Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 51 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Р.С. –турски гражданин, чрез процесуалния
му представител адв.М.П., против решение № 852/28.11.2019 г., постановено по
АНД № 1359/2019 г. по описа на РРС, с което е изменено наказателно
постановление № 38-0000763/ 20.06.2019г. на началник областен отдел „АА”-Русе. С
наказателното постановление на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП за нарушение на
чл.103 пр.3 ЗДвП е било наложено кумулативно наказание глоба в размер на 200лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. С атакуваното решение
РРС е изменил обжалваното пред него НП в частта на наложеното кумулативно
наказание като го е намалил към изискуемия минимум на „ глоба в размер на 50лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец”
Като
касационно основание се сочи допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че неправилно въззивната инстанция приела за доказано, че нарушението е
осъществено от субективна страна поради липсата на преводач при дадените
разпореждания по време на проверката. Твърди се неправилна оценка на събраните
докаателства във връзка с нарушаване на принципа за обективност и
безпристрастност. Оспорва се качеството на „преводач” при съставянето на АУАН и
издаването на НП. По посочените съображения се иска отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ОО „Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С оспореното пред
настоящата съдебна инстанция решение РС - Русе е изменил наказателно постановление № 38-0000763/ 20.06.2019г.
на началник областен отдел „АА”-Русе като е намалил към изискуемия минимум наложените
кумулативни наказания на касатора
на „ глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец” .
Приел е за осъществен от касатора състава на чл.175 ал.1 т.4 вр.чл.103 пр.3 ЗДвП. От фактическа страна е приел за установено ,че на 19.06.2019 г., около 19.00 ч.,
касационния жалбоподател- турски гражданин е
управлявал товарен автомобил “Мерцедес Бенц” с турски рег. № 31 АВF 385 с
полуремарке, с който се насочил към ГКПП “Дунав мост” за излизане от
Р.България. По същото време, в зоната на пункта,инспектори в ОО “АА” гр.Русе
осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози, които
спрели за проверка касатора и му
извършили проверка, като констатирали, че е извършено нарушение на правилата на
ЗАвтПр . След това, свид. Цанев е
отправил устно разпореждане до касатора да напусне с управлявания от него товарен
автомобил зоната на ГКПП „Дунав мост“ и се установи на охраняем паркинг до
приключване на административнонаказателното производство, с издаването на НП.Това
разпореждане и последващите го други устни със същото съдържание не били
изпълнени , като касатора напротив придвижил товарният автомобил и го установил
в зоната за движение на ГКПП“Дунав мост“, препречвайки движението на останалите
товарни автомобил, като водачът слязъл
от автомобила си и демонстративно се разхождал из пункта. Това наложило
инспекторите от ОО “АА” гр.Русе да поискат съдействие от служители на гранична
полиция и едва след тяхната намеса касационния жалбоподател преместил автомобила
извън ГКПП „Дунав мост“. За приемането на тази фактология са ценени като
непротиворечиви и неопровергани показанията на разпитания в съдебното
производство свидетел. От материалите по делото се установява назначаването на
преводач и извършването на устен превод на АУН и НП.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Основните
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до измененото на обжалваното пред РРС издадено наказателно
постановление са свързани основно с обстоятелството, че по време на издаденото
разпореждане от органите на ОО”АА” не бил присъствал преводач ,респ. касатора
не бил разбрал същността на разпороденото му да премести товарния автомобил.
Тези възражения не почиват на приетото от фактическа страна, че не само
касатора не е преместил автомобила на паркинг, а е препречил движението на
останалите МПС демонстрирайки, че търси тяхната съпричастност, затваряйки
зоната на движение в ГКПП”Дунав мост”. Тези действия сочат конклудентно, че
дадените разпореждания и указания са били ясно разбрани. Безспорен факт е ,че
АУАН и НП са предявени в присъствието на назначен преводач, с което е охранено
правото му на защита. Разпоредбите на
глава 30 а от НПК не съдържат изискване за „заклет” преводач, каквото е
възражението по касационната жалба. Така правата на обвиненото в извършване на
адм. нарушение лице- чужд гражданин да разбере същността на обвиненията не са
нарушени, респ. не е ограничено или нарушено и правото му на защита, които
именно нарушения биха били основания, ако са от вида на съществените нарушения
и то неотстраними, да се постанови решение, с което да се отмени издаденото НП
на процесуално основание. В тази връзка настоящият състав на касационната
инстанция отбелязва, че безспорно е налице устен превод на съставения АУАН и
издадените въз основа на него НП и ЗППАМ. Допълнително и с още по-голяма тежест
против твърденията на защитата на жалбоподателя
за нарушено право на устен и /или писмен превод са изричните норми
/съображения/ в Директива
2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на устен и писмен превод
и Директива
2012/ 13 на ЕС относно правото на информация в наказателното
производство. Изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива
2010/64 е изключено приложното й поле в случаите при които орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да
налага санкции за относително леки нарушения: "Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се
изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва
да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
"Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3 със същото съдържание.
Същото съображение и норми, изключващи изискването за правото на информираност
в писмен вид на подходящ език е налично и в съображение
17 и чл. 2, т. 2
на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в България в
създадената нова глава 30 а в
НПК и съответно намират своето пряко приложение. В случая безспорно
е осигурен устен превод на родния език на нарушителя.
Поради
изложеното касационният съд счита, че при постановяване на въззивното решение
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При преценка относно прилагането на материалния
закон настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на
решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.
С оглед на изложеното правилен е
изводът на РРС за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което
решението следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 852/28.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1359/2019 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.