Мотиви към присъда по НОХД № 132 по описа за 2010г. на ШРС
На
01.02.2010г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 30/2010г. по описа на ШРП, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу П.К.К. с ЕГН **********,***
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 196 ал.1 т.2
от НК във вр. чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.5
от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 29 ал.1 б. “а”
и б. “б” от НК и срещу К.Р.Г. с ЕГН **********,*** за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по
чл.195 ал.1 т.2, т.4, т.5 и т.7 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК вр.
чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния
акт по отношение и на двамата подсъдими е посочено, че на 30.01.2009г. в гр.
Шумен, в условията на опасен рецидив за първия и повторност за втория, като
деянието не представлява маловажен случай, след предварителен сговор и в
съучастие, чрез използване на техническо средство – щанга тип “Кози крак” и МПС
л.а. “Шкода” с рег. № ******* отнели чужди движими вещи – 2 броя капаци за
шахти на обща стойност от 96 лева, собственост на община Шумен от владението на
съответното лице при Община Шумен, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като вещите на предмет на престъпното
посегателство не били под постоянен надзор.
Преди
началото на съдебното следствие не е подаден граждански иск срещу двамата
подсъдими и няма конституиран граждански ищец.
Преди
даване ход на делото от защитата на двамата подсъдими е направено искане за
разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
В
съдебно заседание подсъдимите К. и Г. се възползват от новите диференцирани
процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признават изцяло фактите
изложени в обстоятелственото част на обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че
самопризнанията на двамата подсъдими по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 28.04.2010 год. обяви , че
при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията им, без да събира повече доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите
за деянието описано в обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведените обвинения по
обвинителния акт срещу всеки от подсъдимите. Предлага на съда да наложи на
подсъдимите наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 год и 6 месеца за
първия подсъдим и 6 месеца за втория подсъдим, при условията на чл.55ал.1т.1 от НПК, които наказания да изтърпят ефективно при първоначален строг режим.
Служебния
защитник на подсъдимите пледира за наказание в границите поискани от
представителя на обвинението.
В хода
на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и
се признават за виновни, че са наясно с последиците от проведеното съкратено
съдебно следствие и че са съгласни с тях.В последната си дума подсъдимият К.
заявява, че съжалява за извършеното, моли за наказание в границите на една
година “лишаване от свобода”. Подсъдимия Г. в последната си дума също заявява,
че съжалява за стореното и предоставя съда да определи наказанието му.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите К. и Г. са криминално проявени личности, осъждани многократно за
извършени от тях престъпления от общ характер. Познавали се добри и били в
приятелски отношения и двамата са родом от с. Повдис обл. Б.. На 30.01.2009г. те се срещнали в дома на К. ***
и понеже не разполагали с парични средства решили да се снабдят с такива по
престъпен и неправомерен начин, а именно като извършат кражба. След като внимателно
обмислили ситуацията, решили с автомобила, управляван на инкриминираната дата
от подс. К. ***. В изпълнение на възникналия замисъл, двамата с МПС – л.а.
“Шкода 120” с рег. № ******* в късните часове на 30.01.2009г. пристигнали в гр.
Шумен. По бул. “Ришки проход”, в близост до питейно заведение “Кехлибар”,
двамата забелязали метални шахти. Подсъдимия спрял управлявания от него
автомобил, след което двамата с подс. Г. с помощта на носена от тях в
автомобила щанга тип “Кози крак”, повдигнали два от капаците на шахтите,
пренесли ги в автомобила и ги поставили на задната седалка. След извършване на
деянието двамата подсъдими напуснали местопроизшествието. Отправили се за гр. Б.,
където смятали да продадат вещите предмет на престъпното посегателство. В
близост до гр. Руен, при рутинна полицейска проверка, автомобила им бил спрян,
а полицейските служители, осъществяващи проверката, забелязали капаците от
шахтите находящи са на задната седалка на автомобила, като с това разкрили
престъпното посегателство а откраднатите капаци били върнати на длъжностно лице
при община Шумен.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза общата стойност
на щетите от престъплението е 96 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите К. и Г. в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, където изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез техния разпит. Освен това съдът намира , че самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК.Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема , че с горното деяние всеки от подсъдимите
К. и Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
от общ характер, наказуемо по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, и т.5 от НК във вр. с чл.
194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, като
деянието за К. е при условията на опасен рецидив а за Г. при условията на
повторност, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимите чрез своите
действия са отнели чужди движими вещи с определена стойност от владението на съответното
длъжностно лице при община Шумен, без съгласието на владелеца му, като са
прекратили фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се
упражнявала от съответния владелец и са установили своя фактическа власт върху
тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или
държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да
установи фактическа власт върху предмета:
- квалификацията по чл.195 ал.1 т.2 от НК е
налице, тъй като вещта предмет на престъпно посегателство е била оставена без
постоянен надзор – факт който е бил съобразен от субектите при извършване на
конкретното деяние и го е способствал;
- квалификацията по т.4 е налице, тъй като за
осъществяване на деянието подсъдимите са използвали моторно превозно средство –
лек автомобил “Шкода 120” като неговото използването значително е улеснило и е способствало извършването
на престъплението;
- квалификацията по т.5 на чл. 195 е налице,
тъй като деянието е извършено от две лица сговорили се предварително за
осъществяване на съответната кражба, като случаят не е маловажен;
- по
отношение на подсъдимия Г. е налице квалификация по т.7, тъй като кражбата е
извършена повторно, като случаят е немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК
престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление /в случая той е осъждан също за
извършени кражби с други присъди - влезли в законна сила/ на наказание
"лишаване от свобода". Според ВС еднакви по вид престъпления по
смисъла на чл. 28 от НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или
различни състави на едно и също престъпление, включително и когато то е
квалифицирано или привилегировано. От това следва, че повторно извършване на
кражба ще има когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в сила
присъда за друга кражба. Извършената кражба не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т.9 от НК - видно от оценката на експерта според приетото от
съда като пълно, обосновано и компетентно дадено заключение.
Квалификацията
по чл. 20 ал.2 от НК следва да се приложи, тъй като деянията са извършени в
съучастие, защото двамата са участвали в изпълнителното деяние – кражбата на
движимите вещи;
*
субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица; подсъдимите не са имали
фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били
техни собственици;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл -
те са съзнавали, че лишават от фактическа власт владелците на чуждите движими
вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целяли да
установят тази власт върху предметите на престъплението и да се разпореждат с
тях в свой интерес (имали са намерение противозаконно да ги присвоят) - т.е.
съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са целяли настъпването
на обществено-опасните последици.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин, както и тежкото социално положение, в което са изпаднали
подсъдимите.
При
определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като висока, поради конкретната житейска ситуация в която се
намират, степента на обществена опасност на подсъдимите - данните за личността
на всеки един от тях - видно е че те са с завишена обществена опасност, предвид
предишните им осъждания, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимите:
Съдът
преценява, че за подсъдимите са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – имат добросъвестно поведение в наказателния процес. Съдът обаче
констатира наличието на предишни осъждания /извън обуславящите рецидива/ като
отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на всеки от тях.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като
наказанието бъде определено при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, а именно: За престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години, а за
престъпление по чл.195 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода”
от една до десет години, което на основание чл. 55ал1т.1 от НК следва да бъде
заменено с “под най-ниския предел”.
Съдът
съобразявайки горните обстоятелства , счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от една
година и три месеца за подсъдимия К. и шест месеца за подсъдимия Г.. Така
определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме
възможността да вършат и други престъпление, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимите на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски
по делото.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: