№ 13
гр. Нови пазар, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20223620200409 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят твърди, че административно наказващият орган е издал
против него наказателно постановление, което по своето съдържание е мотиви е
объркващо,неясно и неотговаряща на действителната правна и фактическа обстановка.
Разяснява, че посетил село Никола Козлево, с намерение да размени своята кола с друга.
Заменил своя автомобил „***“ за предложената „***“. Изрично попитал и също така
проверил дали всички документи за този автомобил са налични и установил, че липсва само
платена винетка такса. В талона на автомобила било записано, че е собственост на Р.Г. от с.
К.. На 27.07.2022 г. преди обяд намерил Г., за да осъществят официално продажбата в град
Нови пазар. На път, в село М. бил спрян за проверка от служители на полицията. След
направената проверка се оказало, че автомобилът е спрян от движение, както и че Г. не е
собственик на автомобила. След като му бил съставен АУАН, тръгнал да търси
собственичката Н.А.С. и тя го упълномощила да прехвърли собствеността на автомобила и
след това той осъществил продажбата с действителния собственик.Предвид изложеното
счита, че не е извършил вмененото му нарушение, защото не е действал умишлено. Счита,
че липсват доказателства да е действал и по непредпазливост. Затова моли НП №22-0307-
000921 от 07.11.2022 г. да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се
явява и се представлява от упълномощен представител. Поддържа доводите в жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище - молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че
1
регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил „***“ с рег. №*** е прекратена
на 08.06.2022 г. Посочва се и че на жалбоподателя е било известно това обстоятелство,
понеже на 11.07.2022 г.му е бил съставен акт за същото нарушение. Като правоспособен
водач на МПС същият е следвало да познава законовия тест на чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от
ЗДвП. С тези доводи се моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
На 27.07.2022 г. е бил съставен АУАН серия GA № *** от 27.07.2022 г., л. 27, с който
е констатирано нарушение, извършено от жалбоподателя, изразяващо се в това, че на
27.07.2022 г., около 11.50 часа в с. М., обл. Шумен, управлява лек автомобил „***“ с рег. №
***, като същия не е регистриран по надлежния ред в РБ, поради прекратена регистрация
по чл143, ал.15 от ЗДвП на 08.06.2022 г.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.пр.1-во от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.
След издаването на АУАН е била сезирана ШРП относно наличието на евентуално
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, а преписката по този административен акт е била
прекратена на основание чл. 33, ал.2 ЗАНН.
С постановление от 05.09.2022 г. на наблюдаващия прокурор е постановен отказ да се
образува досъдебно производство и е прекратена преписка пр.пр. № ***/2022 г. по описа на
РП-Шумен, поради липса на състав на престъпление.
След получаване на постановлението за отказ да се образува ДП, административно
наказващия орган, в рамките на сроковете (3-месечен) по чл. 34, ал.1, изр. 2-ро ЗАНН е
издал втори по ред, но единствен относим към предмета на делото нов АУАН.
На 24.10.2022 г. е съставен АУАН серия GA № 7489859 за установяване на
административно нарушение, с който е констатирано нарушение, извършено от
жалбоподателя, изразяващо се в това, че на 27.07.2022 г., около 11.50 часа в с. М., обл.
Шумен, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, като същия не е регистриран по
надлежния ред в РБ, поради прекратена регистрация по чл143, ал.15 от ЗДвП на 08.06.2022
г.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.пр.1-во от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 22-
2
0370-000921/07.11.2022 г. на Началника на РУ Нови пазар, с което за нарушение на чл. 140,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.
3, пр. 1-во от ЗДвП глоба от 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6
месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.11.2022 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение - АУАН
серия GA № 7489859, и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
издадени от съответните компетентни за това органи, при спазване на изискванията на
закона, вкл. и на чл. 34, ал.1, изр. 2-ро ЗАНН. Същите съдържат изискуемите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ редовно СУМП със
срок за валидност до 26.01.2028 г.
На 27.07.2022 г. Р. Ш. А. от с.С., обл.Шумен, около 11.50 ч. в с. М., обл. Шумен,
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на лицето Р.Д. Г., което било със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от
08.06.2022 г.
При проверката жалбоподателят посочил, че не е знаел, че колата е с прекратена
регистрация, а самият той искал да я купи от предишният й собственик.
От приложените по делото справки се установява, че собственик на л.а е Р.Д. Г. от с.
К..
Мястото, където жалбоподателят е бил спрян за проверка е в с. М. по ул. „***“.
По делото се установи, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила
е станало на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно който служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Самата промяна на
собствеността е била извършена на 06.04.2022 г., съгласно справката за история на МПС-то,
л. 14 от делото, където е посочено, че е регистриран договор за продажба – праводаване,
съгласно документ с нотариална заверка № 1613/06.04.2022 г.
На 08.06.2022 г. е била служебно прекратена регистрацията на МПС-то, поради това,
че собственика му не се е явил в КАТ за извършване на пререгистрацията му.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и за разлика от хипотезата на
прекратяване по чл. 143, ал.10 ЗДвП вр. чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, където
3
се предвижда уведомяване на собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията, в случая не се изисква такова. Това следва от вменените от закона
задължения на новия собственика (приобретател) на МПС да го регистрира в срок до един
месец от придобиването му, съгл. чл. 145, ал.2 ЗДвП, в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно събраните по прокурорска преписка № ***/2022 г. на ШРП се установява,
че собственикът на автомобила Р.Д. Г. от с. К., го е била продала на лицето Н.А.С. от с. Ц., и
именно тя не е извършила пререгистрацията на автомобила в едномесечния срок от
придобиването му. Последната е упълномощила с пълномощно от 27.07.2022 г.
жалбоподателя, с права спрямо лекия автомобил, вкл. да го регистрира. Пълномощното е от
дата, следваща датата на установяване на нарушението.
Поради неспазване на посочената разпоредба от собственика на МПС-то, лицето
Н.А.С. от с. Ц., и след изтичане на два месеца от придобиването, е била служебно
прекратена регистрацията му. В тези случаи, на служебно прекратена регистрация, законът
не предвижа уведомяване на собственика за извършването й.
Предприемайки управлението на МПС-то, жалбоподателят е следвало да се увери, че
същото е надлежно регистрирано на името на лицето, от което го взема, в случая от
собственика Н.А.С. от с. Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не
освобождава водачите на МС от задължението да се уверят, че управляваното от тях МПС е
надлежно регистрирано. Свалянето на регистрационните табели е принудителна
административна мярка, която се налага на посочените в чл. 171 и следв. ЗДвП основания,
сред които не е нарушението по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Незнанието, че управляваният автомобил бил със служебно прекратена регистрация
поради поведението на неговия собственик, не освобождава водача от собственото му
задължение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП да се увери в редовността на свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не съдържат отговор на това какво е „прекратяване на регистрация“. Отговор
4
ни дава разпоредбата на чл. 1 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно
документите за регистрация на превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива
1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на
превозни средства и към чл. 2 се добавят новите понятия: „временно отнемане на
регистрация“ и „прекратяване на регистрация“. Последното означава, отмяната на
разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното
движение.
Според вътрешното ни право, чл. 143, ал.15 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т. 10 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., се предвижда ред за служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, по чл. 143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Прекратяването на регистрацията на МПС, го прави ненадлежно регистрирано.
Съдът намира, че е налице съставомерно поведение, представляващо нарушение на
чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което и съгл. чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП се предвижда
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
За налагането на предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основание
извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо,
съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за
това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на
НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на
МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то, не е знаел за
служебно прекратената регистрация, но същия е можел да установи това преди да
предприеме управлението на МПС-то.
Воденото ДП е приключило с Постановление за отказ за образуване на ДП на ШРП,
доколкото разпоредбата на чл. 345, ал.2 вр. Ал.1 от НК изисква пряк умисъл, какъвто по
делото не е бил установен и доказан от страна на извършителя на деянието. За разлика от
наказателното право, което предвижда наказателна отговорност за непредпазливите деяния,
само в предвидените от закона случаи, съгл. чл. 11, ал.4 от НК, то административно
наказателното право предвижда налагане на административно наказание във всички случаи,
а изключенията от това правило са само ако са предвидени в закона. В този смисъл
направените по ДП изводи относно липсата на пряк умисъл са основателни, но те нямат
обвързващо значение за настоящето дело, доколкото съдът достига до извод за наличието на
непредпазливост от страна на дееца при извършване на административното нарушение.
За административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от
ЗАНН изисква наличието на вина, която съгласно чл. 7, ал.1 от ЗАНН може да бъде умисъл
5
или непредпазливост. Нормата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН изключва наказуемостта на
непредпазливите нарушения, само когато това е предвидено в закона, което означава, че ако
липсва такава изключваща административно наказателната отговорност разпоредба, то
извършителя носи отговорност както за умишлените деяния, така и за непредпазливите.
Съдът намира, че жалбоподателя е извърши соченото нарушение при условията на
непредпазливост, поради което следва да носи отговорност за непредпазливо нарушаване на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, което се наказва по реда на чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи
като „маловажен случай“, поради това, че деянието не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обикновените нарушения от същия вид, съгласно критериите на чл.93, т.9 от
НК. Освен това, управлявайки автомобила в с. М., при положение че легитимният му
собственик е от с. К. (съседно село), а фактическият му приобретател е бил от с. Ц.,
означава, че жалбоподателят свободно е управлявал МПС –то неопределено време и за
неопределено разстояние между отделните селища, което показва сериозно неглижиране на
вменените от закона задължения.
Относно законосъобразността на наложеното на жалбоподателя наказание.
Съдът съобрази, че с обжалваното № 22-0370-000921/07.11.2022 г. на Началника на
РУ Нови пазар, е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба от 200лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Тези наказания са в
минималните посочени от закона размери, което ги прави законосъобразни и справедливи.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че наложено на жалбоподателя
административно наказание по издаденото НП е законосъобразно и справедливо и следва да
бъде потвърдено изцяло.
Настоящите мотиви са в съответствие с приетото по Решение от 03.02.2023 г. по
КАНД № 198/2022 г. на АдмС Шумен, Решение от 03.02.2023 г. по КАНД № 8/2023 г. на
АдмС Шумен, Решение № 188 от 14.11.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 177/2022 г.и
мн.др.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят няма искане за разноски.
6
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съдът намира искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище
относно предявената жалба е изразил гл.юрисконсулт Венелин Димитров, л. 56-57 от
делото.
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от
нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-0370-000921/07.11.2022 г. на
Началника на РУ Нови пазар, с което на Р. Ш. А. с ЕГН ********** от с. С., общ. Нови
пазар, обл. Шумен, за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца. , с което
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Р. Ш. А. с ЕГН ********** от с. С.,
общ. Нови пазар, обл. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР град Шумен по сметка IBAN
UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон Шумен от 80 лв. (осемдесет
лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7