Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………22.10.2019 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………двадесет
и четвърти септември…..…..………...……..Година 2019
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Ралица
Димитрова……………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3228…по описа за………….….………2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за
вземанията си към Е.Г.К., в размер на 329,69 лв., по
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер № *********. В резултат на това било образувано
ч.гр.д. № 1126/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед
за изпълнение. Ответницата била уведомена за
издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящия установителен
иск срещу Е.Г.К..
Ищецът сочи, че на 20.05.2015 г. между „Теленор
България“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за мобилни услуги с клиентски
номер № ********* с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 25,99 лв. с
уговорен срок на действие до 20.05.2017 г. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от
префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник взел
втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0894/366284 по програма Go
WebUnlimited 2500 64 kbps 13.90 лв. съгласно Договор за мобилни услуги от дата
05.06.2015 г., с уговорен срок на действие до 05.06.2017 г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът взел мобилно
устройство „SAMSUNG”, модел „Galaxy A3 2016 Black” на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 17,99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, т.е. бил налице и лизингов договор.
Абонатът-ответник ползвал и трети мобилен номер 0895/084357 от дата 18.02.2016
г., с абонаментен план Резерв 13,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца
до дата 18.02.2016 г., като при възползване на преференциални условия на
Оператора, абонатът взел мобилно устройство TELENOR модел Smart Mini II White
на изплащане посредством 24 месечни лизингови вноски в размер на 2,99 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
На 18.02.2016 г. във връзка с новиране на отношенията
между страните бил подписан сертификат за пакетни услуги Globul Combo+, с
уговорен срок на действие 24 месеца до дата 18.02.2018 г., с който в обединена
пакетна услуга били включени гореизброените мобилни номера. Абонатът не заплатил услугите за месеците януари 2017
г., февруари 2017 г. и март 2017 г. За цялото задължение на ответницата била
издадена крайна фактура № **********/18.05.2017 г.
Поради това моли съда да признае за установено, че
ответницата Е.Г.К. дължи на „Теленор“ ЕАД сума
общо в размер на 329,69 лв., от които 295,60 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги, 34,09 лв. - незаплатени лизингови вноски ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 25.02.2019 г. до изплащане на задължението. Претендира и разноските
по делото, вкл. за заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 24.09.2019 г. открито съдебно заседание
по делото, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно призована, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и
не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на нейн представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, нейн представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. нейн упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 08 юли
2019 г., връчено лично на ответницата, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен
това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства, че ответницата не е заплатила дължимите суми по крайна фактура №
**********/18.05.2017 г., както и с оглед на представените с исковата молба
доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от„Теленор
България“ ЕАД, против Е.Г.К., установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 във вр.чл.415 ГПК да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
за исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата от 410
лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение/, по отношение на Е.Г.К., ЕГН: ********** и адрес: ***
съществуването на вземането на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост“ 4 за сумата от 329,69 /триста двадесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки/, по крайна
фактура № **********/18.05.2017 г. /неплатени
вноски по договори за далекосъобщителни услуги от 20.05.2015 г., 05.06.2015 г.
и 18.02.2016 г. /новирани на 18.02.2016 г./ – 295,60 лв. и неплатени лизингови вноски по договори за лизинг от
20.05.2015 г. и 18.02.2016 г. – 34,09 лв./,
ведно с законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 665/26.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1126/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Е.Г.К., ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к.“Младост 4“ сумата в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/
разноски за исковото производство както и сума в размер на 205,00 лв. /двеста
и пет лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1126/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ