Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Кремена Колицова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 308 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Д.И.
***, против решение № 597/07.08.2019 г., постановено по АНД № 1066/2019 г. по
описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-000705/22.03.2019
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за
нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон, на касатора са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. Като касационни основания се сочат
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със
събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. В
касационната жалба и представените писмени бележки развива подробни оплаквания
за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и решаване на делото
по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обосновано въззивната инстанция е приела за
установено, че на 24.02.2018 г., в 11:15 часа, касаторът е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № В 7352 ВР, като се е движил в
гр.Русе, по бул.“България“, в района на бензиностанция „Лукойл“ и в посока ГКПП
„Дунав мост“, превишавайки на посочените в наказателното постановление
координати максимално допустимата скорост от 50 км/ч, предвидена за населено
място, с 56 км/ч като скоростта била установена с техническо средство – дигитална
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения „SITRAFFIC
ERS 400”.
Неоснователни са възраженията на касатора за това,
че не било установено дали така отчетената от радарната система превишена
скорост е на управлявания от него автомобил, предвид заснетите от същата и
други автомобили, чиито фарове се забелязвали на изготвената фотоснимка. На тази
снимка, като причина за задействане на радарната система, е посочено: “изм.уред/отдалечаващ“. Принципът на измерване на
скоростта с тази стационарна радарна система е базиран върху Доплеровия ефект,
което се установява и от представения протокол за периодична проверка, изготвен
от БИМ. Посоченият ефект изразява промяната на приеманата от системата честота
на радиовълните, която се увеличава при приближаване на източника (МПС, чиято
скорост се измерва), съответно намалява, при неговото отдалечаване. Видно от
заснетата от устройството фотоснимка, единственият автомобил, който се
отдалечава от радарната система, е този на касатора. Другите два автомобила,
чиито фарове се забелязват в горния десен ъгъл на снимката, приближават към
радарната система, а не се отдалечават от нея, поради което не тяхната скорост
е станала причина за нейното задействане.
Неоснователни са и доводите на касатора, според
които тримесечният давностен срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече
от датата на заснемане на нарушението от радарната система, когато следвало да
се счита открит и нарушителя. При заснемане с техническо средство – дигитална стационарна
радарна установка, представляваща стационарно АТСС по смисъла на § 6, т.65,
б“а“ от ДР на ЗДвП, се установява единствено факта на извършване на
нарушението, а именно управлението на конкретното МПС със скорост, превишаваща
максимално разрешената, но не и неговият автор, т.е. кое е лицето, управлявало
автомобила към момента на заснемането. Въз основа на справка по заснетия
регистрационен номер на автомобила може да се установи единствено неговия
собственик. Тъй като водачът, който го е управлявал към релевантния момент,
може да е лице, различно от собственика, в ЗДвП е предвидена процедура по
установяване самоличността на нарушителя. Според константната съдебна практика,
същият се счита открит, респ. тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН
започва да тече от датата, на която лицето, което е управлявало автомобила, е
посочено от собственика в подадената от него декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай касаторът посочил в подадената от него на 21.01.2019
г. нарочна декларация, че на датата и часа на извършване на нарушението той
лично е управлявал заснетия автомобил с рег. № В 7352 ВР, както и че той е
собственик на същия автомобил. Следователно тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН е започнал да тече на 21.01.2019
г., когато наказващият орган е узнал кое лице е извършило нарушението, а АУАН е
издаден срещу касатора на 29.01.2019 г., т.е. преди изтичането му.
Неоснователно е и въведеното едва пред касационната
инстанция възражение, че към датата на извършване на нарушението касаторът не е
бил собственик на автомобила, с който било извършено нарушението, в подкрепа на
което е представено и свидетелство за регистрация, част I. Видно от това свидетелство, то касае собствеността
на касатора върху лек автомобил от същата марка и модел, но с различен
регистрационен номер – рег. № В 0252 НР, докато автомобилът, при управление на
който е извършено нарушението, е с рег. № В 7352 ВР. За последния касаторът
изрично декларирал в декларацията по чл.188 от ЗДвП, че е негова собственост
към датата на извършване на нарушението. В крайна сметка обаче въпросът за
собствеността е без значение, щом чрез посочената декларация е установено
авторството на нарушението.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 597/07.08.2019 г., постановено по АНД № 1066
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: