Р Е Ш Е Н И Е №
522
гр. Сливен,
15.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3355 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.К.Х. ***.
Предявен е косвен иск с правна квалификация чл. 134,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът Х., в качеството си на
кредитор на длъжника „Геостройкомплект“ ЕООД, претендира ответната Община
Сливен да бъде осъдена да заплати на „Геостройкомплект“ ЕООД сумата от 9300 лв.
(след допуснато от съда изменение на иска с определението за насрочване на
делото в о. с. з. от 30.09.2019 г.), представляваща обезщетение за ползване без
основание на имоти, собственост на длъжника „Геостройкомплект“ ЕООД, с
идентификатори 67338.406.634, 67338.406.474, 67338.406.297 и 67338.406.590 за
периода от 13.10.2014 г. до 18.06.2019 г.
Предявен е и инцидентен установителен иск с правна
квалификация чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 439 ГПК, с който ищецът Община Сливен,
в качеството си на кредитор на длъжника „Геостройкомплект“ ЕООД, претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че „Геостройкомплект“
ЕООД не дължи на ответника Х.К.Х. вземанията по ИД № 1826/2018 г. по описа на
ДСИ при РС - Сливен в общ размер на 8773,44 лв.
Ищецът по първоначалния иск твърди, че по силата на
влязло в сила съдебно решение от
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, с който се излага становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца Х. по отношение на
„Геостройкомплект“ ЕООД с твърдения, че вземанията му са погасени по давност,
оспорва се собствеността на „Геостройкомплект“ ЕООД върху процесните имоти,
обстоятелството, че Община Сливен ги ползва без основание и размера на
претенцията за обезщетение за ползването. Евентуално ответната Община релевира
и възражение за погасяване на вземането за обезщетение за ползването по давност,
тъй като от началото на исковия период - 13.10.2014 год. до датата на
предявяване на иска - 18.06.2019 г., е изтекъл срок по-дълъг от 3 години.
На следващо място, с оглед твърденията, че
„Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на ищеца Х. вземанията по ИД № 1826/2018 г.
тъй като е изтекла погасителна давност по отношение на тях, ответната Община
Сливен предявява и инцидентен установителен иск (ИУИ), който със сила на
присъдено нещо да признае за установено, че „Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на
ищеца Х. сумата от 8773,44 лв. - представляваща общия размер на задължението,
предмет на принудително събиране по ИД № 1826/2018 г. по описа на СИС при СлРС,
дължима по изпълнителни листове от 24.02.2011 г. и от 16.05.2011 г. по в. гр.
д. № 255/2010 г. по описа на СлОС, от които 3665,09 лв. - олихвяема сума,
4845,69 - неолихвяема сума и 262,66 лв. - лихва. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът
по инцидентния установителен иск - първоначалният ищец Х., е подал в срок
отговор на ИУИ, с който излага становище за неоснователност на предявения иск и
възразява срещу твърденията за погасяване на вземанията му по ИД № 1826/2018 г.
срещу „Геостройкомплект“ ЕООД по давност. Оспорва и наличието на качеството
кредитор на Община Сливен по отношение на „Геостройкомплект“ ЕООД, тъй като
счита, че начислените от Общината данъци
и такси, дължими от дружеството, са незаконосъобразни.
В съдебно
заседание ищецът Х. се явява лично, поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен, съответно оспорва основателността на предявения ИУИ и претендира да
бъде отхвърлен.
Ответната
Община Сливен, чрез своя упълномощен представител - юрисконсулт, изразява
становище за основателност на предявения от нея ИУИ и претендира уважаването
му. Пледира за неоснователност на предявения главен косвен иск и моли на това
основание да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Ищцовото
дружество „Геостройкомплект“ ЕООД,
редовно призовано за съдебно заседание, не изпраща представител.
Ищецът Х. *** са представили в указания
от съда срок и подробни писмени защити по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства по делото скици на поземлени имоти (л. 11 -
18 от делото), в Агенцията по геодезия, картография и кадастър за процесните
имоти с идентификатори 67338.406.634,
67338.406.474, 67338.406.297 и 67338.406.590, е вписано, че са собственост на „Геостройкомплект“
ЕООД и са с начин на трайно ползване „За друг поземлен имот за движение и
транспорт“.
От приетите като писмени доказателства по делото преписи
на изпълнителни листове от 24.02.2011 г. и от 16.05.2011 г. по в. гр. д. №
255/2010 г. по описа на СлОС (л. 7 и 8 от делото), както и от приложените
изпълнителни дела ИД № 191/2011 г., ИД № 286/2011 г. и ИД № 1826/2018 г.,
всички по описа на ДСИ при СлРС (том „Приложение“ към делото), се установяват
следните обстоятелства:
По ИЛ от 24.02.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по
описа на СлОС, на 30.03.2011 г. е образувано ИД № 191/2011 г. по описа на ДСИ
при СлРС със страни взискател Х.К.Х. и длъжник „Геостройкомплект“ ЕООД. По него
е извършена публична продан на поземлен имот на длъжника, като последното
плащане по нея е на 31.03.2014 г. (л. 302 от ИД).
По молба на взискателя от 05.04.2017 г. на 10.04.2017
г. е наложена възбрана върху имот на длъжника (л. 389 от ИД).
По ИЛ от 16.05.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по
описа на СлОС на 20.05.2011 г. е образувано ИД № 286/2011 г. по описа на ДСИ
при СлРС със страни взискател Х.К.Х. и длъжник „Геостройкомплект“ ЕООД. По него
е наложен запор върху банкова сметка ***.04.2013 г. (л. 92 от ИД)
По молба на взискателя Х. от 05.04.2017 г. на
13.04.2017 г. е наложена възбрана върху имот на длъжника (л. 167 от ИД).
С идентични постановления на ДСИ при СлРС от
17.07.2018 г. и двете изпълнителни дела №
191/2011 г. и № 286/2011 г. са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като и в двете постановления ДСИ е мотивирал, че наложените на 10.04.2017
г., съответно на 13.04.2017 г., възбрани са обезпечителни мерки, наложени след
изтичане на 2-годишния срок от последните изпълнителни действия по изпълнителните
дела.
По молба на ищеца Х., отново до ДСИ при СлРС, по изпълнителните
листове от 24.02.2011 г. и от 16.05.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа
на СлОС, на 15.10.2018 г. е образувано ИД № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при
СлРС със страни отново взискател Х.К.Х. и длъжник „Геостройкомплект“ ЕООД. По
него до датата на подаване на исковата молба - 18.06.2019 г., както и до
прилагането му към настоящото дело в о. с. з. на 14.02.2020 г., няма извършени
изпълнителни действия.
Видно от приетите като писмени
доказателства по делото Удостоверение от СИС при СлРС (л. 47 от делото) и Справка за неплатени задължения (л. 49 - 62 от делото) „Геостройкомплект“ ЕООД има
задължения към Община - Сливен за местни данъци и такси и лихви върху тях за
период от
По
делото е допусната и е изготвено и прието заключение на съдебно-икономическа оценителна експертиза, със задача
вещото лице да отговори на въпроса какъв е общият размер на средномесечния
пазарен наем на имотите, собственост на „Геостройкомплект“ ЕООД, в м. „Орта
синур“ в землището на гр. Сливен с идентификатори 67338.406.634, 67338.406.474,
67338.406.297 и 67338.406.590 за периода от 13.10.2014 г. до 18.06.2019 г.
Вещото
лице е описало, че след подробно запознаване с материалите по делото и извършен
оглед на имотите на място е констатирал, че имотът с идентификатор 67338.406.297 представлява улица, имотът с идентификатор 67338.406.590 в по-голямата си южна част също
представлява улица, а в северната част е площадка, върху която са монтирани два
метални резервоара, от които се водоснабдяват ползвателите на водно сдружение
„Войнишко кладенче - 3“ Сливен. Имотите с идентификатори 67338.406.474 и 67338.406.634
също са улици с настилка от несортиран трошен камък. Вещото лице е изтъкнало,
че за определяне на наемната цена на процесните имоти през исковия период е
използвал три метода на оценка: сравнителен метод, определяне на пазарна наемна
цена на имотите на база на тяхната пазарна стойност и определяне на пазарна
наемна цена на имотите на база Наредбата за базисните пазарни цени на
общинските жилища и базисните наемни цени на нежилищните недвижими имоти на
Община - Сливен, последно изменена с Решение на Общинския съвет № 62 от
30.01.2020 г.
В заключение вещото лице, прилагайки
тегловни коефициенти на всеки от трите метода, е определило крайна пазарна
наемна стойност на процесните имоти за периода от 13.10.2014 г. до 18.06.2019
г. в размер на 17 875 лева.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за
такива права, упражняването на които зависи от чисто
личната преценка на длъжника. Това право възниква за кредитора по силата на
закона при установен фактически състав, първата предпоставка по който е
наличието на действително вземане в полза на ищеца, което не е погасено, без да
е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила
съдебно решение. Според установената съдебна практика по чл. 290 ГПК - решение № 131/16.06.2014 г. на ВКС, ІІІ
г. о., по гр. д.№ 4996/2013 г.; решение
№ 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/09 г., ІV г. о.; решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/09 г., ІІІ г. о.; решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г., ІV г. о; решение №
122 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., определение №
382 от 01.08.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3123/2013 г., I г.
о., определение № 768 от 02.12.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5564/2013 г., III г. о. и др., ищецът установява качеството
си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно
доказване на правата, от които черпи правния си интерес. Прието е още, че
правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора, не са предмет на
делото по Павловия иск и съдът по Павловия иск не може да проверява съществува
ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, като следва да изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти,
освен ако същото е отречено със сила на присъдено нещо и в този смисъл може да
вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството
кредитор в полза на ищеца. Цитираната съдебна практика е напълно приложима и в
хипотезата на косвения иск по чл. 134 ЗЗД, тъй като двата иска - този по чл. 134
и този по чл. 135 ЗЗД, имат еднаква цел, а именно - да се осигурят
удовлетворяването на кредитора от цялото имущество на длъжника, включително
това, с което последният се разпореди след възникване на вземането, или онова,
което същият необосновано бездейства да върне в патримониума си.
Ето защо и съдът намира, че предявеният косвен
инцидентен установителен иск с правна квалификация чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 439 ГПК, с който ищецът Община Сливен, в качеството си на
кредитор на длъжника „Геостройкомплект“ ЕООД, претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че „Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на
ответника Х.К.Х. сумата от 8773,44 лв. - представляваща общия размер на
задължението, предмет на принудително събиране по ИД № 1826/2018 г. по описа на
СИС при СлРС, дължима по изпълнителни листове от 24.02.2011 г. и от 16.05.2011
г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа на СлОС, от които 3665,09 лв. -
олихвяема сума, 4845,69 - неолихвяема сума и 262,66 лв. - лихва, е процесуално допустим.
Това е така, тъй като установяването на
изискуемата материалноправна предпоставка - ищецът, предявил иск по чл. 134 ЗЗД, да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, който би бил обсъден
единствено в мотивите на решаващия съд по предявения главен косвен иск и не би
имало силата на присъдено нещо в отношенията между страните. Ето защо и съдът
намери, че ищците по предявения ИУИ - Община Сливен и конституираното като
съищец дружество „Геостройкомплект“ ЕООД имат правен интерес от предявяване на
иска и от установяване със сила на присъдено нещо на факта дължи ли „Геостройкомплект“ ЕООД на Х.К.Х. вземанията
по ИД № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен.
Разгледан
по същество съдът намира
инцидентния установителен иск за основателен
и доказан по следните съображения:
Съдът е
указал, че за основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца - Община Сливен е да докаже материалноправната
предпоставка, че е кредитор на „Геостройкомплект“ ЕООД, както и че от
извършване на последното изпълнително действие по ИД № 191/2011 г. и по ИД №
286/2011 г. до извършване на първото изпълнително действие по ИД № 1826/2018 г.
по описа на ДСИ при РС - Сливен е изминал период по-дълъг от 5 години.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото
Удостоверение от СИС при СлРС и Справка за неплатени задължения, „Геостройкомплект“ ЕООД има задължения към Община -
Сливен за местни данъци и такси и лихви върху тях. Ето защо Община - Сливен се
легитимира като кредитор на „Геостройкомплект“ ЕООД.
Неоснователно е възражението на ответника по ИУИ Х.К.Х.,***
не притежава качеството кредитор по отношение на „Геостройкомплект“ ЕООД, тъй
като начислените от нея данъци и такси, дължими от дружеството, са
незаконосъобразни. В цитираната вече от съда задължителна съдебна практика е
постановено, че правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора, не
са предмет на делото по косвения иск и съдът по косвения иск не може да
проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, като
следва да изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти, освен ако същото е отречено със сила на присъдено нещо и в
този смисъл може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се
отрича качеството кредитор в полза на ищеца. В настоящия случай няма прието
като доказателство по делото влязло в сила съдебно решение, с което да са
отречени твърдените вземания на Община - Сливен към „Геостройкомплект“ ЕООД за
дължими местни данъци и такси и лихви върху тях.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел
за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може
да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Наведените от ищеца основания за
недължимост на процесните суми са тяхното погасяване по давност.
Съдът намира твърдението на ищеца за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения за
основателно и доказано.
В общия случай началото на
давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила
на съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното
решение влезе в сила,
започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна.
По въпроса от кога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения въпрос, като е
направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и последиците от
подаването на исковата молба и молбата за образуване на изпълнително дело.
Доколкото изпълнителното производство се характеризира със своята динамичност и
в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид
последиците на всяко едно от производствата, от значение за прекъсването на
давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването на
изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на
опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК се подчертава, че съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото
чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Давността по време на висящото ИД се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)…”. Въз
основа на горепосочената конструкция се посочват неизчерпателно група действия
в изпълнителното производство с прекъсващ за давността ефект. Това са: 1/ насочване
на изпълнението чрез налагане на запор; 2/ насочване на изпълнението чрез
налагане на възбрана; 3/ присъединяване на кредитора; 4/ възлагане на вземане
за събиране или вместо плащане; 5/ извършване на опис и оценка на вещ, 6/ назначаване
на пазач; 7/ насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В изпълнителното
производство не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на ИД; изпращането и връчването на ПДИ; извършване на несъщински изпълнителни действия - проучване
на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга; извършване и плащане въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
От доказателствата по делото се установи, че с влизане
в сила на решението по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа на СлОС е започнала да
тече нова 5-годишна давност по отношение на вземанията на Х.К.Х. към
„Геостройкомплект“ ЕООД за обезщетения за неимуществени вреди от професионално
заболяване и ексцес. Тази давност е прекъсната с извършената публична продан на
поземлен имот на длъжника, последното плащане по която е на 31.03.2014 г. и
която е последното изпълнително действие по ИД № 191/2011 г. по описа на ДСИ,
съответно с наложения запор върху банкова сметка ***.04.2013 г., който пък е
последното изпълнително действие по ИД № 286/2011 г. по описа на ДСИ. По ИД №
1826/2018 г. по описа на ДСИ до датата на подаване на исковата молба -
18.06.2019 г., както и до прилагането му към настоящото дело в о. с. з. на
14.02.2020 г., няма извършени изпълнителни действия, които да са довели до
прекъсване на давността, поради което и тя е изтекла на 31.03.2019 г.,
съответно на 18.04.2018 г., преди предприемането на каквото
и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
по ИД № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС и преди подаването на ИМ по
настоящото дело на 18.06.2019 г.
Следва да се отбележи, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Ето защо наложените възбрани - на 10.04.2017 г. по ИД №
191/2011 г., съответно на 13.04.2017 г. по ИД № 286/2011 г., са действия,
извършени по вече прекратени по силата на закона изпълнителни дела и не
прекъсват погасителната давност за вземанията.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията на Х.К.Х.
към „Геостройкомплект“ ЕООД са погасени по давност, поради което, предвид
основателността на предявения ИУИ по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 439 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде
уважен.
Що се отнася до предявения първоначален иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то съдът го намира за процесуално
допустим.
Правото за предявяването му възниква за кредитора по
силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително
вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо
вземането да е ликвидно и изискуемо. С оглед на това, страната, предявила иск
по чл. 134 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правния си интерес. Ето защо наличието на изискуемата материалноправна
предпоставка - ищецът, предявил иск по чл. 134 ЗЗД, да е кредитор с
неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта
на предявения иск.
Именно обаче предвид установеното вече от съда обстоятелство,
че вземанията на Х.К.Х. към „Геостройкомплект“ ЕООД са погасени по давност, то предявеният
първоначален косвен иск се явява неоснователен
само на това основание и следва да бъде отхвърлен, тъй като правото да предяви
косвен иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД възниква за кредитора по силата на закона при
установен фактически състав, първата предпоставка по който е наличието на
действително вземане в полза на ищеца, което не е погасено.
Предвид изложеното съдът не дължи да обсъжда по
същество предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като той е предявен като
косвен иск, а основната предпоставка по чл. 134, ал. 1 ЗЗД в случая - ищецът да
е кредитор с неудовлетворено вземане, което не е погасено, не е налице.
С оглед изхода на спора право на разноски възниква в
полза на ищеца по ИУИ и ответника по първоначалния иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД - Община - Сливен. Въпреки това, съдът намира, че тъй
като ищецът по първоначалния иск Х.К.Х. е освободен от съда на основание чл.
83, ал. 2 ГПК от такси и разноски за водене на производството с Определение № 2121 от 19.06.2019 г. по делото и предвид
влошеното му здравословно състояние, видно от документите, представени с
писмената защита до съда, същият не следва да бъде осъден да ги заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ОБЩИНА -
СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 иск с правно основание
чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 439 ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, че „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Шести септември“ № 9, ап. 12 НЕ ДЪЛЖИ на Х.К.Х., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 8773,44
лв. /осем хиляди седемстотин седемдесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/ - представляваща общия размер на задължението, предмет на
принудително събиране по изпълнително
дело № 1826/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС, дължима по изпълнителни
листове от 24.02.2011 г. и от 16.05.2011 г. по в. гр. д. № 255/2010 г. по описа
на СлОС, от които 3665,09 лв. - олихвяема сума, 4845,69 - неолихвяема сума и
262,66 лв. - лихва, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, в качеството му на кредитор на „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Шести септември“ № 9, ап. 12, срещу ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 иск с правно
основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Община - Сливен да заплати на „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ“
ЕООД сумата от 9300 лв. /девет хиляди и триста лева/, представляваща обезщетение
за ползване без основание на имоти, собственост на длъжника „Геостройкомплект“
ЕООД, с идентификатори 67338.406.634, 67338.406.474, 67338.406.297 и
67338.406.590 за периода от 13.10.2014 г. до 18.06.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: