РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Ч.Б. 18.05.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на деветнадесети Април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 1140 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 128, т. 2 вр. чл. 272, ал. 1, т. 1от КТ

Делото е образувано по искова молба от Д.В.М. *** с ЕГН **********, чрез своя процесеуален представител – адв. Ц.К.Ц.  срещу ЗК „“ със седалище и адрес на управление гр. К., община Ч.Б., облП., ул. „Х.Б.“ № 14 с ЕИК ххх, представлявано от П.Г.Т..

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са били в трудови правоотношения.

Със заповед № 66/10.10.2017г. на ответника, било прекратено трудовото му правоотношнеие на осн. чл. 71 ал. 1 от КТ – без предизвестие от страна на работадателя, считано от 10.10.2017г., като Заповедтта му е върчена срещу подпис на 09.11.2017г., ведно с трудвота му книжка, но след като сезирал „Инспекцията по труда“ – Плевен, че работодателят му не му е върнал оформена трудовата книжка, видно от писмо изх. № 17263063/15.11.2017г.

В същата Заповед е записано, като мотив на работодателя за прекратяване на трудовия му договор – „Поради умилено причинени имуществени вреди“  - без да се посочва в какво се изразява, кога я е причинил и какви са му обясненията във връзка с причинената имуществена вреда, като на осн. чл. 206, ал. І от КТ ответника му удържа за така неопределената и незнайна каква имуществена вреда едно месечно трудово възнаграждение без да е посочена стойността на евунтално причинената имуществена вред от него, каквото няма и не е налице за работадателя.

В съдебно заседание ищеца поддържа предявените искове, като прави изменение на размера на предявения иск за незаплатеното трудово възнаграждение, като намалява същия на 650 лв. от които незаплатено възнаграждение за м. Септември 2017г. – 500 лв., за 10 дни на в. Октомври 100 лв и 50 лв. законна лихва.

Ответника на оспорва предявения иск за незаплатено трудово възнаграждение по основание и размер, като на основание чл. 207 ал.1, т. 2 от КТ прави възражение за прихващане на дължимите суми с получен от него и невъзстановен служебен аванс в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

В съдебно заседание бе разпитан водения от ответника свидетел  В.Д.Т..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ:

Видно от представената с исковата молба заповед № 66/10.10.2017г. е, че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, поради което предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Работника или служителя има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Именно това е и сторено с предявената искова молба от Д.М..

Видно от твърденията в исковата молба – неоспорени от ответника и от обясненията на ответника се доказва по несъмнен начин, че преди да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, работодателя не е изискал неговите писмени обяснения. Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Предвид това обстоятелство предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло и уволнението следва да бъде признато от съда за незаконосъобразно.

По иска по чл. 128, т. 2 вр. чл. 272, ал. 1, т. 1от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Страните не спорят, че до прекратяване на трудовото правоотношение ищеца е изпълнявал трудовите си задължение по сключения трудов договор и че не му е заплатено възнаграждението за м. Септември в размер на 500 лв. и за десет дни от м. Октомври в размер на 100 лв., както и законна лихва за тази сума в размер на 50 лв.

Нещо повече ответника признава предявения иск по основание и размер и настоящето решение в тази му част се постановява при условията на признание на предявения иск по основание и размер на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК.

В хода на производството по този иск бе направено от ответника своевременно възражение за прихващане по реда на чл. 272 ал. 1, т.1 от КТ.

От обясненията на ответника по реда на чл.  176 от ГПК и от разпита на свидетеля Владислав Т. и от разходен ордер 01-09/15.09.2017г. по безспорен начин се установява, че ищеца е получил от ответника служебен аванс в размер на 1000 лева за части и консумативи за управлявания от него трактор. Части и консуативи не са закупувани от ищеца и дадения аванс не е върнат на ответника. Тези факти не се оспорват от ищеца, поради което съдът приема за безспорно доказано, че за ответника срещу ищеца съществува насрещно, ликвидно и изискуемо вземане в размер на 1000 /хиляда/ лева.

При така обсъдените факти и обстоятелства съдът приема за безспорно, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 650 лв., която сума следва да бъде прихваната от задължението на ищеца към ответника в размер на 1000 лв. на основание чл. 272 ал. 1, т.1 от КТ.

По разноските:

От представените от страните списъци с направените разноски е видно, че ищеца е направил разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, а ответника разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Предявените от ищеца искове бяха уважени от съда в пълен размер и направените от него разноски следва да му бъдат присъдени.

Направеното от ответника възражение за прихващане спрямо ищеца също бе уважено в пълен размер и направените от него разноски следва да му бъдат присъдени.

Предвид изхода на делото, следва ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да възстанови на ищеца направените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на разликата между двете, а именно 100 /сто/ лева. 

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЧРСъд държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на делото

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.В.М. *** с ЕГН ********** от ЗК „“ със седалище и адрес на управление гр. К., община Ч.Б., облП., ул. „Х.Б.“ № 14 с ЕИК ххх, представлявано от П.Г.Т. извършено със заповед № 66/10.10.2017г. на ответника.

ОСЪЖДА ЗК „“ със седалище и адрес на управление гр. К., община Ч.Б., облП., ул. „Х.Б.“ № 14 с ЕИК ххх, представлявано от П.Г.Т. да заплати на Д.В.М. *** с ЕГН ********** сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лв. /представляваща  незаплатено трудово възнаграждение за месеците Септември – 500 лв. и10 дни от Октовмври 2017г.9 100 лв. и законна лихва в размер на 50 лв./. На основание чл. 272, ал. 1, т.1 от КТ прихваща сумата от 650 лв от задължението в размер на 1 000 лв. на  М. към ЗК „“.

ОСЪЖДА ЗК „“ със седалище и адрес на управление гр. К., община Ч.Б., облП., ул. „Х.Б.“ № 14 с ЕИК ххх, представлявано от П.Г.Т. да заплати по сметка на Районен съд гр. Ч.Б. сумата от 50 лв. – държавна такса за разглеждане на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ЗК „“ със седалище и адрес на управление гр. К., община Ч.Б., облП., ул. „Х.Б.“ № 14 с ЕИК ххх, представлявано от П.Г.Т. да заплати на Д.В.М. *** с ЕГН ********** сумата от сумата от 100 /сто/ лева, направени от него в настоящето производство съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: