Определение по дело №242/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2019 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20183400100242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 №19

гр.  СИЛИСТРА,  11.01.2019 г.

 

Силистренският        окръжен  съд,   гражданска    колегия,         в             закрито

заседание        на       единадесети                              януари

през           две                    хиляди     и       деветнадесетата     година     в      състав:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА    ВАСИЛЕВА

 

при               секретаря                                           и  в   присъствието  на прокурора

сложи               на                разглеждане                гр.   д.     242     по   описа    за

2018  г.     и           за    да    се      произнесе,       взе     в   предвид           следното:

 

Делото е образувано по искова молба, предявена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя П.Г.Д. и адрес за призоваване: гр. Варна, ……………, срещу В.С.К., . с постоянен и настоящ адрес: ………., с правно основание по чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ,за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 255 454,63   лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез процесуален представител е депозирала писмен отговор своевременно, като е заявила, че счита предявената против нея искова молба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя П.Г.Д. и адрес за призоваване: гр. Варна, …………, с правно основание по чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ,за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 255 454,63   лева е недопустима, тъй като счита, че не са спазени процесуалните предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск. Твърди, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗОПДНПИ, Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение че дадено имущество е незаконно придобито. Процедурата започва с проверка, която в настоящия случай е  започнала с протокол №ТД 04 ВА/УВ-8190/10.06.2015 г. Съгласно чл.27, ал.1 от ЗОПДНПИ проверката трябва да завърши в едногодишен срок, т.е. до 10. 06.2016г., като срока според ал.2 на същия член е възможно да бъде удължен с още шест месеца и то само с изрично решение на Комисията. Тъй като по делото липсват данни за такова удължаване, но дори и да  беше налице, според ответницата,  проверката е трябвало да приключи най-късно до 10.12.2016г. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗОПДНПИ /отм/ проверката приключва с изготвянето на доклад. Видно от доказателствата по делото, докладът е бил изготвен на 12. 07.2018г. с № 4-1217, т.е. две години.след изтичането на прекпузивния срок за приключване на проверката, което е и основанието за недопустимост на исковата претенция.

Тъй като по делото липсва соченият от ответницата доклад, с разпореждане № 435/1212.2018 г. по настоящото дело, същото е изискано от ищеца и понастоящем е представен по дело.

От събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 577/ 01.08.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Варна на КОНПИ е уведомление от Окръжна прокуратура – Разград, с рег.№ 634/ 2014/ 23.03.2015 г., регистрирано с вх. № УВ – 829/ 08.06.2015 г., за привличане в качеството на обвиняем по ДП № 14/ 2014 г. по описа на ОСлО при ОП – Разград, на лицето В.С.К., . за това, че през периода от 11.04.2009 г. до 24.07.2009 г., в гр. Разград, чрез използване на документ с невярно съдържание - Справка декларация за ДДС с вх. № 17000940772/ 11.04.2009 г. в ТД на НАП - Варна - офис Разград, в качеството си на собственик и управител на „ОДИТ КОНСУЛТ 2005” ЕООД - Исперих, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, получила от Държавния Бюджет чрез ТД на НАП - Разград, не следваща се парична сума в големи размери - 20 384,41 лв., възстановен ДДС /общо придобит паричен ресурс (преведени по сметка № BG 16 UBBS 8002 ********** в банка „ОББ“ АД на дружеството на 24.07.2009 г. - 19 454,02 лв.; прихванати вноски за дължимо ДДС, здравни осигуровки, лихви), свързано с покупката на МПС „АУДИ Q7 3.0 TDA”, с брой на места 6+1 с рег.№ В 8806 РХ и прихванати и възстановени с акт за прихващане и възстановяване ( АПВ № 901668/ 22.07.2009 г. на НАП – Разград/ - престъпление по чл. 256, ал. 1, пр. 1 от  НК.

Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.).

      С решение № 59/30.06.2015 г., постановено по НОХД №196/2015 г. на ОС Разград В.К. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 256, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 1, предл. 1 НК, като до приключване на съдебното следствие в първоинстнационния съд, получената сума е внесена в бюджета заедно с лихвите, поради което и на основание  чл. 78а НК я освобождава от наказателна отговорност като й налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

С Протокол № ТД 04 ВА/ УВ – 8190/ 10.06.2015 г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето В.С.К.

В изпълнение на Решение № 577/ 01.08.2018 г. на КПКОНПИ е внесено искане в Окръжен съд Силистра за допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск. С Определение № 226/ 08.08.2018 г. по ч.гр.д. № 191/ 2018 г. по описа на ОС Силистра са допуснати исканите обезпечителни мерки.

На основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ  Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Решение № 840/17.10.2018 г. на КПКОНПИ, е предявен настоящия иск.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Отменения ЗОПДНПИ регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност.Със закона са учредени органите за установяване на незаконно придобито имущество - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и нейните териториални звена –Дирекции и са посочени правомощията им, както и са регламентирани трите основни етапа на развитие на законовата процедура и тяхната продължителност.Производството е единно, но осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, както следва: 1./ провеждане на предварителна проверка; 2./ внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки и 3./ съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.

 

Регламентация на началото,края и продължителността на отделните фази е дадена с особените процесуални разпоредби на закона и при приложимост на разпоредбите и на ГПК /чл. 56 и чл. 80 от закона/.

Проверката по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ предхожда производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на Комисията по чл. 13, ал. 1 ЗОПДНПИ. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определен от закона срок (чл. 28, във връзка с чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ). Проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането й .За начална дата на проверката по правилата на чл. 25, ал.1 от ЗОПДНПИ, във връзка с чл. 25, ал.1 от АПК, чл. 6, ал.1 и чл. 125, ал.1 от ГПК следва да се счете датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган-съответния прокурор. Проверката продължава до една година, като този срок може да бъде удължен само по изключение и еднократно с не повече от шест месеца-така чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ. Законът е установил по императивен начин максималната продължителност на срока за проверка – до една година /чл. 27, ал.1 /, т.е. тя може да приключи и преди това.В разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.2 от ЗОПДНПИ изрично е посочено,че Комисията следва да приеме решение за удължаване срока на проверката по чл. 27 от ЗОПДНПИ, т.е. не е допустимо проверката да продължава фактически и след изтичане на едногодишния срок, а еднократното постановяване на решение по чл. 11, т.2 за удължаване срока на проверката е условие за допустимостта й и след изтичане на едногодишния срок . Крайният резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение дали да внесе в съда искане за обезпечение на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато са събрани достатъчно данни, обосноваващи предположението, че е налице незаконно придобито имущество, или да откаже образуването на производство и прекрати проверката, когато такива данни няма (чл. 37, ал. 1 и 5 от ЗОПДНПИ).

Когато намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията взема решение и съответно - внася в съда искане за обезпечаване на бъдещия иск. С налагането на обезпечителните мерки започва производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент проверяваните лица, съответно разполагат с възможността да се запознаят със събраните доказателства, да правят възражения и да представят насрещни доказателства, да ползват адвокатска защита (чл. 60, ал. 1, ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ). Продължителността на този етап на процедурата не може да е повече от три месеца –така чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ. Съдът отменя обезпечителните мерки, ако служебно или по искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след изтичането на тримесечен срок от налагането им –така чл. 74, ал. 4 от ЗОПДНПИ.

Решенията си по чл. 11, т.1-4 от ЗОПДНПИ за удължаване на срока за проверката,прекратяване на проверката,отказ за образуване на производство, респ.образуване на производство по ЗОПДНПИ,което включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Комисията постановява въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция –така чл. 27, ал.4, 37, ал.1, чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ.Срокът за изготвяне на докладите е едномесечен-съответно по чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ,считано от приключване на проверката, респ. по чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ, след обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства .Едномесечен е срока за приемане на решение от Комисията,считано от внасяне на доклада- чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ.Обстоятелството,че не е посочен срок за приемане на решение от Комисията в случаите на депозиран доклад по чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ,не означава,че законът допуска да бъде отлагано неограничено във времето произнасянето на органа.Сроковете,които законът установява за изготвянето на доклади и постановяване на решения са инструктивни и с дисциплиниращ съответния орган ефект.Във всички случаи, тези срокове са част от общо предвидената продължителност за съответната фаза на санкционното производство.Така в разпоредбата на чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ е посочено,че доклада се изготвя въз основа на резултатите от проверката и в едномесечен срок от приключването й.Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата сочи,че законодателят свързва началото на срока с фактическото приключване на конкретната проверка/което може да настъпи и преди изтичане на сроковете по чл. 27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ/, при което органа разполага със съответните сведения за имуществото на проверяването лице по чл. 28, ал.1 от ЗОПДНПИ,които да бъдат оценени и формиран съответния мотивиран извод . В случай,че законодателят е целял сроковете за произнасянето на органа да не са част от общата продължителност на съответната фаза,то би посочил, че органа следва да се произнесе в едномесечен срок от изтичането на сроковете по чл. 27, ал.1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ.Този извод, безспорно следва и при сравнение със сроковете,установени в разпоредбите на чл. 57, ал.4, чл. 60, ал.2 и чл. 61, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ за всички страни / проверяваното лице и органите/ в подготвителната фаза след налагане на обезпечителните мерки.

Анализът на посочените по-горе разпоредби сочи,че максималната продължителност на двете фази: 1./ провеждане на предварителна проверка и 2./действията след налагане на обезпечителните мерки и до образуване на съдебно производство, е уредена с императивни правни норми и е съответно е до 1 година/1 година и 6 месеца, респ. до 3 месеца.

Касае се до срокове,които по правната си природа са преклузивни,  като довод за това е фактът, че е предвидено удължаването им, докато инструктивните срокове, каквито са  някои по ГПК , например за изготвяне на съд. акт, не предполагат възможност за удължаване. Освен това, въпреки, че са инструктивни, някои от сроковете, не могат да бъдат удължавани безкрайно, тъй като се носи дисциплинарна отговорност. В случая срокът, въпреки възможността за удължаване , не е удължен и до постановяване на Доклад с рег. № RB306007-001-08–2-265/11.07.2018 г. е изминала повече от една година след изтичането му. При това разбиране за инструктивността на сроковете, следва ли да се счита допустимо пренебрегването  им с години и  с колко години, всъщност?!

 Правото на мирно използване на собствеността е прокламирано като принцип в чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС. Лишаване от имущество поначало е допустимо, когато е в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. На тази основа трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на протокола и чл. 6 от КЗПЧОС сочи,че ефективна правна регулация може да се постигне само на базата на ясен закон, с предвидимо правно действие,както и изисква всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия: 1./ законоустановеност; 2/необходимост за постигане на легитимна цел и 3/ пропорционалност. Ако се приеме,че срока за проверката по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ не е преклузивен, а инструктивен,то би се стигнало до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност,тъй като органите по ЗОПДНПИ биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и неограничено във времето –извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно в правната сфера на проверяваното лице.

Предявените искове са недопустими и не подлежат на разглеждане.

По тия съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА  предявената от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя П.Г. Д., и адрес за призоваване: гр. Варна……………, искова молба срещу В.С.К., с постоянен и настоящ адрес: ……….., с правно основание по чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ,за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 255 454,63   лева.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 242/2018 год., образувано по  искова молба, предявена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя П.Г. Д., и адрес за призоваване: гр. Варна, …………….. срещу В.С.К., с постоянен и настоящ адрес: …………, с правно основание по чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ,за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 255 454,63   лева, поради недопустимост на исковете..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд Варна.