Решение по дело №680/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                                             Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                             №………

 

                                               Гр.Ловеч, 02.05.2018 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на  трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                       

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Веселина Василева като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 680 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

                Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 С решение № 367/29.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1052/2017 г., Ловешкият районен съд е предоставил на осн. чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права над малолетното дете Й.Я.Р., с ЕГН ********** на майката П.К.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и определил местоживеенето на детето Й.Я.Р. при майката П.К.К.. Със същото решение ЛРС е определил режим на лични контакти между бащата Я.П.Р. с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** и детето Й.Я.Р. както следва: бащата Я.П.Р. има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и да го взема при себе си за две седмици през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск.

С решението ЛРС е осъдил Я.П.Р. на осн.чл.143 от СК да заплаща на П.К.К. като майка и законен представител на малолетното дете Й.Я.Р. сумата 115.00 лева ежемесечна издръжка, считано от влизане на решението в законна сила до възникване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, а претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 140.00 лева и за начисляване на законна лихва върху главницата от завеждане на иска – 02.06.2017 г. до влизане на решението в законна сила, като неоснователни и недоказани отхвърлил.

С решението си ЛРС е осъдил Я.П.Р.  да заплати по сметка на съда държавна такса от 4 на сто върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката или сумата 165,60 лева, а на П.К.К. разноските по делото в размер на 330,00 лева.

Срещу решението на ЛРС е подадена въззивна жалба от Я.П.Р. чрез пълномощника адв.С.Г., в която моли същото да бъде отменено и постановено ново по същество, с което се отхвърлят предявените искове. Излага съображения, че решението е необосновано, постановено в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Счита, че при постановяване на своето решение районният съд е изложил недостатъчно задълбочени мотиви и без да анализира доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. В противовес на приетото, че въззивникът е добър баща, който е направил всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето сам от неговата две годишна възраст, първоинстанционният съд е направили извод, че поведението на ищцата, свързано с отношението й към детето през многото години, когато въобще не е проявявала интерес и загриженост за него, следвало да се отдаде на това, че същата не могла сама да се грижи за него. Прието е, че сега тя вече имало по-добри социално-битови условия, създадено ново семейство, родено и друго дете и отглеждането му заедно с дъщеря си ще бъде удобен момент да започнат да общуват помежду си. Счита тези мотиви на съда за необосновани и неотчитащи в никаква степен интересите на детето. Съдът не е отчел обстоятелството, че детето има създадена трайна връзка със своя баща и на практика почти никаква такава с неговата майка, че то е израснало и възпитано в една среда, в която се чувства изключително добре, че вече два месеца ходи на училище в първи клас. Според психолого-педагогическата характеристика, която е издадена от учебното заведение, Й.Р. посещава редовно учебните занятия, няма закъснения, справя се много добре с поставените задачи, поддържа добра лична хигиена, има изградени хигиенни и културни навици, показва отлични резултати в учебния процес, а баща й се интересува от поведението й в училище и винаги я води и взема навреме. В обжалваното решение съдът не е обсъдил обстоятелството как ще се отрази преместването на това дете от едно населено място в друго, от една семейна среда в друга, от едно учебно заведение в друго и как детската психика ще приеме тези радикални промени. Не е обсъдено задълбочено и предходното поведение на майката, която дълги години не е проявявала интерес и загриженост към развитието и възпитанието на нейното дете Прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.К.К. чрез пълномощника адв.В.Д., в който счита, че  изложените в жалбата оплаквания са неоснователни и моли съда да постанови решение, с което  потвърди решението на ЛРС.  Излага съображения, че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства и преценил, че безспорно е в интерес на детето да живее при майка си и тя да упражнява родителските права над него. Посочва, че битовите условия в нейното семейството са много по-добри от тези на бащата, при нея се чувства в семейна среда, радва се на братчето си и приема съпруга й за свой баща. От разпита на свидетелите по безспорен начин се установило, че желанието на детето е да живее при майка си, нейния съпруг и братчето си. На следващо място се установило, че материалното състояние на ищцата и нейното семейство е много по-добро от това на ответника, който е безработен и по тази причина няма възможност да подсигурява на детето нуждите му от дрехи, обувки, играчки и т.н. Твърди, че почти всеки път е вземала детето болно от ответника и същото е заведено за първи път на зъболекар от нея, който е установил наличие на десет зъба с кариес, един с пулпит и един с фрактура. През последната година детето е прекарало всички празници, включително и рождения ден с майка си и нейното семейство и вече има създадена среда в гр. Карлово. Затова счита за неоснователни твърденията в жалбата, че преместването на детето от едно населено място в друго, от една семейна среда в друга, от едно учебно заведение в друго, ще се отрази зле на психиката му. В момента детето живее и учи при баща си в гр. Угърчин, но там няма приятелчета, училището е на по-ниско ниво и бащата полага сам грижи за него и няма на кого да разчита за помощ и подкрепа, ако се наложи. Твърди, че всички умения на детето се дължат на нейните грижи  и тези на семейството й. Счита, че най-важно от всичко е, че детето иска да живее в семейната среда на майка си и да прави всички неща, които прави едно семейство. В условията на бащата Й. се чувства самотна, предвид населеното място, в което живеят - предимно възрастни хора, детето няма приятелчета на неговата възраст, бащата е сам и в кризисни моменти, като влизането му в болница, няма на кого да разчита да му помогне да се грижи за детето. Прави доказателствени искания и моли съда да й присъди направените и за двете инстанции разноски.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.С.Г. поддържа подадената жалба. Подробно съображенията си излага в представените писмени бележки.

Въззивемата се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.В.Д. оспорва въззивната жалба  поддържа съображенията, изложени в писмения отговор. Подробно доводите си излага в представената писмена защита.

При извършената проверка въззивната инстанция констатира, че съобщението за връчване на  решението на ЛРС  е получено от жалбоподателя на 09.10.2017 год. Жалбата е подадена на 20.10.2017 год., поради което съдът приема, че е спазен  преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, т.е. производство е допустимо.

Дирекция „Социално подпомагане”  - Ловеч редовно призована за съдебните заседания не изпраща представител.

Дирекция „Социално подпомагане”  - Карлово редовно призована за съдебните заседания не изпраща представител. Постъпило е писмо, в което изразява становище, че поддържа представения пред първата инстанция социален доклад за детето Й.Я.Р..

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.      

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от РС Ловеч решение е валидно и допустимо.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства по гр.д. № 1052/2017 год. на ЛРС, представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, показанията на св.Й.К., заключението на допусната съдебно-психологична експертиза и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното от фактическа страна.

   Производството по гр.д. № 1052/17 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпила искова молба от П.К. чрез пълномощника адв. В. Д. против Я.П.Р. с правно основание чл.127, ал.2 от СК. В нея излага, че с ответника са живели на съпружески начала около седем години, от което съвместно съжителство имат родено едно дете Й.Я.Р., родена на *** г. Твърди, че през 2013 г. се разделили окончателно, като предявила иск за упражняване на родителските права от нея. С решение № 474/18.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1144/2013 г. по описа на Ловешки районен съд, предявения от нея иск бил уважен, а на бащата определен режим за лични контакти с детето, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лв.

Твърди, че впоследствие по искова молба на ответника с протоколно определение № 644/10.06.2014 г., постановено по гр. д. № 435/2014 г. по описа на Ловешки районен съд, е одобрено споразумение за упражняване на родителските права спрямо детето, като същите са предоставени на бащата, а на ищцата е бил определен режим на лични контакти с детето, както и да заплаща месечна издръжка за същото в размер на 100.00 лева.

Посочва, че с Решение № 107/24.03.2016 г., постановено по гр. д. № 1894/2015 г., Ловешкият районен съд е изменил присъдената издръжка, като я е осъдил  да заплаща издръжка в размер на 140.00 лева. Твърди, че причината да подпише споразумение, с което да бъде променено упражняването на родителските права по отношение на детето й, като бъдат възложени на бащата е, че не е разполагала с нормални условия за живот и не е можела да предостави такива на детето си. Разумно преценила, че в ситуацията, в която се е намирала тогава, за детето било по-добре да живее при бащата, докато тя успее да създаде условия, за да го вземе при себе си. Излага, че редовно е заплащала издръжката за детето си, отделно от това му е купувала и изпращала дрехи и други вещи, но не е успявала много често да се вижда с него, защото  живеела и работела в гр. Велико Търново. Твърди, че през този период детето е отглеждано предимно от майката на ответника, с която той съжителствал, но вече е починала.

Посочва, че през юли 2016 г. заживяла съвместно с настоящия си съпруг, първоначално в гр. Велико Търново, а от ноември 2016 г. - в гр. Карлово. На 28.01.2017 г. сключила брак с Й.И.К.и на 19.05.2017 г. се родило детето им Й.Й.К.. Твърди, че след като през ноември 2016 г. тя и съпругът й се установили трайно в гр. Карлово и създали едни нормални условия за живот в наето от тях жилище, започнали да вземат детето Й.Я.Р. да живее при тях. Вследствие на това през периода от ноември 2016 г. до март 2017 г. детето живяло преимуществено при майка си и нейния съпруг. През ноември 2017 г. майката взела детето при себе си за цял месец, а всяко следващо вземане - за по три седмици. Излага, че ответникът се държал много лошо с нея, когато вземала и връщала детето, като я заплашвал за живота й и по тази причина през последния месец от бременността си не е можела да взема детето. През този период не е спирала да се чува ежедневно с детето по скайпа и по телефона. Счита, че в дома на майка си детето се намира в нормална семейна среда, разполага със собствена детска стая и се чувства добре в присъствието на съпруга й. Детето й споделило, че не се чувства добре при баща си, защото вечер я оставял сама и отивал да се черпи на заведение, а когато е прекалил с алкохола, не посещавала детска градина, защото нямало кой да я заведе. Твърди, че всеки път, когато вземала детето, то било болно, лекувала го и му го връщала здраво.

Смята, че към настоящия момент не е в интерес на детето бащата да продължава да упражнява родителските права. След като майката на ответника починала, се променили начина и условията на живот на детето както в битов аспект, така и като семейна среда. Детето се чувства самотно с баща си, защото той почти всяка вечер отсъства от дома си, не му обръща много внимание и не полага адекватни грижи за него. Същевременно в нейното семейство детето се чувства обгрижено, защитено и спокойно. Има добри битови условия за живот, дори разполага със самостоятелна нова детска стая. Детето се разбира много добре със съпруга й и много се вълнува от факта, че има братче и иска в бъдеще да полага грижи за него заедно с майка си. Съпругът й получава добри доходи, с които да издържа семейството си и проявява готовност да се грижи еднакво добре и за двете деца.

Моли съда постанови решение, с което да определи  местоживеенето на детето Й.Я.Р. при майката П.К.К., да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Й.Я.Р. на майката П.К.К., като бащата Я.П.Р. има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и да го взема при себе си за две седмици през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск. Бащата Я.П.Р. да бъде осъден да заплаща 140.00 лева месечна издръжка за детето си Й.Я.Р. чрез неговата майка и законен представител П.К.К., считано от завеждане на иска, до възникване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, както и да й заплати направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове. Излага, че твърдените от ищцата обстоятелства не отговарят на действителното положение. Твърди. че до този момент той е гледал и се грижел не само за детето, но и за майка си, тъй като тя била болна. Не е вярно и твърдението в ИМ, че от м. ноември 2016 г. ищцата започнала да взема детето при себе си в гр. Карлово, където живеела със съпруга си - първоначално за цял месец, а след това за по три седмици. От представената служебна бележка от 14.07.2017 г., издадена от Детска градина „Светулка" - гр. Угърчин е видно, детето редовно е посещавало тази детска градина през посочения период, с изключение на месеците декември и февруари, когато ищцата е взела детето при себе си за по около десет дена. Не отговаря на истината и твърдението, че ищцата е поддържала ежедневни контакти с детето по телефона и по скайп, тъй като детето няма телефон и компютър, за да може да комуникира тя с него по този начин. Не е вярно и изложеното, че детето не се чувства добре при него, както и че поради злоупотреба с алкохол от негова страна не го е водил редовно на детска градина. Твърдението, че винаги, когато вземала детето при себе си, същото било болно и това налагало да го лекува се опровергава от представената медицинска бележка от личния лекар. В нея е посочено, че няма данни детето да боледува, добре е гледано и е с нормално физическо и психическо развитие за възрастта си. Твърди, че  при едно от поредните посещения на детето при ищцата и при прибирането му, същото било с разкъсано ухо. То споделило, че съпругът на ищцата го е дърпал и му се е карал и че не желае да остава при тях. А при последното му връщане от ищцата детето не било изкъпало и не било с изрязани нокти. Твърди, че както преди, така и сега само и единствено той се е грижил за детето. Жилищните условия, в които живеят с детето, са изключително благоприятни - къщата е двуетажна, отоплява се с две камини, водоснабдена е и има вътрешна канализация, поддържана е в много добро хигиенно състояние, обзаведена е с всички необходими битови уреди, детето има собствена стая, посещава детска градина редовно и му предстои започване на училище в първи клас. Счита, че не е удачно детето да сменя условията на живот и заобикалящата го среда, както и да се разделя с другите деца, с които е създало трайно добри отношения. Затова моли съда да отхвърли предявените искове.

По делото е депозирано становище от Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Ловеч, гр.Горна Оряховица и гр.Карлово.

По делото  е представено копие от Удостоверение за сключен граждански брак № ********** от 28.01.2017 г., от което е видно, че  П.К. А.е встъпила в граждански брак с Й.И.К.на 28.01.2017 г. и е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си - К..

По делото е представено и удостоверение за раждане на Й.Й.К., роден на *** год. в гр.Троян от майка П.К.К. и баща Й.И.К..

 

 

 

 

            От ищцата по делото е представено удостоверение за настоящ адрес, от което се установява, че той е в гр.*****.

Като доказателството по делото е приет и договор за наем на жилище в гр.Карлово от 26.03.2016 г., сключен между Й.И.К.като наемател и Мария Христова Каменова като наемодател.

По делото е представено и удостоверение за получения от ищцата брутен доход за периода от 15.09.2016 г. до 31.07.2017 г., както и за полученото от Й.И.К.трудово възнаграждение за периода от 01.06.2016 г. до 01.05.2017 г.

По делото е приложена служебна бележка от детска градина „Светулка” – гр.Угърчин, от която се установява, че детето Й.Я.Р. посещава същата за учебната 2016/2017 г. от 12.09.2016 г.

Като доказателство е приета и медицинска бележка от личния лекар на детето д-р Е., в която е посочено, че същото е редовно имунизирано и клинично здраво.

От приложеното удостоверение № 150/12.07.2017 г. на СУ”…” – гр.У. се установява, че детето Й.Я.Р. е записана в дневна форма на обучение в първи клас на учебната 2017/2018 г.

От представената бележка изх. № 187/13.07.2017 г. на Агенция по заетостта е видно, че в периода от 21.01.2013 г. ответникът Я.П.Р. е регистриран като търсещо работа лице.

Пред настоящата инстанция е представена психолого-педагогическа характеристика на Й.Я.Р., в която е отразено, че същата е записана в Іа” клас за учебната 2017/2018 г., посещава редовно учебните занятия, показва заинтересованост към учебния процес, справя се добре с поставените задачи, поддържа добра лична хигиена, спазва създадения ред, със съучениците си се държи добре, а баща й се интересува от нейното поведение в училище.

От приложеното по делото писмо изх. № 489/26.01.2018 г. на  СУ”…” – гр.У. е видно, че детето е отсъствало от училище през периода от 07.10.2017 г. до 17.10.2017 г. /9 учебни дни/ поради семейни причини /здравословни проблеми на бащата/. Други отсъствия няма и редовно посещава училище.

В обясненията си ищцата твърди, че в миналото не е имала възможност да си гледа детето и затова е преценила то да остане при баща си. Сега нещата са променени и може да му предостави нормални условия за отглеждане и възпитание. В съдебно заседание пред настоящата инстанция не оспорва факта, че ответникът не й създава никакви пречки да вижда детето, когато е поискала.

В обясненията си ответникът Р. заявява, че детето от три години не е виждало майка си. Категорично се противопоставя тя да го вземе, тъй като има частен бизнес и сам се грижи за него. Никой не му помага, тъй като майка му починала.

          В показанията си ангажираната от ищцата св.Г.Г. излага, че е приятелка с нея и са живели заедно с нея на квартира във Велико Търново. Твърди, че през 2016 г. П. взела малката при нея по Коледа и Нова година и прекарали празниците заедно. Споделя впечатления, че колкото пъти П. и Йонко са взимали детето, винаги било настинало и те му купували лекарства, водили го на зъболекар. Посочва, че детето се радвало на братчето си, а на сватбата на майка си била като малка булка. Твърди, че Й. и родителите му също приемали детето и то й споделяло, че иска да живее с майка си.

Свидетеля А. М., който е колега на съпруга на ищцата посочва в показанията си, че познава Й. от сватбата. Детето било добре облечено, много впечатлено и щастливо. След това започнали да се събират семейно и твърди, че П. и мъжът й се държат добре с детето. Когато дали на Й. ведомствено жилище, той му помагал да направят детска стая за момиченцето. През 2017 г. празнували заедно рождения ден на детето и то стояло около месец в Карлово. Излага, че Й. се радва на братчето си, а намеренията на Й. са сериозни и поема ангажимент да гледа и момиченцето.

Св.Й.К., който е съпруг на ищцата, излага в показанията си, че се запознал с детето на 08.12.2016 г., когато я взели и върнали на 08.01.2017 г., като всички празници била заедно с тях. Твърди, че отношенията му с детето са много добри, а след последния път, когато били заедно го попитала, дали може да му вика „тати”. Впечатленията са му, че детето няма хигиенни навици, а единия път като я взели, била болна. Майката контактува с детето чрез телефона на баща си, тъй като няма собствен. Посочва, че отношението на момиченцето към братчето е много добро, а когато е при тях ходят на разходки, кино и гости. Майка му е детска учителка и й помага да пишат буквички, да апликират и др.неща. Винаги изпращали детето с нови дрешки, защото като дойде е все със стари и малки, а гуменките му били скъсани и пробити. Само последния път не я изпратили така, защото той не искал да ги дават на бащата. Твърди, че отношенията между страните по делото са напрегнати, а Я. се държи лошо, псува по телефона него и съпругата му. В показанията си пред настоящата посочва, че от 01.1.2017 г. до 05.11.2017 г. Й. била при тях, защото баща й бил в болница. По Коледа на 2017 г. също я взели при тях за няколко дни, като я водили при баба й и дядо й в с.Й., а след това я върнали на баща й за Нова година. Твърди, че когато детето е при баща си постоянно ги търси, а заедно със съпругата си имат финансови възможности да отглеждат двете деца.

          В показанията си ангажираните от ответника свидетели П. К. и Н. Г., които живеят в гр.У. и имат непосредствени впечатления от отглеждането на Й. от бащата твърдят, че детето винаги е изпрано, изгладено и нахранено. Ответникът Я.Р. и детето Й.Р. живеят в двуетажна наследствена къща, в която условията за добри. Стаята на детето е на горния етаж, като в нея има спалничка и бюро. Я. живее сам с детето след смъртта на майка си, като му помагат приятели. И двамата свидетели излагат, че в Угърчин има и други деца, с които Й. си играе. Св.Г.твърди , че ответникът гледа детето от малко, от 2 години и половина, В показанията си св.К. посочва, че майката оставила детето и заминала за дълго, като не го е търсила.

В този смисъл са и показанията на св.Д. С., която работи като помощник-възпитател в детската градина. Тя също твърди, че детето винаги и спретнато и чисто и само ответника Я.Р. го води и прибира. Детето е добро и паметливо и не е потиснато. Свидетелката е виждала само веднъж ищцата да идва в градината и да носи на детето сладки и пуканки.

          По искане на въззивника от настоящата инстанция е допуснато назначаването на съдебно-психологичната експертиза. От заключението на вещото лице клиничен психолог А.А., което съдът приема изцяло като компетентно и обосновано се установява, че при проведеното изследване поведението на детето Й. във вербален и невербален план показва привързаност и добра емоционална връзка с бащата. Индивидуалното й психическо развитие съответства на биологичната й възраст. Според експерта може да се приеме, че осв. дете Й.Р. репродуцира както при изследването, така и при случки, които е споделяло с родителите си фантастични изживявани и е необходим анализ, за да се оцени степента, с която трябва да се кредитират като валидни и достоверни твърденията му, заявени на вербално ниво. В подкрепа на хипотезата за недостоверността на твърденията, че майката е показвала клип, заснет от нея със скрита камера как бащата я бие, както и заключването на детето в мазата от бащата, е поведението на детето в присъствието на бащата, което изключва такива случки, защото ако е било преживяно подобно събитие, то поведението на детето на невербално ниво ще е свързано със страх, емоционална хладност и дистантност, както и ограничена комуникация, липса на присъствие на съответните фигури в рисунките и изборът им при проециране на желани фигури от обкръжението. Анализът на данните показва, че най-вероятно заявените негативни съдържания по негов адрес не са реално преживяни, а са свързани и изводими от изолираната ситуация на конфликт със съученичката Д. Л.. В заключението вещото лице прави констатация, че на колкото по-ниска възраст е детето, респ. по-незряло в психичен аспект е то, толкова е по-голяма вероятността да бъде податливо на въздействие и да се влияе в позициите си от значимите възрастни в обкръжението си, които полагат грижи за него, задоволяват базисните му физиологични и психични потребности и същевременно предлагат повече материални блага, развлечения и по-либерален стил на възпитание. Според експерта поради възрастовата психична незрялост при децата, респ. несамостоятелност при формиране на чувствата и позициите, е улеснен и процесът на повлияване от значим за детето родител при формиране на изразявано от него становище, което може да не е непременно резултат от пряко указано манипулативно въздействие върху детето, но тази тенденция е свързана с механизма на несъзнателно проециране на възприятия, нагласи и чувства на родителя.

    Резултатите от изследването с рисувателна проективна методика показват добра емоционална връзка и привързаност на детето както към бащата, така и към майката и нейното семейство.

   Според заключението на съдебно-психологическата експертиза следва да се отчете факта, че в момента детето се намира в кризисен период от развитието си / т. нар. криза на седмата година / - начало на обучителния процес с постъпване в първи клас и необходимост от адаптация към качествено нови условия и социална среда. Този период в развитието на детето е свързан със значими промени в досегашния му жизнен стереотип с усвояване на нови правила в ново обкръжение от връстници и учители, които стават източник на авторитет за детето. Социалната среда, в която се развива детето коренно се променя и налага адаптация към нови правила, условия и изисквания пред детето, свързано е с усвояване на нови социални роли.. Ситуацията на детето в първи клас е, че трябва да усвои за кратък срок много неща - усвояване на новата социална роля на ученик, усвояване на нови социални правила и норми за допустимо поведение, академични знания и умения, усвояване на нови изисквания, задължения и отговорности, което е предизвикателство пред ресурса на детето за справяне и адаптация в нова среда. От тази гледна точка според експерта, за да се осигури стабилност и запази психичното благополучие у детето, би следвало да не се променя поне един компонент от средата му, а именно семейната среда, в която то вече се е адаптирало и се чувства комфортно и сигурно.

Вещото лице А. дава заключение, че принципно средата, в която детето пребивава понастоящем или би пребивавало, не би възпрепятствала развитието му, ако са задоволени базисните му потребности, както физически, така и емоционални - от комфорт, стимулация, подкрепа, привързаност. Оставането в позната среда на връстници, обстановка и близки възрастни би подпомогнало Й. при развитието й, тъй като това дава сигурност и доверие. Експертът смята, че периодът, в който се намира Й. е кризисен - т.нар. криза на седмата година и раздялата с родител, към който е привързана и който в продължителен период от време е полагал грижи за нея, както и промяна в осигурената й сигурна и стабилна жизнена среда с удовлетвореност на базисни потребности, би имало негативно отражение. Една промяна в средата може да се окаже критична за адаптацията й и да предизвика нежелани емоционални и поведенчески реакции, свързани с необходимостта от адаптация към различна среда, нови правила и ново обкръжение. Според заключението на съдебно-психологичната експертиза от позициите на психологичното прогнозиране по-добър шанс биха имали усилията на родителите да постигнат нормален диалог и определяне на общи правила за отглеждане и възпитание на детето, както и разумно разпределение на времето, прекарано с всеки един от двамата. От значение е контактите и с двамата родители да са редовни, тъй като майката и бащата общуват с децата по различен начин, ролите им не са равни или взаимозаменяеми, и двете страни значимо допринасят за развитието им.

     При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивната инстанция не споделя направените от първата инстанция правни изводи. Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.9 от СК за определяне местоживеенето на детето Й.Р., режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката му. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. В трайната практика на ВКС е разяснено, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. В случаите, когато се твърди настъпване на промени в обстоятелствата, отново се държи сметка за всестранната защита на децата и ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в ППВС № 1/12.11.1974 г., които разрешения са актуални и към настоящия момент, под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. По своето значение изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства, могат да имат различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните, битовите и материалните условия, подкрепящата среда и др. В  конкретния случай в исковата молба ищцата твърди влошаване начина на условията и живот на детето както в битов аспект, така и като семейна среда след смъртта на майката на ответника а и от друга страна подобряване условията на живот при нея самата.

   От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че след раздялата на страните ответникът е поел изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Ищцата е упражнявала родителските права за кратък период от време, след което около три години не е имала контакти с детето, като за първи път го е взела при себе си в края на месец декември 2016 г. В представеното по делото становище от ДСП-Ловеч по отношение на битовите условия е  посочено, че ответникът и детето Й. живеят в наследствена двуетажна жилищна постройка, в която има добри битови условия и детето има самостоятелна стая. В показанията си св.Катърски твърди, че ответникът е правил и  ремонт на къщата, като е сменил част от дограмата. При тези данни не може да се приеме, че детето се отглежда от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права при лоши битовите условия.

   Следва да се отбележи също, че от събраните гласни доказателства се установява /св.Г./, че майката на ответника е била болна и той е полагал грижи както за детето, така и за нея. От показанията на ангажираните от ответника свидетели се установява, че той полагал необходимите усилия за отглеждането и възпитанието на детето, което винаги е било нахранено, спретнато и редовно е посещавало детска градина. Св. К.твърди в показанията си, че връзката между баща и дъщеря е много добра, перфектна. В тази насока настоящата инстанция споделя направения от районния съд извод, че ответникът е отглеждал детето съобразно възможностите си сам, изградил е здрава духовна връзка и  не следва да му се вменяват конкретни слабости, които да са решаващи мотиви за съда по иска.

    На следващо място следва да се отчете и факта, че с утвърденото от съда споразумение  майката се е съгласила след раздялата бащата да поеме грижите и родителските отговорности за малолетното дете. Следователно му има доверие и познава неговия родителски капацитет. Не може да бъде споделено становището ѝ, че се е съгласила с това споразумение, тъй като към този период  условията при него били по-добри, а тя работела на две места, след като по делото има данни, че тя е живяла при своите родители в с.Й., на която помощ и подкрепа е можела да разчита.

   Следва да се отбележи, че по делото безспорно се установява от събраните гласни доказателства, както и от изготвените социални доклади, че към момента и двамата родители полагат грижи за отглеждането и възпитанието и образованието на своето дете и не е неглижирано от нито един от тях. Няма спор, че основната тежест е върху бащата, а майката на детето П.К. от своя страна също обгрижва детето когато е в нейното семейство, грижи се  за здравословното му състояние, като го води на лекар и зъболекар. Следва да се отчете и факта, че към момента ищцата има възможност да предостави на детето също добри социално – битови условия за живот, да му даде възможност да пребивава  в по-голям град и в семейна среда,  в която отглежда второто си дете и има подкрепата на съпруга си.

    От друга страна по делото е установено, че в сравнение с 2014 г., когато съдът е утвърдил споразумението между страните относно упражняването на родителските права от бащата, режима на лични отношения с майката и заплащането на издръжката от нея, несъмнено е налице изменение в обстоятелствата към настоящия момент – детето е пораснало и от 2017 г. е ученичка в първи клас. Безспорно започването на първи клас е стресов момент за всички деца на тази възраст и следва да се вземат предвид промените в емоционалното състояние на детето с оглед адаптацията в училище. От заключението на съдебно-психологическата експертиза средата, в която детето пребивава понастоящем или би пребивавало, не би възпрепятствала развитието му, ако са задоволени базисните му потребности, както физически, така и емоционални - от комфорт, стимулация, подкрепа, привързаност. Според вещото лице А. оставането в позната среда на връстници, обстановка и близки възрастни би подпомогнало Й. при развитието й, тъй като това дава сигурност и доверие. Експертът смята, че периодът, в който се намира Й. е кризисен - т.нар. криза на седмата година и раздялата с родител, към който е привързана и който в продължителен период от време е полагал грижи за нея, както и промяна в осигурената й сигурна и стабилна жизнена среда с удовлетвореност на базисни потребности, би имало негативно отражение. Една промяна в средата може да се окаже критична за адаптацията й и да предизвика нежелани емоционални и поведенчески реакции, свързани с необходимостта от адаптация към различна среда, нови правила и ново обкръжение.

Следва да се отбележи, че представената по делото психолого-педагогическа характеристика на Й.Я.Р.  се установява, че същата е записана в Іа” клас за учебната 2017/2018 г., посещава редовно учебните занятия, показва заинтересованост към учебния процес, справя се добре с поставените задачи, поддържа добра лична хигиена, спазва създадения ред, със съучениците си се държи добре, а баща й се интересува от нейното поведение в училище.

    Анализът на резултатите от психологичното изследване - тестуване, наблюдение и интервю, показва добра емоционална връзка и привързаност на детето както към бащата, така и към майката и нейното семейство. Присъствие, помощ и подкрепа в различни ситуации с положителна и негативна значимост, свързани с конфликт и затруднение, Й. би потърсила и споделила и с двамата си родители, приема и спазва правила и норми, зададени и от двамата, което показва емоционална близост, съхранено уважение и равнозначна значимост и на двамата родители. Поради тези съображения  вещото лице смята, че от позициите на психологичното прогнозиране по-добър шанс биха имали усилията на родителите да постигнат нормален диалог и определяне на общи правила за отглеждане и възпитание на детето, както и разумно разпределение на времето, прекарано с всеки един от двамата. От значение е контактите и с двамата родители да са редовни, тъй като майката и бащата общуват с децата по различен начин, ролите им не са равни или взаимозаменяеми, и двете страни значимо допринасят за развитието им.

    При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и поради изложените съображения въззиваната инстанция счита, че се налага извод, че интересите на малолетното дете Й.Р. ще бъдат най-добре охранени, като бащата продължи да упражнява родителските права. Настоящата инстанция счита, че в случая от изключителен интерес за детето е да двамата родители да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните си отношения. На последно място следва да се отбележи, че от страна на бащата, който отглежда детето, не са създавани пречки за осъществяване на личните отношения с майката.

   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Ловешкият окръжен съд намира, че същото решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищацата иск с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.9 от СК да бъде предостановено на нея упражняването на родителските права върху детето Й.Р., определено местоживеенето на детето Й.Я.Р. при майката П.К.К., определен режим на лични контакти между бащата Я.П.Р. и детето Й.Я.Р., както и да бъде осъден последният да заплаща издръжка за детето в размер на сумата 140.00 лв.

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При този изход на процеса въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за двете инстанции инстанция в размер на сумата 525.00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещо лице и държавна такса.

    Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                 Р      Е      Ш       И      :

 

  ОТМЕНЯ решение № 367/29.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1052/2017 г. по описа на  Районен съд – Ловеч и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.К.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** против  Я.П.Р. с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** иск с осн. чл.127, ал.2 от СК да бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете Й.Я.Р., с ЕГН ********** на майката П.К.К., с ЕГН **********, да се определи местоживеенето на детето Й.Я.Р. при майката П.К.К., определи режим на лични контакти между бащата Я.П.Р. с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** и детето Й.Я.Р. както следва: бащата Я.П.Р. има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и да го взема при себе си за две седмици през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, да бъде осъден  Я.П.Р. на осн.чл.143 от СК да заплаща на П.К.К. като майка и законен представител на малолетното дете Й.Я.Р. сумата 140.00 лева ежемесечна издръжка, считано от влизане на решението в законна сила до възникване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

  ОСЪЖДА П.К.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на  Я.П.Р. с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** направените по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 525.00 лв

Решение може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    1.

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 

                       

                                                                                    2.