О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
260145
Гр. Пловдив,15.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №732 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на К.Г.Д.
против определение №1751 от 20.10.2020 г.,постановено по т.д.№20205300900554 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд-Пловдив,с което е прекратено частично
производството по делото по отношение на исковете с правно основание чл.29 и
чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено,че вписани по партидата на
ответното дружество „А.И.Г.“ЕАД с
ЕИК
*********
обстоятелства през 2015 г. не съществуват и съответно за заличаването
им,предявени при условията на евентуалност-ако съдът приеме иска по чл.124,ал.1
от ГПК за недопустим поради липса на правен интерес.
В частната жалба е изложено
становището,че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд
относно това,че се касае за недопустимо последващо обективно съединяване на
искове,които не са били предявени с първоначалната искова молба и предявяването
на които не е било свързано с дадените от съда указания по отстраняване
нередовностите на исковата молба.В тази насока са изложени конкретни аргументи
в частната жалба и въз основа на тях е поискано да се отмени определението в
обжалваната му част като неправилно и необосновано и да се върне делото на
първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени
действия.
Пловдивският апелативен съд провери
допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в
срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва
конкретното определение,а и самото определение в обжалваната му част е акт на
съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба
е неоснователна.
С определение №1751 от 20.10.2020 г.,постановено по
т.д.№20205300900554 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е прекратено частично
производството по делото по отношение на оттеглени от ищеца претенции,както и
по отношение на предявени с уточнителна молба от 19.10.2020 г. нови
искове-такива по чл.29 и чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ-за признаване за установено,че
вписани по партидата на дружеството обстоятелства през 2015 г. не съществуват и
съответно за заличаването им,предявени при условията на евентуалност-ако съдът
приеме иска по чл.124,ал.1 от ГПК за недопустим поради липса на правен интерес.
С процесната частна жалба,подадена от
ищеца по горното първоинстанционно дело-К.Г.Д.,определението от 20.10.2020 г. е
обжалвано в частта,с която е прекратено производството по отношение на
предявените при условия на евентуалност искове.За да прекрати производството по
тези искове,първоинстанционният съд е приел,че това са нови искове,които не са
предявени с първоначалната искова молба,а са предявени за първи път с
уточнителна молба от 19.10.2020 г.,без предявяването им по някакъв начин да е
свързано с дадени от съда указания по отстраняване на нередовности по исковата
молба и прецизиране допустимия обхват на първоначалната искова
претенция.Предвид това,първоинстанционният съд е стигнал до извода,че е налице
недопустимо последващо съединяване на искове,които не могат да бъдат приети за
съвместно разглеждане в конкретния исков процес и следва да бъдат предявени в
отделен такъв.
Определението в обжалваната му част е
правилно.Вярна е констатацията на първоинстанционния съд,че ищецът К.Д.,с
депозираната от него уточнителна молба с вх.№24936 от 19.10.2020 г.,подадена по
повод на дадени от съда указания за отстраняване на недостатъци по исковата
молба,е предявил нови искове с правно основание чл.29,ал.1 и чл.30,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,като е поискал да се признае за установено по отношение на ответното
дружество „А.И.Г.“ЕАД с ЕИК *********,че не съществуват поради невалидното им
възникване вписаните по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ,с акт на длъжностното
лице по регистрация №20151001102323,обстоятелства по точка 23,а именно:че
дружеството „Л.Т.“ООД,учредено
в съответствие със законите на Р.С.,е едноличен собственик на капитала на
ответното дружество,а заедно с това е поискал на основание чл.30,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде постановено заличаването на тези обстоятелства от
регистъра.Същите искове са предявени при условията на евентуалност,като е
поискано те да бъдат разгледани в случай,че съдът приеме,че предявеният от
ищеца иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е недопустим.
Гореописаните евентуални искове
действително са предявени за първи път с уточнителната молба от 19.10.2020 г. и
не са сред исковите претенции,заявени с исковата молба.При това положение е
правилен извода на първоинстанционния съд,че се касае за недопустимо последващо
обективно съединяване на искове и затова тези искове не могат да бъдат приети
за съвместно разглеждане в конкретния исков процес,като няма пречка да бъдат
предявени в отделен такъв.Обстоятелството,че горните искове са предявени при
условия на евентуалност,по никакъв начин не елиминира възникналия процесуален
проблем,изразяващ се в недопустимо последващо обективно съединяване на
искове.Наред с това,както правилно е прието от първоинстанционния съд, самото
предявяване на тези искове по никакъв начин не е свързано с дадените от съда
указания по отстраняване на нередовности по исковата молба,тъй като с
последната са били предявени други искове,с различен предмет и именно по повод
на тях са давани указанията на съда.Всъщност,дори и предявяването на
евентуалните искове да е следствие от дадените от съда указания за
конкретизиране на исковата молба,то това не променя обстоятелството,че е налице
процесуално недопустимо последващо обективно съединяване на искове.Поначало с
уточнителна молба по реда на чл.129,ал.2 от ГПК може само да бъдат отстранени
констатирани нередовности на исковата молба,но не и да се предявяват нови
искания до съда за защита на накърнени субективни материални права със сила на
пресъдено нещо.Освен това законът /чл.214,ал.1 и чл.372,ал.2 от ГПК/ предвижда
възможност за изменение на вече предявен иск,а не последващо обективно
съединяване на искове чрез въвеждане на нови такива,с различен предмет,независимо
дали те са предявени при условията на евентуалност или кумулативност.Последващо
обективно съединяване законът допуска само в хипотезата на инцидентен
установителен иск,а в случая не са такива предявените с уточнителната молба от
19.10.2020 г. нови искове.
Предвид горните съображения въззивният
съд счита за правилно определението от 20.10.2020 г. в обжалваната му част,с
която е прекратено производството по делото по описаните по-горе,предявени при
условия на евентуалност,искове.Ето защо,определението следва да бъде потвърдено
в тази му обжалвана част,а разгледаната частна жалба не следва да се уважава
поради неоснователността й.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1751 от 20.10.2020
г.,постановено по т.д.№20205300900554 по описа за 2020 г. на Окръжен
съд-Пловдив,в обжалваната му част,с която е прекратено производството по делото
по отношение на предявените за първи път с уточнителна молба от 19.10.2020 г.
нови искове-такива по чл.29 и чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ-за признаване за установено,че
вписани по партидата на ответното дружество обстоятелства през 2015 г. не
съществуват и съответно за заличаването им,предявени при условията на
евентуалност-ако съдът приеме иска по чл.124,ал.1 от ГПК за недопустим поради
липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване
от ищеца с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.