Решение по дело №10/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

РЕШЕНИЕ № 29

гр. В., 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В.,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

Седми февруари

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АНД №

10

по описа за

2022

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод касационна жалба подадена от „Л. МД“, ЕООД, гр.В., чрез адв.Б., срещу Решение № 89 от 08.11.2021 г., постановено по НАХД № 730 по описа за 2021 г. на В.ски районен съд (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 05-0001216/08.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ В., с което на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание – "имуществена санкция", в размер на 1500 лева, за извършено нарушение на  чл. 138, ал. 1 от КТ.

С касационната жалба се релевират доводи за отмяна на решението като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Моли постановеното решение да бъде отменено, респ. НП, като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно иска приложение на чл.415в от КТ, тъй като се касае за изключително маловажно нарушение. Такова искане е направено и пред ВРС.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Счита и че не са налице условията за приложение на чл.415в от КТ.

Представителят на ОП В. дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Административен съд В., като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е пороцесуално допустима. Подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

          Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, са следните: На 27.05.2021г. св.П. -гл.инспектор е съставил АУАН на касатора за това, че при извършена проверка на 20.05.2021г. по документи в Д“ИТ“ при прегледа на трудовото досие на А. Р. С. от трудово договор №1/17.05.21г. е установено, че лицето работи в дружеството като „продавач-консултант“ на непълно работно време-4 часа, като в трудовия договор работодателят не е определил разпределението на работното време. По делото е разпитан актосъставителя П. , който установява изложеното в АУАН. От разпита на св.Л. Н.се установява, че двете продавачки в павилиона за закуски са свекърва и снаха. Като по-възрастната е жена управител на фирмата, т.е. това е малък семеен бизнес. Сочи, че ходела често там, като до обяд работела А. , а следобед - П.. Графикът на работното им време бил залепен на витрината на самия павилион. А.  работела около 3-4 месеца, след което фалирали и в момента не работят.

На 08.07.2021г. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- В. при същата фактическа обстановка е съставил Наказателно постановление № 05-0001216/08.07.2021 г. с което за нарушение на чл.138, ал.1 от КТ на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от същия на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин /лева.

Съдът дава вяра на показанията на и на двамата свидетели, които са непротиворечиви.

По делото е представен трудов договор№1/ 17.05.21г., от който е видно, че същият е сключен за неопределен срок на непълно работно време от 4 часа. В същият обаче не е уточнено разпределението на същото.

До приключване на проверката на контролните органи не е представено допълнително споразумение, с което да се определя разпределението на работното време на работника.

За да постанови решението си, районният съд е извършил проверка на издадения АУАН и НП. Описал е фактическата обстановка и въз основа на какви доказателства е изяснена същата. Съдът е извел правните си доводи, мотивирали го да потвърди издаденото НП.

Настоящият съдебен състав счита, че ВРС правилно е анализирал събрания доказателствен материал по отношение на обстоятелството, че е извършено нарушение. Съгласно разпоредбата на  чл. 138, ал. 1 от КТ, в случаите, когато страните уговарят работно време с намалена продължителност (непълно работно време), те дължат да уговорят както продължителността, така и разпределението на работното време. Последното би могло да се определи и с допълнително споразумение към трудовия договор или съгласие, изразено под друга форма. По своята правна същност тази възможност има договорен характер - необходимо е изрично постигнато съгласие между двете страни по договора - работодател и служител, което да бъде материализирано под някаква писмена форма. В конкретния случай, не е представено доказателство за постигнато двустранно съгласие за продължителността и разпределението на работното време, което да е било постигнато към момента на постъпване на служителя на работа и започване изпълнението на служебните му задължения, поради което правилно е прието от АНО, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 138 от КТ. Дори и да се разсъждава при стеснително тълкуване на КТ и да се приеме, че разпределението на работното време на работника не е част от задължителното съдържание на трудовия договор, работодателят при така констатираното нарушение не е представил двустранно подписан акт от работодател и работник, с който да се определя разпределението на работното време на работника с непълно работно време и който да удостоверява, че работникът действително се е запознал и е приел да престира труд съобразно разпределеното работно време. В тази връзка възражението на касатора относно разпределението му в график е неоснователно, тъй като разпределението на работното време едностранно от работодателя не може да се определи като изпълнение на задължението по  чл. 138, ал. 1 от КТ. Не е постигнато съгласие за разпределението на непълното работно време, като е следвало да бъде посочено в кой часови диапазон на всеки работен ден - с начален и краен час - работникът е дължал да полага труд, за да получава уговореното възнаграждение. Поради това съдът приема, че работодателят не е представил доказателства за разпределението при непълно работно време от 4 часа.

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав намира, че е осъществено нарушение на чл. 138, ал.1 от КТ.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение не съдържа мотиви относно искането на жалбоподателите за приложение на чл.415в от КТ, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна.

Жалбата на касатора пред районния съд е подробна, в нея се съдържат наведени доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът не е взел отношение по нито едни от наведените в нея доводи, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите доводи относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна – в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в настоящия случай), следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид на гореизложеното Административен съд В. приема, че решението на Районен съд В. е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

 При повторното разглеждане, съдът, следва да вземе предвид Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 год. на ВАС по т.д. №1/2020год., ОСС, в което се казва, че подведения под наказателна отговорност субект трябва да разполага в касационното производство с възможност за защита срещу правната квалификация независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или от районния съд. В конкретния случай липсва произнасяне от съда по така направеното искане за преквалификация, за да може АС да вземе становище и да постанови своя акт.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение „второ” от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд В.

                                         Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 89 от 08.11.2021 г., постановено по НАХД № 730 по описа за 2021 г. на В.ски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 05-0001216/08.07.2021 г., издадено от директора на ДИТ В., с което на „Л. МД“, ЕООД, гр.В., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание – "имуществена санкция", в размер на 1500 лева, за извършено нарушение на  чл. 138, ал. 1 от КТ

ВРЪЩА делото на Районен съд В. за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2.