№ 239
гр. Разград , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200301 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр. София срещу
Наказателно постановление № В-0051026 от 20.04.2021г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна
дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с което на
обжалващото дружество е наложена имуществена санкция от 500 лв на основание чл.222а
от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебното заседание на РРС за обжалващото дружество не се явява представител.
Ответната страна РД на Комисия за защита на потребителите – гр. Варна, не изпраща
представител. В писмено становище се сочи, че жалбата е неоснователна.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление В-0051026 от 20.04.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите на
обжалващото дружество “Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр. София е
1
наложена имуществена санкция от 500 лв на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон. Същото наказателно
постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно
нарушение 2021 № К – 0051026/18.03.20201г., съставен на обжалващото юридическо лице
от старши инспектор при КЗП – РД – Варна в резултат на извършена на 05.03.2021г.
проверка в обект – магазин «Виваком», находящ се в гр. Разград, бул. България 11,
стопанисван от обжалващото дружество. Проверката била извършена по повод
потребителска жалба вх. № В-03-288/22.02.2021г. относно рекламация на мобилен телефон
Samsung SM-A405 FN с IMEI 358585103655682. Телефонът бил закупен на 19.07.2019г. На
08.02.2021г. е предявена рекламация от потребителя, регистрирана чрез сервизна карта
№**********, в която като състояние на телефона е описано - „Не се зарежда на 100%,
изписва съобщение Зареждането е спряло, температурата на телефона е твърде ниска". В
графа „Външен вид" е записано- „Драскотини по дисплея и заден панел, драскотини по
задните камери, и две вдлъбнатини по лайсната в лявата част“. С протокол за отказ от
гранционно обслужване № OGS009051337/11.02.2021r. издаден от „Сръчко сервиз" ЕООД, е
отказано гаранционно обслужване със заключение- „следи от корозия по модула за
зареждане, не подлежи на гаранционен ремонт. Цена на ремонта 80.00 лв. с ДДС.“.
Устройството е предадено на потребителя на 19.02.21r. със сервизна карта №47043000518. В
оформената сервизна поръчка, в деня на рекламацията 08.02.2021г., не е отчетен датчика за
влага и не е констатирано наличие на корозия. В крайна сметка не били представени
документи удостоверяващи привеждане на потребителската стока в съответствие с договора
за продажба. Прието е, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД не е изпълнил
административното си задължение, когато потребителска стока не съответства с договора за
продажба, да я приведе в съответствие с договора, с което е нарушен чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя
потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Приложено е копие от сервизна карта
№47043000518 от 15.01.2021г. /л.28 от делото/, в който е посочено като забележки –
„Драскотини по дисплея и заден панел, драскотини по задните камери, и две вдлъбнатини
по лайсната в лявата част“. Като описание на повредата е посочено „Не се зарежда на 100%,
изписва съобщение Зареждането е спряло, температурата на телефона е твърде ниска".
Приложен е и протокол от 11.02.2021г. /л.29/ от „Сръчко сервиз" ЕООД, с който е отказан
гаранционен ремонт на основание описаното заключение- „Дефекти причинени от
неправилна употреба /претоварване, механични повреди, удар или други фактори извън
допустимите граници/, използването на продукта по начин различен от описания в
указанието за употреба. Следи от корозия по модула за зареждане, не подлежи на
гаранционен ремонт. Цена на ремонта 80.00 лв“. В сервизната карта /копието на л.29 на
гърба/ е отбелязано, че телефонът е върнат на клиента на 19.02.2021г. като е отбелязано
„отказана гаранция поради извънгаранционен дефект“. По същество последното се явява
отказ за удовлетворяване на рекламацията. При приемане на телефона не е отбелязано че е
налице корозия, нито някакви следи за проникване на влага. При това положение съдът
2
намира, че не е доказано, че телефонът е бил с такова увреждане при приемането му в
магазина при рекламацията на потребителя. Очевидно тогава служителите в магазина, които
са приели този телефон не са констатирали такава особеност. Подобна особеност, каквато се
твърди в протокола за отказано гаранционно обслужване от 11.02.2021г., би била
установима при огледа при приемането на телефона. От друга страна става дума за
констатирани следи от корозия. От характера на тази констатация не следва непременно, че
това се дължи на неправилна употреба на веща от потребител. Всъщност именно такъв тип
увреждане е от характера на тези, които покриват понятието „несъответствие на стоката с
договора“, доколкото не може да се обоснове именно неправилна употреба от страна на
потребителя. Именно защото липсват конкретни данни за неправилна употреба на
потребителя по отношение на веща или използването й по различен начин от указанията за
употреба, то следва да се приеме, че констатираното увреждане на веща е от типа на тези,
които определят веща като поначало несъответстваща на договора. В този смисъл
търговецът крайно произволно е отказал да отремонтира процесния телефон.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Съдът намира, че актът и НП
са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци. Не са
налице твърдените в жалбата процесуални пороци – в акта и НП фактическата обстановка е
ясно описана с конкретно място на нарушението и хронологично по дати всички относими
събития по приемането на рекламацията, актът с който търговецът е отговорил на същата.
Данните по делото дават основание на съда за извод, че санкционираният търговец е
осъществил състава на вмененото му нарушение. Съдът намира, че в случая търговецът е
бил длъжен да удовлетвори предявената рекламация. Действително в определени случаи
търговецът може да откаже подобно удовлетворяване. Такова право търговецът има в
случаи, когато неизправността на стоката се дължи на неправилна употреба, а не на
несъответствие, което да е било налице при покупката на стоката. В случая е представен
сервизен протокол, а и в самата сервизна карта е посочено, че телефонът се връща без
ремонт– т.е. по същество е отказан гаранционен ремонт. Съдът не намира, че в случая се
доказва неправилна употреба от страна на потребителя, та да се отказва ремонт. Освен това
твърдяното увреждане не е било констатирано при приемането на апарата за ремонт. В този
смисъл не може да се направи извод, че повредата, поради която телефонът е рекламиран се
дължи на неправилна употреба. Ето защо съдът намира, че търговецът без основание е
отказал да удовлетвори рекламацията и така е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП – стоката
предмет на договора не е съответствала на същия и е следвало да бъде приведена в
съответствие. С оглед на това търговецът правилно е санкциониран на основание чл.222а от
ЗЗП. Приложените разпоредби са действащи понастоящем. Наложената санкция е
минималната по закона. Ето защо съдът намира, че с оглед най-вече на генералната
превенция санкцията не следва да бъде намалявана. Поради това наказателното
постановление се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В случая от страна на наказващия орган се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
3
на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисия
за защита на потребителите сумата от 120 лв за съдебни разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление В-0051026 от 20.04.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с
което на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр. София е наложена
имуществена санкция от 500 лв на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите
за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА “Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр. София ЕИК *********
да заплати на Комисия за защита на потребителите -гр. София сумата от 120лв за деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4