№ 1523
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Д. Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502353 по описа за 2022 година
С решение № 59 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 32/2022 г., ОС Враца,
осъжда ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Д. А. Б. сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 10.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
24.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ
вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата
50 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., като неоснователен.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. А. Б.. Твърди се,
че решението не е спазило принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, тъй като
не е отчетено, че пострадалата имала тежки увреждания (фрактура на черепа,
на четвърти пръст на дясната ръка и на метакарпална кост на лявата ръка,
травма на дясната ключица, разкъсано сухожилие, кожен дефект и пр.), била
зависима от близките си, все още не била възстановена напълно функцията на
ръката, предстояла нова операция за отстраняване на синтезния материал, а
СПсЕ доказала тежко преживяване на събитията в психически план. Като
изтъква, че пълно възстановяване във функциите на горния крайник не се
1
очаква, и като сочи, че не е отчетена практиката на съдилищата и данните на
НСИ, претендира да се присъди допълнително сумата от 25 000 лв., към вече
присъдената такава от 50 000 лв., ведно с лихви и разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като акцентира върху
съпричиняването от страна на пострадалата, която дори и да е пресичала по
пешеходна пътека била нарушила чл. 32, чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от
ЗДвП, тъй като не взела предвид приближаващото МПС и навлезнала
внезапно на платното за движение.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Д. А. Б. твърди, че пострадала като пешеходка на пешеходна
пътека, при ПТП, причинено на 10.03.2021 г. от водач, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че получила фрактура
на черепа, комоцио, травма на дясната ключица и фрактура на 4-ти пръст на
дясната ръка с разкъсване на сухожилието и кожен дефект, както и счупване
на първата метакарпална кост на лявата ръка. Лечението било оперативно с
поставяне на вътрешна фиксация, К-игла, съчетано с поставяне на гипс и мека
лонгета. Травмите и на двете ръце я правели безпомощна и зависими от
чужда помощ, изпитвала силни болки, развила остра стресова реакция, все
още не била възстановена, вкл. и захвата на дясната ръка, била подтисната,
затворена, нервна. Претендира ответникът да й заплати обезщетение на
неимуществените вреди в размер на 120 000 лв. (частичен иск от 150 000 лв.),
ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. (датата, на която изтича
тримесечният срок за отговор на застрахователя), както и разноски.
Ответникът по иска ЗД „Бул Инс“ АД не оспорва вината на дееца, с
оглед сключено в наказателното производство споразумение, но възразява
досежно размера, като твърди също и наличие на съпричиняване, тъй като
ищцата не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС,
не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Няма спор, че на 10.03.2021 г. настъпило ПТП, като ищцата пресичала
на обозначена пешеходна пътека. Противоправността на деянието и вината на
водача е установена, поради сключено в наказателното производство
споразумение, където е признато, че той е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и
при приближаване на пешеходна пътека не е спрял и не е пропуснал
преминаващата по пътеката ищца, като й причинил две средни телесни
повреди - счупване на дясна ключица с дислокация на фрагментите, наложило
оперативно ортопедично лечение, открито счупване на близката фаланга на 4-
ти пръст на дясна ръка с разкъсване на сухожилие на мускула разгъвач на
същият пръст, за което е претърпяла оперативно ортопедично лечение, както
и счупване на основата на 1-ва предкиткова кост на лява ръка, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Приетата САТЕ е дала становище, че към момента на удара
автомобилът е бил в режим на аварийно спиране и се е движил със скорост от
около 16, 6 км/ч. Опасната зона на спиране на лекият автомобил (от момента
на възприемане на опасността от водача и реагиране на аварийно спиране до
установяването му в покой при движение с посочената скорост), е била около
8 метра. Ударът е настъпил на пешеходната пътека във вътрешната лента на
платното за движение на автомобила, на около 3, 6 м. в ляво от десният ръб
на платното, като до мястото на удара пострадалата пешеходка (пресичаща
булеварда по пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо приближаващия
автомобил) е изминала път по пешеходната пътека от около 10,4 метра.
Според експерта водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да види и възприеме пешеходката, тъй като отС.ието между него и
пешеходката е било 38, 27 м, от момента в който тя е навлезнала на платното.
При движение със скорост от 16, 6 км/ч той е можел да спре преди да я
достигне, тъй като тя не е пресичала в диапазона на опасната зона от 8 м.
Като причина за инцидента е посочено само закъснялата реакция на водача.
СМЕ е установила, че ищцата е претърпяла счупване на костите на
черепа, мозъчна контузия, закрито счупване на дясна ключица, закрито
счупване на 1-ва предкиткова кост на лява ръка, открито многофрагментно
счупване на началната фаланга на 4-ти пръст на дясна ръка с разкъсване на
сухожилието на мускула разгъвач на същата, кръвонасядания в областта на
3
дясно бедро и лява подбедрица. За фрактурите е предприето оперативно
лечение (с продължителност на болничен престой от 17 дни). Премахнат е
синтезния материал от двете длани и предстои премахване от оперираната
ключица. Посочено е, че счупванията са затруднили трайно
самообслужването и понастоящем е налице невъзможността за пълноценен
захват. Констатирани са белези от оперативни интервенции в областта на
дясна ключица по цялото й протежение и на дясна ръка. Оздравителният
период, според заключението, по отношение на счупванията на костите е
приключил, но не е налице пълно възстановяване на функцията на
крайниците. За в бъдеще се очаква ищцата да търпи болки и двигателни
затруднения свързани с получените увреждания. При преглед е установено
ограничено и болезнено движение в дясна раменна става, невъзможен
пълноценен захват с дясна ръка ограничени и болезнени движения на 1-ви
пръст на лява ръка.
Приетата СПсЕ е констатирала остра стресова реакция и душевно
разстройство при пострадалата, които дават силно негативно отражение
върху нормалното функциониране на личността й и променят коренно начина
й на живот, възприятията й и комуникацията й с околните. В последствие тази
реакция е преминала в посттравматично стресово разстройство с висока
интензивност, към момента на прегледа. Не е констатирано пълно
възстановяване.
Дъщерята на ищцата – Н. П. С., разказва, че в болницата тя била с
подлога и с памперси, имала нужда от чужда помощ поС.но, хранили я чрез
шише от система, изрязано като мека сламка, защото тя не трябвало да се
изправя, а да лежи на едно място. Ключицата, дясната и лява ръка били
оперирани. След изписване св. С. помагала на майка си, къпели я. Разказва, че
понастоящем тя няма захват на дясната ръка, не може да работи и шофира,
дразни я шума, а от антибиотиците развила алергична реакция. Описва майка
си като мудна и бавна, не можела да спи нощем, променила се от активен
човек в отнесена, само лежала и почивала.
Свидетелят И. И. видял ищцата около два месеца след инцидента – тя
била отслабнала, с гипсирани две ръце, оплаквала се поС.но от болки, имала
нужда от чужда помощ около месец и половина, не могла дори да се облича,
не могла изобщо да движи пръстите на ръцете си. Свидетелят твърди, че и
4
към момента ищцата не е възстановена и все още не може качествено да се
обслужва. След инцидента, според него, тя е станала доста по-избухлива и
забравя много неща, не може да шофира и изпитва ужас от това.
Свидетелката В. П., съседка на ищцата, описва съС.ието й като лошо (и
психически, и поведенчески). Тя изглеждала зле, била с превързани ръце,
трудно говорила, плачела при всяка от срещите им. Разказва, че дъщеря й я
хранела и къпела, а сега не била съвсем възстановена, много от ежедневните
неща не можела вече да върши, (да шофира, да си напазарува, да носи багаж),
трудно се концентрирала.
Представено е Решение на ТЕЛК от 4.04.2022 г., с определени 50 %
ТНР за срок от една година, с водеща диагноза психични разстройства след
увреждане и дисфункция на главния мозък, като е освидетелствано съС.ие
след черепно-мозъчна травма и фрактури.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните спорят относно размера на обезщетението. Настоящият състав
при проверка на всички относими критерии за определяне на размера му
приема, че същото следва да бъде завишено. Конкретния разгледан случай се
характеризира със своя специфика, предпоставена от фрактурите и на двата
горни крайника, както и на черепа. Сочените травми са с характеристиките на
средни телесни повреди и са затруднили движението на пострадалата, като
практически са осуетили възможността да се обслужва самостоятелно, тъй
като и двете й ръце са били увредени. Въпреки предприетите операции и
лечение, и данните, че фрактурите са зараснали, понастоящем се установява,
че на дясната ръка е причинено трайно намаляване на обема на функциите,
поради нарушения захват на същата. Данните сочат, че на лицето е
определена 50 % намалена работоспособност понастоящем. Успоредно с това
се доказва, че обемът от психически травми е значителен – депресивните
признаци установени при пострадалата са дали силно негативно отражение
върху нормалното функциониране на личността й. СПсЕ не е установила
възстановяване към момента на прегледа, обратно - отчела е
посттравматично стресово разстройство с висока интензивност.
Свидетелските показания на свой ред сочат, че ищцата за значителен периид
е имал нужда от обслужване за физиологичните си нужди, от съдействие за
5
придвижване, трудовите й функции били силно нарушени, не шофирала и се
страхувала, променила се като характеров тип – станала избухлива, мудна,
неконцентрирана, плачела, намалила активния си начин на живот. При
съобразяване на казаното и като отчита възрастта на пострадалата,
оперативните интервенции в различни зони на тялото, периодът на търпените
болки и ограничения в обслужването, вкл. завишените трудности поради
невъзможността да се използват и двата горни крайника, налагащи
съдействие от близки за битовите дейности, преживения стрес, останалия
страх, промяната в обичайния начин на живот, и най-вече липсата на пълно
възстановяване понастоящем на функции на дясната ръка и на нормално
психо-емоционално функциониране, съдът намира, че общият размер на
обезщетението следва да се определи в размер на 70 000 лв., следователно
дължима се явява още сумата от 20 000 лв. Съдът съобрази принципа на
справедливост, съдебната практика и обществено-икономическите условия
към датата на събитията – 2021 г.
Въззиваемият счита, че е налице принос, който довод не се споделя от
настоящият състав. Пешеходката е пресичала законосъобразно, на пешеходна
пътека, като с поведението си не е нарушила правилата на чл. 113 и чл. 114
ЗДвП. Според приетата САТЕ причина за инцидента е закъснялата реакция на
водача, който с оглед скоростта си на движение е можел да спре и
предотврати удара, тъй като пешеходката не е предприела пресичане в
неговата опасна зона, т.е. не е невлезнала внезапно на платното за движение.
Няма данни тя да се предвижвала по начин, който е способствал за
инцидента.
При този изход на спора на процесуалният представител на
жалбоподателката се следва възнаграждение в размер допълнително от 2260
лв. за двете инстанции общо. Разноските за адвокат на ответника следва да се
намалят на 2 433,02 лв., като застрахователя дължи допълнително такса от
1200 лв. за двете инстанции и разноски за вещи лица допълнително 157,35 лв.
Разноските възложени на ищцата следва да се намалят от 144,93 лв. на 103,52
лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 59 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 32/2022 г., ОС
Враца, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432 КЗ,
предявен от Д. А. Б. срещу ЗД "Бул Инс" АД за заплащане на разликата над
50 000 лв. до 70 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от ПТП на 10.03.2021 г., и в частта, в
която се осъжда Д. А. Б. да заплати разноски на ЗД "Бул Инс" АД над сумата
от 103, 52 лв. до сумата от 144,93 лв. и адвокатско възнаграждение над сумата
от 2 433,02 лв. до сумата от 2898,56 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪДЖА ЗД "Бул Инс" АД , ЕИК *********, да заплати на Д. А. Б.,
ЕГН **********, сумата от 20 000 лв. допълнително, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП на
10.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 24.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 70 000 лв. до сумата от 75 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. К. С. Г. сумата от 2260
лв. допълнително за двете инстанции на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на съда
такси и разноски общо в размер на 1 357,35 лв. допълнително.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7