О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-708 15.04.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение,
първи въззивен състав, на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 475 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р.С.Г. чрез адв. Даниела Зарева, с адрес *** против Определение от
05.02.2019г. по гр.д. № 3474/2018г. по описа на РС Бургас. Твърди, че с обжалваното
определение съдът е отказал да конституира като трети лица –помагачи на
страната на ответника Х.М. лицата Ф. Х. и Н. Е. и Ж. Е., тъй като искането било
несвоевременно. Намира, че изводът на РС Бургас, че искането е несвоевременно
противоречи на закона. Счита, че разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК определя,
че срокът е не „първото заседание“, а „първото заседание за разглеждане на
делото“, което счита, че е заседанието, в което съдът е пристъпил към гледане
на делото по същество. Намира, че едва след обявяване на доклада, който
ориентира страните относно спора, им се предоставя възможност да предприемат
съответните процесуални действия. В константната практика на ВКС се приемало,
че преклузията за въвеждане на нови твърдения и искания е свързана с
извършването на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК и едва след този момент можело да
се приеме, че страната е обвързана от правната квалификация на спора и кои от
предоставените й процесуални правомощия да упражни. Затова намира, че преди
приемане на доклад, срокът по чл. 219, ал. 1 ГПК не е изтекъл. Сочи, че
съгласно съдебната доктрина ищецът може да привлече подпомагаща страна в
рамките на първото по делото заседание, но не по-късно от постановяване на
определението на съда по доказателствените искания на страните по чл. 146, ал.
4 ГПК. Към момента на искането за
конституиране на подпомагащи лица по делото все още е нямало доклад, който да
очертае предмета на правния спор и да го квалифицира, както и няма произнасяне
по доказателствените искания на страните. Поддържа, че и до момента не е
изготвен доклад по делото и затова евентуалното конституиране на подпомагаща
страна няма да доведе до нарушаване на процесуалните й права. Счита, че е
налице интерес да се допусне конституирането на трети лица помагачи – Ф. Х.,
който бил праводател на ответницата и Е. – приобретатели – купувачи на
процесния имот от ответницата. Моли да се отмени обжалваното определение и да
се конституират като трети лица помагачи на страната на ответника Ф. Х. и Н. Е. и Ж. Е.
Постъпил е отговор на частна жалба, с който Х.М. чрез
адв. Янко Пашов я намира за неоснователна и
незаконосъобразна. Счита, че молбата за конституиране на трети лица помагачи е
подадена след предвидения срок за това като първото заседание е първото открито
съдебно заседание и приключването му има преклузивно действие. Освен това
намира молбата за незаконосъобразна, тъй като ищците биха могли да искат
конституиране на третите лица помагачи на своя страна, а не на страната на
ответника, както и третите лица имат право да встъпят по своя воля, за да
помагат. Общият интерес на подпомагана и
подпомагаща страна е предпоставка за конституирането на подпомагащата
страна. Страната би имала интерес да
привлече трето – лице помагач на своя страна, а не на страната на ответната
страна. Конституирането на трето лице помагач е средство за защита на страната
чрез привличане на допълнителна страна единствено на нейна, а не на насрещната
страна. Моли частната жалба да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
материалите по гр.д. № 3474/2018г. по описа на РС Бургас, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявена е искова молба от Р.С.Г. против Х.П.М., с
адрес *** за приемане за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот,
представляващ гараж № 7, находящ се в гр.Б., ул.“П.“ № 7**, с площ от 17.30 кв.м., при
граници: североизток - К. Г., северозапад - двор между основната сграда и
гаража, югозапад - ЕТ „Дикал - Димо Калоянов“, югоизток - калкан към УПИ
XI-5524, който имот е с идентификатор № 07079.617.108.4 по КККР на гр.Бургас и
площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, който
имот е разположен в поземлен имот е идентификатор 07079.617.108 и за осъждане
на ответницата да предаде владението върху процесния имот.
Сочи се, че ищецът е придобил собствеността от лицето С.
Д. с договор за покупко-продажба от 30.04.2004г. Твърди, че ответницата не е
придобила правото на собственост върху продадения й недвижим имот - гараж, тъй
като прехвърлителят й - продавач не е бил титуляр на правото, което е
прехвърлил. Ответницата се легитимирала като собственик въз основа на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, дело 2**/**.0*.20**г. на нотариус с рег. № 458 НК с
район на действие РС Бургас като излага съображения, че прехвърлителят по
договора - Ф. Х. не е титуляр на правото на собственост. Ищецът счита себе си за собственик на имота и
моли исковете да се уважат.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, която е оспорила исковата претенция като неоснователна.
Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на имота като се излагат
съображения. Твърди, че ответницата е добросъвестен приобретател и се оспорва
имота да е в нейно владение като заявява, че се е разпоредила със същия преди
завеждане на делото. Моли за отхвърляне
на иска.
Двете страни ангажират доказателства в подкрепа на
своите твърдения.
На 06.12.2018г. по делото е проведено открито съдебно
заседание, на което е даден ход и на основание чл. 143 ГПК съдът е предоставил
възможност на страните за пояснения и допълнения към исковата молба и отговора на
исковата молба. Представителят на ищеца взел становище по отговора на исковата
молба, а ответникът отново е посочил, че не владее имота и се е разпоредил с
него още преди завеждане на исковата молба.
С нарочна молба е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2016г., съгласно който Х.М. е
продала на Н. Е. и Ж. Е. процесния недвижим имот.
На 10.01.2019г., ищецът, предвид твърденията на
ответника в съдебно заседание и представени в подкрепа писмени доказателства,
депозирал молба, че оттегля подадената искова молба. В срока за становище
ответникът е посочил, че не е съгласен с депозираното оттегляне на иска спрямо
него.
След получаване на препис от становището на ответника,
ищецът депозира писмена молба, с която на основание чл. 219 от ГПК моли да
бъдат конституирани като помагачи на страната на ответника лицата Ф. Х. и Н. В.
Е. и Ж. С. Е. като уточнява, че това са лицата – праводател на ответницата по
делото и провоприемниците на ответницата по делото. Намира, че между тях е
налице правна връзка и трябва да се конституират като помагачи на страната на
ответницата. Сочи, че правния интерес се обосновава от това, че Ф. Х. не е
придобил правото на собственост върху процесния имот, което през 2013г. е
прехвърлил на ответницата и тъй като тя е придобила от лице, което само
формално се сочи за собственик, то тя също не е придобила на деривативно правно
основание имота и съответно не е могла да го прехвърли на Е. и Х. и Е. имат
интерес да бъде постановено решение, в полза на страната, която помагат. Намира,
че искането за конституиране с своевременно.
Други относими към предмета на това производство
доказателства не са налице като от правна страна съдът намира, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК в първото
заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба -
ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи,
за да помага. Разпоредбата на чл. 218 ГПК определя момента до който трето лице
може да встъпи в производството по делото - до приключване на съдебното дирене
в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза.
Действително докладът на делото заема централно място
в исковия процес – той очертава спорния предмет, въвежда преклузията на
фактическите твърдения и доказателствените искания и планира (чрез отделяне на
нуждаeщите се от доказване факти) процеса на бъдещото доказване. Неговото
съдържание е уредено в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Преклузията за фактически твърдения настъпва след като
страните са запознати с обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
тях права. В разпоредбата на чл.
146,
ал. 3 ГПК
законодателят е предвидил право
на страните да предприемат съответните процесуални действия спрямо указанията в
доклада като по-късното предприемане на такива действия е ограничено от
предпоставките на чл. 147 ГПК, а тези предпоставки са свързани именно със
заявяване на факти.
В случая обаче още с отговора на исковата молба
ответникът е посочил, че се е разпоредил с имота преди завеждане на делото,
като това изявление е направил и в първото по делото съдебно заседание, въпреки
това ищецът не е предприел процесуални действия. Следва да се има предвид, че
процесуалните срокове не могат да се тълкуват разширително, а разпоредбата на чл. 219 ГПК е ясна и не се
нуждае от тълкуване. Срокът е императивно установен като цели да не се бави
развитието на производството между главните страни, а отделно от това не се
прегражда възможността в отделен процес да се предяви иск срещу третото лице. По
делото вече е било проведено едно заседание за разглеждане на делото и в това
заседание ищецът е уточнил исковата молба, а ответникът е взел становище по
така въведените обстоятелства. Именно в резултат от тези обстоятелства ищецът е
предприел действия по оттегляне на иска, с което оттегляне ответникът не се е
съгласил и производството по делото е продължило. Ето защо определението на РС
Бургас, че искането за конституиране на трети лица помагачи е извън предвидения
в закона срок за това е правилно и законосъобразно.
Освен посоченото от РС Бургас, този състав намира за
нужно да посочи, че следва да се отчита и целта на предвидения в закона
институт – привличане на трето лице помагач. Привличането на трето лице като
подпомагаща страна, става не по негов почин, а по почин на една от главните
страни. То е право на привличащата страна, за да го подчини на силата на
мотивите, с оглед на бъдещия процес, който би водил срещу третото лице при
неблагоприятен за него изход на делото, по който е страна. Привличащият трябва
да има интерес от привличането на третото лице, с което се намира в такива отношения,
които са основание за неговото встъпване, което последният не предприема поради
опасенията си от неблагоприятен за него изход на делото (така Тълкувателно
решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК). Третото
лице участва в процеса, за да помага на една от страните в процеса и да се
постанови благоприятно за страната, на която помага съдебно решение. Страната
следва да обоснове интерес от конституирането на трето лице – помагач и такъв
ще е налице винаги, когато съдебното решение може да се отрази в правната сфера
на третото лице. Привличане на трето лице е допустимо по инициатива на
страната, на която третото лице ще помага.
По изложените съображения този състав намира, че с
обжалваното определение на РС Бургас като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК определението на въззивния
съд, с което е потвърдено определение,с което е отказано конституиране на трето
лице – помагач не е от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК,
поради което настоящото определение е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.02.2019г. по гр.д. №
3474/2018г. по описа на РС Бургас, с което е оставено без разглеждане искането
на ищеца за конституиране на трети лица помагачи на страната на ответника.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.