МОТИВИ по НЧХД № 115/2009 година
К.Д.К. ***
бърдо е предаден на съд по частно обвинение от Ц.В.Й. *** бърдо, за извършено
престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1,2 и 3, вр. с чл.147 ал.1 НК.
Предявен
е и граждански иск от Ц.В.Й. против подсъдимия К.Д.К. в размер на 5 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 29.10.2008 год. до окончателното им изплащане и направените по делото
разноски.
Гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, така както е
предявен. В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението и
гражданският иск изцяло.
Подсъдимият
К.Д. редовно призован за всички съдебни заседания не се явява, нито пък се
представлява. В съдебно заседание на 01.04.2009 год. съдът е констатирал, че
подсъдимия е получил препис от тъжбата и разпореждането на съдия-докладчика
лично на 13.03.2009 год. Същият е упражнил и правото си по чл.254 ал.2 от НПК,
като е дал отговор в съда и е изложил възраженията си в два броя Протести
против тъжбата, подадена от Ц.Й.. В последните се взема становище, че
действително отговаря на истината, че спрямо тъжителя има много жалби за
закононарушение, но същите се подкрепени с факти и че тъжителя се разследва от
по-високо ниво. Визира се, че започването на строежа в парка е незаконен и не
отговаря на различни изисквания за строеж и ето защо, със Заповед №
70/02.07.2002 год. на Началник на РДНСК гр. Враца строителството е спряно, като
в тази насока е приложена и процесната заповед към протеста. Подсъдимият твърди
в своя протест, че въпреки забраната за строителство, кмета на селото, а именно
тъжителя Ц.Й. е измамил хората, като е знаел, че строежът е спрян, но хората не
са знаели за това и затова се смята, че хората се мамят, дават пари доброволно
за църква и че тези пари, ще влезнат в джоба на кмета и той ще разполага с тях
и същите няма да отидат за църква. В протеста се посочва, че подсъдимия не е
доволен от заключението на Районния прокурор Надежда Г. и поради тази причина е
подал жалба до ДАНС и съответно е приложил препис от нея по делото. И в
посочената жалба подсъдимия поддържа пред съответната институция, че някои лица
събират пари за църква, която явно няма да се строи и по този начин явно хората
се заблуждават и парите не могат да отидат за църква. На база посочените факти
подсъдимия умолява съда да отхвърли тъжбата на Ц.В. до изясняване кой е
престъпника.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическо страна:
Подсъдимият
К.Д.К. *** бърдо живее в същото село и е общопрактикуващ лекар. От своя страна тъжителят
Ц.В.Й. *** бърдо. Много често подсъдимият К. пише жалби против кмета на с. Синьо
бърдо до различни органи, като най-често те са до Прокуратурата. В тази насока
е приложена справка от Районна прокуратура гр. Мездра под изх.№ 1884/08 от
11.03.2009 год., от която е видно, че за периода от 01.01.2006 год. до момента
на подаване на тъжбата в Районен съд гр. Мездра, а именно 09.03.2009 год. в
Районна прокуратура гр. Мездра са заведени общо 6 преписки по жалби от К.К.
срещу Ц.Й., като всички от тях са прекратени с Постановление за отказ.
Последният случай, който е предмет на процесното дело е подаден сигнал от
подсъдимия до Районна прокуратура гр. Мездра, депозиран на 29.10.2008 год. с
вх.№ 1884 от същата дата. В него подсъдимият е посочил, че тъжителя като кмет в
селото “мами хората като събира пари за някаква църква”. В сигнала се посочва,
че парите са събирани от “поставено лице”, а именно Маряна Д. Дичева и според
подсъдимия никаква църква няма да се строи, а парите се събират незаконно и
влизат в джоба на тъжителя Ц.Й.. Уточнява се, че от 2002 год. и до настоящият
момент тъжителя е събирал и други пари. На база подаденият сигнал Районна прокуратура
гр. Мездра е разпоредила извършване на проверка и такава е извършена от
органите на РУ на МВР гр. Роман, където са призовани и съответно са снети
обяснения от тъжителя и от редица лица, свързани с подадения от подсъдимия
сигнал. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
28.11.2008 год. Надежда Г. като Районен прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра
е постановила, че отказва да образува досъдебно производство и прекратява
Преписка с вх.№ 1884/2008 год. Същата е отразила в постановлението си, че в
хода на проверката е установено, че на общоселско събрание в гр. Роман се е
взело решение за събиране на средства за построяване на църква в с. Синьо бърдо
и даренията от жителите на селото са предоставени на доброволни начала на
членовете на църковното настоятелство и са отчитани от тях с нужните документи
и по съответния ред. На база посочените фактически констатации Районния
прокурор е направил извод, че липсват достатъчно данни за извършване на
престъпление от общ характер, както и че не са налице други основания за намеса
на прокуратурата.
На
съдебното следствие бяха събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните
по делото свидетели Петя Милева, Цветана Дилова, Маряна Дичева и Георги Милев.
От показанията на свидетелите се установява по един безспорен и категоричен
начин, че през 2008 год. са събирани пари за строеж на църква в с. Синьо бърдо,
като посоченото решение е взето на общоселско събрание. Били са определени
хора, които да минат из селото и да съберат от хората пари и след това
посочените пари са внесени в касата на църковното настоятелство, към която като
касиер работи свидетелката Милева. Парите са събирани от свидетелката Маряна Д.
Дичева и от Тинка Д. Станчева. Парите са внесени в касата на църковното
настоятелство и са приети от свидетелката Милева, тъй като същата е
упълномощена от председателя на Църковното настоятелство, като в тази насока по
делото са представени и приети като доказателства Пълномощно от Георги Неголов
Пенчев – Председател на Църковното настоятелство в с. Синьо бърдо, който от
своя страна упълномощава Петя Василева Милева да го представлява пред всички
инстанции, във връзка с оформянето на документи, свързани с проекта за
изграждане на храм “Св. Архангел Михаил” в с. Синьо бърдо. В тази насока е и
посоченият Избирателен протокол от 24.10.2004 год., установяващ по безспорен
начин, кои са членовете на Църковното настоятелство, като между тях е именно
свидетелката Петя Милева. Свидетелката Милева уточнява, че сумите, които са й
отчетени са били малки. Двете лица, които са събирали парите са й отчели по
около 100 лева. Тези пари свидетелката е категорична, че не е давала на кмета,
а именно тъжителят Ц.Й. и последният не е имал нищо общо със събирането им. В
тази насока са и показанията на свидетелката Маряна Дичева и Цветана Дилова.
Свидетелката Дичева не участва в църковното настоятелство, а е събирала пари за
строежа на църквата. И тази свидетелка констатира, че е имало събрание в селото
и е било взето решение на него да се съберат пари кой, каквото обича, за да се подпомогне
изграждането на църквата. Свидетелката констатира, че тя е влизала във всяка
една къща и парите, които хората са давали са били срещу подпис. Именно тези
пари са били отчетени на свидетелката Милева, за което е издадена и съответна
квитанция. Както свидетелката Милева така и свидетелката Дичева потвърждава
отново, че кмета не е имал нищо общо с тези пари, нито пък свидетелката ги е отчитала
на него. В тази насока са и показанията на свидетелката Дилова, която
установява, че действително в селото са събирани пари за църквата и тъй като
свидетелката е работела в кметството й е известно, че за всяко дарение се
издава документ и че кмета на селото не е събирал пари за църквата и такива не
са му предавани. По делото са събрани писмени доказателства, удостоверяващи по
безспорен начин, че е налице разрешение за строеж № 8/23.05.2007 год., от което
е видно, че е разрешено на Община Роман в качеството си на Възложител, да
извърши строителство на храм “Св.Архангел Михаил” по плана на с. Синьо бърдо. Действително в хода на процедурата за
построяване на процесния храм е имало различни спънки от административен
характер, като в тази насока е и приложеното от самият подсъдим писмо с изх.№
753-1495/12.12.2002 год. на Началника на РДНСК-Враца, от което е видно, че със
Заповед № 70/02.07.2002 год. на Началника на РДНСК – Враца строителството е
спряно. Посочената заповед е свързана с обстоятелство, че строителството на
храм “Св.Архангел Михаил” е започнало без необходимите строителна книжа, а
именно одобрени проекти, разрешение за строеж и протокол за определяне на
строителна линия и ниво. В тази насока е и писмо с изх.№ 548-696/02.07.2003
год. на Началника на РДНСК – Враца, от което е видно, че в РДНСК – Враца е
образувано административно-наказателно производство с Акт № 78/01.07.2003 год. срещу
Ц.Й. за допуснато нарушение. Посочените спънки са били преодолени и допуснатите
пропуски отстранени и е продължило строителството на процесната църква в с.
Синьо бърдо. В тази насока са приложените по делото два броя писма с изх.№
РМ-172-00-336/29.04.2005 год. и изх.№ 1000-91/27.05.2008 год. с приложени към
тях два броя заповеди, а именно Заповед № ДК-09-6/29.04.2005 год. на Началник
РДНСК – Враца и Заповед № ДК-14-3/20.05.2008 год. на Началник РДНСК – Враца. От
посочените заповеди става ясно, че се разрешава продължаване на строителството
на строеж “църква”, находящ се в урегулиран поземлен имот по плана на с. Синьо
бърдо с Възложител Община Роман.
На база
констатираните обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че
изнесените за тъжителя Ц.Й. обстоятелства са позорни, неверни и клеветнически.
По никакъв начин по делото не бяха събрани доказателства, които да удостоверят
достоверността на изложеното от подсъдимия в подадения от него сигнал до
Районна прокуратура гр. Мездра. По никакъв начин не се установи тъжителя да е
мамил хората, като е събирал от тях пари, чрез “поставено лице” за някаква
църква, която няма да се строи и че парите се събират незаконно и влизат в
джоба на тъжителя, както и че от 2002 год. до настоящият момент той е събирал и
други пари, т.е. подсъдимият е приписал на тъжителя, че е извършил престъпление
против собствеността – измама. С посочените неверни позорни обстоятелства
подсъдимия е злепоставил тъжителя като кмет на с. Синьо бърдо в обществото и
сред неговите съселяни и е уронил авторитета му като дългогодишен кмет, което обстоятелство
бе установено от събраните гласни доказателства по делото, както и от
приложеното писмено такова в лицето на Удостоверение № 4/29.10.2007 год., от
което е видно , че Общинската избирателна комисия удостоверява, че с решение от
посочената дата тъжителят Ц.В.Й. е избран за
кмет на кметство с. Синьо бърдо, на изборите, проведени на 29.10.2007
год., т.е. безспорно тъжителя е имал качеството на длъжностно лице, т.е. кмет,
при и по повод изпълнение службата му. Настоящият съдебен състав намира, че
изнесените обстоятелства са позорни, тъй като те са обосновали отрицателни
изводи за тъжителя и са довели до засягане и накърняване на авторитета му,
оценката на околните за него и достойнството му и в частност неговото добро име
като длъжностно лице – кмет на с. Синьо бърдо. Безспорно установено е от
събраните по делото гласни доказателства, че посочените клеветнически твърдения
са разстроили тъжителя и че му пречат на работата. Вместо да изпълнява своите
задължения като кмет на с. Синьо бърдо, за което той е избран от хората, същият
е принуден да посещава РУ на МВР, Прокуратура и да дава обяснения по неверните
твърдения. Това се отразява и на авторитета на тъжителя, както и на неговото
семейство, като следва да се отбележи, че с. Синьо бърдо е малко село и това е
обект на коментар от хората. Безспорно установено е от гласните доказателства в
лицето на Дилова, Милева, Дичева и Милев, че тъжителят е бил подложена на голям
стрес и огорчение, което се е отразило и на здравословното му състояние.
Настоящият
съдебен състав намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил състава на чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.3, вр. с чл.147 ал.1 НК. Както
вече бе отбелязано подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства за длъжностно
лице при и по повод изпълнение на службата му, като безспорно установено е от
събраните гласни и писмени доказателства, че тъжителя Ц.Й. *** бързо.
Настоящият съдебен състав намира, че е доказано по безспорен начин извършеното
деяние и че е задължително за съда изразеното от прокуратурата становище в
Постановлението за прекратяване на наказателната преписка, поради това, че
деянието не е от общ характер и че не са налице основания за повдигане на
публично обвинение. Това обвинение може да се повдига само от прокуратурата,
защото се включва в обсега на нейната компетентност. В конкретният случай
прокуратурата е приела , че няма извършено нарушение от общ характер и това нейно
становище е задължително за съда, поради което и с твърдяното подсъдимият Д. е
приписал престъпление против собствеността, а именно измама на тъжителят в
депозираният от него сигнал до Районна прокуратура гр. Мездра. Настоящият съдебен
състав намира, че не са налице квалифициращите признаци на чл.148 ал.2, вр. с
ал.1 и в частност т.1 и т.2 от НК, а именно, клеветата да е нанесена публично и
да е разпространена по друг начин. Ето защо, подсъдимият бе оправдан да е
извършил деянието при тези квалифициращи признаци. В тази насока, следва да се
отбележи, че подсъдимия е разпространил клеветническите твърдения, чрез
сигнала, който е депозиран в Районна прокуратура гр. Мездра, като настоящият
съдебен състав не споделя, че този сигнал е станал достояние на широк кръг
хора. За да има нанесена клевета, чрез печатно произведение или по друг начин,
необходимо е разпространението й да е доведено до знанието на по-широк кръг
хора, като това става най-често чрез вестници, други писания, радио,
високоговорителна уредба, телевизия и др. В случая писмото е изпратено до
Районна прокуратура гр. Мездра и не представлява начин на разпространение,
изискан от закона, нито по този начин става достояние на множество хора.
Съдържанието на сигнала на подсъдимия е станало достояние на тъжителя и на
лицата, на които е вменено задължение да
извършат проверка по случая. Настоящият съдебен състав не приема твърдяното от
процесуалният представител на тъжителя, че е налице квалифициращият признак публичност,
т.е., че сигнала е станал достояние на много лица – прокурори, служители в МРП
и в РУ на МВР гр. Роман, тъй като подсъдимия не е имал намерение да прави
съдържанието на сигнала си достояние на повече хора, а намерението му несъмнено
е то да стане достояние единствено до Районния прокурор на гр. Мездра, като
представител на Районна прокуратура гр. Мездра. Начинът, който подсъдимия е
използвал, за да подаде сигнала не сочи
на средство, начин и механизъм, който реално и фактически да позволи на много
хора да узнаят съдържанието на сигнала.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено от страна на подсъдимия, като
формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал деянието си и неговият
общественоопасен характер. Предвиждал е настъпването на неблагоприятните му
последици и е целял настъпването им.
Причини
за извършване на престъплението са неуважение и незачитане личната
неприкосновеност на гражданина.
Подсъдимият
К.Д.К. е с висше образование, женен, работещ
като общопрактикуващ лекар и е не осъждан.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимият К.К. съдът отчете, че
за това престъпление закона предвижда наказание от 5 000 до 15 000
лева, както и “Обществено порицание”. Подсъдимият не представлява висока степен
на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало, както и
обстоятелството, че е общопрактикуващ лекар и все пак за същия са събрани
сравнително добри характеристични данни, видно от приложените такива от РУ на
МВР гр. Роман, както и от събраните такива в съдебно заседание. Същият обаче е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК
и видно от представената Служебна бележка на Агенция за държавни вземания с
изх.№ 41680/2004/000005/13.04.2009 год. същият не е погасил вземането си към
агенцията, изразяващо се именно в Глоба в размер на 500 лева, наложена му по
АНХД № 465/2003 год. по описа на МРС, видно от представената по делото актуална
справка за съдимост и в този случай не може да се приложи чл.78а НК.
Настоящият съдебен състав наложи наказание към
минимума от 5 000 лева в полза на държавата, като размера на глобата бе
съобразен с имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия,
а именно, че същият е роден през 1934 год., общопрактикуващ лекар е и макар
подсъдимия многократно да бе задължаван от съда да представи доказателства за
имотното и материалното си състояние, то последният не се съобрази с посоченото
обстоятелство, като посочи, че настоящият съдия-докладчик е “съдия чиновник” и
“че намесата на съдията е наглост и недопустимост”. В тази насока е приложената
по делото Жалба-протест с вх.№
724/15.04.2009 год. на подсъдимия. По делото бяха събрани гласни доказателства
в лицето на свидетелят Георги Милев, който безспорно установява, че подсъдимия
е пенсионер и че е роден през 1934 год., тъй като е с три години по-стар от
неговият баща. Макар и да няма писмени доказателства по делото, свидетелят
удостоверява в показанията си, че подсъдимия има къща в с. Синьо бърдо, има лек
автомобил, вила и лозе. Кумулативно към наказанието, предвидено в закона за
този род престъпление е и наказанието “Обществено порицание”, което бе
постановено да се изпълни, чрез прочитане на настоящата присъда по местния
радиовъзел по местоживеене *** бърдо.
По
отношение на предявеният против подсъдимият К.Д.К. граждански иск за
неимуществени вреди, съдът го уважи в размер на 2 000 лева. Наказателната и
гражданската отговорност са съответно средства за защита честта, личното
достойнство и доброто име. Присъдената сума е за обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпените разстройства, накърняване на доброто име,
честта и достойнството, уязвяване на личността и представляваща вмешателство в
репутацията на едно длъжностно лице, изпълняващо задълженията си като кмет на
с. Синьо бърдо. От всички събрани по делото гласни доказателства, по един
безспорен и категоричен начин се установява, че тъжителя се ползва с
изключителен авторитет в с. Синьо бърдо, че е избран за кмет за трети пореден
мандат и че е известен като човек, който полага грижи за жителите на с. Синьо
бърдо и се подкрепя от хората. При преценяване на размера на обезщетението,
съдът го определи по справедливост, въз основа на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и предвид претърпяното от пострадалия. Искът в останалата претендирана част до 5
000 лева се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан. Присъдената сума се дължи
със законната лихва, считано от 29.10.2008 год. до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски, в размер на 515 лева, представляващи адвокатски
хонорар и такса за завеждане на делото.
С
присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск, в
размер на 80 лева.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: