№ 127
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ХХХ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110209820 по описа за 2024 година
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 16.10.2024 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ТОПАЛОВА
при секретаря Анелия Любенова, като разгледа докладваното от съдия
Топалова АНД №9820 по описа за 2024 г. на РС-София, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХ срещу наказателно постановление
№НП-17/17.04.2024 г. на Председателя на КЕВР, с което на основание чл.60а
ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ред. ДВ бр. 86 от 2023
г./, му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение
на чл.56 ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
1
разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ бр. 28 от 2024 г./.
Жалбоподателят-ЮЛ чрез адв. Т. обжалва наказателното постановление
с подробни доводи за незаконосъобразност - допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа, че са допуснати нарушения на чл.42 ЗАНН и
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН - не са посочени изчерпателно обстоятелствата, при
които е извършено нарушението - непосочване на необходимите документи,
които е следвало да съпровождат искането за проучване на условията за
присъединяване, за каква фотоволтаична електрическа централа става въпрос,
дали искането е съответствало на нормативните изисквания, видът на
заявения за присъединяване обект, за да може да се определи приложимият
материален закон относно реда за присъединяване. Прави оплаквания, че
поради изключително противоречивото словесно описание на нарушението в
НП се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон, като са
приложени разпоредби, които не са били приети към датата на твърдяното
нарушение, което е станало в нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗАНН.
Счита се, че неправилно е приложен материалният закон, като за осъществен е
посочен състав на нарушение, в редакция на закона, влязла в сила месеци след
посочената дата на извършване на нарушението. Моли за отмяна на
обжалваното НП и за присъждане на сторените разноски в производството.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
БЕЛЬОВА, която излага доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Коректно е посочена датата на нарушението и последното е
правилно квалифицирано. Представя подробни писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
поисканите от жалбоподателя-ЮЛ разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
„Електроразпределение Север" АД има издадена лицензия №Л-138-07
от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия".
При извършена проверка от контролните органи на въззиваемата страна,
било установено, че дружеството-жалбоподател не е издало в срок до
18.08.2022 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на
фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 4999,5 kW,
предвидена за изграждане в УПИ XXIII-1109, кв. 37 в гр. Долни Чифлик, обл.
Варна.
2
ХХХХ е подало Искане №**********/19.07.2022 г. за проучване на
условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999,5 kW към
електроразпределителната мрежа.
Контролните органи на въззиваемата страна приели, че жалбоподателят-
ЮР не е издал в срок до 18.08.2022 г. на адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауър-Е становище, с което да определи условията
за присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999,5 kW, предвидена за изграждане в
УПИ XXIII-1109, кв. 37 в гр. Долни Чифлик, обл. Варна към
електроразпределителната мрежа. Т.е., на дата 19.08.2022 г. дружеството е
нарушило чл. 56 ал. 1 от Наредба №6, отм., с което е осъществило състава на
чл. 60а ал. 1 ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., който се явява по-благоприятен
закон от чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката.
Свидетелят Е. С. К. заемащ длъжността гл. експерт в дирекция
„Електроенергетика и топлоенергетика" в КЕВР съставил и връчил надлежно
АУАН № Е-КРС-6/23.01.2024 г.
Няма данни по делото жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от приобщените по делото писмени доказателства. Цялостният анализ
на всички доказателствени материали изяснява по несъмнен начин
фактическата обстановка възприета от съда, като същите са непротиворечиви
помежду си и не се налага обсъждането им по реда на чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица. АУАН и НП са издадени в рамките на
давностните срокове по чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл. 56 ал. 1 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (Наредба №6, отм. ДВ, бр. 28 от 2024
г.), операторът на разпределителна електрическа мрежа извършва проучване,
изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване на
лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от постъпване на
искането.
3
Обществените отношения, свързани с производството и
потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за
охлаждане от възобновяеми източници; газ от възобновяеми източници;
биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се уреждат от
Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011
г.).
Съгласно чл. 1 ал. 2 ЗЕВИ, за неуредените въпроси се прилага Законът
за енергетиката. Реда на присъединяване на производители към
електроразпределителната мрежа е определен в нормите на ЗЕВИ и в
разпоредбите на Наредба №6 за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към електропреносната и
електроразпределителните мрежи – Част Трета, Глава Четвърта и Глава Пета.
Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия
от възобновяеми източници е регламентиран в Глава пета от Наредба №6, като
Раздел І се отнася до обектите по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, а раздел ІІ до обектите по
чл.24 т.1 ЗЕВИ.
В редакцията на чл.23 ал.1 ЗЕВИ към процесния период, се
предвижда, че лицата, които желаят да изградят енергиен обект за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да
извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да
увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство
на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на
съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от
тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5.
В следващите алинеи са предвидени правила и срокове за развитие на
процедурата, а за неуредените въпроси относно условията и редът за
провеждане на процедурите по ал.1 – 12, вкл. относно критериите за
допустимост и за осъществяване на контрол от КЕВР разпоредбата на ал. 13
на чл. 23 от ЗЕВИ препраща към Наредба № 6/2014 г.
Според чл. 24, разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни
обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници:
1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) с обща
инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат
4
изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към
електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в
урбанизирани територии;
2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) с обща
инсталирана мощност до 200 kW включително, които се предвижда да бъдат
изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за
производствени и складови дейности, присъединени към електропреносната
или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии;
3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 17 от 2015 г.,
в сила от 6.03.2015 г., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) с комбиниран
цикъл и индиректно използване на биомаса, които се предвижда да бъдат
изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или
производствени зони и които са с инсталирана електрическа мощност до:
а) 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло животинският
тор е не по-малко от 60 на сто, при спазване изискванията на чл. 18, ал. 7 и за
които инсталираната мощност се доказва съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7
от Закона за енергетиката;
б) 500 kW и използват биомаса от растителни отпадъци от собствено
земеделско производство;
4. (нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) с инсталирана
електрическа мощност до 1.5 MW вкл. за производство на енергия от
водноелектрически централи.
Изключение от общата процедура, уредена в чл. 23 ЗЕВИ се
предвижда и в чл. 25 ал.1, според който разпоредбата на чл. 23 не се прилага за
енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници, когато при подаване на искане за присъединяване производителят
на електрическа енергия от възобновяеми източници декларира, че няма да
ползва преференциите по чл. 31 и 32 от закона.
В препращащата норма на чл. 26 ЗЕВИ се сочи, че в случаите по чл. 18
ал. 2, чл. 24 и 25 се подават искания за проучване на условията и начина на
присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при
условията и по реда на Наредба №6/2014 г. . Същевременно в самата наредба в
глава IV и в глава V са диференцирани различни процедури относно
5
присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към
електрическите мрежи.
В АУАН и НП липсва описание на обекта, заявен за присъединяване.
Посочването на обстоятелството, че в подадено от ХХХХ искане
№**********/19.07.2022 г. се касае за проучване на условията и начина за
присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999,5 kW към електроразпределителната
мрежа – не е достатъчно.
Не става ясно дали за процесния ФЕЦ следва да се прилага
изключението по чл. 81 ал. 1 Наредба №6, предназначението на централата - за
собствено ползване, за продажба или за комбинация от двете, компоненти на
обекта, за начина на свързване към мрежата, ползват ли се преференциите по
чл. 31 и 32 ЗЕВИ.
Липсата на описание относно посочените обстоятелства, които са и
съставомерни ограничава правото на защита на наказаното лице, а и лишава
съда от възможност да определи приложимия материален закон.
Редът за присъединяване на производители към
електроразпределителната мрежа е определен в ЗЕВИ и в Наредба №6 за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
електропреносната и електроразпределителните мрежи – Част Трета, Глава
Четвърта и Глава Пета. Редът за присъединяване на обекти за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в Глава
пета от Наредба №6, като Раздел І се отнася до обектите по чл. 23, чл. 24 т. 2,
3, 4 и чл. 25 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, а
раздел ІІ до обектите по чл.24 т.1 ЗЕВИ.
Ако в НП и АУАН беше коректно посочен видът на обекта, то съдът
щеше да направи проверка и защо процесната ФЕЦ, която ще се ползва за
собствено потребление, не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ЗЕВИ и в
гл. V /отм./
Налице е и неправилно посочена санкционна разпоредба на чл. 60а
ал. 1 ЗЕВИ в редакцията към ДВ бр. 86 от 2023 г., доколкото тази редакция е
влязла в сила на 13.10.2023 г., т. е., не е действала към момента на твърдяното
нарушение – 19.08.2022 г.
Към момента на нарушението е действала редакщцията на
6
посочената разпоредба в следния вид: "На енергийно предприятие, кото
наруши разпоредбите на чл. 26 ал. 3 или на чл. 31 ал. 10 се налага
имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. ". Видно е, че
санкционната разпоредба въобще не предвижда санкция за нарушение на срок
по процедура за рисъединяване на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, предвиден в наредбата по чл. 116 ал. 7 Закона за
енергетиката, за каквото нарушение е наказан жалбоподателя. В случая е било
възможно да бъде посочена като нарушена разпоредбата на чл. 26 ал. 3 ЗЕВИ
/ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./: „За обектите по чл. 24 т. 1
условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок
до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27 ал. 5 - в срок до 15
дни от постъпване на искането.". Правилната санкционна разпоредба е тази на
чл.60а ал.1 ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./: "На
енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26 ал. 3 или чл. 31
ал. 10 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. ".
В конкретния случай са налице както неправилно посочена нарушена
разпоредба, така и санкционна такава, което налага цялостна отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя-
ЮЛ сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие сумата заплатена на адв.
Т. е 1 560 лв., като е направено възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно. Делото е приключило в едно съдебно заседание, не
представлява фактическа и правна сложност, и размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение следва да се намали до 1 300 лв., като същият
съответства на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №НП-17/17.04.2024 г. на
Председателя на КЕВР, с което на „ХХХ, на основание чл.60а ал.1 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.56 ал.1 от
Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
7
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи /отм. ДВ бр. 28 от 2024 г./.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на
„ХХХ, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 300 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8