№ 291
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора М. Сп. Р.
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.02.2021 г. по НОХД № 11984/2016 г. СРС, 19 с-в е
признал подсъдимата П. Р. СТ. за виновна в това, че за времето от 10.12.2014
г. до 23.12.2014 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление –
с две деяния, осъществяващи поотделно един и същ състави на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у П. М. ДЖ.
заблуждение, че работи като адвокат, който се занимава с дела за подялба на
имоти и ще го представлява по водено гражданско дело за подялба на
недвижим имот, както и че ще подаде жалба от негово име срещу доведения
му син по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и с това причинила на
П. М. ДЖ. имотна вреда общо в размер на 860 лева, като измамата е
извършена повторно – извършила е престъплнието, след като е била осъждана
за друго такова престъпление, а именно с присъда по НОХД № 506/2009 г. на
СРС, влязла в законна сила на 11.02.2013 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1,
пр. 1 от НК, и случаят е немаловажен, както следва:
1. На 10.12.2014 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и до 13.12.2014 г. поддържала у П. М. ДЖ. заблуждение, че
1
работи като адвокат, който се занимава с дела за подялба на имоти и ще го
представлява по водено гражданско дело за подялба на недвижим имот, с
което му причинила имотна вреда в размер на 660 лева;
2. На 13.12.2014 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и до 23.12.2014 г. поддържала у П. М. ДЖ. заблуждение, че
ще подаде от негово име жалба срещу доведения му син по ЗЗДН, с което му
причинила имотна вреда в размер на 200 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 4 във вр. чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 28,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК я осъдил на три години
и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Срещу присъдата постъпила срочна жалба от подсъдимата В.. В нея
се твърди, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, че изводите на съда за виновността на подсъдимата не
кореспондират със събраните по делото доказателства, както и, че същата е
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова,
с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
В постъпилото по делото допълнение към въззивната жалба се
застъпва становище, че доказателствената маса, събрана в хода на
първоинстанционното производство, се явява недостатъчна такава да докаже
по безспорен начин, че в рамките на инкриминирания период и в условията на
продължавано престъпление, подсъдимата С. е възбудила и поддържала
заблуждение у частния обвинител Д.. На второ място се пледира, че след
осъщественото по реда на чл. 287, ал. 1 НПК изменение на обвинението,
последното не покрива задължителния стандарт, въведен императивно с
постановките на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, както и императива на чл.
246, ал. 2 НПК. Намира за съществено процесуално нарушение пропускът на
обвинителната власт да посочи конкретна алинея на разпоредбата на чл. 210
НК, доколкото отбелязаният пропуск ограничава правото на защита на
подсъдимото лице и по-конкретно правото му да разбере в какво точно
престъпление е обвинено. Друго обстоятелство, което затруднявало защитата,
съставлява и непосочването на конкретни действия /начин, време и място/,
посредством които подсъдимата възбудила заблуждение у частния обвинител.
Акцентира се, че пострадалото лице страда от двустранна практическа
глухота, което компрометира дадените от него показания. Сочи се, че липсва
ясен коментар в атакувания акт с каква сума точно и на колко транша
частният обвинител Д. се е разпоредил. Отбелязва се, че прочитът на
събраните пред СРС устни доказателствени средства, е неправилен, като са
бонифицирани единствено показанията, подкрепящи обвинителната теза, а
онези, които я опровергават били игнорирани от съда.
В жалбата и постъпилото към нея допълнение не са направени
искания за събиране на доказателства.
2
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата и свидетели, както и изслушването на експертизи.
Преценено е обаче за необходимо да бъдат събрани писмени доказателства и
по-специално справка от СРС, която да установи дали във входящите
регистри на съда е постъпвала на 23.12.2014 г. жалба или моба, подадена от П.
М. ДЖ. или адв. П. Р. СТ. срещу лицето И.Й.Й..
В хода на въззивното съдебно следствие е събрано горепосоченото
писмено доказателство /справка относно писмо с вх. № 29001420/23.02.2022
г., подадено от СГС по настоящото дело/, видно от което след извършена
проверка в деловодните системи на Софийски районен съд, от 23.12.2014 г. за
наличието на граждански дела със страни П. М. ДЖ. ЕГН, ********** или
адв. П. Р. СТ., ЕГН ********** срещу лицето И.Й.Й., не се установяват данни
по подадената информация.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
не намира основание за отмяна или изменение на първоинстанционния
съдебен акт и счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Правилно е отбелязването, че при
изменение на обвинението не е посочена ал. 1 на чл. 210 от НК, но това не
опорочава съдебния акт, предвид факта, че грешката е от техническо естество,
а освен това, както в присъдата, така и в мотивите към нея е посочена
правилната правна квалификация. Навежда, че не е налице неяснота
касателно размера на нанесената щета. Отбелязва, че в някои от доводите на
защитата прозира противоречие. Представителят на обвинителната власт
отправя предложение първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена в цялост.
Подсъдимата С. в лична защита пледира, че не е извършила това
деяние, за което моли да бъде оправдана, намира, че първоинстанционното
производство е водено в несъответствие със съдопроизводствените правила,
предвид което моли делото да се върне за ново разглеждане.
В правото си на последна дума заявява, че моли да бъде оправдана
или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав за изясняване на неяснотите по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт
поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени в достатъчна степен в мотивите
на първоинстанционния съд. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
3
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.
372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/. При
обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в
жалбата и в съдебно заседание, въззивният съд не намира никакви основания
за промяна във фактическата обстановка, която първоинстанционният съд
обосновано е приел и която е следната:
Подсъдимата П.Р. С. е родена на ******* г. в гр. София, живуща в с.
Владая, ул. „******* българка, с българско гражданство, със средно
образование, безработна, осъждана, с ЕГН **********.
У подсъдимата не са налице добри характеристични данни. Видно от
приложените по делото актуални справки и бюлетини за съдимост
подсъдимата С. е осъждана, както следва: по НОХД № 9174/2004 г. по описа
на СРС, 102 състав, с влязла в законна сила присъда на 03.06.2008 г. за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което й е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години; по
НОХД № 3565/2006 г. по описа на СРС, 8 състав, с влязла в законна сила
присъда на 10.08.2010 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1
НК във вр с чл. 26, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на три години, изпълнението на което по реда на чл. 66, ал. 1
НК е отложено за срок от пет години; по НОХД № 11039/2006 г. по описа на
СРС, 17 състав, с влязла в законна сила присъда на 24.01.2012 г. за
престъпления по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК и чл. 316 вр. чл.
309, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за което й е наложено едно общо
наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; по НОХД № 506/2009 г. по
описа на СРС, 110 състав, с влязла в законна сила присъда на 11.02.2013 г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
изпитателен срок от четири години; по НОХД № 11039/2010 г., по описа на
СРС, 17 състав, с влязла в законна сила присъда на 24.01.2014 г. за
престъпления по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК и
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за които й е наложено
едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок от 3
години; по НОХД № 15535/2011 г. по описа на СРС, 111 състав, с влязла в
законна сила присъда на 21.01.2012 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1,
предл. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, а изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години; по
НОХД № 14291/2011 г. по описа на СРС, 95 състав, с влязла в законна сила на
4
13.12.2012 г. присъда за престъпление по чл. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал.
1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание десет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от три години; по НОХД № 126/2011 г. по описа на СРС, 108 състав, с влязла
в законна сила присъда на 16.11.2011 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
вр. чл. 209, ал. 1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за изпитателен срок в размер на три години; по
НОХД № 16895/2011 г. по описа на СРС, 19 състав, с влязла в законна сила на
влязла в законна сила на 12.02.2018 г. присъда за престъпление по чл. 212, ал.
1, алт. 2 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен
срок от три години; по НОХД № 7132/2014 г. на СРС, 95 състав, с влязла в
законна сила присъда на 09.11.2017 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „пробация“, включващо двете
задължителни пробационни мерки за срок от една година и безвъзмезден труд
в полза на обществото – 150 часа за срок от една година.
Видно от приложената по делото Присъда 2-СПК 31/15 от 18.12.2015
г. на Основен съд в гр. Пирот, Република Сърбия, постановена по
наказателно дело № 45/2015 г., подсъдимата С. е осъдена на една година
лишаване от свобода, зачетен е предварителният й арест от 14.04.2015 г.
Процесното дело е приключило със споразумение, а подсъдимата и нейният
защитник са се отказали от правото да обжалват решението на съда,
приемайки без възражения споразумението.
Подсъдимата П.С. притежава професионална квалификация „техник“,
придобита от Строителния техникум в гр. София – „Христо Ботев“. Горната
се приравнява на професионална квалификация „геодезист 3-та степен“ по
сега действащата нормативна уредба.
Подсъдимата не е вписана като адвокат в Регистъра на българската
адвокатура, като това се потвърждава и от приложена в кориците на
първоинстанционното дело справка на председателя на Висш адвокатски
съвет.
През 2014 г. частният обвинител П.Д. се запознал с подсъдимата П. Р.
СТ.. Повод за това станало познанството на подсъдимата С. със свидетелката
Д., като последната от своя страна имала близки отношения със свидетелката
Д., с която частният обвинител живеел на фактически начала и в общо
домакинство на адрес: гр. София, ул. „******* Жената, с която свидетелят Д.
живеел на фактически начала, се познавала със свидетелката В. Д.. Веднъж,
когато свидетелката Д. била на гости на своята приятелка свидетелката Д. в
дома на свидетеля Д. в личен разговор между последния и първата, той й
споделил, че има нужда от адвокат, с когото да се консултира във връзка с
имотен казус. Разказал, че има проблеми с доведения си син, че същият има
желание да го убие, за да го наследи, което провокирало свидетелката Д. да
5
отвърне, че в „Министерство на земеделието“ работят хора, които могат да му
окажат нужното съдействие. Към момента на разговора, свидетелката Д.
работела в заведение за бързо хранене „Мамбо“, находящо се срещу
„Министерство на земеделието“, във връзка с което свидетелката имала пряко
наблюдение върху работещите в посоченото министерство, тъй като те често
посещавали заведението. Свидетелката Д. организирала среща между
пострадалото лице Д. и служителка в „Министерство на земеделието“ на
позиция „юрист“ там. Свидетелката Д. не присъствала на въпросната среща,
но от свидетеля Д. разбрала, че той се притеснявал, че дамата, с която се
срещнал, ще го измами, понеже същата му искала документи, касаещи
недвижимия имот, а именно – нотариални актове, скици на процесния имот и
прочие.
В този момент свидетелката Д. се сетила за подсъдимата С., като
познавала последната от друга обща тяхна позната, във връзка с майка й, на
която й трябвало геодезическа фирма. Свидетелката Д. дала на Д. телефонния
номер на подсъдимата П. Р. СТ., като разбрала, че двамата са осъществили
контакт и са уговорили среща помежду си. Подсъдимата С. била препоръчана
на частния обвинител Д. като човек, който е наясно как трябва да се
процедира в случая – до кой отдел трябва да се отиде, коя институция да се
сезира. Свидетелката Д. признава, че подсъдимата С. се занимавала с
геодезически заснемания, самата тя й ползвала назад във времето услугите, а
свидетелят Д. се нуждаел тъкмо от такъв тип помощ, доколкото той искал да
се раздели имот между него и доведения му син. Свидетелката Д. видяла
веднъж подсъдимата в дома на Д., с който живеела съвместно, а от последния
знаела, че жената е адвокат, но никога не е говорила с нея разговор.
Първата среща между подсъдимата С. и свидетелят Д. била уговорена
от тях за 10.12.2014 г., когато подсъдимата обещала на Д., че ще поеме
случая, а за начало той да приготви сумата от 660 лева. Последната била
нужна не само за завеждане на делото, а също така и за заснемането на
недвижимия имот, предмет на бъдещото дело. Двамата уговорили помежду си
и датата, и мястото на следваща среща, а именно 13.12.2014 г., пред офис на
„Пощенска банка“ /клона, от който свидетелят Д. получавал пенсията си/,
находящ се в близост до „Женския пазар“ в гр. София. На въпросната среща
свидетеля Д. не отишъл сам, а в компанията на свидетелят Г..
На гореспоменатата дата, видно от приложената по делото банкова
документация /л. 381 от първоинстанционното дело/, свидетелят Д. изтеглил
от банковата си сметка сума в размер на 700 лева. Свидетелят Г. видял как
след като излязъл от банката, клон София, С.С., приятелят му Д. дал на
подсъдимата С. сумата от 660 лева, а наред с това и копие от нотариален акт
на имот и скица на същия. Свидетелят Г. обърнал внимание, че банкнотите,
които свидетелят Д. предал на подсъдимата С. били в копюри шест по 100
лева и три по 20 лева. Подсъдимата отказала да дава разписка или други
документи за предадената й сума, като се оправдала с това, че не иска да
плаща данъци, но уверила частния обвинител и пострадало лице Д., че с
6
нейна помощ той ще спечели делото. Така срещата между подсъдимата и
свидетелите приключила и те се разделили. Свидетелят Г. попитал своя
приятел защо се доверява на жена, която не познава, а последният обяснил, че
тя не е съвсем непозната, понеже му била препоръчана от свидетелката В. Д.
/приятелка на жената, с която той живее/. Свидетелят Г. по-късно разбрал от
самия Д., че приятелят му е дал още 200 лева на въпросната жена, назована от
свидетеля „Поля“.
При срещите на свидетеля Д. с подсъдимата С., последната се
придвижвала с лек автомобил, в някои случаи, управляван от млад мъж, а в
други – от момиче, представящо се за нейна дъщеря /свидетелката М./. На
срещата им на 13.12.2014 г. подсъдимата С. обещала, че ще заведе дело по
ЗЗДН срещу доведения син на Д. и от негово име. Именно по повод на това
дело, а не за делото, свързано с подялбата на недвижимия имот, Д. следвало
да заплати сумата от още 200 лева, което и споделил на приятеля си Г. и в
който смисъл са свидетелските показания на последния.
Горното се потвърждава още и от приложената в кориците на
първоинстанционното дело банкова документация от „Пощенска банка“,
видно от която на 23.12.2014 г. в клон на банката в гр. София - С.С.,
свидетелят Д. е изтеглил сумата от 250 лева. В потвърждение на поетия
ангажимент, подсъдимата С. накарала свидетеля П.Д. да подпише изготвена
вече жалба, която първата му дала, като уточнила, че това е жалбата, с която
ще заведе дело за защита от домашно насилие срещу доведения му син.
Именно на 23.12.2014 г. и под предтекст за депозиране на въпросната жалба в
съда, пострадалият дал на подсъдимата 200 лева, като и на тази среща
подсъдимата се появила с лек автомобил, управляван от девойка, за която
подсъдимата твърдяла, че е нейна дъщеря. След като дал парите,
пострадалият заедно с подсъдимата С. влезли заедно в сградата на съда,
където подсъдимата разговаряла с някакъв мъж и предупредила свидетеля Д.
да не идва с нея, защото тя сама по-бързо щяла да се оправи. Така свидетелят
Д. останал да изчака подсъдимата на пейка на на втория етаж на Софийския
районен съд.
Свидетелят Д. признава, че по време на общуването си с подсъдимата
С. нито веднъж не й е поискал документ, удостоверяващ квалификацията й на
"адвокат", макар че и неговият приятел – свидетелят Г. изразил своите
притеснения относно това доколко може да се вярва на жената, която се
представяла за адвокат. Освен това тя не разполагала и с кочан за
пълномощни, какъвто поначало всички адвокати имали. Подсъдимата С. се
похвалила, че като адвокат се занимава именно с дела, свързани с подялба на
недвижими имоти, а освен това е добра в работата си.
Не минало много време и свидетелят Д. решил да потърси
подсъдимата С. за да види до какъв етап са се развили заведените от него
чрез адв. С. дела. В телефонен разговор, същата обяснила на частния
обвинител Д., че заради студеното време, уредите на землемерите не могат да
7
работят, затова трябва да се изчака да се постопли. Отново по телефона на
09.02.2015 г. пострадалият Д. потърсил подсъдимата С., за да й търси вече
сметка, предвид напредването на времето и липсата на каквато и да било
яснота за какво са похарчени парите му. Тогава подсъдимата С. заплашила
свидетеля Д. с думите „аз ще се разправям с теб по друг начин..“. Свидетелят
Д. след това търсил подсъдимата многократно по телефона, като в някои
случаи й звънял по два пъти на ден, но всеки опит завършвал без успех.
Невъзможността да намери подсъдимата С. принудила свидетеля Д. да я
потърси чрез жената, която реално ги запознала, а именно свидетелката В. Д..
Затова свидетелят Д. отишъл при свидетелката Д. заедно със своя приятел –
свидетеля Г., за да търси отчет от Д. докъде е стигнала подсъдимата С.ва с
работата, която й възложил Д. и за която й дал общо 860 лева.
Свидетелката Д. споделя пред съда, че действително тя е връзката
между подсъдимата С. и свидетеля Д., доколкото именно тя е дала
телефонния номер на подсъдимата на свидетеля. Препоръчала подсъдимата
С., понеже последната помогнала на майката на свидетелката Д. да спечели
дело, за което били нужни услугите на геодезическа фирма. Знае за уречена
среща помежду им, но оттам нататък не е запозната с развръзката.
Свидетелката Д. отрича да е присъствала на срещи между свидетеля Д. и
подсъдимата, на които подсъдимата С. да е получавала пари от първия.
Признава, че когато свидетелят Д. дошъл при нея с въпроси докъде е стигнала
подсъдимата С. с възложената й работа, същият искал парите от нея, понеже
вече дал 860 лева на подсъдимата, а тя не му ги върнала, а и работа не
свършила. Свидетелката Д. не се чувствала задължена спрямо свидетеля Д. и
отказала да му изплати търсената от него сума, което накарало последния да
подаде жалби в полицията срещу свидетелката Д.. Това изострило
отношенията между двамата свидетели.
Все пак свидетелката В. Д. направила усилия и потърсила
подсъдимата С., но усилията й не били увенчани с успех, понеже по телефона
намерила единствено дъщерята на подсъдимата С. – свидетелката М., която й
обяснила, че майка й е задържана извън България, в Република Сърбия.
Свидетелката Е. М. разказва, че наистина е присъствала на разговор
между подсъдимата С. /нейна майка/ и свидетеля Д., в който те говорили за
заснемане на имот. Отрича пред нея свидетелят Д. да е давал пари на майка й,
но признава, че майка й казала на първия, че може да му „предложи“ адвокат.
По делото са събрани доказателства и чрез способа за доказване
разпознаване на лица. В това действие по разследване участвал пострадалият
Д., който категорично посочил лицето под фотоснимка № 4, което разпознава,
и на което именно дал инкриминираната сума в размер на 860 лева.
Разпознатото лице е подсъдимата П. Р. СТ..
От заключението на КСМППЕ се установява, че частният обвинител
и свидетел П. М. ДЖ. не страда от същинско психическо заболяване,
приравняващо се към краткотрайно или продължително разстройство на
8
съзнанието, по смисъла на закона. Не се установяват данни за придобита или
вродена умствена изостаналост /олигофрения или деменция/. Вещите лица
считат, че освидетелстваният П.Д. може правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава показания по тях, както и да участва
в процеса като страна.
Въз основна на приобщената комплексна съдебномедицинска,
психиарична и психологична експертиза, се заключава, че при свидетеля П.
М. ДЖ. е налице двустранна практическа глухота с давност от 1970 г.
Констатирано е обаче, че чрез слухопротезиране на дясно ухо, което е с по-
добър статус, се подсигурява възможността за напълно самостоятелното
участие на свидетеля в процеса. И тройният състав от вещи лица на тази
експертиза посочва, че свидетелят П.Д. може правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава показания по тях, както и да участва
в процеса като страна.
Тази фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства, които първата инстанция обосновано е
посочила и коментирала в своите мотиви, а именно: прочетените по реда на
чл. 283 НПК приложени по делото писмени доказателства, в това число
протокол за разпознаване на лица /л. 31-34 от досъдебното производство
(ДП)/, актуални справки и бюлетини за съдимост на подсъдимата С., банкова
документация във връзка с разкрита банкова тайна от съда по отношение на
движение на парични средства по сметки на свидетеля П.Д. за времето от
10.12.2014 г. до 23.12.2014 г., справка от председателя на Висш адвокатски
съвет, приложени медицински документи, приложени документи за
завършена професионална степен „техник“ и събраните гласни
доказателствени средства в хода на съдебното следствие на следните
свидетели: свидетеля П. М. ДЖ. /в това число и прочетените на основание чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 и т.2 от НПК показания на свидетеля, дадени пред
органа на досъдебното производство/, показания на свидетеля В. К. Д.,
/включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,
предл. 2 НПК показания, дадени от нея в хода на досъдебното производство/,
показания на свидетеля М.И. Г. /в това число и прочетените на основание чл.
281, ал.1, т. 1 от НПК показания на свидетеля, дадени от него пред органа на
досъдебното производство/, свидетелски показания на свидетеля Т. Е. Д.,
показания на свидетеля Е. Е. М., заключенията на изготвените и приетите по
делото експертизи - комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза и комплексна съдебномедицинска, психиарична и психологична
експертиза.
Така изложената фактология се допълва и от събраното писмено
доказателство в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, а именно
справка относно писмо с вх. № 29001420/23.02.2022 г., подадено от СГС по
настоящото дело, иницииращо проверка в деловодните системи на Софийски
районен съд, дали в същите от 23.12.2014 г. е депозирана искова молба със
страни П. М. ДЖ. или адв. П. Р. СТ. срещу лицето И.Й.Й..
9
След направения самостоятелен анализ на доказателствата по делото,
въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на
районния съд относно доказаността на инкриминираното деяние и на
неговото авторство.
При обсъждане на доказателствата първата инстанция е изложила
аргументирани съображения кои от тях следва да бъдат ценени и е достигнала
да правилни изводи от фактическа страна. Мотивите на районния съд се
споделят от настоящата инстанция.
Между събраните доказателства не се констатират съществени
противоречия, които да следва да бъдат отделно обсъждани. Съвкупният
анализ на събраните доказателства по безспорен начин установява именно
горната фактическа обстановка.
Събраните свидетелски показания са логични, последователни и
житейски правдиви, поради което се кредитират от настоящата инстанция.
Изготвените на досъдебното производство протоколи са съставени
при спазване изискванията на процесуалния закон, поради което
съдържанието им също се кредитира от настоящия съдебен състав.
Всички доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, по
един категоричен начин позволяват да се направят фактическите изводи,
възприети от настоящия съдебен състав. Свидетелските показания на
свидетелите Д. и Г. много пунктуално описват развитието в комуникацията
между подсъдимата С. и частния обвинител Д.. Тук е мястото да се посочи, че
действително по делото са събрани данни касателно ограниченията на
възприемане при слушане от страна на свидетеля Д.. Налице са обаче
категорични доказателства, в това число и заключенията по допуснатите в
хода на процеса експертизи, неоспорени от страните, приети от съда, и
защитени по надлежния ред от вещите лица в съдебно заседание /вж.
отговорите на вещото лице Николов, дадени в съдебно заседание на
08.10.2019 г./, съобразно които категорично свидетелят Д. не е глух, същият
се полза със социално адекватен слух, доколкото има слухово протезиране.
Вещото лице е обяснило, че в конкретния случай слуховото протезиране
повишава чуваемостта с по-здравото ухо на свидетеля Д. и не е необходимо
същият да има непрестанен визуален контакт, за да възприема правилно
говора на събеседниците си.
В тази посока следва да бъде отбелязано, че възраженията на
защитата във връзка със свидетелската годност на свидетеля Д., респективно
липсата на такава, поради липсата на чуваемост у същия, съдът намира за
неоснователни.
От показанията на двамата свидетели – Д. и Г. се извежда в пълнота
картината в последователни действия, с които подсъдимата С. е получила от
пострадалото лице на два пъти – съответно на 13.12.2014 г. и по-късно на
23.12.2014 г. за оказване от нейна страна на адвокатска помощ по повод
водене на дело за съдебна делба, от една страна, а от друга – дело по ЗЗДН
10
срещу доведения син на свидетеля Д.. Става ясно, че инкриминираният общ
размер на сумата е предаден във владението на подсъдимата С. на два транша
и за различни услуги, но все характеризиращи се с помощта, която
последната да даде в качеството си на адвокат. Първоначално пострадалото
лице Д. предало на подсъдимата С. сумата от 660 лева, за да обезпечи
завеждането на делото за подялба на недвижим имот, като за целта била
нужна и намесата на землемери, които да направят нужните замервания на
имота. Веднъж доверил се на подсъдимото лице, свидетелят Д. решил да
прибегне втори път до нейните услуги, за което тя му поискала, а съответно
той й дал, сума в размер на още 200 лева. В изпълнение на именно този
ангажимент двамата се срещнали в сграда на Софийския районен съд, а
подсъдимата С. помолила свидетеля Д. да я изчака, за да пусне тя жалбата
срещу сина на последния за осъществено спрямо първия домашно насилие.
Горното е изводимо и от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно банковите извлечения от сметката на частния
обвинител с проследяване движението по същата.
Неизпълнението на така поетите от подсъдимата С. задължения,
настоящата инстанция приема, че е било изначално планирано от нея. Това е
така, доколко същата не само не е вписана като адвокат в съответния
регистър, но и не е юрист по образование. Квалификацията й на „геодезист 3-
та степен“ тангира с някакви познания по дела, имащи за предмет имотен
спор, но по никакъв начин не може да се сподели, че знанията й като
„геодезист“ биха обезпечили адекватна правна помощ в евентуално заведен
вещен спор пред граждански съд. Именно по тази причина и настоящата
инстанция счита, че причината за неизпълнението на поетите задължения се
състои в изначално замисления план на подсъдимата С., която се е
възползвала от положението, в което е изпаднал свидетеля Д., търсейки
всячески помощ за водене на процесните дела срещу доведения си син, с
който очевидно не са в добри взаимоотношения.
Действително в близко време след инкриминираните срещи /през
м.12.2014 г./ с пострадалия Д., подсъдимата С. е задържана на територията на
друга държава – Република Сърбия. Това обаче е станало на 14.04.2015 г. или
повече от три месеца след установените контакти между двамата. Поради
това и въззивният съд не счита, че са били налице обективни пречки от
външен характер, които са възпрепятствали подсъдимата да свърши поетите
от нея ангажименти. Така формулираният извод се подкрепя и от събраното
пред въззвивната инстанция писмено доказателство – справка от деловодните
системи на СРС, съгласно която на 23.12.2014 г. /датата на която подсъдимата
С. и свидетелят Д. се намирали на територията на СРС и първата уж
депозирала жалба по ЗЗДН/ не е заведена молба/жалба срещу лицето И.Й.Й.
/доведен син на свидетеля Д./.
Показанията на свидетеля Т. Д., макар да не са преки доказателства,
доколкото същите се явяват преимуществено натрупани впечатления от
11
разказаното от свидетеля Д., са красноречиво допълнение към картината,
която очертава казуса.
Свидетелските показания на свидетеля В. Д. в по-голямата си част
напълно съответстват и не компрометират заявеното от свидетелите Д. и Г.. В
това число показанията й касателно повода и начина на запознанство между
подсъдимата С. и пострадалия Д.. Показанията й в частта, в която същата
отрича подсъдимата С. да се представя за адвокат, обосновано СРС е приел,
че не следва да се кредитират, тъй като се явяват изолирани от останалата
доказателствена маса, а освен това житейски е логично свидетелката Д. да не
е наясно, като самата тя признава, че не е присъствала на срещите между тях.
Освен това свидетелката Д. е останала доволна от услугите на подсъдимата
С., в който смисъл са нейните показания, предвид което съвсем естествено е
тя да се опитва да не злепостави лицето, което в миналото й е оказало
нужното съдействие.
От показанията на свидетеля Е. М. /дъщеря на подсъдимата С./, съдът
затвърждава представата си, че първата е присъствала на някои от срещите
между свидетеля Д. и майка й, тъй като е била шофьор на последната. Налице
е съвпадения и в показанията й досежно факта, че свидетелката Д. е търсила
майка й, доколкото самият Д. не е успял да я намери и съответно е търсил
сметка от самата нея /св. Д./. Действително налице е и част от показанията на
св. М., в която същите съставляват очевидна защитна теза, предвид факта, че
не намират опора в нито едно друго приобщено към доказателствената маса
доказателство.
При преценка на достоверността на така разгледаните свидетелски
показания, основаващи се на непосредствените наблюдения на свидетелите
върху събитията, които имат значение за предмета на доказване по делото,
въззивният съд, подобно на първоинстанционния, противно на застъпените
във въззивната жалба доводи, намира същите за подробни, конкретни и
непротиворечиви, подкрепящи по убедителен начин обвинителната теза, с
оглед на което ги кредитира изяло.
Писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
приобщени от досъдебното производство по реда на НПК, следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите допринасят за разкриване на обективната
истина. От постъпилите по делото писмени доказателства, сред които:
справка на ТД на НАП-София, офис „Витоша“, документ за завършено средно
специално образование с професионална степен „техник“ в Строителен
техникум, гр. София, справка на председателя на ВАдс, както и от
приложената по делото банкова документация от „Пощенска Банка, клон
София – С.С. без съмнение се установяват обстоятелствата, че П.С. към
конкретния инкриминиран момент /а и насетне досега/ не е била вписана в
регистъра на действащите в страната адвокати, нещо повече подсъдимата С.
не притежава юридическо образование, а единствено средно специално
такова, приравнено понастоящем на професионалната квалификация
12
„геодезист 3-та степен“. Констатира се още, че касателно подсъдимата С. за
периода 01.11.2014 г. до 31.01.2015 г. няма действащи трудови договори и
данни за осигуряване.
Приобщената към целокупния доказателствен материал банкова
информация, изходяща от клона на „Пощенска Банка“, находящ се в гр.
София – „С.С.“, е в унисон и екзактно отговаря на разказа на свидетелите Д. и
Г., описващи тегленето на конкретни парични суми от банковата сметка на
пострадалия Д..
От представената в книжата по делото справка относно писмо с вх. №
29001420/23.02.2022 г., подадено от СГС по настоящото дело и след
извършена проверка в деловодните системи на Софийски районен съд, се
установява, че от дата 23.12.2014 г. не се установяват данни за наличието на
граждански дела със страни П. М. ДЖ. ЕГН, ********** или адв. П. Р. СТ.,
ЕГН ********** срещу лицето И.Й.Й., което подкрепя констатациите, че
подсъдимата С. е имала само едно привидно поведение, с което се е опитвала
да заблуди пострадалия Д., че цели да му помогне, подавайки жалба по ЗЗДН.
На посочения ден двамата заедно отишли до сградата на Софийския районен
съд, но подсъдимата убедила свидетеля Д., че тя ще се справи по-бързо с
подаването на необходимите документи, в това число и подписаната от него
жалба, ако отиде до гишето сама, а той чака на друго място. Така и станало.
Видно от горепосоченото писмено доказателство обаче подсъдимата С. не е
депозирала никаква жалба срещу лицето И.Й.Й., в което свое действие е
уверявала пострадалия.
Съдът намира, че следва да кредитира и заключенията на допуснатите
в производството КСППЕ и КСМППЕ, доколкото заключенията по същите са
идентични и се припокриват по формулираните изводи. Вещите лица са
категорични, че макар слухът на пострадалото лице Д. да страда от
определени дефицити, то същият съвсем не е приравнен на абсолютна
глухота, доколкото при налично слухово протезиране, свидетелят е във
възможност да възприема сетивно с ушите си околните звуци, без за същото
да е необходимо да има пряк, визуален контакт с говорещия. Наред с това
вещите лица в единомислие считат, че свидетелят Д. може правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Ето защо и настоящата инстанция кредитира показанията на
свидетеля Д. с доверие, тъй като същите са освен това вътрешно
непротиворечиви, логични и се подкрепят от целокупната доказателствена
маса.
В тази посока следва да бъде отбелязано, че възраженията на
защитата във връзка със свидетелската годност на свидетеля Д., респективно
липсата на такава, поради липсата на чуваемост у същия, съдът намира за
неоснователни.
С оглед изложените по-горе съображения по доказателствата
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и лишени от правна
13
логика възраженията на подсъдимата в посока недоказаност на обвинителната
теза, тъй като от ангажирания по делото доказателствен материал, който е
непротиворечив, обвинението се доказва по несъмнен и категоричен начин.
Въззивният съд, след направен собствен прецизен анализ на
доказателствените източници, установяващи наличието на престъпление,
участието на подсъдимата при извършването му и конкретния механизъм на
осъществяването му, противно на застъпените във въззивната жалба и
допълнението доводи, не констатира произнасяне на първоинстанционния съд
при неизяснена фактическа обстановка, нито едностранчиво тълкуване на
наличните доказателствата по делото, като достигна до извод, аналогичен на
формирания от първостепенния съд, а именно, че подсъдимата П. Р. СТ.
правилно е призната за виновна за извършване на описаното в обвинителния
акт престъпление.
При извършената по реда на чл. 314 от НПК проверка, относно
правилността на постановената присъда, въззивната инстанция намира, че
извършеното от подсъдимата деяние, описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да се субсумира под хипотезата на чл. 210, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 209, ал.1, предл. 1 и предл. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал.
1 от НК.
От обективна страна, за да е осъществен състава на „измама“, по
смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК /основния състав/, е необходимо
извършителят да е предприел действия за въвеждане и/или поддържане на
пострадалия в заблуждение, т.е. за формирането у него на погрешна
представа за конкретни факти, които не съответстват на действителността
още при започване на измамливите действия или най-късно при
имущественото разпореждане от заблуденото лице. В резултат именно на тези
действия, деецът следва да е мотивирал пострадалото лице да се разпореди
със свое имущество, като по този начин същият причинява имотна вреда на
заблудения. Деянието следва да е извършено умишлено и при наличието на
специална цел от субективна страна - деецът да получи имотна облага за себе
си или за другиго.
В случая от обективна страна - първоинстанционният съд е стигнал
до верен извод, че са налице признаците на измамата по съответния текст, тъй
като подсъдимата на посочените време и място в обвинителния акт, е
възбудила и поддържала заблуда у свидетеля П. М. ДЖ. /до 23.12.2014 г./, че
работи като адвокат, който се занимава с дела за подялба на имоти и в това си
качеството ще съдейства на последния във връзка с дело за подялба на
недвижим имот, както и че ще подаде жалба от негово име срещу доведения
му син И.Й.Й. по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, с което го е
мотивирала да извърши акт на имуществено разпореждане – да й предаде
сумата от общо 860 лв., без съставяне на нарочна разписка, установяваща
предаването на въпросната сумата, от което за пострадалия П.Д. е настъпила
имотна вреда.
14
Престъплението е извършено в условията на продължавано такова по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, понеже е извършено посредством две деяния,
осъществяващи поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Това е
вярно, защото на 10.12.2014 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и до 13.12.2014 г. поддържала у П. М. ДЖ. заблуждение, че
работи като адвокат, който се занимава с дела за подялба на имоти и ще го
представлява по водено гражданско дело за подялба на недвижим имот, с
което му причинила имотна вреда в размер на 660 лева. Освен това на същата
дата /13.12.2014 г./ в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до 23.12.2014 г. поддържала у П. М. ДЖ. заблуждение, че ще
подаде от негово име жалба срещу доведения му син по Закона за защита от
домашно насилие, с което му причинила имотна вреда в размер на 200 лева.
Заблудата е обхващала преднамерено създадената невярна представа
за възможността подсъдимата да съдейства на пострадалия свидетел Д. при
воденето на две отделни производства пред граждански съд – Софийски
районен съд, за които дела той бил уверяван, че ще спечели. За да придаде
достоверност на твърденията си подсъдимата е накарала свидетеля Д. да
подпише собственоръчно жалба, която самата тя уж входирала в СРС, като
казала, че свидетелят по-добре да чака, защото тя сама по-бързо щяла да
свърши работата. Същевременно, подсъдимата С. не е имала намерение да
изпълни поетия ангажимент, за който е получил парите, което несъмнено
следва от обективно установеното, че същата не е завършила висше
образование „Право“, а още по-малко е вписана в регистъра на вписаните на
територията на Република България действащи адвокати, тоест не само
изначално не е имала намерение, а и в действителност не е имала възможност
за това /доколкото не разполага с необходимата квалификация и
сертифициране/. В противовес на обективно възможното й обаче подсъдимата
е възбудила и поддържала заблуждението, че може да съдейства на свидетеля
Д. за воденето, а впоследствие и за спечелването на горепосочените дела, като
мотивът й за това е единствено имотното облагодетелстване, което е
получила. Деянието е достигнало фазата на довършено престъпление, с
извършването на разпоредителните действия от страна на пострадалия в
полза на подсъдимата, чрез предаването на паричната сума, на два транша –
на 13.12.2014 г. е предадена сума в размер на 660 лева, а на 23.12.2014 г. –
сумата от 200 лева.
В настоящият случай, правилно първоинстанционният съд е стигнал
до заключението, че се касае за именно за престъплението "измама" по НК,
тъй като подсъдимата С. е поела въпросното задължение, без да има
намерение да го изпълни, който извод произтича от комплексната преценка
на поведението преди, по време на деянието /казва на свидетеля Д. да я чака
отстрани, докато тя сама подаде жалба в СРС, а реално изобщо не депозира
15
подобен документ/ и непосредствено след извършване му /дава уклончиви
обяснения за забавянето на процедурата, поради лошото време и
невъзможността на землемерите да си свършат задачите, укрива се,
неотговаря на позвъняванията, а накрая отправя заплащителното
предупреждение „Аз ще се разправям с теб по друг начин.“/ и при изначална
невъзможност за изпълнение, с оглед ангажираните по делото писмени
доказателства /документи за завършено средно специално образование с
професионална квалификация „техник“, приравнено по сега действащата
нормативна уредба на „геодезист 3-та степен; справка от ТД на НАП-София,
клон „Витоша“ и справка на председателя на Висш адвокатски съвет/.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимата С. по
отношение на квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК,
доколкото от ангажираните по делото писмени доказателства и по-конкретно
справките и бюлетините за съдимост е видно, че подсъдимото лице С. е
осъдена за друго такова престъпление с влязла в сила присъда по смисъла на
чл. 28 от НК, а именно, както следва.
Измамата е извършена повторно, тъй като престъплението е
извършено, след като подсъдимата С. е била осъждана / 5 пъти/ за друго
такова престъпление, а именно 1. с присъда по НОХД 506/2009 г. на СРС,
влязло в законна сила на 11.02.2013 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1, предл.
1от НК; 2. с присъда по НОХД № 3565/2006 г. по описа на СРС, влязла в
законна сила на 10.08.2010 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209,
ал. 1 НК във вр с чл. 26, ал. 1 НК; 3. с присъда по НОХД № 15535/2011 г. по
описа на СРС, влязла в законна сила присъда на 21.01.2012 г. за престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК; 4. с
присъда по НОХД № 14291/2011 г., влязла в законна сила на 13.12.2012 г. за
престъпление по чл. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК във вр. с чл. 26, ал.
1 НК; 5. с присъда по НОХД № 126/2011 г. по описа на СРС, влязла в законна
сила на 16.11.2011 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1
НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и случаят не е маловажен.
Без всякакво съмнение е изпълнено изискването, установено в закона,
и случаят е немаловажен. По аргумент за противното от императива на чл. 93,
т. 9 НК немаловажен случай е този, при който извършеното престъпление не
се отличава с липса или незначителност на вредните последици, не са налице
смекчаващи вината обстоятелства, във връзка с които случаят да представлява
такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид. Дори само вземайки предвид броя пъти,
в които подсъдимото лице е осъждано с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление /измама/, е достатъчно основание за съда да приеме, че
наистина се касае за немаловажен случай, още повече, че повечето присъди
касаят квалифицирани състави на престъплението измама по чл. 210 от НК.
От изтърпяване на наказанието по посочените присъди до инкриминираното
по настоящото дело девиантно поведение, реализирано от подсъдимата С., не
16
е изтекъл петгодишния срок, разписан в новелата на чл. 30, ал. 1 НК,
изключващ приложението на чл. 28 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата С.
виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като последната е съзнавала
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е неговите
общественоопасни последици, като е целяла настъпването на този престъпен
резултат. Същевременно подсъдимата С. е действала и със специална цел, а
именно да си набави по неправомерен начин имотна облага вследствие на
формирана невярна представа у пострадалото лице. Интелектуалният момент
на умисъла на подсъдимата С. е включвал съзнанието, че изначално няма
намерение да изпълнява поетите ангажименти /да съдейства за воденето на
двете граждански дела – едното, свързано с подялба на недвижим имот, а
другото по ЗЗДН/, но въпреки това и въз основа на формирано заблуждение у
пострадалото лице е получила от него на два пъти инкриминираната парична
сума, съзнавайки, че по този начин му причинява имотна вреда в съответния
размер. Подсъдимата, с оглед волевата страна на умисъла, е искала
настъпването на съставомерния общественоопасен резултат, свързан с
установяването на фактическа власт върху предадените парични суми
/съответно 660 лева и 200 лева/, с които свидетелят Д. е извършил
разпоредителни действия, като умисълът на подсъдимата С. е обхващал и
специалната цел да набави за себе си имотна облага.
За престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна,
законът предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една до осем
години. При индивидуализация на наказанието районният съд е съобразил
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно значително
обремененото съдебно минало на подсъдимата С., като девиантните прояви на
същата най-вече се отличават с измамливи действия, както и изключителната
изобретателност и естеството на подвеждащите действия.
Касателно наличието на смекчаващи отговрността на подсъдимата
обстоятелства, въззивната инстанция се съгласява с извода на СРС, че не
може да бъде игнорирано обстоятелството относно голямата
продължителност на наказателното производство. Макар в конкретния случай
да не се касае за изключително по своята същност смекчаващо обстоятелство,
не може да бъде игнориран фактът, че близо 6 години след деянието липсва
влязъл в сила съдебен акт, като през по-голямата част от този период
подсъдимата е търпяла ограничения, свързани с процесуалното качество на
обвиняема и подсъдима. Ангажирани са и достатъчно медицински документи,
сочещи на незадоволително здравословно състояние на подсъдимата.
По изложените доводи, въззивният съд счита, че определеното от
СРС наказание "лишаване от свобода" в размер на три години и шест месеца,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определено да се търпи при
първоначален „общ“ режим, определено при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, по оптимален начин би изпълнило
17
целите на чл. 36 от НК.
За пълнота на изложението, а и с цел охрана правото на защита на
подсъдимата С., настоящият състав на въззивната инстанция счита, че следва
да вземе отношение по наведените от защитата възражения. На първо място,
по отношение на възражението, касаещо накърняване правото на защита на
подсъдимата С., дотоколкова, доколкото същата не можела да разбере в
пълнота в какво я обвиняват след като обвинението било изменено по реда на
чл. 287 от НПК, въззивният съд намира горното за неоснователно. Случаят не
касае наличие на допусната неяснота по основен общ съставомерен признак,
на което и да е от двете твърдени и инкриминирани като престъпни
деятелности на подсъдимата, прояви, съставящи продължаваното
престъпление. Дефиниран е както моментът, така и действията, в чиито рамки
подсъдимата е осъществила забраненото от закона и въздигнато в
престъпление действие. Не е нарушена нито разпоредбата на чл. 246, ал. 2
НПК, нито е налице несъответствие на така измененото обвинение с приетото
от върховната инстанция в ТР № 2/2002 г. на ОСНК, на ВКС. Налице е яснота
за времето на консумиране на доказаната престъпна деятелност – на
10.12.2014 г. подсъдимата С. възбудила и съответно до 13.12.2014 г.
поддържала у пострадалия П.Д. заблуждение, че работи като адвокат, който
се занимава с вещни дела, че ще го представлява по дело за подялба на
недвижим имот, с което му причинила имуществена вреда в размер на 660
лева. На 13.12.2014 г., доколкото тогава е налице предаване на първата част
от инкриминираната сума, е довършено първото деяние, част от
продължаваното престъпление. Защитата не отчита, че когато две деяния са
част от едно, единно по своята хумогенна същност, продължавано
престъпление, не е налице каквато и да било пречка същите да са
реализирани в рамките на един и същи ден.
В светлината на гореизложеното несъстоятелни се явяват доводите
на защитата, че липсва правна логика на 13.12.2014 г. подсъдимата да е
прекратила поддържането на заблуждението и на същата дата да е възбудила
ново такова. На 13.12.2014 г. с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до 23.12.2014 г. поддържала у П. М. ДЖ. заблуждение, че ще
подаде от негово име жалба срещу доведения му син по Закона за защита от
домашно насилие, с което му причинила имуществена вреда в размер на 200
лева. От горепосоченото става ясно, че съвсем екзактно са посочени и
фактическите действия, с които подсъдимата е консумирала признаците на
инкриминираното престъпно посегателство.
На следващо място, защитата претендира нарушение правата на
подсъдимата по смисъла на чл. 55 НПК поради непосочване на „алинея 1-ва“
на чл. 210 от НК в обвинението. Навежда се, че техническият пропуск на
обвинителната власт лишава подсъдимото лице от възможността да узнае в
какво точно деяние е обвинена. Така формулираното възражение е
неоснователно. Видно от разписаното в материалния закон, в новелата на чл.
210 от НК не е налице друга алинея /освен първата/, която да съдържа в себе
18
си подточки и по-специално подточка четири. В този смисъл става видно
каква е била волята на представителя на държавното обвинение, намерила
отражение в обвинението, поради което и не може да бъде споделен доводът,
че е налице неяснота, препятстваща упражняване правото на защита на
подсъдимата в пълнота. Освен това, във всички актове на съда, в това число
присъда и мотиви, е изписана екзактната правна квалификация, а именно чл.
210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1 от НК.
В пледоарията на защитата се съдържа и твърдение за допуснато от
първостепенния съд съществено процесуално нарушение, понеже съдът в
противоречие с принципа, установен в чл. 273 от НПК, допуснал част от
прочетените от досъдебното производство свидетелски показания на
свидетеля Д. от 10.09.2015 г., да бъдат чути от другите свидетели, чакащи
пред залата, тъй като микрофонът за външно озвучаване бил включен.
Защитата акцентира, че това обстоятелство е надлежно протоколирано от
съда, но в разрез с постановките на процесуалния закон, същото не е
коментирано и взето предвид. Тук е необходимо да се посочи, че разпит на
лица, присъствали в съдебната зала в качеството на свидетели не е
недопустимо, независимо от редакцията на чл. 273 ал.1 от НПК.
Единственото изискване към техните показания е да бъдат подложени на
внимателна оценка с оглед повлияването им от информацията, придобита от
другите доказателствени източници, събрани и проверени в тяхно присъствие
/така прието и в решение № 30 от 19.03.2019 г. на 2-ро н.о. на ВКС/. Това
изискване в случая е изпълнено в пълен обем от първата инстанция, наред с
останалите основания за техния задълбочен анализ, обсъдени вече от
въззивния съд.
Въззивната инстанция се присъединява към изводите на СРС, че не
може да бъде приложен чл. 66, ал. 1, доколкото не е изпълнена дори
изначалната от предвидените предпоставки за приложение на института на
условното осъждане. В тази връзка е безпредметно да се изследва наличието
на останалите, разписани в последноцитираната разпоредба, изисквания
касателно приложението на института.
Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и ще
способства в пълнота за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 НК и
най-вече тези на специалната превенция спрямо подсъдимата.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр.
чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
19
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.02.2021 г. по НОХД №
11984/2016 г., по описа на СРС, 19 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20