РЕШЕНИЕ
№
……………../18.03.2022 г.
гр.
Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II
с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 364 по описа за 2020 г. по описа на съда,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на В.Б.Н. с ЕГН:********** с адрес: ***, срещу В.Ц.Х. с ЕГН:**********,
с адрес: ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4047,62 лв., представляваща предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело №67 от 2020г., на ДСИ при РС-Велики Преслав образувано въз основа на: изпълнителен лист от
15.10.2003 г., издаден по гр.д. № 1157/2003 г. по описа на РС-Търговище, въз основа на който е било водено изпълнително
дело № 91/2014 г., по описа на съдебен изпълнител при ТРС, прекратено на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителен лист от 14.01.2016 г. издаден по гр.д. № 1483/2014 г. по описа на РС-Търговище.
В исковата молба се твърди, че
претендираните суми от ответника, са основани на Договор между него и кредитора
БПБ Търговище за поръчителство по задължение по ч.гр.д. № 1157/2003 г. по описа на РС-Търговище, като изпълнителното
производство по изп. дело №91 от 2014г е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, видно от получено
от ищеца Съобщение №6702/12.12.2019 г.Прави се на осн.чл.110 от ЗЗД възражение
за изтекла погасителна давност на посочените обективирани в изпълнителните
листи суми, т.к същите са от 2003, 2004 и 2005 г , предвид и което същите са
погасени по давност доколкото и ответникът не е упражнил правата си по
отношение на тях в петгодишен срок. За погасени по давност се сочат и на това
основание лихвите за обезщетение, както и законната лихва. Изтъква се, че и
съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД е изтекла и 3 годишната
погасителна давност по отношение на лихвата върху главницата, както и по
обезщетения и лихви по обезщетения към всички предявявания по това дело.
Излага се, че
претенциите на ответника по визираните изпълнителните листи са на основание
сключен Договор за поръчителство с банката кредитор, предвид и което по силата
на закона не може поръчителя да отговаря за повече отколкото длъжника, както и
че поръчителя има задължение да уведоми длъжника за изпълнението преди самото
изпълнение, а не както е в конкретния случай – години след това, доколкото към
датата на предявяване на претенциите от страна на ответника с покана от
11.07.2020 г., в условията на чл.143 от ЗЗД същият не е отправял уведомл ение
за това че е приел да погаси предявеното към него задължение на ищеца.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че не дължи на ответника процесната сума, която е и
погасена по давност и се иска прекратяване на изпълнителното производство. В открито съдебно заседание искът се
поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага становище
за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че с Решение №2
по в.гр.д. №261/2015 г. по описа на ОС-Търговище е отхвърлен предявен от ищеца
на осн.чл.439 от ГПК иск за признаване, че не дължи на ответника сумата от 1880
лв. по изп.д.91/2014 г. по описа на ДСИ при РС-Търговище, предвид и което
настоящия иск се явява за същото искане и на същото основание, което съгласно
принципа за непререшимост от ГПК го прави недопустим. Поддържа, че изпълнителният
лист от 15.10.2003 г. е издаден във
връзка с подлежащото на изпълнение Решение №557 от 03.10.2003
г. по ч.гр.д. 1157/2003 г. по описа на ТРС, с което В.Н. и солидарно отговорните длъжници,
поръчители на потребителски банков кредит №44 от 10.03.2003 г., сред които и
ответника били осъдени да изплатят на кредитора БПБ АД-Търговище вписаните в
изпълнителния лист суми. Въз основа на
този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 200335304006431 по което
ответника изплатил 1960 лв. от задължението. Изпълнителното дело приключило с постановление на ЧСИ при Районен
съд-Търговище от 13.06.2014 г., като се сочи, че от тази дата е започнала да
тече нова пет-годишна давност. Въз основа на същия изпълнителен лист, на
основание чл. 429, ал.1 от ГПК е образувано изп. дело № 91/2014 г. по описа на съдебен изпълнител при ТРС
срещу В.Н.. С молба от 15.08.2014 г., до ДСИ при РС-Търговище, ответника
поискал като солидарен длъжник, да встъпи в правата на кредитор за сумата 1966
лв. главница, ведно със законните лихви върху заплатените сухми от деня на
всяко плащане до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски, като е образувано гр. дело №1483/2014 г. по описа на ТРС. Сочи се, че
от датата на образуване на гр. дело №1483/2014 г. по описа на ТРС, 06.11.2014
г. давността за валидността на изпълнителния лист по ч.гр.д. 1157/2003 г. по
описа на ТРС и на вземането по него е прекъсната и не е текла до приключване на
делото, с влизане в сила, на 08.01.2016 г., на Решение № 2 от 08.01.2016 г. по
в. гр. д. № 261/ 2015 г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което е отхвърлен
предявения иск. На тази дата давността за валидността на изпълнителния лист по
ч.гр.д. 1157/2003 г. по описа на ТРС и на вземането по него, отново е
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност. Такава е давността и
по вземането на основание издадения по гр. дело №1483/2014 г. по описа на ТРС
изпълнителен лист за сумата 45.48 лв. и тя не е изтекла. По тези съображения се моли за отхвърляне на
предявения от ищеца иск.
С отговора
на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, уточнен в съдебно
заседание, с който се претендира да бъде
установено по отношение на В.Б.Н., че
същият дължи горницата
над сумата от 1860.00 лв. посочена
в Поканата за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 от ДСИ при Районен
съд-Велики Преслав, до
сумата от 1880.00 лв. - главница, изплатена
от Х. по изп. дело № 643/2003 г. по описа на ДСИ при Районен съд-Търговище по
изпълнителен лист, издаден на 15.10.2003 г. по ч.гр.дело №1157/2003 г. по описа
на Районен съд-Търговище и че В.Н. дължи по
посочения изпълнителен лист горницата на лихвата върху главницата над сумата от 1781.30 лв.,
посочена в Поканата за доброволно изпълнение
изх. № 2302/28.07.2020 от ДСИ при Районен съд-Велики Преслав, до действително дължимата от датата на всяко плащане по
изп.д.643/2003 г. в размер на 3 548.04 лв., редуциран видно от приложената
справка, без сумите касателно вн.бележки от 08.02.2005 г. и 10.10.2005 г., с
аргументи за неправилно посочване и изчисляване на същите вписани от ДСИ в
Поканата за доброволно изпълнение.
В отговора на НИ се
сочи неоснователност на така предявения иск, като се излага, че всички постановки на ищеца В.Ц.Х., представени в
насрещния иск са недопустими и неоснователни и следва насрещния иск да бъде
отхвърлен изцяло съобразно обстоятелствата на погасителна давност, както и в
резултат на решението да бъде прекратено делото по чл. 433 от СИ за
непредприемани действия в течение на две години. Сочи се и че искът следва да
бъде отхвърлен и на основание,че ищецът не може, докато е висящ исковият
процес, да предяви втори иск относно същото вземане и взискателят, образувал
едно изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, не може едновременно да
образува второ изпълнително дело за събиране на същото вземане по същия
изпълнителен лист.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По ч. гр.д. № 1157/2003 година ищецът В.Б.Н. е осъден да
заплати на „Пощенска
банка“ АД
солидарно с поръчителите А.И.М., Л.П.Р.и
В.Ц.Х., сумата от 4551.62 лева главница по
потребителски банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2003
година до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 83.65 лева
лихва за забава върху главницата, считано от 01.10.2003 година и направените по
делото разноски в размер на 46.35 лева. Във връзка с
постъпила на 14.10.2003 година молба от „Пощенска банка“ АД е образувано изп.д № 643/2003 година по описа на СИС
при РС-Търговище. В качеството на поръчител ответникът В.Ц.Х. е заплатил
принудително по изпълнителното дело и доброволно по сметка на взискателя
определена сума. Образуваното
въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист изпълнително дело № 643/2003 е прекратено с постановление от 13.06.2014
година. На 15.08.2014 година ответникът В.Ц.Х. е депозирал молба по изп. дело № 91/2014 година до
ДСИ при ТРС на основание чл. 429, ал.1 от ГПК с искане да встъпи в правата на
кредитора по изпълнително дело № 643/2003 година срещу В.Б.Н. за заплатените от
него суми по изпълнителното дело - 1966 лв. главница, ведно със законните
лихви върху заплатените суми в периода 2003-2005 г. от деня на всяко плащане до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски.
С Решение № 2 от 8.01.2016 г.
на ОС - Търговище по в. гр. д. № 261/2015 г. е отхвърлен предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК по гр.д. № 1483/2014 г. по описа на РС-Търговище от В.Б.Н. срещу В.Ц.Х., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 880.00 лв., както и
законната лихва в размер на 79.15 лв. и сумата от 65.00 лв., по изп.д.№ 91/2014
по описа на съдебен изпълнител при РС-гр.Търговище.
С Решението ищецът е
осъден да заплати на В.Ц.Х. направените по делото разноски – съотв. на
14.01.2016 г. е издаден издаден ИЛ за сумата от 45,48 лева.
С Постановление от 12.12.2019 г.изп.д.№ 91/2014 по описа на съдебен изпълнител при РС-гр.Търговище е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз
основа на молба от 24.07.2020 г. от В.Ц.Х. за встъпване в правата на кредитор
по изплатената сума по изпълнително дело № 643/2003 по описа на ДСИ при ТРС , както приложен и ИЛ за сумата от 45,48 лева,
издаден въз основа на Решение по в. гр. д. № 261/2015 г. на ОС.-Търговище след обжалване на гр.д. № 1483/2014 г. по описа на
РС-Търговище, е
образувано изп.д.67/2020 г.
С
Поканата за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 от ДСИ при Районен
съд-Велики Преслав, получена от ищеца В.Б.Н., същият е поканен да заплати сумата от 4047,62 лв., представляваща предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело №67 от 2020г., на ДСИ при РС-Велики Преслав образувано въз
основа на: изпълнителен лист от 15.10.2003 г., издаден по гр.д. № 1157/2003 г.
по описа на РС-Търговище, въз основа на който е било водено изпълнително дело №
91/2014 г., по описа на съдебен изпълнител при ТРС и изпълнителен
лист от 14.01.2016 г. издаден по гр.д. № 1483/2014 г. по описа на РС-Търговище в полза на взискателя В.Ц.Х..
В същата е посочено, че сумата е формирана от дължими главница – 1860
лева, законна лихва 1781,30 и неолихвяема сума 45,48лева, 42,50 лв. –
допълнителни разноск и такса от 318,34 лева.
От
горното съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът е
предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за защита срещу
материлноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено
срещу него.
Искът е
подаден от лице, което има качеството на длъжник по изпълнително дело срещу
взискателя по изпълнението. Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В
настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца-длъжник
погасителна давност след възникване на: посоченото в получената от същия Покана за
доброволно изпълнение от 28.07.2020 г., обективирано в ИЛ издаден по чгд
№1157/2003 от РС-Търговище, регресно
вземане на ответника към ищеца за
описаните платени през 2003-2005 суми,
както и по отношение на тези, обективирани в ИЛ, издаден по
г.д.№1483/2014 г. по описа на РС-Търговище и в.гр.д в. гр. д. № 261/ 2015 г. по описа на
Окръжен съд-Търговище, което е имало за предмет иск с правно
основание чл.439 от ГПК, предявен от В.Н., отхвърлен с Решение
№ 2 от 08.01.2016 г. по в. гр. д. № 261/ 2015 г. по описа на Окръжен
съд-Търговище за сумата от 1880 лева, ведно със законната лива от 79,15 лева и
65,00 лева по изп.дело 91/2014 г., по отношение на В.Ц.Х., доколкото и в същото
е посочено, че възражение за изтекла давност на регресното вземане от страна на
ищеца няма. Предвид горното, с оглед изложените в молбата фактически
твърдения, установяването на които е в състояние да рефлектира върху
дължимостта на процесното вземане, претенцията по чл.439
от ГПК, е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Погасителната
давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен
период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси
принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за
кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в
предвидените в закона случай.
Поръчителството от своя страна по правната си същност представлява лично
обезпечение на чуждо задължение. С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото
задължение, като поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Макар и да
не е задължен за личен свой дълг, поръчителят има правният интерес, в случай на
насочване на претенцията на кредитора към него, да изпълни чуждото задължение.
В такива случаи законът е предвидил възможност, поръчителят, който е изпълнил
задължението, да иска от главния длъжник главницата, лихвите и разноските,
които е направил, като има право и на законни лихви върху заплатени суми от
деня на плащането - чл. 143, ал.1 ЗЗД. Тези законоустановени вземания
на поръчителя - регресни такива са основани на принципа за забрана за
неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. От това
следва, че поръчителят има правото да претендира от главния длъжник онова,
което е изплатил срещу задължението на последния към кредитора, като се възползва
и от дадените обезпечения. Вземането на поръчителя се различава от вземането на
първоначалния кредитор както по своето основание, така и по момента на
възникването. Досежно неговият размер, то обхваща само действително заплатеното
от поръчителя. Началният момент, от който възниква това вземане, е моментът, в
който поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. От този
момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, а за
длъжникът възниква задължението да му плати онова, което поръчителят е заплатил
вместо него. Именно от момента, в който регресното вземане на поръчителя става
изискуемо, започва да тече давността съгласно общото принципно положение на чл. 114, ал.1 ЗЗД.
Правото на поръчителя
да търси изплатеното от него на кредитора, възниква от момента, в който той е погасил вземането на кредитора.
/ В този смисъл е и Определение № 214 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 2853 / 2017
г. На ВКС , 4гр.о/
По делото се установи, че В.Н. и солидарно
отговорните длъжници- поръчители на потребителски банков кредит №44 от
10.03.2003 г., сред които и ответника са били осъдени да изплатят на кредитора
БПБ АД-Търговище вписаните в изпълнителния лист суми. Въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изп. д. 643 по което ответника В. е изплатил 1880 лв. от задължението.
Изпълнителното дело е приключило с постановление на ЧСИ при Районен
съд-Търговище от 13.06.2014 г. В случая ответникът – В. заплатил
като поръчител и солидарен длъжник по образуваното изп.дело 643/2003 г. сумата
от 1880 лева за погасяване на лично задължение на В. към Пощенска банка АД ,
поради което има регресно вземане срещу него за тази сума.
Установено е, че ответникът е погасил посочената
част на изискуемият дълг внасяйки суми за периода от 27.11.2003 г- 29.09.2005 г., т. е именно от този момент - 2005 г за него започва да тече петгодишната
погасителната
давност за регресните му вземане,
която е изтекла 2010 г.
По тази причина вземането по исковата молба за посочената сума следва да се отхвърли поради погасяването му по
давност.
С влязло в
сила Решение № 2 от 8.01.2016 г.
на ОС - Търговище по в. гр. д. № 261/2015 г. е отхвърлен
предявения по гр.д. №
1483/2014 г. по описа на РС-Търговище от В.Б.Н. срещу В.Ц.Х.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 880.00 лв., както и
законната лихва в размер на 79.15 лв. и сумата от 65.00 лв., по изп.д.№ 91/2014
по описа на съдебен изпълнител при РС-гр.Търговище. С Решението на съда
ищецът е осъден да заплати на В.Ц.Х. направените
по делото разноски – съотв. на 14.01.2016 г. е издаден издаден ИЛ за сумата от
45,48 лева.
Съобразявайки установената съдебна практика
на ВКС, към предприемане на
действия по принудително изпълнение се пристъпва след подаване на молба с
посочване на изпълнителнен способ от заинтересованата страна до съдебния изпълнител
и от този момент настъпва прекъсване на погасителната давност. Изложеното
по-горе е намерило израз и в мотивите на т. 10 от ТР№ 2/26.06.2015 г. в които се сочи, че съгл.
чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ-налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземането за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на
пазач, насрочването и извършването на продан, като първото действие на принудително
изпълнение, прекъсващо петгодишната
давност, по смисъла на чл. 116 б.
"в" ЗЗД, касателно
обективираната в издадения на 14.01.2016 г. изпълнителен лист сума, в случая е подаването от В.Ц.Х. на Молба с вх. № 395 от 24.07.2020 г. за образуване на изпълнително
производство, в което искане е посочен от взискателя способ за принудително
изпълнение – запор върху банкови сметки и върху дружествени дялове. Към този момент – а именно 24.07.2020 г., вземането на ответника, присъдено със съдебно
решение, не е било погасено по давност, предвид и което искът в частта си за същото се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
В частта относно искането на ищеца за
установяване на недължимост на разноските в изпълнителното производство, съдът
счита производството за недопустимо. Това е
така, тъй като чрез иск длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за
събирането на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските в изпълнителното производство
не са установени по съдебен ред / както изисква разпоредбата на чл. 439 ГПК /,
същите се определят едностранно от съдебният изпълнител, а действията по
незаконосъобразното им определяне подлежат на
обжалване пред съответния окръжен съд и следователно
липсва правен интерес от защита по исков път. Отговорността за разноските в изпълнителното
производство следва да се разпредели от съдебния изпълнител с изрично
постановление, което е обжалваемо от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК,
а взискателят може да защити правата си чрез обжалване по реда на чл.435, ал.1
от ГПК, евентуалното
прекратяване на изпълнителното производство, ако счита, че не е събрана
дължимата за разноски по изпълнението сума или отказа на съдебния изпълнител да
предприеме действия по принудително събиране на суми за сторени от взискателя
разноски. Дължимостта и окончателния размер на разноските се определят от
съдебния изпълнител в самото изпълнително производство и е в зависимост от неговия изход, като визираното изп.дело не е приключило и съответно неговите действия по определяне и
събиране на разноските подлежат на съдебен контрол по реда на обжалването и а не по реда на общото исково
производство. И
доколкото те не са част от изпълняемото право, което подлежи на установяване в
настоящото производство, то тази искова претенция следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати като недопустимо
в тази му част.
Посоченото и аргументите свързани с действията на съдебния изпълнител при
определяне от негова страна на съотв.дължими суми и изчисляване на същите е
относимо и досежно така предявената насрещна искова претенция от
страна на В.Ц.Х. свързана с неправилно посочване на дължим
размер на обективирани
в Поканата
за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 от ДСИ при Районен съд-Велики
Преслав - на
главница от 1860,00 лева и на направилно изчислена законната лихва от
1781.30 лв.,
и съотв.
дължимост на разликата между същите и сочените от ищеца по насрещния иск суми,
доколкото и така заявената претенция както по отношение размера на лихвите,
изчислени от ДСИ, така и свързани с тези на вписаната за главница не подлежат на
разглеждане в настоящото производство, с оглед и на което предявения
иск се явява
недопустим и производството в тази му
част следва да се прекрати.
С
оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, на ищеца се
следват сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената
част от иска, т.е. в размер на 145,74 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че В.Б.Н. с ЕГН:**********, НЕ ДЪЛЖИ на В.Ц.Х. с ЕГН ********** сумата от 1860,00 лева – главница и 1781,30 лева – лихва
предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело №67 от 2020г., на ДСИ при РС-Велики Преслав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 45,48 лева по изпълнително дело №67 от 2020г., на ДСИ при РС-Велики Преслав, на
основание чл. 439 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустим предявеният от В.Б.Н. отрицателен иск в частта му за
приемане за установено по отношение на В.Ц.Х., че не му дължи сумата от 360,84 за разноски и такса по изпълнително дело №67 от 2020г., на ДСИ при РС-Велики Преслав и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело в
тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустим предявеният от В.Ц.Х. иск да бъде установено по
отношение на В.Б.Н.,
че
същият дължи горницата над сумата от 1860.00
лв.
посочена
в Поканата за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 от ДСИ при Районен
съд-Велики Преслав, до сумата от 1880.00 лв. -
главница, изплатена от Х. по изп. дело № 643/2003 г. по
описа на ДСИ при Районен съд-Търговище по изпълнителен лист, издаден на
15.10.2003 г. по ч.гр.дело №1157/2003 г. по описа на Районен съд-Търговище и горницата на лихвата върху
главницата над сумата от 1781.30 лв., посочена в Поканата
за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 от ДСИ при Районен съд-Велики
Преслав, до дължимата
от 3412,32 лева, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело в тази му част.
ОСЪЖДА В.Ц.Х. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Б. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 145,
74 лева , съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение
да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: