Присъда по дело №86/2013 на Окръжен съд - Пазарджик

         МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия А.А.К. с ЕГН ********** - по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1-во във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК. Подсъдимият се обвинява в това, че на 08/09.03.2012 година в град Велинград, обл. Пазарджик, на бул. „***” № 80 е отнел чужди движими вещи на обща стойност 138 /сто тридесет и осем/ лева, от владението на техния собственик И.Т.В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с убийство на пострадалия И.Т.В..

Подсъдимият К. се признава за виновен,като признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като е дал съгласието си да не се събират доказателства за тези факти,като се ползват доказателствата,събрани в хода на досъдебното производство.

С оглед тези обяснения на подсъдимия и направеното от него искане , делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК - по чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК и във връзка с чл.373,ал.2 от НПК.

По делото е конституирана като частен обвинител Л.И.К.-законен наследник на починалия И.Т.В.,която поддържа обвинението наред с прокурора против подсъдимия.

По делото е конституирана като граждански ищец Л.И.К.-законен наследник на починалия И.Т.В.,като е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от нея граждански иск против подсъдимия К. за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й-в размер на 150000 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 09.03.2012 година до окончателното й изплащане.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направените от подсъдимия К. самопризнания относно фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,събраните на досъдебното производство доказателства,приетите и прочетени в съдебно заседание доказателства,и като ги обсъди при съобразяване с  разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за установено следното:

Подсъдимият А.К. е осъждан за престъпление по чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – Споразумение №50/02.07.2012 г. на РС град Велинград, в сила от 02.07.2012 г. – две пробационни мерки за срок от 10 месеца.

На 08.03.2012 година в град Велинград, ул. „Анезица” №54 в дома на св. М.М., се били събрали да играят карти - „комар”, подс. А.К., лица с псевдоними „П.”, „П.”, „Г.”, „А.” и „У.”. Като наблюдатели присъствали и свидетелите Д.Ч. и С.Н.. Около 22.00-22.30  часа подс. К. споменал пред св. Ч. и св. Н., че ще отиде да вземе пари или каквото и да е от някакъв старец, тъй като вследствие на играта останал без пари; поканил свидетелите да го придружат. Тримата тръгнали от махала „Анезица” минали през ливадите зад кв. „Чепино” и стигнали до посочен от подсъдимия частен дом, находящ се на бул. „***” №80, срещу голям хранителен магазин. Къщата била на три етажа, като светела лампа само в една стая на първия етаж на дома, откъм бул. „***”. Подс. К. и свидетелите Ч. и А. прескочили оградата и влезли в двора. Тъй като входната врата, дървена, кафява на цвят, била заключена подсъдимият я разбил с рамо и влязъл във вътрешността на къщата, като казал на свидетелите Ч. и А. да изчакат отвън. Изминали около 15-20 мин. до половин час, през което време подс. К. не излязъл, поради което свидетелите Ч. и А. решили да влезнат и те в жилището. Минали през разбитата входна врата и по стълби стигнали до първия етаж. Вратата на стаята, в която светело била открехната и свидетелите видели вътре подсъдимия седнал на едно от леглата в стаята, до главата на лежащ на другото легло стар човек – пострадалия И.В.. Телевизорът в стаята работел, като свирела музика. И.В. бил легнал на леглото странично на дясната си страна, с лице към вратата.

Подс. К. вдигнал юргана, с който бил покрит пострадалия В., като отдолу в краката му свидетелите забелязали, че има яке. Подсъдимият разпоредил на св. Н. да провери джобовете на якето за пари, но такива не били намерени. Последвали въпроси от страна на подс. К. към пострадалия дали има пари, на които старецът отговорил че няма. В този момент подсъдимият започнал да нанася удари в лицето на възрастния човек, като непрекъснато му искал пари и същевременно го заплашвал, че ще умре, ако не даде пари. Старостта и болестното състояние на пострадалия В. изключвали възможността той да окаже някаква активна съпротива. Ударите, които му нанасял подсъдимия ставали все по-силни и по-силни, поради което свидетелите Ч. и Н. се уплашили. Те разбрали, че се извършва постъпка, която е недопустима и един след друг – Ч., а малко след това и Н., около полунощ, напуснали къщата. Върнали се отново в дома на св. М.. След около час и половина там се появил и подс. К.. Бил изцапан с черни сажди и носел две якета – неговото кожено и кафяво шушлеково. Подсъдимият споделил със свидетелите Ч. и Н., че утрепал стареца от бой. Свидетелите видели, че в джоба на якето на подс. К. има документ със снимка на стария човек, която той показал. Подсъдимият имал в себе си пари и пак играл комар като отново загубил и отново излязъл от дома на св. М.. След около час и половина се върнал и извикал собственика на дома – св. М. отвън и му предложил да му заложи един черен на цвят телевизор с дистанционно управление за сумата от 20 лева, като телевизора бил оставен на каруцата пред къщата. М. отказал да приеме телевизора в залог, като казал на подсъдимия да потърси неговия сват – свидетел К.Р. и да заложи при него телевизора. Подсъдимият отишъл до дома на св. Р., като първоначално разговарял със свидетелката Й.В. живуща на семейни начала със св. Р.. Св. В. видяла черен на цвят телевизор, който бил оставен пред дома на каруцата им, но отказала на подсъдимия да вземе телевизора, след което подсъдимият си тръгнал. Същата нощ в по-късен час подс. К. отново отишъл до дома на свидетеля и му предложил да заложи черен телевизор марка „Акай” ведно с дистанционно управление, като подсъдимият К. излъгал св. Р., че телевизорът е на майка му и поискал отново да го заложи. Св. Р. изпробвал телевизора, който работел, и дал на подсъдимия сумата от 25 лева, като телевизорът останал в дома на св. Р.. Същия ден сутринта около 10.00-11.00 часа подсъдимият отишъл в дома на св. Р. и откупил заложеният телевизор, но той останал в дома на свидетеля, тъй като подс. К. бил пиян и не можел да го носи. След около половин час подсъдимият отишъл отново до дома на св. Р. и искал пак да заложи телевизора, но свидетеля му отказал тъй като междувременно бил разбрал, че въпросният телевизор е краден. Подс. К. взел телевизора и тръгнал към дома на майка си.

След извършения оглед на местопроизшествие на 10.03.2012 г. в необитаема постройка, без собственик, в махала „Анезица” на гр. Велинград, над дома на подс. К. е открит и иззет черен телевизор марка „Акай” модел „СТ-G215D” със сериен номер 17651 с липсваща част от предния панел под кинескопа и дистанционно управление също марка „Акай”, като местопроизшествието било посочено от подсъдимия.

След извършения оглед на местопроизшествието на 09.03.2012 г. в частен дом на бул. „***” №80 е установено, че входната врата на къщата е разбита с видими следи от взломяване. На първия жилищен етаж е установено също взломяване на две врати водещи съответно до две помещения обособени като спални, но необитаеми. При извършения оглед в едно от спалните помещения, което е било необитаемо, е открит трупа на И.В. с множество наранявания по главата, лявата ръка и гърдите. На местопроизшествието са намерени и иззети обекти и следи, които са предоставени за последващи изследвания с НИКК-МВР – гр. София.

Видно от извършената аутопсия на трупа на И.В. и заключението на вещите лица от изготвена и приета като достоверна и правилна съдебно-медицинска експертиза са установени множество наранявания по трупа на И.В., а именно: съчетана лицева, гръдна и коремна травма – избиване на първи горен ляв резец, с кръвонасядания по устните и масивни кръвонасядания по лицето; счупване на хрущялите на носа; счупване на левите ребра от 3 до 9 по предна ключична към аксиларна линия, а 6 и 7 леви ребра и по задна крайгръбначна линия, с масивни кръвонасядания около счупените ребра всред меките тъкани, като отпред в лявата гръдна половина около 15 х 18 см, а дясната предна половина на гръдния кош – кръвонасядане около 5 х 8 см; кръвоизлив в лявата плеврална кухина, контузия на левия бял дроб; разкъсване на левия бъбрек, с масивно кръвопреливане в мастната капсула на бъбрек, лявото легенче и опоръка на низходящото дебело и тънки черва; малък кръвоизлив в коремната кухина; анемия на вътрешните органи; мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; разкъсно-контузна рана по дясната вежда.

Причината за настъпването на смъртта на И.В. е насилствена, дължаща се на съчетана лицева, гръдна и коремна травма ,довели до вътрешни кръвоизливи, причинили остра анемия на вътрешните органи с последвало спиране на сърцето.

Смъртта е настъпила бавно, след нанасянето на ударите, за минути до половин час.

Травматичните увреждания по трупа на И.В. са причинени в резултат на действието на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удари с или върху такъв.

Видно от изготвената по делото комплексна съдебно-биологична ДНК и дактилоскопна експертиза е установено от протокол №12/БТМ-115 по предоставените за изследване обекти с номера съответно с №1 – обложка от книга, с №10 – книга и част от обложка за книга, №7 – дрехи от трупа на И.Т.В., с №8 памучни светли на цвят, дълги гащи, с №9 калъфка от възглавница и чаршаф, иззети при извършения оглед на местопроизшествието ,е открита човешка кръв.

В обекти с номера съответно с №11 светло сини дънкови панталони, с черен колан, с №12 светло синя дънкова риза и с №14 черно кожено яке, предадени с протоколи за доброволно предаване от подсъдимия А.К. и Д.К. е открита човешка кръв.

От протокол №12/ДНК-148 е определен ДНК профила на И.В. – обект с №9, като заключението на вещото лице е, че по обекти с номера съответно с №1 – обложка от книга, с №10 – книга и част от обложка за книга, иззети при извършения оглед на местопроизшествието и по обекти с номера съответно с №11 светло сини дънкови панталони, с черен колан и с №14 черно кожено яке, предадени с протоколи за доброволно предаване от подсъдимия А.К. и Д.К. ,откритата човешка кръв по посочените обекти напълно съвпада с ДНК профила на И.В., като вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид освен този на И.В. е  1 на 30 000 000 000 000.

От протокол №12/ДКТ-217 е установено, че по обекти с номера съответно с №1 – обложка от книга, с №10 – книга и част от обложка на книга не са открити дактилоскопни следи годни за сравнително изследване и идентификация.

От протокола за извършена съдебно-дактилоскопна експертиза е видно, че намерената и иззета дактилоскопна следа отпечатък, открита от вътрешната страна на вратата водеща до първия жилищен етаж, е оставена от среден десен пръст на подсъдимия А.К..

По делото е приложена и оценителна експертиза, видно от която пазарната стойност на отнетите цветен телевизор марка „Акай” модел СТ-G215D сер. №17165, ведно с 1 бр. дистанционно управление за същия телевизор е 70.00 лева; на 1 брой кафяво шушлеково яке тип „Пухенка” – 20.00 лева; на 1 бр. печка за твърдо гориво – дърва, тип „турска” – 48.00 лева или общо в размер на 138,00 лева.

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа направените от подсъдимия К. самопризнания относно фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,събраните на досъдебното производство гласни доказателства-показанията на свидетелите Ч., Н.,Р.,В.,М.,К.,К.,К.,К. и Л.,въз основа показанията на св.Л.К.,дадени в хода на съдебното следствие,въз основа на обясненията на подс.К.,дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник,въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства,веществени доказателства и фотоалбуми,както и въз основа на изготвените и прочетени заключения по назначени експертизи-от д-р П. и д-р Ф.,Г.С.,Ц.М.,Л.Ш.,В.Б.,Г.Д.,Й.Д..

С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.А.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК, като на 08/09.03.2012 година в град Велинград, обл. Пазарджик, на бул. „***” №80 е отнел чужди движими вещи на обща стойност 138 /сто тридесет и осем/ лева, от владението на техния собственик И.Т.В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с убийство на пострадалия И.Т.В..

Така изложените факти налагат извода, че подс. А.К. е отишъл в дома на пострадалия В. с намерение противозаконно да отнеме пари или каквито и да са вещи – „да видим какво има и какво няма, да взема нещо”. В процеса на разследване не е установено категорично дали подсъдимият е направил абсолютно негоден или относително негоден опит да отнеме от владението на пострадалия В. и необходими му парични средства, тъй като не са събрани доказателства дали въобще пари като обект на посегателство е имало в жилището.Пред съда св.К. заяви,че баща й-пострадалият В. не е имал пари в себе си,тъй като тя не е оставяла такива в къщата му.В крайна сметка, след като подсъдимият не открил такива, целта му се е насочила към предвиденото отпреди отнемане на други вещи, в случая именно: цветния телевизор „Акай” с дистанционно управление, кафявото шушлеково яке тип „Пухенка” и „турската” печка за дърва, като е успял да прекъсне от този момент владението на пострадалия върху тях и да установи свое владение.

 Подс. К. е упражнил физическо насилие спрямо немощния и болен пострадал, за да премахне все пак възможността му за каквато и да е съпротива. Като го е удрял по главата и тялото с ръце и с достатъчно голяма по размери и твърда книга, подсъдимият фактически, след като е осуетил евентуална съпротива, си е създал максимално благоприятните условия за отнемането на споменатите вещи. С думи, молби  или с недостатъчно по сила съпротивление, възрастният човек явно не е изразявал съгласие да отстъпи на нападателя владението върху собствените си вещи, евентуално и пари. Намерението на подс. К. противозаконно да свои чуждите вещи, се разкрива с последвалото вече необезпокоявано претърсване на жилището,свързано и с разбиване на врати, и отнемане на вещите.

По време на упражненото физическо насилие спрямо пострадалия В. с цел гарантирано сломяване и въобще изключване на съпротивата му, подс. К. му е причинил редица  различни телесни увреждания, подробно изяснени от медицинския експерт, които до половин час са довели до смъртта на пострадалия,която според заключението на СМЕ е настъпила бавно.

Деянието се явява извършено от подс.К. при форма на вина пряк умисъл по отношение на грабежа и при евентуален относно убийството на пострадалия. Целта на подс. К. е била насочена към набавянето на средства, с които да продължи да играе и залага на карти, но от друга страна е предвиждал, че така упражненото физическо насилие, с тази сила и интензитет на ударите с тежката книга и с ръце, би довело до един по-тежък обществено-опасен резултат. Той е съзнавал обществено-опасния характер на извършеното от него деяние, но въпреки това се е съгласил и примирил с настъпването на тежките последици, довели до фаталния изход – смъртта на възрастния човек. Подс. К. много добре е съзнавал, че като нанася такива удари, може да увреди фатално пострадалия В., но се е отнесъл с безразличие към действията си, стига само за да постигне набелязаната преди това цел.

             При определяне на вида и размера наказанието,което следва да се наложи на подс.К. за извършения от него грабеж, придружен с убийство,посочен по-горе,съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а,ал.1 от НК във връзка с чл.57,ал.1 от НК и във връзка с чл.54 от НК.

Съдът счита,че обществената опасност на извършеното от подсъдимия К. деяние е изключително висока-същият умишлено е отнел чуждите движими вещи,посочени по-горе, от владението на пострадалия В.,който е бил болен и немощен,в напреднала възраст,като упражнявайки физическо насилие върху него,за да премахне и най-малкия опит за съпротива и да прекъсне владението на пострадалия върху вещите,го е лишил от живот,нанасяйки му тежки лицеви, гръдни и коремни травми ,довели до вътрешни кръвоизливи, причинили остра анемия на вътрешните органи на пострадалия, с последвало спиране на сърцето.Отегчаващо отговорността обстоятелство в случая са множеството нанесени по цялото тяло травми от подсъдимия на пострадалия,които са довели до бавната и безспорно мъчителна смърт на пострадалия./не веднага,а в рамките на половин час/.

Смекчаващи отговорността обстоятелства са признаването на вината от страна на подсъдимия и изразеното от него съжаление за извършеното престъпление,възрастта на подсъдимия-същият е на 36 години,връщането на част от вещите,чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието и добрите му характеристични данни до този момент.Вярно е,че същият е осъден впоследствие за извършена от него кражба,но това е станало след извършване на настоящото деяние.

С оглед гореизложеното съдът счита,че от трите предвидени в закона наказания за извършеното от подс.К. престъпление, следва да му се наложи наказание лишаване от свобода,а не доживотен затвор без замяна или доживотен затвор.Тази преценка по чл.57,ал.1 от НК съдът прави най-вече въз основа на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,като преценява,че въпреки че извършеното престъпление е изключително тежко,с оглед личността на подсъдимия целите спрямо него по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с по-леко от горните две най-тежки наказания,а именно чрез налагане на наказание лишаване от свобода за един достатъчно дълъг срок,без да бъде изолиран принудително подс.К. в затвор до края на живота си.

Предвиденият размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.199,ал.2,т.2,предл.1-во във връзка с чл.198,ал.1 от НК е от 15 до 20 години.Съдът счита,че на подс.К. следва да се определи наказание лишаване от свобода в максималния размер от 20 години/240 месеца/,който срок е достатъчно дълъг и необходим за превъзпитанието на подсъдимия и постигане в пълна степен на целите по чл.36 от НК.

На основание чл.58а,ал.1 от НК така определеното наказание от 20 години лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета-с 6 години и 8 месеца/80 месеца/,като на подс.К. следва да се наложи наказание от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода/160 месеца/.

Съдът счита,че по отношение на подс.К. не са налице условията на чл.55 от НК-предвид  приетите от съда по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства не са налице нито многобройни,нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.Пречка за приложението на чл.55 от НК съдът счита,че е основно причинените множество и жестоки травми на пострадалия от подсъдимия,които са довели до бавна и мъчителна смърт на пострадалия.

Съдът счита,че не следва на подс.К. да се налага освен наказанието лишаване от свобода и наказанието конфискация.Наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 13 години и 4 месеца би изпълнило в достатъчна степен целите по чл.36 от НК,а и освен това наказанието конфискация не следва да се налага с оглед липсата на имущество.

Подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно,тъй като при срок на наказанието от 13 години и 4 месеца е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК.На подс.К. на основание чл.61,т.2 и чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва да му се определи СТРОГ първоначален режим за изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода,като същото бъде изтърпяно в затвор.

На основание чл.59,ал.1,т.1 и ал.2 от НК ще следва да се приспадне от така определеното наказание лишаване от свобода на подс.К. времето,през което същият е бил задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – 1 ден, времето, през което същият е бил задържан от прокурора – 3 дни, както и времето, през което спрямо същия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 14.03.2012 година.

По предявения граждански иск:

С оглед осъждането на подс.К. за извършения от него грабеж,придружен с убийство, на пострадалия И.Т.В., предявеният против него граждански иск от дъщерята и законна наследница на пострадалия В. Л.К.-за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания вследствие загубата на баща й,се явява доказан по своето основание.Безспорно е,че вследствие смъртта на своя баща дъщерята Л.К. е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания.От показанията на св.К. се установи,че макар починалият й баща В. да е живял в отделно от нея,сам в дома си,домът на дъщерята се намира в близост и тя го е посещавала и се е грижела за него постоянно,имала е постоянен контакт с родителя си.Била е наела и жена,която ежедневно да посещава дома на баща й и също да полага грижи за него.Установява,че е била много привързана към баща си,че той и майка й са изгледали двете й дъщери,че смъртта на баща й,особено по този насилствен начин,е била огромно страдание за нея,като не може и до момента да забрави начина,по който е изглеждал баща й,когато го е видяла мъртъв/убит/.

Съдът,като съобрази обема на тези болки и страдания,възрастта на убития,както и обстоятелството,че болката от загубата му гражданската ищца ще търпи до края на живота си,приема,че същата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от подс.К. в размер на 75000 лева.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,като приема че над размера от 75000 лева до размера от 150000 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен,като прекомерно завишен,ведно със законната лихва върху тази разлика.

Подс.К. дължи и законната лихва на гражданската ищца К. върху сумата 75000 лева,считано от датата на настъпването на смъртта на И.Т.В.-09.03.2012 година,до окончателното изплащане на тази сума.

          След влизане в законна сила на настоящата присъда ще следва веществените доказателства:  Обекти с  № 1 - обложка от книга и № 10 - книга и част от обложка на книга; Обекти с номера № 2 – черни косъмчета, № 4 - косми, № 5 - черен косъм; Косми, взети от главата и половата област от трупа на лицето И.Т.В. от гр. Велинград;Кръвна проба взета от трупа на лицето И.Т.В. от гр. Велинград; Обект с № 15 - нокти от лява и дясна ръка, взети от трупа на  И.Т.В. от гр. Велинград и Обект с № 3 - костно образувание наподобяващо зъб, ДА СЕ УНИЩОЖАТ.

След влизане в законна сила на настоящата присъда ще следва веществените доказателства:  Обект с № 7 - дрехи от трупа на И.Т.В.; Обект с № 8 - памучни светли на цвят, дълги гащи;Обект с № 9 - калъфка от възглавница и чаршаф; Един брой кафяво шушляково яке тип „Пухенка” марка „Хинтайджиланг”; Един брой кафява на цвят качулка с цип от шушлякова материя със залепваща лепенка отпред и връзка; Един брой телевизор марка „Акай”, модел СТ-G215D със сериен номер 17651, черен на цвят с липсваща част от предния панел под кинескопа в едно с дистанционно управление марка „Акай”; Един брой преден капак /панел/ за телевизор, черен на цвят с надпис „HIGH RESOLUTION COLOUR TV” с размери 25.5 см дължина и широчина 3-5 см, с две пластмасови захващащи скоби от долната страна и един пластмасов щифт в горната страна, ДА СЕ ВЪРНАТ  на законния наследник на починалия И.Т.В. – Л.И.К..

След влизане в законна сила на настоящата присъда ще следва веществените доказателства:  Обект с № 11 - светло сини дънкови панталони, с черен колан;  Обект с №12 - светло синя дънкова риза; Обект с №13 - черен суетшърт от полар и  Обект с №14 -  черно кожено яке, ДА СЕ ВЪРНАТ на подс.А.А.К..

Подс.К. следва да бъде осъден да заплати Държавна такса в размер на 3 000 /три хиляди/ лева в полза на Държавата - върху уважения размер на гражданския иск.

Подс.К. следва да бъде осъден да заплати сторените в хода на ДП разноски в размер на 2 802,72 лева по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и да заплати сторените по делото разноски в хода на Съдебното производство в размер на 87 лева, по сметка на бюджета на Съдебната власт.

Причина за извършване на престъплението от подсъдимия К. е незачитането на правото на собственост и телесната неприкосновеност на другите,в това число и най-ценното човешко благо-живота.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

               ЧЛЕН: