Р Е Ш Е Н И Е №260946
20.10.2020г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в закрито съдебно заседание на
18.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13302 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищец
М.Б.Б. заявява, че била осъществила контакт с ответник А.Д.М. по повод
желанието й да ползва различни туристически пакети – екскурзии в чужбина като
за периода ** до ** извършила плащане по
банков път по посочена от А.М. банкова сметка *** ***та от 8 180 лева с основание
бъдещо сключване на договори за туристически услуги. Впоследствие такива
договори изобщо не са били предоставени на ищцата и нито една от туристическите
програми не се състояла. Ищцата посочва, че банковата сметка по която превела
паричната сума била на майката на А.Д.М. – ответник М.Д.М., която ги получила
без основание, поради което и се иска от съда да осъди М.М. да заплати платена
от ищцата сума, ведно с мораторна лихва за периода от 10.07.2019г. до
08.08.2019г. в размер на 68,17 лева и законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 12.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Евентуално в случай че се установи, че
паричната сума е обогатила А.Д.М. се заявява осъдителен иск срещу нея за
възстановяването й ведно с мораторната лихва и законната лихва за забава.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник
М.Д.М. оспорва предявения иск. Заявява, че дъщеря й А.М. я помолила да разкрие
банкова сметка ***перира банковата сметка. Заявява, че не била получавала пари
от ищцата. Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник
А.Д.М. / понастоящем в Затвора/Ареста – гр. П./ заявява, че сумата е постъпила
по сметка на майка, но сумата била изтеглена от нея. Процесните пари преведени
от ищцата били предадени на лице, който твърдял, че е представител на
тур-оператора, но не ги предал поради което и ответницата заявява, че не носи
отговорност.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
С
5 броя банкови преводи ищцата е превела на ответник М.Д.М. сумата от общо
8 180 лева – първият превод е от ** на стойност 1 200 лева с
основание „Екскурзия Япония-Анталия А.М. с ЕГН **********“, вторият превод е от
*** за сума от 500 лева в полза на М.М. с основание „Екскурзия А.М. доплащане“,
третия превод е от *** на стойност 1080 лева в полза на М.М. с основание
„Доплащане екскурзия Малдиви А.М.“, четвъртият превод е на стойност 1 800
лева от *** с основание „А.М. екскурзия Турция – 2-ма възрастни и 2 деца“,
петият, последен превод от дата ***е на стойност 3 600 лева в полза на
М.М. с основание „Екскурзия Малдиви А.М. 2 възрастни плюс 1 дете вила плаж“.
Следователно,
фактологично е безспорно установено, че процесната сума от 8 180 лева е
била преведена по сметка на ответник М.М. като фактологично е доказано от
обясненията на ищцата и от обясненията на ответник А.М., че сумите са
превеждани за туристически пакети екскурзии, тъй като ищцата пътувала с А.М. до
Т. и тъй като А.М. била осъществила едно пътуване изгодно и за двете страни
като ищцата сметнала, че А.М. е съдействала за организацията за това пътуване
поради което й се доверила и превела парите на майка й. Установено е още от
обясненията на А.М., че откритата на името на майка й банкова сметка *** А.М..
От
показанията на св. В.Т./фактически съжител на ищцата/се установява, че парите
са преведени по сметка на майката на А.М. защото имало проблем с нейната лична
сметка, като А.М. обяснявала, че тези пари ги давала на агенция и го играела
посредник. Свидетелят разбрал за измамата, когато наближала дата на първото пътуване.
Доверили се на А.М. защото веднъж била организирала пътуване до Тайланд.
При
така установената фактология съдът намира от правна страна следното.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че сметка с IBAN *** М.М..
В
тежест на ответниците е да установят основанието на което са получени паричните
суми. Ответник А.М. заявява, че парите са дадени на трето лице за сключването
на договор за туристическа услуга – екскурзия, което лице било към туристическа
агенция. Тези твърдения се явяват голословни и неподкрепени от доказателства,
от една страна, а от друга страна, ответник А.М. не може да черпи
правоизключващи възражения спрямо претенцията на ищцата, които произтичат от
отношенията й с трети лица. В допълнение настоящата инстанция приема, че
посочването на основанието на паричните преводи в платежните нареждания не
материализира и не доказва реално възникнало правоотношение, нито с ответник
М.М., нито пък с ответник А.М., а
установява само и единствено намерението на ищцата за извършването на преводите,
т.е парите са преведени на ответника М.М., за да бъдат ползвани от дъщеря
й - другата ответница А.М., която да
осигури туристическото пътуване.
Не
се приемат за основателни доводите на ответник М.М. относно това, че не се е
обогатила със сумата с която е заверена сметката й тъй като тази сметка били
разкрита по инициатива на дъщеря й, респ. последната я ползвала. Всички тези
възражения отново произтичат от отношения, които не касаят пряко ищцата и не
могат да й бъдат противопоставени. Ищцата е превела парите по сметка на
майката, защото А.М. я е убедила, че има проблем с нейната сметка.
Следователно,
сумите са преведени при изначална липса на основание, а обогатяването за
ответницата е настъпило в момента на заверяването на сметката й като е
ирелеватно кой се е разпореждал с тази сметка. Налице е общ юридически факти от
който произтича обогатяване за ответник М.М. и обедняване за ищцата. Сумата е
изискуема, тъй като ищцата е поканила ответник М.М. да я върне.
Ето
и защо главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Следва да се уважи и акцесорния иск за мораторната лихва.
Предвид
основателността на главния иск срещу М.М., съдът не се произнася по евентуалния
иск срещу А.М..
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея
разноски в размер на сумата от 1073 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес:
*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М.Б.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 8 180 лева,
която е получена без правно основание по банкова сметка *** ***.10.2018г. до 11.01.2019г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
предявяването на исковата молба – 12.08.2019г. до окончателното й изплащане,
както и мораторната лихва за периода от 10.07.2019г. до 08.08.2019г. в размер
на 68.17 лева;
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.Б.Б. с
ЕГН ********** ***, осумата от 1 073 лева разноски за настоящата
инстанция.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
– Пловдив.
СЪДИЯ:
/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.