Р Е
Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Пловдив 6
януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 2305 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ 1А, бл. 505А, вх. 2, ет. 1 (понастоящем със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Люба Величкова“ № 9, ет. 6), представлявано
от С.Д.Р. - управител, против ревизионен акт /РА/ № Р-16001316006687-091-001/05.05.2017 г., издаден от В.И.И. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с решение № 441 от 24.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив, в обжалваната част за
допълнително начислен ДДС в размер на 146 181,51 лв. с прилежащи лихви в
размер на 31 120,26 лв., както и за допълнително установен корпоративен
данък за 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 8523,38 лв. и 13 992,51
лв., с прилежащи лихви в размер съответно на 1815,21 лв. и 1555,23 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на РА, потвърден с решението
на контролния орган. Твърди се, че същият акт е неправилен, постановен при
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Счита изводите на приходната администрация за наличие на предпоставките по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за неправилни. Твърди, че липсват годни доказателства,
които да установяват по безспорен начин, че ревизираното дружество е извършило
облагаеми доставки на стоки, без същите да са надлежно осчетоводени и
декларирани като преки и косвени данъци. Претендира се отмяна на оспорения
ревизионен акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юриск. С., излага становище за неоснователност на
жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Развива съображения в писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив не взема участие в процеса.
Административен
съд – гр. Пловдив в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно разпоредбата
на чл. 160 от ДОПК, прие за установено
следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен срок – на 09.08.2017 г., а решението
е връчено на 27.07.2017 г. по електронен път, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
на дружеството е започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р-16001316006687-020-001
от 28.09.2016 г., издадена от В.И.И. – началник
сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на
ревизията е бил определен до три месеца, считано от връчването на заповедта,
което е сторено на 05.10.2016 г. по електронен път. Съобразно цитираната
заповед, ревизираният период обхваща задължения по ЗДДС за периода от 01.02.2014
г. до 29.02.2016 г., както и задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2016 г. Заповедта е изменена със заповед № Р-16001316006687-020-002
от 05.01.2017 г., с която е определен краен срок до 05.02.2017 г. и заповед № Р-16001316006687-020-003
от 03.02.2017 г., с която е определен срок на ревизията до 05.03.2017 г.
В
срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001316006687-092-001
от 16.03.2017 г., против констатациите в който няма данни да е постъпило
възражение, въпреки продължения срок за това с уведомление от 28.03.2017 г. Въз
основа на констатациите в ревизионния доклад е издаден обжалваният РА № Р-16001316006687-091-001
от 05.05.2017 г.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. и
приложения № 1 и № 2 към нея, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4
от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК от директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Извършената на дружеството-жалбоподател ревизия по
ЗДДС за периода от 01.02.2014 г. до 29.02.2016 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2015 г. е по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите
е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия, а именно – наличие
на данни за укрити приходи или доходи.
Установено е, че през ревизирания период основната
дейност на дружеството е продажби на разнородни промишлени стоки - бяла и черна
техника, мебели, домашни потреби, велосипеди и части за тях, дрехи, чанти,
обувки, играчки, часовници, бижутерия, сувенири, като дейността се извършва в
обект - магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Панагюрище, ул. „20-ти
април“, ет. 1, ГУМ.
В хода на ревизията на „***“ ЕООД са връчени ИПДПОЗЛ,
в отговор на които са представени изисканите доказателства и писмени обяснения,
както следва: с опис на представени документи с вх. № РА 20-1781/31.10.2016 г. са
входирани фактури, ГДД, оборотни ведомости, главни книги, ГФО, хронологии на
счетоводни сметки, аналитични регистри, банкови извлечения, индивидуален
сметкоплан, декларация за дейността, справки от № 1 до № 5 за ФЛ, ЮЛ и ЕТ,
договори за кредити, НА за покупко-продажба на недвижим имот, касови книги и
свидетелство за регистрация на ЕКАФП (л. 606 и сл.); обяснение за произход на
средства от 22.11.2016 г. (л. 214 и сл.); обяснение вх. № РД-20-2276/14.12.2016
г. относно движението на стоките и отразяването им с програмен продукт
„Мистрал“, от което се установява, че на база заповед № 15/01.11.2013 г. всеки
месец на определените дати се прави прочистване на рафтовете и премахването на
неактуалните стоки, както и че записите с код „0“ са именно за тези стоки
(л.165 и сл.); справка за служителите на „***“ ЕООД, определени да изпълняват заповед
№ 15/01.11.2013 г., а именно М.Ц.Р. – снабдител, М.Н.Ш. – продавач-консултант и
П.П.С.– продавач-консултант, ведно с декларации по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК за процесния период, във връзка с връчено уведомление по
чл. 124 от ДОПК (л.151 и сл.).
За нуждите на ревизионното производство с протокол №
1028951/04.10.2016 г. (л. 98 и сл.) са приобщени протокол № 0113321/24.02.2016 г.
за извършена оперативна проверка в обекта на „***“ ЕООД (л. 113 и сл.); протокол
№ 0003009/24.02.2016 г. за предприети действия за обезпечаване на
доказателства, а именно чрез копиране на информация от и на технически
носители, като начинът и видът на информацията са подробно описани в Приложение
№ 1, неразделна част от протокола (л. 146 и сл.); ИПДПОЗЛ №
П-16001316059670-040-001/06.07.2016 г., ведно с отговорите на „***“ ЕООД от
09.08.2016 г. и от 10.08.2016 г., с които са представени контролна лента на
електронен носител за периода 18.02.2014 г. – 24.02.2016 г., Справки за
отчетените фактури за продажби, платени по банков път за периода 01.02.2014 г.
– 29.02.2016 г., както и допълнително обяснение, от което се установява, че в
обекта е въведен в експлоатация програмен продукт за складово стопанство и
продажби „Мистрал“, който съдържа данни както за извършените продажби, така и
за движението на стоките (количествено и стойностно) от склада към магазина и
обратно (л. 100 и сл.).
С протокол № 1028953/03.01.2017 г. е извършен анализ
на обезпечените данни от ИС за управление на продажбите „Мистрал“, като
извършените действия и констатираните обстоятелства, са подробно описани в
Приложение № 1 към протокола (л. 90 и сл.).
Констатирано е от органите по приходите, че в обекта
на дружеството-жалбоподател има монтирани и въведени в експлоатация два броя
фискални устройства, свързани с две компютърни конфигурации, които са в локална
мрежа. Единият компютър се използва за сървър и базата данни се намира върху
него, а един брой фискално устройство с посочен от органите по приходите рег.
номер не се използва. В обекта се използва система за управление на продажбите
– програмен продукт „Мистрал“, въведен в експлоатация от края на месец февруари
2014 г. Същият е собствен с доставчик „****“ ЕООД с БУЛСТАТ *********.
Извлечени са данни от софтуера на „***“ ЕООД чрез генериране във файл на
текущата база данни и архив на ПП „Мистрал“, записани на финализиран оптичен
носител. На оптичния носител е установено, че се съдържа файл с наименование
GUM.rar, представляващ архив, който съдържа текущата база данни на ПП
„Мистрал“. Изчислени са контролните суми MD5 и SHA за копирания файл. Екземпляр
от оптичния носител е предоставен на присъствалото лице.
След анализ на обезпечените данни от информационната
система за управление на продажбите „МИСТРАЛ“ в обекта на „***“ ЕООД - магазин
за промишлени стоки в гр. Панагюрище, извършен с ПП за анализ на данни „ACL“,
при който е използвано официално предоставено на НАП описание на базата данни
от разработчика на програмата „****“ ЕООД, е установено следното:
От програмния продукт за управление на продажбите
„Мистрал“ е извлечена информация за извършените продажби от 18.02.2014г. до 24.02.2016 г. Констатирано е, че в таблица
SMETKІ се съхранява информация за продажбите (приключени сметки). Обект на
анализ са били следните полета: (ID) - номер на транзакцията - полето получава
автоматично последователен възходящ номер от системата; (NOMER) - номер на
сметката - полето получава автоматично възходящ номер от системата. Номерацията
следва да бъде последователна, освен в случаи, когато има анулирани сметки; (TIMEOPEN)
- час на отваряне на сметката; (PRDATE) - дата на продажбата (приключване на
сметката); (КАСА) - Флаг за фискализация. Показва режима на приключване на
продажбата - Тип „1“ - със запис във фискалната памет на свързаното с компютъра
фискално устройство; Тип „0“ - без запис във фискалната памет на свързаното с
компютъра фискално устройство. Констатирано е, че в контролните ленти на
фискалните устройства и дневните финансови отчети намират отражение само
продажбите от тип „1“; (OPERID) - номер на оператора. Номерът съответства на
поле ID от таблица USERNAMES, в която се съдържа информация за имената на
потребителите; (DOCNO) - номер на документа за продажбата; (TYPEACTION) - тип
на операцията. Стойността на това поле съответства на полето ID от таблица
ACTIONSTYPE, в която се съдържа информация за типовете операции. При
извършените продажби с издаване на фискален бон, стойността на полето
TYPEACTION е равна на „16“. При извършване на продажби без документ, стойността
на полето TYPEACTION е равна на „15“.
От наличната информация в таблицата са установени
данни за извършени продажби за периода от 09:52:40 часа на 18.02.2014 г. до
10:59:17 часа на 24.02.2016 г., съдържащи се в 108 597 записа за сметки от ID
155 до ID 108 796 включително и номер на сметка от № 45 до № 108 767. Всеки
запис съответства на една извършена продажба. Установени са пропуски в
автоматичната номерация на сметките - общо 126 броя сметки в 23 области; Команда:
GAPS ON NOMER PRESORT TO SCREEN; Таблица: SMETKI. 23 са откритите области c
пропуски. 126 са липсващите елементи. Данните са посочени в таблица, като се
сочи от органите по приходите, че пропуските се дължат на анулирани сметки.
В таблица MONEYOPER са констатирани налични данни с
код 55 за изтритите сметки. Не са установени дублирани номера на сметки.
Таблица SMETKI е свързана с таблица MONEYOPER, която
съдържа информация за паричните средства, постъпили по каса при продажба.
Таблиците са свързани по общите (ключови) полета, като в таблица SMETKI е
изведена информация за общата стойност на всяка продажба. Извършена е
съпоставка на записите за продажби от таблица SMETKI с представената контролна
лента от фискалното устройство и данните от дневниците за продажби на лицето и
е установено, че в паметта на фискалното устройство се въвеждат само сметки с
код „16“ на полето TYPEACTION и КАСА = 1. Сметките с код „15“ и КАСА = 0 не се
въвеждат във фискалната памет, а сметките с код „18“ са платени но банков път.
Обобщената информация на продажбите, генерирана в
таблица SMETKI по дни е посочено, че е записана на оптичен носител като
Приложение № 2 към протокола, за което Приложение № 2 се констатира, че липсва посочване
да е приложение към него, и е представена по месеци в табличен вид в РД, от
която таблица се установява, че общо за периода от м.02.2014 г. до м. 02.2016
г. вкл. са извършени 108 597 продажби за 2 016 994,61 лв.
В таблица SMETKISDR е установено, че се съхранява
информация за позициите по всеки бон за извършена продажба, която съдържа: (ID)
- Уникален номер на записа. Типът на полето е „auto increment“, което означава,
че всеки запис получава последователен възходящ номер; (NOMER) - Показва номера
на съответната сметка и съответства на полето NOMER от таблица SMETKI.
Характерно за това поле е, че може да съдържа един уникален номер или два или
повече повтарящи се номера, в зависимост от това дали е поръчан и заплатен един
или повече от един артикул в дадена сметка; (ARTIKULID) - код на артикула. В
таблица ARTIKULNAMES са записани наименованията на артикулите, съответстващи на
всеки код; (KOL) - количество на продадения артикул; (SALESPRICE) - продажна
цена на артикула.
Констатирано е, че таблицата съдържа 193 502 записа и
обхваща информация за сметки от № 45 до 108 767 включително и включва
маркираните артикули за периода от 18.02.2014 г. до 24.02.2016 г. Позициите
в таблицата кореспондират с артикулите, отразени в контролните ленти на
фискалните устройства (за отчетените продажби).
В таблица MONEYOPER е установено, че се съхранява
информация за паричните средства, постъпили по каса при продажба и други
операции. Обект на анализ са били следните полета: (ID) - пореден номер на
записа; (USERNAMEID) - номер на потребителя, извършил операцията; (DTDATE) -
дата на транзакцията; (SUMA) - сума на записаните парични средства; (ACTIONID)
- тип на операцията, с която са записани паричните средства. Стойността на полето
съответства на поле ACTIONID от таблица ACTIONSTYPE, в която се съдържа
информация за имената на операциите. При извършените продажби стойността на
полето TYPEACTION е равна на „1“; (SMETKANO) - номер на операцията.
За периода от 16.02.2014 г. до 24.02.2016 г. таблица
MONEYOPER е установено, че съдържа 112 043 записа с идентификационни номера
(ID) от 1 до 112 043 включително и обхваща информация за периода от 14:30:24 часа
на 16.02.2014 г. до 10:59:17 часа на 24.02.2016 г. Установени са налични данни за
операции (поле SMETKANO) от 1 до 108 767. Не са установени дублирани номера на
сметки.
Съдържанието на таблица MONEYOPER е изведено в
справка. Предвид обема информация, е посочено, че справката е изведена в
приложен файл с наименование MONEYOPER.PDF, записан на оптичен носител (приложение
№ 2, което приложение, както вече се посочи, не е посочено като приложение към
въпросния протокол). Сочи се, че е изведена обобщена информация за извършените
продажби и получените парични средства в резултат на тях по месеци в нарочна таблица
в РД. Според нея, общият размер на продажбите възлиза на 2 041 908,96 лв.
Отчетените продажби в счетоводството на РЛ и
декларираните такива в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за периода
01.02.2014 г. - 28.02.2016 г. са установени в размер на 1 152 866,64 лв., като
е прието, че е налице несъответствие между установените продажби от базата
данни и декларираните такива от задълженото лице в размер на 864 127,97
лева.
След извършена съпоставка между установените продажби
от базата данни и отчетените продажби от дружеството, е установена разлика,
т.е. недекларирани (укрити) приходи с включено ДДС от обекта на ревизираното
дружество, както следва: Общо за 2014г.:
установени продажби от базата данни 904 320,71лв., декларирани продажби
бруто - 526 415,80 лв. и разлика бруто 377 904,91 лв.; общо за 2015 г.
- установени продажби от базата данни -
989 362,11лв., декларирани продажби бруто - 542 674,01лв. и разлика бруто - 446 688,10.; общо за 2016 г. - установени продажби от базата
данни - 123 311,79
лв., декларирани продажби бруто - 70 815,42 лв; разлика
бруто - 52 496,37 лв., или общо:
установени продажби от базата данни - 2 016 994,61лв., декларирани продажби бруто - 1139
905,23лв. и разлика бруто - 877 089,38лв.
Така установената
разлика в к.4 на таблицата е прието, че представлява размера на недекларираните
(укрити) приходи с вкл. ДДС от обекта на ревизираното дружество, поради което и
е прието наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В тази
връзка на задълженото лице са връчени уведомления по реда на чл. 17, ал. 1, т.
2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК, представени са и изисканите декларации по чл. 124
от ДОПК за ревизираните години.
От събраните
в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че е установено,
че записите в базата данни, за които лицето твърди, че отразяват прочистване на
рафтовете, не се ограничават само до посочените дати от месеца, а са почти без
изключение ежедневно систематично явление и не се различават от всички останали
записи в базата данни за „КАСА“ = „0“, т.е. за неотчетените във фискалното
устройство продажби. Освен това, органите по приходите са констатирали, че
артикули, за които се твърди, че са внесени обратно в склада като неактуални,
са продавани още през следващата седмица, като например артикули с № 532 551 -
солница, с № 160 455 - стерео кабел, с № 160 039 - батерии, с № 500 128 -
плътна мушама, с № 531 354 - тютюни различни/гел, с № 100 061 - футболна топка,
с № 20 193 - филт. пост. К11, с № 510 638 - покривка винил и други. Операциите
по т.нар. преместване на стоките в склада, освен в таблица SMETKI, намира
отражение и в таблица MONEYOPER, в която се съхранява информация за паричните
средства, постъпили по каса при продажба и други операции - с TYPEACTION = 1 -
„Продажби“.
Предвид
гореизложеното, при ревизията е прието, че записите с код „КАСА“ = „0“
представляват продажби, които не са отразени чрез фискалното устройство и в
счетоводството на ревизираното лице. Поради това, както вече се посочи, на
жалбоподателя е връчено уведомление, че основата за облагане по ЗКПО и ЗДДС ще
бъде определена по особения ред, предвиден в ДОПК.
На основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства и на
жалбоподателя са определени процесните задължения по ЗДДС и ЗКПО.
Установено е,
че „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 12.07.2005 г. Прието е, че неотразените
продажби представляват доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които са
облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от с.з., поради това, че са с място на
изпълнение на територията на страната. Мотивирано е, че на основание чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена, а съгласно ал. 6 на чл. 25 от ЗДДС, на датата на
възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки
и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съответно, според
чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -
доставчик по облагаема доставка, а чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС изисква
регистрираното лице да начисли ДДС, като издаде данъчен документ, в който
посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период, като данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато
не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. За всяка извършена от
регистрираното лице облагаема доставка се начислява 20 % ДДС върху данъчната
основа на доставката съгласно чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид
посоченото, прието е, че всички установени недекларирани приходи от дейността
на дружеството подлежат на облагане с данък добавена стойност за всеки данъчен
период, като данъкът се счита за включен в установените недекларирани приходи.
За периода 01.03.2014 г. - 28.02.2016 г., за който е налична информация в
базата данни на ПП „Мистрал“ за регистриране и отчитане на продажбите в
обектите на дружеството, са установени неотчетени от дружеството приходи в
размер общо на 877 089,38 лв., в т.ч. данъчна основа - 730 907,81 лв. и ДДС 146
181,56 лв., посочени подробно по данъчни периоди в РД в частта по ЗДДС.
Определена е и
основа за облагане с корпоративен данък за 2014 г. в размер на 130 331,35 лв. и
за 2015 г. – 197 353,25 лв. като разлика между установения размер на приходите
и разходите. Установените от ревизията приходи са определени като към
декларираните приходи са прибавени укритите такива, съответно за 2014 г. в
размер на 304 119,58 лв. и за 2015 г. в размер на 372 240,08 лв. Във връзка с
определяне на сумата на разходите, съответстващи на недекларираните приходи за
ревизирания период 2014 г. и 2015 г., за целите на облагане с корпоративен
данък, при ревизията е определено съотношение между декларираните от
дружеството разходи и декларираните приходи. За целта органите по приходите са
ползвали данни от отчета за приходите и разходи и оборотните ведомости за
разглежданите периоди, като са взели предвид нетните приходи от продажби и
балансовата стойност на продадените активи. Установените разходи са определени
като сбор от декларираните разходи и разходите, съответстващи на укритите
приходи. След като по този начин е формирана съответната данъчна основа
(данъчна печалба) за облагане с пряк данък за 2014 г. и 2015 г., са доначислени
полагащите се корпоративен данък с прилежащи лихви, предмет на обжалване.
По делото в
настоящото съдебно производство по реда на чл. 192 от ГПК по искане на
жалбоподателя е постъпило обяснение от „****“ ЕООД, от което се установява, че
програмен продукт Мистрал е софтуерно решение за управление на търговски
обекти, но не интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. „****“ ЕООД извършва продажби на
софтуерен лиценз, освен самостоятелно и чрез дилъри – юридически лица, които са
независими търговци. Техните клиенти не са им известни и не поддържат база
данни за тях. Нямат информация за датата на закупуване на програмен продукт
Мистрал от „ТОНИ“ ЕООД. Практиката на „****“ ЕООД е да провежда обучение на
предложени служители в търговските обекти при директна продажба на софтуерен
лиценз. Нямат информация за начина на работа на дилърите на „****“ ЕООД при
продажба на програмен продукт Мистрал (л. 695).
Разпита се
св. П.П.С.– служител в дружеството-жалбоподател през
процесния период. Същата заявява, че е работила като касиер,
продавач-консултант до 2016 г. Всяка една стока според свидетелката пристига с
фактура и складова разписка, която трябва да се заведе в складова наличност в
магазина, което се въвежда в компютъра, след което се прави разпечатка на
документа и всяка една стока, която е получена по документ, трябва да бъде отметната.
След това стоката излиза в магазина и се реди от продавач-консултант. Всяка
една стока е с артикулен номер. Около 14 хиляди артикула има в магазина –
домашни потреби, детски играчки, ел. уреди и т.н. Всяка една стока, която идва,
автоматично се отчита в компютъра. Има машинка, която прочита баркода и си
излиза с фискален бон. Заявява също така, че почти всеки ден дадена стока,
когато се решава от управителя, че трябва да се махне в деня от магазина, се
връща в склада, излага се друг артикул и се реди нова стока, като това
физическо преместване се отразява в програмата и стоката отива в складова
наличност, но накрая е възможно при ревизия да бъде отчетена. Твърди, че всеки
ден се извършва такова разместване и всички служители, които са в магазина, както
и служителят в склада, отговарят за това, в т.ч. свидетелката и нейната колежка,
като за целта всяка стока минава през компютъра, когато трябва да се изкара от
магазина и да се внесе в склада, а в компютъра се съдържа информация за
количество и стойност. Освен това, на края на всеки месец се прави ревизия и
ако има заведени пет миксера, накрая трябва да има пет, т.е. ако са продадени два,
трябва да останат три, има си устройство и баркод, като не е имало проблеми с
наличностите. Имало е кражби от клиентите, но всеки месец се прави ревизия и
ако нещо е откраднато, винаги може да се установи, всеки артикул, заведен в
компютъра, задължително трябва да излезе, иначе се заплаща. Сочи, че ако нещо
не е налично, няма да го има като код, компютърът няма как да го разчете и
съответно няма как да бъде продадено. Свидетелката не е била по време на извършената
проверка от ревизорите, но те не са искали да се прави инвентаризация, а според
нея, ако е била направена инвентаризация, всичко е щяло да излезе.
Съдът намира показанията на свидетелката за изцяло
кореспондиращи с наличните по делото доказателства, поради което няма пречка
същите да не бъдат кредитирани.
В съдебно заседание на 11.12.2017 г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото
лице И.С.. Съдът кредитира изготвеното заключение като компетентно, обективно и
безпристрастно, без противоречие с останалите писмени доказателства по делото. Вещото
лице, след извършена съпоставка на разчетите на жалбоподателя, съдържащи се в
неговите синтетични регистри и ГДД за ревизираните периоди, е установило, че „***“
ЕООД не разполага с достатъчно финансови ресурси, за да закупи приетите от
ревизиращите като продадени стоки, като е уточнило, че за периода м.02.2016 г.
не може да бъде извършена съпоставка, тъй като информацията не е за пълен
месец, а до 24.02.2016 г. При извършения преглед на движението на банковите
сметки на жалбоподателя е установена допусната счетоводна грешка на дата
21.03.2015 г., а именно взета е стопанска операция Дебит сметка 501 Каса в лева
на Кредит сметка 503/2 Юробанк АД – 1400 лева /теглене/ и същевременно на
21.03.2015 г. е дублиран запис – Дебит сметка 501 Каса в лева на Кредит сметка
503/1 ДСК ЕАД – 1400 лева теглене. При извършения преглед на движението по
сметка ДСК ЕАД, експертизата е констатирала, че на 21.03.2015 г. има само едно
теглене в размер на 1400 лева, а по сметка 503/2 Юробанк АД няма движение.
Дублираното счетоводно отразяване се отразява некоректно на салдата на сметка
503 Разплащателна сметка, която видно от изготвената от вещото лице таблица, за
определени месеци салдото е отрицателна величина. Счетоводната грешка е
сторнирана на 01.01.2016 г., като е взет следния счетоводен запис: Дебит сметка
501 Каса в лева на Кредит сметка 503/2 Юробанк АД – минус 1400 лева.
Установено е също така, че „***“ ЕООД води двустранна
форма на счетоводно записване, като организацията на счетоводството е в
съответствие с изискванията на ЗСч и НСС и утвърден от ръководството
индивидуален сметкоплан. Дружеството използва система за автоматизирана
обработка на счетоводна информация. Формата на счетоводство осигурява
синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Видно от
прегледаните документи и счетоводни записвания, според експерта, счетоводството
на дружеството-жалбоподател е водено редовно при спазване изискванията на ЗСч и
при съобразяване с основните счетоводни принципи и счетоводни стандарти. При
извършен преглед на преписката, експертизата е констатирала, че няма данни към
24.02.2016 г. да е извършвана инвентаризация от ревизиращия екип.
И не на последно място, вещото лице посочва, че с протокол
серия АА № 0113321/24.02.2016 г. е извършена съпоставка на разчетената касова
наличност на 24.02.2016 г. и на фактическата такава, като проверката не е
установила касова разлика - фактическата
е равна на касовата наличност от ФУ – 436,60 лв.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че в ГДД се отразяват приходите и разходите, а не сметки Каса и Разплащателна
сметка, те са по оборотни ведомости, т.е. ГДД няма как да послужи за извършения
в случая анализ. Това са месечните оборотни ведомости. В случая анализът, който
е направен, е при положение, че стоките – недекларираните, са закупени в същия
период, в който са и продадени. Анализът е извършен по този начин, тъй като
може да са закупени и в много по-предни периоди, но ако не се знае периодът –
не може да бъде направен съответният анализ. Няма как да се направи
съпоставката, освен по този начин, по който вещото лице я е направило – че са
купени в месеца, в който са продадени, като уточнява, че отговорът е чисто
хипотетичен. Паричните средства, според експерта, са верни. В този период
лицето е разполагало с такива парични средства и като се сравнят с „недекларираните“
се получава разлика, но при положение, че тези стоки са закупени на един
по-ранен етап, няма как да бъде отговорено, тъй като не се знае етапът кой е и
периодът кой е, за да се извърши съответният анализ и съпоставка. При това
изчисление, наличието на възможност за закупуване на тези стоки, вещото лице е
включило и използвало продажната стойност на стоките, т.е. не се е съобразявало
с покупната, а с продажната стойност, която чисто аналогично е по-ниска от
продажната. Това е свалената информация от базата данни, това са продажбите.
Средствата за закупуване, според вещото лице, биха били по-малко с процента
надценка, с който е работено през периода, този, който е даден като стойност и
като е взело предвид продажната цена на стоките. По отношение на въпроса какъв
е процентът надценка, който е прилаган от страна на ревизиращия екип – вещото
лице не е отговорило, тъй като не е имало такава задача, като е уточнило, че това
касае по принцип облагането по ЗКПО, но е прегледало констатациите – не е
фиксиран процент на надценка - как е определен и дали е еднакъв през
ревизираните години.
В съдебно заседание на 19.02.2018 г. е прието
заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, изпълнено от вещото
лице С.М.. Съдът кредитира изготвеното заключение като компетентно, обективно и
безпристрастно, без противоречие с останалите писмени доказателства по делото.
Вещото лице, след запознаване с наличните по делото
доказателства е установило, че с Протокол № АА-0003009/24.02.2016 г. е копирана
информация от компютърна система в обект на жалбоподателя, в който протокол е
посочено, че за регистриране и отчитане на продажбите в магазин за разнородни
стоки, стопанисван от „***“ ЕООД се използва програмен продукт „Mistral“. Със съгласието и съдействието на
търговския работник в обекта Е.П.Ш. (продавач-консултант) е извършено
обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители.
Отразено е също така в протокола, че в обекта се използва следната компютърна
конфигурация: 5 бр. персонални компютъра, които са свързани в локална мрежа.
Към два компютъра са свързани фискални устройства. Един от компютрите се
използва за сървър и базата-данни се намира върху него. Направени са снимки на
отворения програмен продукт (модули Склад и Продажби) на обекта, а така също и
снимка на локалната мрежа, от която е видна и системната дата на работна
станция. Данните от програмния продукт и файлът със снимките са архивирани на
компютъра на обекта във файл „GUM.RAR“ с помощта на архиватор WINRAR. За гарантиране автентичността на
информацията, съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК на архивния файл „GUM.RAR“ са формирани контролни суми MD5 и SHA256 (файл „md5sha256.txt“). Формиран е файл с контролните
суми, след което файловете „GUM.RAR“ и md5sha256.txt са записани на три броя
финализирани оптични носители (CD). Върху оптичните носители с
перманентен маркер е изписан номер и дата на протокола, имената на присъствалите
на проверката лица и подписите им. Едно от копията е за представителя на
проверяваното лице и два за ОП на НАП (едно от копията е поставено в плик и
запечатано с подписите на органите по приходите и присъствалото лице,
представител на ДЗЛ с посочване, че същото представлява доказателство при спор
относно автентичността на данните и при необходимост ще бъде предоставено за
нуждите на съответното производство като веществено доказателствено средство
съгласно чл. 71 от ДОПК). Присъствалите лица са запознати със същността на
контролните суми MD5 и SHA256. Общ брой на копираните файлове –
два броя (един файл с данни „GUM.RAR“ и един с контролни числа „md5sha256.txt“). Анализът на базата данни е
извършен със софтуер ACL, който предоставя решения за извличане
и анализ на данни от релационни бази данни. ACL се предоставя от ACL Services Ltd, Вакувър Канада. ACL AuditExchange е инсталиран (лицензиран) за НАП,
обезпечена е програма за обучение за служителите и създаване на файлови
дефиниции за 20 от най-използваните счетоводни и ERP системи в България.
Вещото лице е установило, че с Протокол №
1028953/03.01.2017 г. е извършен анализ на базата данни, като са анализирани
таблиците SMETKI, MONEYOPER и SMETKISDR. Съгласно описанието на базата
данни, предоставена от MISTRAL, таблица SMETKI съдържа записи на продажбите,
таблица MONEYOPER съдържа
записи за постъпили парични средства, а таблица SMETKISDR съдържа записи на артикулите по
продажба.
След извършена проверка на контролните суми на файл „GUM.RAR“ от приложеното по делото копие на
оптичен носител, приложение към Протокол № АА-0003009/24.02.2016 г. и сравнени
с контролните суми, посочени в Протокол № АА-0003009/24.02.2016 г., вещото лице
е установило, че същите са еднакви, което означава, че файлът с базата данни не
е променян след момента на неговото копиране от компютърната система в обект на
„***“ ЕООД.
Експертът посочва, че няма начин да установи дали е
провеждано обучение на лицата, работещи с програмния продукт „Мистрал“ и ако
да, от кого. Не става ясно къде трябва да са налични протоколи за извършено
обучение, а дали е предоставено ръководство за работа с ПП Мистрал може да бъде
установено след отправяне на запитване.
На следващо място вещото лице посочва, че ПП Мистрал
включва два основни модула – Склад и Продажби. В „Мистрал Склад“ се извършват
всякакви видове складови операции и складово управление, а в „Мистрал Продажби“
се извършват всички операции за крайната продажба, като този модул може да се конфигурира
в зависимост от нуждите на потребителя в ресторантски режим или в магазинерски.
По отношение на управлението на стоково-материалните запаси, МИСТРАЛ предоставя
стандартните за подобен вид продукти възможности: доставки; брак; ревизия;
изписване; заявки за доставка; блокиране на артикули за продажба/доставка;
рецептурници. Основният инструмент за проследяване и контролиране на
стоково-материалните запаси и паричните средства, свързани с тях, предоставян
от ПП Мистрал са Ревизиите. Чрез ревизиите се осъществява проверка на
съответствието между склада на ПП Мистрал и наличностите. Създават се
количествени и финансови разлики. При констатирани несъответствия чрез Ревизия
може да се коригира съответствието между склада на ПП Мистрал и наличностите.
Според ръководството за работа с ПП Мистрал, за заприхождаване на стоки,
получени от доставчици, се използва Екран доставки. Доставки могат да бъдат
въвеждани за налични в номенклатурата артикули, както и за нови артикули.
Възможно е доставките да се въвеждат и от Ревизии, като се актуализират
директно количествата. ПП Мистрал, според вещото лице, допуска да се извършва
продажба, без да има наличност в склада, т.е. възможно е да се извършат
продажби „по погрешка“, тъй като ПП Мистрал ще ги допусне.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че на оптичния носител е обезпечена, свалена цялата база данни, а след това
предмет на анализ, съгласно протоколите по делото, са били тези три таблици от
базата данни. Контролните суми експертът ги е изчислявал, отворил е оптичния
носител, изчислил е контролните суми, сравнил ги е, че няма разлика, т.е. на
оптичния носител няма промяна на тази база данни. Дали се отразява на базата
данни вътрешното движене на стоки, вещото лице не дава отговор, тъй като не е
имало такава задача. Всичко, според експерта, може да се изследва, в т.ч. и
другите модули в базата данни и да се отговори на конкретни въпроси, но не е
сигурен как в Мистрал е организирано т.нар. вътрешно движение, вероятно
счетоводно движение. Обяснява механизма, като сравнява базата данни с тефтер, в
който, ако се запишат плюс пет единици от някаква стока и след това два реда по
надолу минус три единици от същата стока, ако няма допълнителни пояснения, няма
как да се разбере дали това е вътрешно движение, дали е външно движение или нещо,
наречено по друг начин, като за целта е необходимо мнение и на вещо лице
икономист, който да отговори що е то вътрешно и външно движение и чак след това
вещо лице компютърен специалист, който да отговори как се пренася това движение
в софтуера и как програмистите са решили да го отразят. От това, което вещото
лице е видяло, програмата Мистрал има такива функционални възможности, а дали
ги е ползвал жалбоподателят, не може да отговори. Специално за отговора на въпроса,
се е свързал с представители на Мистрал относно така наречените грешки, питал
ги е - възможно ли е да бъде извършена продажба, без да има складова наличност
и е получил отговор, че е възможно, не се следи, т.е. може да бъде извършена
продажба, независимо, че в модул “склад” няма от съответната стока и
съответните бройки, което означава, че възможността за допускане на “грешки” е
голяма. Ако има пет броя от определен артикул, ако се продадат, то в базата
данни в бройките ще са на минус. В случай, че програмата е организирана така,
че да не може да бъде продаден даден артикул, без да има наличност в склада,
тогава възможността за грешки е сведена до минимум. Но, според вещото лице, Мистрал
не е счетоводна програма, тя е складова програма, тя е начин по-лесно да бъдат
издадени едни документи, да бъдат правени проверки.
На следващо място вещото лице уточнява, че програмата
Мистрал може да бъде направена така, че да се следи дали има съответствие, но след
като е попитал защо не са го направили, са му отговорили, че по-скоро тази
програма била за бързина - да може да се продава, без да има наличност в
склада. Това всичко излиза в другите таблици, а не в тези трите, които са
проверявани от ревизиращите и които касаят паричните потоци.
Доколкото вещото лице е запознато, не е направена
инвентаризация на обекта, за да се види наличността, затова ревизиращите са
правили анализ само на паричните потоци. Контролните суми са изчислени върху
компютъра, от който е свалена базата данни, от там насетне колкото пъти и да бъдат
копирани тези контролни суми, ако са същите, това означава, че базата данни е
съвсем същата и не е пипана. Няма никакви манипулации по базата данни. Контролните
суми са характеристика или свойство на един файл, като те се изчисляват по
определен алгоритъм. В случая са използвани два различни алгоритъма, които са
така направени, че дори и един символ да бъде променен във файла, контролната
сума ще се различава и то ще се различава съществено, т.е. повече от един
символ ще има разлика в контролните суми. Алгоритмите са така замислени, че да
гарантират точно това, че всяка промяна на възможно и най-малката част от файла
да може да бъде разбрана, че е имало промяна. Тези контролни суми се
изчисляват, когато е необходимо да се удостовери, че файлът впоследствие няма
да бъде променян, докато е работила базата данни той се променя непрекъснато, в
момента, в който влиза ревизиращият екип, той гарантира, че този копиран файл
ще бъде винаги един същ във времето. Идеята на релационните бази данни, според
вещото лице, е такава, че какъвто и софтуер да се използва, този софтуер дали
ще бъде Ейсиел, Мистрал или нещо друго, той се обръща към един и същи модул,
който се казва СУБД и дава заявка „дай ми от тази таблица“, СУБД прави
манипулацията с базата данни и връща заявката към софтуера, който няма значение
кой ще е – Ейсиел, или Мистрал, или някой друг - това е основната идея, за да
може тази база данни да се отвори с купища софтуери. С какъвто и софтуер да се
отворят, тези таблици ще бъдат прочетени по един и същи начин. Интерпретация на
данните вече е нещо, което е различно -
таблицата е една и съща, но интерпретацията на данните може да бъде
правена по различен начин, тук вече има значение с какъв софтуер. В случая се
касае за сравнително прости таблици, които нямат взаимовръзка - в едната от тях
има артикули, бройки и цени, като няма какво толкова да се прави, за да се
каже, че е грешна интерпретацията. Базата данни се съдържа в таблици, които са
по същия начин, но когато се работи с по-сложни обекти като продажби, там тази
таблица не е достатъчна и вместо да се прави една огромна таблица, в която
всеки път да се пише, че стока № 1 е хляб, се пише само единица и когато трябва
на екрана да се индивидуализира продажба от едната таблица, се взима числото 1,
под което стои „хляб“. От втората таблица се взимат бройките или цената на
продадените артикули и се индивидуализират на екрана. В случая тази таблица,
която индивидуализира това прави - на тази дата, толкова бройки, такава сума. В
случая ревизиращият екип не се интересува какъв е артикулът, паричният поток е
ясен, той е в една таблица. Изначало анализът не може да бъде сгрешен, защото
той е в почти явен вид. Таблиците са три. Едната е в обобщен вид, в която се
съдържат дата, час, артикул, оператор, бройка, единична цена, стойност,
отстъпка, ДДС и други неща, но всичко това е в една таблица. Срещу продажбите
няма отразяване дали са грешни или верни, а те са просто записи в базата данни,
че на тази дата е извършена конкретна продажба. Според вещото лице, когато е
отчетена извършена продажба на стока, която я няма в склада, по-скоро е
извършено по погрешка. Заявява, че е правилно при обучение да бъде създаден
обучителен акаунт, който да не се взима под внимание, като в конкретния случай
има няколко такива, но никъде не пише, че са обучителни. Могат и да се изтриват
продажби по някакъв начин в самия софтуер или базата данни, но това изтриване
евентуално ще бъде отразено чрез липсващи номера от поредността. Всяка таблица
има един основен ключ, който върви пореден номер, поред, ако някъде има
изтриване, номерът не се запълва, тоест остава празен. В случая ревизиращия
екип е установил, че няма извършено изтриване. Теоретично при неизвършване на
продажба или допусната грешка може да се извърши поправка или изтриване на
съответната продажба.
В съдебно заседание на 22.04.2019 г. е прието
заключение по назначената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза,
изпълнено от вещото лице И.С.. Съдът кредитира изготвеното заключение като
компетентно, обективно и безпристрастно, без противоречие с останалите писмени
доказателства по делото.
Вещото лице след запознаване с предоставена аналитична
справка на сметка 304 Стоки е установило, че същата е заведена на осем групи
без заведена аналитичност в групата и само стойностно, което е онагледено в
табличен вид. За периода 2014 г. – 2015 г. са установени реализирани приходи от
продажба на стоки, отчетени по сметка 702 за 2014 г. в размер на
475 622,30 лева, съответно за 2015 г. в размер на 449 573,20 лева.
Сметка 702 Приходи от продажба на стоки е установено, че не е заведена
аналитично, поради което не може да бъде определено какъв е приходът от всяка
една група, заведена в сметка 304 Стоки, респ. не може да бъде определена
надценката по групи стоки, а само общо, като данните са следните: за 2014 г.
приходи от продажба на стоки – 475 622,30 лева, отчетна стойност на
продадената стока 330 581,50 лева, надценка в лева 145 040,78 лв. и в
проценти – 43,87 %. За 2015 г. – приходи от продажба на стоки – 449 573,20
лева, отчетна стойност на продадената стока 280 585,70 лева, надценка в
лева – 168 987,54 лева и надценка в проценти – 60,23 %. За ревизирания
период са установени допълнителни „неотчетени приходи от продажби“ както
следва: за 2014 г. – 304 119,58 лева и за 2015 г. – 372 240,08 лева.
Отчетната стойност на неотчетените приходи са следните: за 2014 г. –
304 119,58 лева и отчетна стойност, съответстваща на неосчетоводените
приходи – 211 384,99 лева. За 2015 г. – неотчетени приходи –
372 240,08 лева, отчетна стойност, съответстваща на неосчетоводените
приходи – 232 316,10 лева.
Извършено е от вещото лице преизчисление на дължимия
ЗКПО и прилежащите лихви за забава.
В съдебно заседание на 14.10.2019 г. е прието
заключение по назначената допълнителна съдебно – техническа експертиза,
изпълнено от вещото лице А.К.. Съдът кредитира изготвеното заключение като
компетентно, обективно и безпристрастно, без противоречие с останалите писмени
доказателства по делото.
Вещото лице, след извършено изследване на обезпечената
от органа по приходите информация, възпроизведена на оптичен носител,
предоставен по делото, е установило, че програмният продукт „Мистрал“ е
софтуерно решение за управление на търговски обекти. Програмата включва два
модула „Склад“ и „Продажби“. С помощта на модул „Склад“ се осъществява
управление на стоките в един или повече обекти, движението между тях, наличности
и др. с помощта на модул „Продажби“ се осъществяват продажби към клиенти. За
правилната работа на продукта е създадена база данни, управлявана от системата
„Firebird“. В базата
данни са създадени множество таблици, които са необходими за съхраняване на информацията
и бързата и точна работа с нея. Вещото лице посочва, че основни таблици, които могат
да имат отношение към предмета на настоящото дело са: SMETKI (Таблицата служи за записване
(съхраняване) на информация от продажбите); MONEYOPER (Таблицата служи за записване
(съхраняване) на информация за паричните средства, постъпили по каса при
продажби); SMETKISDR (Таблицата
служи за записване (съхраняване) данни за артикулите от продажбите); ACTIONSTYPE (Таблицата съдържа предварително
дефинирани действия в програмата), подробно описани от вещото лице в табличен
вид; SYSLOG (Таблицата
представлява системен лог на промените, правени с програмата и базата данни). Установено
е също така, че програмата позволява конкурентен вход на различни потребители
от един и същ компютър. Добрите практики в осигуряване на сигурността на
данните препоръчват използване на собствени потребителски имена на всеки един
потребител и уникални пароли, знаещи се само от техния притежател, като това
позволява на всеки потребител да влиза в системата от всеки един компютър. При
работа с програмата съществуват т.нар. „бързи бутони“, които улесняват работата
и ускоряват процеса. Сред тези „Бързи бутони“ има такъв, който приключва
продажбата като касова – изисква се пускане на касов бон от касовия апарат, има
и бутон за приключване на продажбата, без сумата да се подава към касовия
апарат, съответно не се разпечатва нищо на него. При подаване на информация към
касовия апарат, се използват унифицирани интерфейси за връзка, при което не би
трябвало да се получават грешки при пренасянето на информация.
Посочва се от експерта, че точната дата и час на
копиране на базата данни от проверявания компютър, извършено от органите по
приходите, не може да се определи само от данните от съставения оригинален
оптичен носител. Експертизата е установила дата и час на записване на данните
върху оптичния носител – 24.02.2016 г. в 11,20 часа, съответно 11,23 часа. Базата
данни, с която е работено в хода на ревизията, е от файл „CS.FBD“, видно от лист 000061 (000582) от
РД – част от делото. Файлът „PANAGIURISHTE.FDB“ съдържа данни, аналогични на тези
от файла „CS.FBD“. При
изследването е установено, че програмата е била използвана във версията си 1506
с база данни версия 174 за времето от инсталирането и: „15/02/2014 13:39:14
часа“ до „22/03/2015 11:10:32 часа“, когато се е преминало към версия на
програмата 175 и версия на базата данни 1822. За времето от „15/02/2014
13:39:14 часа“ до „22/03/2015 11:10:32 часа“, е била използвана базата данни „PANAGIURISHTE.FDB“, след което е била трансферирана и
преименувана в „CS.FBD“. След тази операция, старата база „PANAGIURISHTE.FDB“ е била оставена, но с нея не е
работила програмата. Практика при ъпгрейд на версии е да се запазва старата
база данни като бекъп (резервно копие). Даден е пример с таблица SMETKI в двете изследвани бази данни.
Структурите на двете бази данни се различават, тъй като при преминаване в друга
версия на програмата, се добавят нови функционалности, нови таблици, нови
полета в съществуващи таблици. Възможно е, според вещото лице, и отпадане на
някои от полетата или таблиците.
Вещото лице посочва, че видно от таблицата SYSLOG, по време на експлоатация на
програмния продукт е имало актуализация на програмата версия 1506 с база данни
версия 174 към версия на програмата 1822 и версия на базата данни 175 с
направените в о.с.з. уточнения за допусната техническа грешка. Промяната на
версиите на програмата и базата данни се отразява на структурата на базата
данни, тъй като се добавят нови функционалности, нови таблици, нови полета в
съществуващи таблици. Възможно е и отпадане на някои от полетата или таблиците.
Това не би трябвало да се отразява на анализа, тъй като основните таблици и
полета се запазват.
Установено е също така, че всяка една база данни се
управлява от СУДБ. Процесната база данни е тип релативна. При този тип бази
данни се изграждат таблици и взаимовръзки между тях. В процесната база данни не
е налична вътрешна система за спецификация между отделните таблици.
Взаимовръзките са логически и са заложени в програмния код на самата програма.
Съществуват много на брой взаимовръзки, освен дадените от Мистрал в техническото
описание. Вероятно те нямат отношение към анализа на паричните потоци и
движенията на стоките, поради което не са описани в техническото описание.
Посочено е в заключението, че с протокол от 27.06.2019
г. представител на ТД на НАП – Пловдив е предоставил достъп на вещото лице до
оригинал на оптичен носител (диск) към протокол сер. АА № 003009/24.02.2016 г.
Вещото лице се е запознало и изследвало съдържанието на диска, записано е копие
на изследвания диск и се е предоставило на вещото лице с цел последващо
изследване на материалите в диска. Установено е, че дискът е записан на една
сесия, наименованието на диска е: „MY_DATA_022416“, като съдържанието на диска са два
файла: GUM.rar;
md5sha256.txt. Файлът „GUM.rar“
представлява архивиран пакет от файлове, събрани при осъществяване на
проверката от приходния орган. А файлът „md5sha256.txt“ представлява текстови файл, в
който са записани изчислените чек суми (MD5, SHA256) на файла „GUM.rar“ преди
записването му на диска. Съгласно записаното в този файл, чек сумите на файла „GUM.rar“ са: MD5 – 546b196bece471f311a309613c64c8fc;
SHA256 – cf8f25c8159efff18c61b2570c4003104fe1a0e3d583a9cadae74129596a4aa5.
Изчислени са чек сумите на файла „GUM.rar“ от
предоставения оригинален диск. Датата на записване на файлове върху
предоставения за изследване диск е „24.02.2016 г.“ в промеждутъка от 11:20 до
11:23 часа.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че наименованието на таблиците „екшън тайп“ е дадено от производителя на
софтуера. И също така производителят на софтуера, подавайки данните към НАП при
запитване за структурата на базата данни, са дали информацията, че таблицата
има предварително дефинирани действия. Таблицата е от създателя на програмата.
Съдържанието вътре в таблицата са възможности, които може да са създадени части
от създателя на програмата, и друга част - от подателя. Тази таблица експертът
е погледнал от базата данни. Наименованието на таблиците и съдържанието им е
възможно да бъдат погледнати с подходяща програма. Вещото лице е взело от
самата база данни, която му е предоставена от НАП. Ясно и видно е съдържанието,
което се съдържа вътре в таблицата. Но тази таблица как кореспондира с
останалите таблици, е обект на много сложни взаимовръзки. Тези сложни връзки ги
е измислил създателят на програмата - напр. възможно е да се напишат два
инициала и тире, но само създателят ще знае какво означава това.
Вещото лице не е изследвало дали това е конфекция -
дали всички потребители са едни и същи. От своята практика е установило, че съдържанието
на тази таблица е възможно да бъде различно. Някой потребител може да няма
нужда от половината от тези описания. Код 15 „без документ“ - без фискален
документ. Например, ако един продукт трябва да смени местоположението си като
склад, то излиза от една база данни и влиза в друга. Той излиза от склада и не
се създава фискален бон. От практиката си вещото лице може да посочи например
ресторанти, които са заедно с хотели и използват подобен код, за да може
консумиращият в ресторанта да се прехвърля в хотела. И когато гостът си тръгва,
плаща цялата сметка в хотела. При това положение, ресторантът не може да издаде
фискален бон, за да може да се отчисли. Когато гостът излезе от хотела, се
издава изцяло фискален бон и се освобождава стоката и услугата. Принципно вещото
лице посочва, че за да може да има отчетност за собственика на обекта, не само
пред НАП, там трябва да има движение на стоката от склад към обект, но почти
всички тези системи позволяват продаване на стока, която не е в склада. По
някаква причина някаква стока трябва да бъде продадена - клиентът чака, дава се
стоката и се отразява с отрицателен знак в момента на осъществяването на
продажба или движение на обекти. Посочва, че софтуерните производители си
променят политиката, софтуерът може да изпише нещо, което не е закупено още, не
е заведено в счетоводството с тези програми. Експертът е проследил програмата до
момента, в който е извършена ревизията, и е дал отговор, че програмата е била
актуализирана. При инсталирането, иницииращото инсталиране в началото е било от
15.02.2014 г. до 22.03.2015 г., програмата е била версия 1506, а базата данни е
била 174. По данните, които се виждат, е имало една актуализация, от тази
базова версия, която е била на програмата 1506 с база данни 174 на 22.03.2015
г. е минала към версия 1822 и база данни 175.
Уточнява също така, че таблицата SYSLOG показва системните промени - тези системни промени са
тези, които променят системата. Може да има 500 актуализации, но са
незначителни и не водят до промяна на системата. Със сигурност в таблиците има
добавени нови полета, или да са махнати някои. Има значителен на брой
актуализации, вкл. ядрото на програмата плюс базата данни. Всяка една промяна е
направена заради нещо, например клиентът иска нов бутон, произлязъл от
нормалната работа и производителят ги приема като нещо, което е пропуснал. След
като го направи, предлага го за всички потребители. По основната програма не
може да се промени системата, за да се смени значително алгоритъмът. Няма как
анализът на НАП да изключи всички взаимовръзки в един софтуерен продукт. НАП не
са изследвали когато компютърът е „заспивал“. На НАП им трябват определени
неща, от които се интересуват. Според вещото лице, основните неща, които касаят
движението на стоките, заприхождаването им и изписването им, не могат да бъдат
коренно променени, така че един анализ да бъде опорочен от това. В конкретната
база данни има наименование със същото, което НАП са изследвали. Съдържанието
на тази таблица също отговаря на НАП, което са изследвали. Това дава основание на
вещото лице да достигне до заключение, че НАП ползват правилната таблица по
правилния начин. Чек сумите – за всеки един файл от компютъра може да му бъде
пресметната чек сумата. Тя не стои никъде. По определен алгоритъм тя може да
бъде пресметната. Това вещото лице не го знае, може да е интелектуален обект на
опознаване. Но като цяло, с конкретни програми, в които е заложен този
алгоритъм, може да се изчисли тази фиширана стойност на всеки един файл от
компютъра. Ако този файл се премести от един компютър в друг, като се копира,
ще носи файл. Когато се отваря един уърд файл, и се сложи една точка само, се
получава съвсем друга сума. Не може един файл да бъде пипнат. Колкото и да
изглежда, че не е пипнат, винаги ще има фиш. Всеки файл носи със себе си име,
големина и т. н. На база на тези неща се записва тази чек сума. Тя е
възпроизведена, използвайки софтуер, който е използван и се записва чек сума.
Тази сума трябва да кореспондира със същата такава. В съдържанието на този
файл, който е в диска МД, че някой, дали е бил служител на НАП, външен експерт,
е записал файл „гум точка ра“, създал го е, след това е пресметнал неговите хеш
стойности. Това са две различни стойности. Използвани са някакви програми. Това
е изписване на програмата. Същият този човек ги е копирал и е създал текстови
файл, като ще сложи МД хешираната стойност и другия. Това се прави, когато
човек иска да изпрати файл и да е сигурен, че човекът отсреща получава точно
този файл. Вещото лице е посочило на стр. 4 в таблицата, където е снимал
резултата от програмата и тези две суми трябва да са идентични.
Други доказателства в хода на съдебно производство не
са събрани.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение
на тези факти, не се формира между страните.
Спорът
се концентрира от една страна относно наличието на основания за извършването на
ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и от друга страна, относно реалното извършване на продажбите,
за които се твърди да не са надлежно осчетоводени, респ. декларирани. Или иначе
казано, спорът е за съществуването на установените с РА публични задължения и
законосъобразността на определящия ги административен акт.
Следва
в тази връзка да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в т. 1-16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При
определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии,
визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да се
направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната
основа по възможно най-обективния и достоверен начин по отношение на конкретния
ревизиран субект. Разбира се, така определената данъчна основа по реда на чл.
122 от ДОПК ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически
състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице.
Правното
твърдение на органите по приходите за съществуването на разпоредените публични
задължения е основано на фактическо твърдение за осъществени доставки в
стопанисвания от РЛ търговски обект, приходите от които не са отчетени. Обект
на облагане с ДДС в случая е доставката, а по ЗКПО – печалбата. Затова при
решаването на спора по ЗДДС въведеният с твърдение на ответника предмет на
доказване е осъществяването на доставката от РЛ. По ЗКПО спорен е фактът на
получаване от РЛ на приходи от продажби, които не са отчетени. Определянето на
тези положителен и отрицателен юридически факти като предмет на доказване
следва от функционалната връзка между печалбата и приходите в контекста на
изискването по т. 3. 2 от СС № 1 – Финансовите отчети следва да отговарят на изискванията
за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на
предприятието. ОПР е съставна част от ФО – т. 2, б. „б“ от СС № 1, а нетните
приходи от продажби са в структурата на ОПР – т. 18. 1 от СС № 1.
От
събраните по делото доказателства обаче, не се установява по безспорен начин,
че по отношение на жалбоподателя и за ревизираните периоди, са налице данни за осъществени
доставки, съответно получени доходи от дейността, които не са били декларирани.
Изводът
за наличие на недекларирани и неотчетени продажби органите по приходите са
направили на база на следните доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство:
- протокол
№ 0113321/24.02.2016 г. за извършена оперативна проверка в обекта на „***“ ЕООД,
от който се установява, че е извършена съпоставка на разчетената касова
наличност на 24.02.2016 г. и на фактическата такава, като проверката не е
установила касова разлика - фактическата е равна на касовата наличност от ФУ –
436,60 лв.;
- протокол
№ 0003009/24.02.2016 г. за предприети действия за обезпечаване на доказателства
чрез копиране на информация от и на технически носители, който описва
действията на органите по приходите при копиране на информацията,
представляваща текуща база данни на програмен продукт Мистрал, използван за
отчитане на продажбите в обекта на „***“ ЕООД. Видно от процесуалните действия
на органите по приходите, описани в Приложение № 1 към протокола, за
гарантиране автентичността на информацията, съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК, на
архивния файл „GUM.RAR“ са формирани
контролни суми МD5 и SHA256 за файловете,
подлежащи на копиране. Самото копиране не е посочено с каква програма е
извършено, посочено е единствено, че файловете „GUM.RAR“ и md5sha256.txt са
записани на три броя финализирани оптични носители (CD), като върху оптичните
носители с перманентен маркер е изписан номер и дата на протокола, имената на
присъствалите на проверката лица и подписите им и едно копие е предоставено на
представител на проверяваното лице, а две копия са за органите по приходите, едно
от които е поставено в плик и запечатано с подписите на органите по приходите и
присъствалото лице, представител на „***“ ЕООД;
- протокол
сер. АА № 1028953/03.01.2017 г. за анализ на копирана информация от компютърна
система за управление на продажбите „Мистрал“, в който са описани действията на
контролните органи при анализа на информацията, копирана от компютрите на
жалбоподателя. Установено е, че на записания в търговския обект оптичен носител
се съдържа файл „GUM.RAR“, представляващ архив, който съдържа текущата база
данни на ПП „Мистрал“, използван за отчитане на продажбите в обекта. От
наличната информация в таблиците към файла са установени данни за извършени
продажби за периода от 18.02.2014 г. до 24.02.2016 г. съдържащи се в 108 597
записа за сметки от ID № 155
до № 108 796 включително и номер на сметка от № 45 до № 108 767 (налице
са 126 пропуска в поредните номера, които са незначителен брой на реализираните
продажби). В протокола се съдържа таблица, която показва по месечни периоди
стойностите на отчетените продажби с ФУ и на отчетените продажби с ПП
„Мистрал“, като се твърди, че обобщена информация на продажбите, генерирана в
таблица SMETKI по дни е записана на оптичен носител като Приложение № 2 към
протокола, за което приложение обаче, се констатира, че липсва нарочно
отбелязване в самия протокол, в който в графа „При проверката бяха събрани
следните доказателства, приложени към настоящия протокол:“ е посочено
единствено: „1. Приложение № 1“.
При
анализ на събраните в ревизионното производство доказателства и тези, събрани в
настоящото съдебно производство, съдът констатира, че спорните задължения са
определени единствено и само на база информация, находяща се на този оптичен
носител, за който ответникът твърди, че съдържа записи на действителните
продажби, извършени от жалбоподателя през ревизирания период, които се
различават от продажбите, отчетени с ФУ за същия период.
В
тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че оптичните носители са веществени
доказателствени средства, съгласно чл. 71 от ДОПК и за да се запознае с
доказателствата в тях, съдът се нуждае от специални знания от областта на електронните
системи за контрол и управление, поради което в съдебното производство са
назначени и изслушани заключения по две СТЕ със задача експертите да разчетат
информацията в оптичните носители, намиращи се между кориците на делото, както
и този, находящ се в оригинал при органите по приходите, и да дадат заключение
за степента на тяхната автентичност и достоверност, както и за наличието на
връзки между тях, в т.ч. и за съдържащата се информация и основните функции на
програмата „Мистрал“.
Не
е спорно, че и двете вещи лица в заключенията си посочват, че след създаване на
файла с контролните суми по време на проверката в търговския обект, записаната
на разглеждания диск информация, не е била променяна, налице е и идентичност на
двата файла.
По
същество спорът се свежда до това, че е определена неправилно данъчната основа
за облагане с корпоративен данък и начислен ДДС за проверявания период,
доколкото според жалбоподателя неправилно от страна ревизиращите органи са
направени изводи въз основа на установени данни за укрити приходи.
Съдът
намира за незаконосъобразни изводите на приходната администрация за приложение
на реда на чл. 122 от ДОПК, на основание ал. 1, т. 2 от същата разпоредба. Това
е така, защото изводите на ревизиращите органи в тази връзка са направени въз
основа на финализирания оптичен носител, приложение към протокол №
0003009/24.02.2016 г. за предприети действия за обезпечаване на доказателства. Въпросният
протокол обаче, е съставен в нарушение на чл. 111 от ДОПК, съгласно който при
извършване на ревизия или проверка, действията по чл. 40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени
със заповед на териториалния директор на Националната агенция за приходите или
упълномощено от него лице, които се легитимират със служебна карта и
предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия.
Към протокола не са представени доказателства за оправомощаване на лицата,
извършили проверката, въпреки дадените от съда указания с разпореждането от
11.09.2017 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, че
ответникът носи доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите
изисквания при издаването на оспорения акт, компетентността на органа, издал
оспорения акт, като попълни преписката с всички относими писмени доказателства,
както и че установените с РА обстоятелства се считат за верни до доказване на
противното, ако са подкрепени с надлежни доказателства.
В
представения към административната преписка протокол обаче, е посочено
единствено, че действията са извършени от Е.Й.И. и Г.И.К. – инспектори по
приходите, но липсват както данни, така и доказателства за тяхното
оправомощаване. По идентичен начин стои въпросът и с вписаните в Приложение № 1
към протокола освен горепосочените инспектори по приходите и В.К.З. и Г.Х.С.,
за които е посочено единствено, че са представители на НАП, но липсва посочване
на техните длъжности, съответно дали са били надлежно оправомощени. Или иначе
казано, допуснати са съществени процесуални нарушения при обезпечаване на
доказателствата. В случая това е оптичният носител, с който се е запознало
вещото лице, копие от който се намира на лист 111 по делото, на който ръкописно
е изписано „Копие пр. № АА 0003009/24.02.16 г.“. Предвид установения и в двете
СТЕ факт, че именно на този оптичен носител е записана информацията от базата
данни за управление на търговския обект - магазин за промишлени стоки, находящ
се в гр. Панагюрище, ул. „20-ти април“, ет. 1, ГУМ, находяща се на компютрите в
обекта, тя не може да се възприеме като надлежно доказателство за действително
извършените продажби, съответно за наличието на укрити приходи.
Не
се констатира и да са налице положени електронни подписи върху копираната
информация. Все в тази насока следва да се посочи, че фикцията на чл. 3, ал. 2
от ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен
документ. Без към данните, представляващи електронни изявления, да е добавен
електронен подпис (вж. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014) авторството
на електронното изявление не е установено. Разпечатки от електронните документи
не са представени, но и при изготвянето на разпечатка от електронния документ
той е с битието на неподписан частен документ.
Въпреки
констатираните съществени процесуални нарушения при събирането на
доказателствата, настоящият съдебен състав намира за необходимо да анализира
събраните доказателства и от гледна точка на тяхната автентичност.
Съдът
приема за достоверни изводите на вещите лица в двете СТЕ, че файловете „PANAGIURISHTE.FDB“ и „CS.FBD“, могат да се
приемат за идентични, както и че съдържанието на двата файла не е променяно от
момента на създаване на контролните числа MD5 и SHA256.
Съдът счита обаче, че автентичността на данните във файла „PANAGIURISHTE.FDB“ не е гарантирана от действията на органите по приходите
при обезпечаването й, преди създаването на въпросните контролни числа. Това е
така, защото в Приложение № 1 към Протокола за обезпечаване на доказателства № 0003009/24.02.2016
г. са описани единствено следните процесуални действия: „Формира се файл с контролните суми, след което файловете „GUM.RAR“ и
md5sha256.txt бяха записани на три броя финализирани оптични носители (CD).“. Т.е.,
използването на неназована и неустановена програма за копиране на информация не
е в състояние да гарантира нейната автентичност, тъй като тя би могла да бъде
променена от предварително инсталирана програма както по време на копирането,
така и при съхраняването й. До извод в обратната насока не води и посочването в
РД, че анализът на
обезпечените данни от информационната система за управление на продажбите
„МИСТРАЛ“ в обекта на „***“ ЕООД - магазин за промишлени стоки в гр. Панагюрище
е извършен с ПП за анализ на данни „ACL“, при който е използвано официално
предоставено на НАП описание на базата данни от разработчика на програмата „****“
ЕООД, доколкото не са представени доказателства за
начина, по-който работи този софтуер, както и за гаранциите, които дава за
запазване автентичността на данните преди и след обработването им.
Независимо
от гореизложените доводи, дори да се приеме, че информацията от файла „CS.FBD“,
е достоверна и автентична, тя не доказва наличието на укрити продажби.
Това
е така, тъй като в случая на първо място ответникът следваше да представи
доказателства за начина, по който органите по приходите са достигнали до броя и
стойностите на продажбите, които се твърди да не са били отчетени. Такива
надлежни доказателства обаче, не са представени, доколкото в РД органите по
приходите се позовават на справка, която с оглед големия обем информация, е
записана на оптичен носител – Приложение № 2, което приложение, както вече
нееднократно се посочи, се констатира, че не е описано нито като неразделна
част от протокол № 0003009/24.02.2016 г. за предприети действия за обезпечаване
на доказателства, нито като неразделна част от протокол № 1028953/03.01.2017
г., обективиращ извършения анализ на копираната информация от компютърна
система за управление на продажбите „Мистрал“, свързани с „***“ ЕООД, а предвид
условието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест именно на ответника е да докаже наличието
на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В
конкретния случай няма как да се приеме, че файловете, записани в това
Приложение № 2 отговарят на изискванията за представяне на електронни документи
в съдебното производство, тъй като няма данни да са подписани с квалифицирани
електронни подписи, поради което нямат характер на електронен документ по
смисъла на чл. 184 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ДОПК приложените към
ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него. Те следва да бъдат
преценявани от съда съобразно тяхната автентичност и достоверност. В процесния
ревизионен акт, както вече се посочи, задълженията са определени на база справки/таблици/,
приложени към ревизионния доклад като запис на оптичен носител, без да бъдат
подписани като електронни документи. С други думи казано, не представляват
валидно доказателство за отразените в тях факти и обстоятелства, тъй като нито
са посочени издатели, нито са положени квалифицирани електронни подписи, които
да защитят съдържанието на таблиците от последващи промени. При това положение,
съдът приема, че ответникът не успя да докаже верността на данните, съдържащи
се във файловете, находящи се във въпросните оптични носители. В битието им на
извадка от електронната база данни, за приложението е неприложима презумпцията
на чл. 54, ал. 3, изр. 2 от ДОПК. Данните по него не са изходящ от РЛ /макар и
неподписан, но с установено от закона привръзка заради мястото на държането на
данните/ електронен документ, а компилативно създаденият от чуждите данни от
ползващата се от него страна и също неподписан електронен документ е с
изключително ниска доказателствена стойност.
Отделно
от това, по делото няма данни да е извършвана инвентаризация на дружеството към
тази дата, а и от органите по приходите не се твърди да е извършвана такава.
При това положение, и като се вземе предвид фактът, че липсват годни доказателства
за начина, по който органите по приходите са достигнали до броя и стойностите
на продажбите, не може да се приеме за безспорно установено в какво количество
и на каква стойност са извършените продажби на стоки, които се твърди да не са
били декларирани.
Освен
това, за да достигнат до тези изводи, ревизиращите са се позовали единствено и
само на наличните данни в складовата програма, а са подложили на съмнение тези
в счетоводна сметка 304 Стоки, без дори да са изискали от жалбоподателя
представяне на Счетоводната политика, респ. обяснения за начина на отчитане на
стоките. Приели са безкритично, че са налице извършени продажби на стоки, без
същите да са отчетени надлежно.
Именно
с цел оборване констатациите на органите по приходите по делото беше допуснато
изготвянето на основна и допълнителна ССЕ, вещото лице С., която в тази връзка
дава заключение, че видно от прегледаните документи и счетоводни записвания,
счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно при спазване изискванията
на ЗСч и при съобразяване с основните счетоводни принципи и счетоводни
стандарти.
Съдът
възприема заключението като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в
процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за
правилното решаване на настоящия административноправен спор. Вещото лице по
приетата по делото ССЕ е проследило счетоводните отразявания и след извършена
съпоставка на счетоводните записвания по съответните хронологични и аналитични
сметки, при жалбоподателя, е дало заключение за тяхната редовност. Редовността
на воденото от страна на ревизираното дружество счетоводство, наред с дадения
изчерпателен, обоснован и логичен отговор в счетоводен аспект на поставените
въпроси, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, според настоящия състав на съда, е основание за кредитиране
заключението на вещото лице. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл. 51
от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните регистри се преценяват
според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, и с оглед другите данни, установени в хода на производството.
Все
в тази насока следва да се посочи и също така, че при извършената проверка,
констатациите от която са обективирани в протокол серия АА № 0113321/24.02.2016
г., е извършена съпоставка на разчетената касова наличност на 24.02.2016 г. и
на фактическата такава, като проверката не е установила касова разлика - фактическата е равна на касовата наличност от
ФУ – 436,60 лв., което опровергава изводите на органите по приходите, че в
обекта на дружеството-жалбоподател се осъществяват продажби на стоки, без
същите да се отчитат надлежно. Или иначе казано, от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и заключенията на вещото лице по ССЕ, се установява, че счетоводството
на жалбоподателя е заведено редовно, информацията е налична в аналитичен и в
хронологичен порядък, извършвани са правилни счетоводни записвания, в
съответствие с информацията от първичните счетоводни документи, спазен е
принципът на документална обоснованост и текущо начисляване.
В
ревизионния акт органите по приходите правят извод за укриване на приходи от
ревизираното лице единствено и само на база извършения анализ на обезпечените
доказателства, а именно наличните файлове на посочените по-горе оптични
носители. Това твърдение се опровергава от заключенията на вещите лица по ССЕ и
СТЕ, както и от разпитания по делото свидетел, който под страх от наказателна
отговорност заявява, че всяка стока пристига с фактура и складова разписка и се
завежда като складова наличност, след което при продажба се издава фискален
бон, а в края на всеки месец се прави ревизия и никога не е имало проблеми с
наличностите.
Водим
от всичко, изложено по-горе, съдът намира, че не са осъществени от
дружеството-жалбоподател облагаеми доставки, от което да е възникнало
задължението му за начисляване на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 2
от ЗДДС, съответно данъкът не е дължим в данъчните периоди по чл. 86, ал. 2 ЗДДС. Не са получени и неотчетени от РЛ приходи, с които да се коригира
декларирания от него СФР по реда на чл. 78 от ЗКПО. Или иначе казано, установяването
с РА на публични задължения е неправомерно.
По
тези съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
поради което същата следва да бъде уважена изцяло и да се отмени ревизионния
акт.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството.
Същите се констатираха в размер на 5900 лв., представляващи заплатените
държавни такси, адвокатски хонорар и депозити за вещи лица.
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд -
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001316006687-091-001/05.05.2017 г.,
издаден от В.И.И. на длъжност началник сектор –
възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с решение № 441 от 24.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който на „***“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост“ 1А, бл. 505А, вх. 2, ет. 1 (понастоящем със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Люба Величкова“ № 9, ет.
6), представлявано от С.Д.Р. – управител, допълнително е начислен ДДС в размер
на 146 181,51 лв. с прилежащи лихви в размер на 31 120,26 лв., както и
допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г., съответно в
размер на 8523,38 лв. и 13 992,51 лв., с прилежащи лихви в размер съответно на
1815,21 лв. и 1555,23 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Люба
Величкова“ № 9, ет. 6, представлявано от С.Д.Р. – управител, сумата от 5900 (пет хиляди и деветстотин) лева,
представляваща заплатените държавни такси, адвокатски хонорар и възнаграждения
за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четИ.десетдневен
срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :