РЕШЕНИЕ
№ 1510
гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102249 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Д. П. Р. и В. М. И. против Х. П. П. и П.
А. П. установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в землището на ****,
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на покупко-продажба, оформена
с нотариален а**** ищцата Д. Р. е придобила собствеността върху процесния имот намиращ
се в ****, заедно с построените в него СГРАДА с Идентификатор ****. По силата на
цитирания нотариален акт ищецът В. М. И. е ползвател на имота. Ищците заявяват, че
установили, че ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост върху процесния
имот, на основание давностно владение. Ищците оспорват правото на собственост на
ответниците, като отправят искане съдът да приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищецът Д. Р. е собственик на процесния имот, а ищецът В. М. И. е
ползвател на имота.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответниците
заявяват, че признават предявения срещу тях иск.
С оглед направеното от ответниците признание на иска, процесуалният представител
на ищците адв. Р.М., в проведеното открито съдебно заседание на 17.11.2023г. е поискала
съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК, като
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът Д. П. Р. е собственик на
процесния имот в **** а ищецът В. М. И. е ползвател на същия имот.
Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са
1
налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответниците могат да се разпореждат, както и че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.
По делото не са претендирани разноски от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. П. П., с ЕГН ********** и П.
А. П., с ЕГН **********, че Д. П. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:****, е
единствен СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот, находящ се в **** а именно :
Поземлен имот с ******************ВЕДНО с построената в този Поземлен имот
СГРАДА с Идентификатор ********* по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
със застроена площ 45/четиридесет и пет/квадратни метра, с брой етажи: един,
предназначение: Селскостопанска сграда, а В. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
********** е ПОЛЗВАТЕЛ на същия имот.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2