Р Е Ш Е Н И Е
№ 260608/17.5.2021г.
гр.в., 17.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесета
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
4782 по описа за
2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К.М.Х. с ЕГН: ********** против НП № 234/21.10.2020 г. на Зам.
кмета на Община-в., с което на основание , чл. 62 ал.5 от
Наредбата за обществения ред на Община в. му е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 /триста / лева.
В жалбата се
оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че деянието не е извършено на площадка с характеристиките на
детска, съотв. е липсвала обозначителна
табела, указваща предназначението на същата. Твърди се, че по кадастралните
планове на Община-в. въпросната площадка е отбелязана като „Обществен селищен
парк“ и на територията на същата са се намирали оранжеви кошчета за боклук с
пепелник.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител. Постъпило е по делото писмено становище от
юк Г.П. в качеството на юрисконсулт на Община-в., в което
се излага становище по същество и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 15.09.2020 г.,
около 16.45 ч., въззивникът се намирал на територията на детска площадка,
находяща се в гр. в., на ул. Ф. К. срещу № *, в компанията на неустановени по делото
лица, като пушел цигара и употребявал алкохол, а именно – бира от бутилка.
Детската площадка била обособена със заграждения, като в същата се намирали
пейки и съоръжения, презназначени за забавление
на деца – пясъчник , катерушки
и люлки.
По същото време, покрай площадката преминали
дежурни полицейски служители от „Общинска полиция“ – в. – св. Д.З. и И.И.. Същите възприели поведението на жалбоподателя и предвид
честите сигнали на граждани за употреба на алкохол и тютюневи изделия на
територията на детските площадки, пристъпили към проверка самоличността на
лицето. Впоследствие св. Д.З. съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.5 от Наредбата за обществения ред на Община -в.,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност като му е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
В хода на съдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителя –
св. Д.З. и свидетеля по акта –И.И.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
№ 234/21.10.2020 г. е издадено от
компетентен орган – зам. Кмета на Община – в., съгласно Заповед № 0505/07.02.2020
г. на кмета на Община-в. и чл. 12 от Наредбата.
Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално- правни норми.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от
правна страна следното:
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час, въззивникът се е
намирал на обособена и обозначена с ограда площадка, предназначена за
забавления на деца. За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че
гласните и писмени доказателства са еднопосочни в тази връзка, съотв. разпитаните свидетели категорично сочат, че
преградената площ е била оборудвана с детски съоръжения – катерушки,
пясъчник и люлки. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни доводите
на въззивника, че процесното пространство не е имало характеристики на детска
площадка, съотв. същият е имал възможност да
възприеме наличните съоръжения и да формира извод за предназначението на
същата, въпреки липсата на изрично обозначение с табела на същата. Ирелевантен
в тази връзка е въпросът дали в кадастралния план, предназначеното за отдих
пространство е било отбелязано именно като детска площадка, доколкото е
очевидно предназначението му, с оглед съоръженията, с които същото е било
оборудвано.
Непротиворечиви са и показанията на
полицейските служители досежно поведението на подсъдимия, като същите
установяват безспорно, че лицето е пушило цигара и е употребявало алкохол –
бира, като е отпивал от бирена бутилка.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.5
от Наредбата за обществения ред на Община – в., абсолютно е забранено употребата
на алкохолни напитки и тютюнопушене в предназначените за общо ползване детски и
спортни площадки, собственост на община в., като за нарушение на посочената
норма е предвидено административно наказание „Глоба“ от 300 лв. до 500 лв., а
при повторно извършване - от 500 лв. до 1 000 лв.
При така установените факти, съдът
намира, че правилно е законосъобразно е ангажирана отговорността на същия на
основание чл. 62 ал.5 от Наредбата за обществения ред на Община – в., която
предвижда нарушението в диспозицията си.
Не са налице предпоставките за
прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид особено значимите отношения, които
е призвана същата за гарантира, а именно безопасността и възпитаването на
ценности у подрастващите. Липсата на малозначителност
на нарушението следва и от обстоятелството, че деянието е извършено в първия
учебен ден на календарната година, съотв. в светлата
част на денонощието, когато обичайно посещаемостта на детските площадки е
по-интензивна.
Като взе предвид, че
административното наказание е наложено в минималния, предвиден в санкционната
разпоредба размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на сторените по делото разноски, съотв.
искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
такова, съдът установи от правна страна следното:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност, поради което и доколкото процесуален
представител на въззивника не е взел участие в проведените по делото съдебни
заседания следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 234/21.10.2020 г.
на Зам. кмета на Община-в., с което на основание , чл. 62 ал.5 от Наредбата за
обществения ред на Община в. на К.М.Х. е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста / лева.
ОСЪЖДА К.М.Х. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОБЩИНА – в. сумата от 80 /осемдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ
при РС- в.: