№ 81519
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110145150 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от ФИРМА с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против С.Б. Г. за следните суми:
1 933,05 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
19R-L****/20.09.2019 г. по вноски с настъпил падеж за периода от 10.09.2020 г. до
10.08.2022 г., 339,27 лв., представляваща договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
10.09.2020 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.08.2022 г. до окончателното плащане, както и за разноските
по делото в размер на сумата от 45,45 лв. за държавна такса и в размер на сумата от 180 лв.
за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено в частта, в която се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на доказателство,
удостоверяващо реалното им заплащане. Към заявлението са представени пълномощно за
учредена в полза на адв. Г.Х. представителна власт спрямо заявителя ФИРМА, в частност
пред съдилищата, както и заверени копия от фактура № ****/03.08.2022 г. и от платежно
нареждане за кредитен превод от 10.08.2022 г. Във фактурата в графа „вид на услугата“ е
посочено, че сумата представлява възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
по събиране на вземания, сключен с ФИРМА на 02.05.2017 г., в частност по заявление по
чл. 410 ГПК срещу лицето С. БЛ. Г.. Отразено е също, че получател е адв. Г.Х.. В
платежното нареждане, като основание за превод, е вписано „фактура № ****/03.08.2022 г.
В двата платежни документа обаче липсват данни /предвид маркирането им в тъмен цвят/
относно конкретната сума, дължима по фактурата, в частност за процесуално
представителство по заявлението срещу С.Г., нито за сумата, която е преведена в полза на
адв. Х. с нареждането от 10.08.2022 г. Към заявлението не е представен и описаният във
фактурата, като основание за издаването , договор за правна защита и съдействие по
събиране на вземания, сключен с ФИРМА на 02.05.2017 г. С оглед изложеното за съда
съществува неяснота относно обстоятелството какъв е предметът на този договор и
конкретно включва ли уговорено възнаграждение в сочения в заявлението размер в полза на
адв. Г.Х. за процесуално представителство по делото, предвид и вписаната дата на
сключването му – 02.05.2017 г., отдалечена по време от депозирането на заявлението с вх. №
1744177/19.08.2022 г. Липсата на данни в приложената фактура и платежно нареждане
относно преведената сума също възпрепятства извода относно обстоятелството дали с тези
документи е платено конкретно уговорено и дължимо адвокатско възнаграждение във
1
връзка със защитата по настоящото дело. Съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по
правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са
извършени. В мотивите на решението изрично е посочено, че в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В случая, от приложените към заявлението документи не може да се установи, че е платена
конкретна парична сума, респ., че се касае именно за уговорено между страните в конкретен
размер адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу длъжника
С.Г.. Ето защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя ФИРМА, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С.Б. Г.
за вземането в размер на сумата от 180 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2