение, е оставила наследници по закон
ответниците А.В. П.-Б. и Д. В. П., починал в хода на производството, продължило
с процесуалните му правоприемници и наследници по закон – Д. В. П., В.Й.Б.-П.,
В.Д.П. и С.Д.П..
С Решение №
1064/17.08.1993 г., постановено по а.д. № 512/1993 г. на ВС по реда на надзора
е отменено влязлото в сила решение от 19.11.1992 г. по гр.д. № 1503/1992 г. на
СОС и е отхвърлена жалбата на Р. И. П. срещу мълчаливия отказ на кмета на
община К. да отмени отчуждаването на имот пл. № 579, за който е отреден парцел IX в кв. 43 по плана на гр. К.. В мотивите на акта е
посочено, че отчуждаването на имота, извършено със Заповед № АО-19-404 от
24.07.1980 г. на ИК на Софийски окръжен народен съвет е нищожен административен
акт, издаден от некомпетентен орган и при пълна липса на материално-правните
изисквания, визирани в закона. При това положение не е настъпил конститутивния
ефект на отчуждаването, респективно разместване на собствеността спрямо
страните в отчуждителното правоотношение. Няма място за приложение на
реституционния закон, респективно за възстановяване на собствеността, след като
имотът е останал в патримониума на М. И. К., Г.И.С., Н. И. К., Р. И. П. и П.
И.-Г.а.
С Решение №
254/18.08.1999 г. на областния управител на Софийска област на основание чл. 6,
ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗОСОИ във връзка със заявление с вх. № 94-Н-287/1998 г.
е уважена претенцията на наследниците на Н. Д. К. за реално възстановяване на
¼ от парцел XVIII, пл. № 620 в кв.
48-„Павликенска къща“ и ¼ от къща на един етаж от 150 кв.м. застроена
площ по плана на гр. К..
Със Заповед № Р-183/03.03.1999
г. . на областния управител на Софийска област са деактувани и е предадено
владението на наследниците на Н. Д. К. на ¼ от имот пл. № 620, парцел XVIII в кв. 48-„Павликенска къща“ по регулационния план на
гр. К..
От изготвените по делото съдебно-технически
експертизи (л. 440 и сл. и чл. 539 и сл.) може да бъде направен извод за липса
на идентичност между одържавената през 1948 г. ¼ от едноетажна жилищна
сграда и процесната сграда с идентификатор № 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К.,
подробни аргументи за което бяха изложени по-горе. Отговорите на поставените
въпроси са обективирани в експертизите и е безпредметно да бъдат преповтаряни.
По делото е представена скица на
поземлен имот с идентификатор 38558.5.71, находящ се в град К., целия с площ от
557 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: за исторически паметник, историческо място; стар идентификатор: няма;
номер по предходен план: 620, кв. 48, парцел XVIII.
С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 2, том IV, рег. № 3338, дело № 481/ 2015 г. на Евгения Павлова–
нотариус в Пирдопски съдебен район, рег. № 108 на НК, че 24.09.2015 г., на
основание приложени писмени доказателства бащата на ищеца Н. И.К., ЕГН
***********, е признат за собственик на следния недвижим имот, придобит по
наследство от Н. Д. К., а именно: 1/32 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 38558.5.71, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра, находящ се в град К., на улица „Х. Н. П.“ № 68, Община
К., Софийска област, целия с площ от 557 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за исторически паметник,
историческо място; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 620, кв.
48, парцел XVIII, при съседи: поземлен имот с идентификатор 38558.5.70,
поземлен имот с идентификатор 38558.5.72, поземлен имот с идентификатор
38558.5.52, поземлен имот с идентификатор 38558.5.63; 1/32 идеални части от
сграда с идентификатор 38558.5.71.1, цялата със застроена площ от 51 кв.м.,
брой етажи 2 (два), предназначение: жилищна сграда еднофамилна; 1/32 идеални
части от сграда с идентификатор 38558.5.71.2, цялата със застроена площ от 71
кв.м., брой етажи 1 (един), предназначение: постройка на допълващо застрояване;
1/32 идеални части от сграда с идентификатор 38558.5.71.3, цялата със застроена
площ от 91 кв.м., брой етажи 1 (един), предназначение: постройка на допълващо
застрояване.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 3, том IV, рег. № 3339, дело № 482/ 2015 г. на Евгения Павлова –
нотариус в Пирдопски съдебен район, рег. № 108 на НК, на 24.09.2015 г. Н. И.К.
е дарил на сина си И.Н.К. – ищец в настоящото производство 1/100 (една стотна)
от собствените си 1/32 идеални части от описаните по-горе поземлен имот с
идентификатор 38558.5.71, сграда с идентификатор 38558.5.71.1, сграда с
идентификатор 38558.5.71.2 и сграда с идентификатор 38558.5.71.3.
С нотариален акт за покупко–продажба на
недвижим имот № 4, том IV, рег. № 3340, дело № 483/ 2015 г. на Евгения Павлова
– нотариус в Пирдопски съдебен район, рег. № 108 на НК, че на 24.09.2015 г. Н.
И.К. е дарил на сина си И.Н.К. – ищец в настоящото производство 99/100
(деветдесет и девет стотни) от собствените си 1/32 идеални части от описаните
по-горе поземлен имот с идентификатор 38558.5.71, сграда с идентификатор
38558.5.71.1, сграда с идентификатор 38558.5.71.2 и сграда с идентификатор
38558.5.71.3.
По делото са представени скица за процесния
имот и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадени от
Община К..
От показанията на свидетеля Н. И.К. -
баща на ищеца, които съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и
кредитира в цялост, тъй като са логични, непротиворечиви, необорени от други
доказателства и намират подкрепа в приложените писмени доказателства, се
установява, че дядо му Н. Д. К. е притежавал ¼ идеална част от
Павликянската къща и добавките към нея. Спомня си къщата от 1939 г., когато е
ходил с родителите си, след 9-ти септември 1944 г. е ходил с дядо си в къщата,
след това имотът е бил отчужден – 1/4 идеална част, но през 1990 г. свидетелят
е подал молба и имотът е бил реституиран. След реституцията е ходил в него два
пъти за по десет дни да летува през 2001 г. и 2002 г. От показанията на свид.
К. се установява, че след отчуждаването първия етаж от сградата е бил даден на
ДСК и е преустроен на склад. След реституцията наследниците са сключили договор
за наем с Банката и са получавали наема по банков път, той е прехвърлил своя
дял на сина си – ищеца по делото, и сега сина му получава наема, но те не са
участвали в разходи за ремонтни дейности на процесния имот.
Както беше изложено по-горе въз основа
на показанията на този свидетел, които кореспондират с приложеното копие от
свидетелство, за това че на 10.12.1869 г. Р. П. е продал на Д. К. къщата си и
от решение от 14.12.1948 г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПН в гр. П., може да
се направи извод, че поземлен имот с идентификатор 38558.5.71, сграда с
идентификатор 38558.5.71.1, сграда с идентификатор 38558.5.71.2 и сграда с
идентификатор 38558.5.71.3 са принадлежали на общия наследодател на страните в
производството, което впрочем не е спорно между тях, Д. К.. От изложеното от
свид. Н. И.К., че неговия дядо – Н. Д. К. е притежавал ¼ ид. част от
посочените имоти може да се направи извод, че общият наследодател Д. К. е
починал преди влизане в сила на Законъ за наследстото (отм.), поради което
четирите му деца, сред които Н. Д. К., са наследили по ¼ от поземлен
имот с идентификатор 38558.5.71, процесната сграда с идентификатор
38558.5.71.1, сграда с идентификатор 38558.5.71.2 и сграда с идентификатор
38558.5.71.3.
От показанията на останалите свидетели
И. М., И. И. и Н. С. не се установява нищо относимо към предмета на доказване в
производството. Общото между тях е, че по никакъв начин от не допринасят за
извод, че ответниците упражняват владение върху двете жилищни стаи, находящи се
на втория етаж от процесната сграда с идентификатор 38558.5.71.1 и лишават или
възпрепядстват владението на ищеца.
От изложеното следват следните правни изводи:
Основателността
на предявен ревандикационен иск, с правна квалификация чл. 108 от ЗС, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: 1. Ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху индивидуално определен материален обект - вещ, в
случая 1/32 ид.ч. от процесната сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР
на гр. К.; 2. Същата да се владее или държи без правно основание от друг правен
субект – процесуално легитимираните ответници, т.е. ищецът да е лишен от
упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на
собственост.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и
упражнявана фактическа власт от ответника, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото му на собственост
факт, респ. фактически състав, в рамките на очертаните с исковата молба предели
– придобиване чрез договори за дарение и за покупко-продажба, универсално
наследствено правоприемство на неговия праводател и упражнявана от ответниците
фактическа власт. При установяване на посочените факти, в тежест на последните е да докажат правно основание за
осъществяваното държане на имота.
В случая и двете
страни в производството се легитимират с нотариални актове за собственост на
процесния недвижим имот, поради което, съгласно дадените с ТР № 11/2012 г. по
ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС указания, то разпределението на доказателствената
тежест по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание. Това означава, че всяка от страните следва да докаже осъществяване на въведените
придобивни основания, а именно ищецът, че въз основа на правни сделки и
наследствено правоприемство е собственик на процесния имот, както и че към
24.09.2015 г. са били налице предпоставките неговият праводател Н. И.К. да бъде
признат за собственик на имота, придобит по наследство от Н. Д. К.. Ответниците
следва да докажат, че към 15.09.1977 г. са били налице предпоставките за
признаването им за собственици по давностно владение – те и техните праводатели
да са упражнявали непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Първата материалноправна предпоставка е
доказана от ищеца. Както беше посочено общият наследодател на всички страни в
производството (с изключение на ответника А.С.) Д. К. е притежавал право на
собственост върху процесната сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на
гр. К.. След смъртта му той е наследен от четирите си деца Н. Д. К. (син на Д.
К. и прадядо на ищеца в настоящото производство), П. Р.ва Х. Н. (дъщеря, от
чието коляно произхождат ответниците в производството), Р. Д. К. (син) и Д. Д.а
С. (дъщеря) при равни квоти от ¼ ид. ч. всеки съобразно българското
обичайно право в градовете. Пак съобразно обичайното право преживялата съпруга
на Д. К. – Н. К., не е наследила дял от имуществото на съпруга си. При това
положение всяко от четирите деца на Д. К. е наследило по ¼ ид.ч. от
процесната сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К..
От удостоверението за наследници на Н.
Д. К. се установява, че той е починал на 20.08.1964 г. и е оставил наследници
по закон четири деца – И.Н.К. (дядо на ищеца), Н. Н.ва К., В. Н.ва Р.ва и Личо
Н.К.. На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от тях е наследил по равна част от
наследството на Н. Д. К. – ¼ ид. част. При това положение всеки от
четиримата наследници е наследил по 1/16 ид. ч. от процесната сграда с
идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К. (1/4:4/1=1/16).
От същото удостоверение се установява,
че дядото на ищеца – И.Н.К. е починал на 03.01.1972 г. и е оставил трима
наследника по закон – Г. Н. К. (съпруга), Н. И.К. (син на И.Н.К. и баща на
ищеца) и А. И. Ф. (дъщеря). На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от тях е
наследил по равна част от наследството на И.Н.К. – по 1/3 ид. част. При това
положение всеки от тримата наследници е придобил по наследство по 1/48 ид. част
от процесната сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К.
(1/3:3/1=1/48).
От удостоверението за наследници на Н.
Д. К. се установява, че Г. Н. К. е починала на 06.09.1991 г. като е оставила
двама наследника по закон – Н. И.К. (син) и А. И. Ф. (дъщеря). На основание чл.
5, ал. 1 от ЗН всеки от тях е наследил по 1/96 ид. (½ ид.част от 1/48
идеална част=1/96 ид. ч.) от Г. К. от процесната сграда с идентификатор
38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К.. Въз основа на това бащата на ищеца и негов праводател
притежава по силата на наследствено правоприемство 1/32 идеална част от сграда
с идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К..
Предвид изложеното следва да се признае
за доказано, че 24.09.2015 г. са били налице предпоставките Н. И.К. да бъде
признат за собственик на 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по
КК и КР на гр. К., придобита по наследствено правоприемство от Н. Д. К..
Безспорно се доказва, че праводателят на ищеца Н. К. е бил собственик на
посочената 1/32 ид.ч., поради което за същата последващите правни сделки
дарение и покупко-продажба, с които ищецът се легитимира като собственик, са
породили вещно-правно действие.
По делото не са ангажирани
доказателства, от които да може да бъде направен извод, че ответниците
упражняват владение върху двете жилищни стаи, находящи се на втория етаж от
процесната сграда с идентификатор 38558.5.71.1 и лишават/възпрепядстват
владението на ищеца върху 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по
КК и КР на гр. К.. Такъв не може да бъде направен въз основа на приложените
документи за извършвани ремонтни дейност или списъци с лица, които могат да
посещават стаите, тъй като липсват каквито и да е доказателства, че някой е
ограничил правото на владение на ищеца върху вещта. Нещо повече от ангажираните
гласни доказателства от И.Н.К. се установява, че той и баща му са имали достъп
до процесните помещения.
По отношение твърдението на ответниците
в производството, че същите се легитимират като собственици на сграда с
идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К., по делото не са представени
доказателства, въз основа на които да се направи извод, че към 15.09.1977 г. са били налице
предпоставките Г.И.С.,
Н. И. К., Р. И. П., П. И. И. и М. И. К. да бъдат признати за собственици на
имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на същата. Нещо
повече съгласно дадените с ТР № 1/2012 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
указания, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
По настоящото дело такива доказателства
не са ангажирани. Липсват дори доказателства, от които да се направи, че към 15.09.1977 г. Г.И.С., Н. И.
К., Р. И. П., П. И. И. и М. И. К. са упражнявали владение или дори държане
върху процесния имот.
При това положение, доколкото по делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на идеална част от
процесния имот, но ответниците не го владеят на правно основание,
противопоставимо на собственика, съгласно дадените в т. 2А от ТР № 4/2016 г. по
ТД № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС указания, съдът следва да следва да уважи първото
искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита- за предаване на владението на имота.
Доколкото въззивният съд достига до
различни правни изводи, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик на 1/32 ид.част от процесната сграда, да бъде отменен констативния
нотариален акт в съответната част, както и в частта за разноските и потвърдено
в останалата част.
Правилно е изяснено в
първоинстанционното производство, съгласно тР.та съдебна практика (Тълкувателно
решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г.,ОСГК, Определение №
109/10.02.2015 г. по ч.гр. дело № 6427/2014 г. ) констативният нотариален акт, с
който ответниците се легитимират като собственици, следва да бъде частично
отменен, тъй като това е законна последица от уважаването на иска, а не
самостоятелна искова претенция.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответниците
следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищеца
сторените в производството разноски в размер на 4560 лв.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
на основание чл. чл. 271, ал. 1 и чл. 272 ГПК,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 141/16.11.2018 г., постановено по гр.д. №
213/2016 г. по описа на РС – Пирдоп в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Н.К., ЕГН **********, против Г.И.С. ЕГН
**********, Н.Т.Р., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, А.В.П. – Б. ЕГН
**********, Г.П. Г., ЕГН **********, А.К.К. ЕГН **********, В.Й.Б. – П., ЕГН
**********, В.Д.П., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН ********** и А.Н.С., ЕГН
********** иск по чл. 108 ЗС за
установяване право на собственост върху 1/32 идеална част от сграда с
идентификатор № 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К., Община К., област Софийска,
одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007 г. на изпълнителния директор на
АГКК гр. София, находяща се в гр. К., ул. „Х. Н. П.” № 68, цялата със застроена
площ от 51 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е
построена в поземлен имот с идентификатор № 38558.5.71, целият с площ от 557
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за исторически паметник, историческо място, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 620, квартал: 48, парцел: ХVІІІ, при съседи на
поземления имот: ПИ №№ 38558.5.70, 38558.5.72, 38558.5.52 и 38558.5.63 и на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт №
166, том І, дело № 364 от 15.09.1977 г. на Пирдопски районен съд в частта му до
1/32 ид.ч. от процесната сграда, засягаща правата на ищеца, както и в частта
за разноските, като ВМЕСТО ТОВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Г.И.С., ЕГН **********, Н.Т.Р.,
ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, А.В.П. – Б. ЕГН **********, Г.П. Г.,
ЕГН **********, А.К.К. ЕГН **********, В.Й.Б. – П., ЕГН **********, В.Д.П., ЕГН
**********, С.Д.П., ЕГН ********** и А.Н.С., ЕГН **********, че ищецът И.Н.К., ЕГН **********, е
собственик на 1/32 идеална част от сграда с идентификатор № 38558.5.71.1
по КК и КР на гр. К., Община К., област Софийска, одобрени със заповед №
РД-18-17 от 14.05.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, находяща
се в гр. К., ул. „Х. Н. П.” № 68, цялата със застроена площ от 51 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор № 38558.5.71, целият с площ от 557 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за исторически
паметник, историческо място, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
620, квартал: 48, парцел: ХVІІІ, при съседи на поземления имот: ПИ №№
38558.5.70, 38558.5.72, 38558.5.52 и 38558.5.63
ОТМЕНЯВА на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК Констативен нотариален акт № 166, том І, дело № 364 от
15.09.1977 г. на Пирдопски районен съд за собственост по давностно владение на
Г.И.С., Н. И. К., Р. И. П., П. И. И. и М. И. К. в частта му до 1/32 ид.ч. от
двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща с в дворно място цялото от 565
квадратни метра, съставляващо парцел IX-579в квартал 43
по регулационния план на град К.– „Средна махала“, до съседи на парцела: улица,
В. С. и Р. П. П. (с актуален идентификатор № 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К.,
Община К., област Софийска, одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК гр. София, находяща се в гр. К., ул. „Х. Н. П.”
№ 68, цялата със застроена площ от 51 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор №
38558.5.71, целият с площ от 557 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за исторически паметник, историческо
място, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 620, квартал: 48,
парцел: ХVІІІ, при съседи на поземления имот: ПИ №№ 38558.5.70, 38558.5.72,
38558.5.52 и 38558.5.63).
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.И.С., ЕГН **********, Н.Т.Р., ЕГН
**********, В.Т.К., ЕГН **********, А.В.П. – Б. ЕГН **********, Г.П. Г., ЕГН
**********, А.К.К. ЕГН **********, В.Й.Б. – П., ЕГН **********, В.Д.П., ЕГН
**********, С.Д.П., ЕГН ********** и А.Н.С., ЕГН ********** да заплатят на
И.Н.К., ЕГН **********, сумата 4560
лв. разноски в производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 213/2016 г. по описа
на РС – Пирдоп в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Н.К., ЕГН **********, против Г.И.С. ЕГН
**********, Н.Т.Р., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, А.В.П. – Б. ЕГН
**********, Г.П. Г., ЕГН **********, А.К.К. ЕГН **********, В.Й.Б. – П., ЕГН **********,
В.Д.П., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН ********** и А.Н.С., ЕГН ********** иск по чл. 108 ЗС за предаване на
владението 1/32 идеална част от двете жилищни стаи, находящи се на втория етаж от сграда с идентификатор №
38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К., Община К., област Софийска, одобрени със
заповед № РД-18-17 от 14.05.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК гр.
София, находяща се в гр. К., ул. „Х. Н. П.” № 68, цялата със застроена площ от
51 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена в
поземлен имот с идентификатор № 38558.5.71, целият с площ от 557 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за исторически
паметник, историческо място, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
620, квартал: 48, парцел: ХVІІІ, при съседи на поземления имот: ПИ №№
38558.5.70, 38558.5.72, 38558.5.52 и 38558.5.63.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.