№ 15717
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110102575 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК- ***“ АД да
заплати на ЗД „***“ АД сумата от 415.61 лева, представляваща неизплатена част от
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** НР вследствие на ПТП от
01.12.2021г., настъпило в гр. София по вина на водача на автомобил с рег. № СВ *** СХ,
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен със ЗАД „ОЗК- ***“ АД договор за задължителна застраховка „****“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 17.01.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 01.12.2021г., в гр. София настъпил пътен инцидент между
застрахования при него по силата на договор за имуществено *** „***“ лек автомобил „***“
с рег. № СВ *** НР и автомобил с рег. № СВ *** СХ, отговорен за който бил водачът на
последния, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена от ответника по
силата на договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите. Твърди, че на
застрахования при него лек автомобил били причинени увреждания, чиято стойност, както и
разходите за заместващ автомобил били изплатени от ищеца в полза на правоимащото лице,
като били извършени и разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева.
Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „****“ на автомобилистите на
автомобил с рег. № СВ *** СХ бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца,
както и свързаните с определяне на обезщетението разноски- сумата от общо 5713.37 лева,
от която заплатил част, възлизаща на сумата от 5297.76 лева. По изложените съображения в
настоящия процес ищецът претендира непогасената част от регресното си вземане, законна
лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът признава предявения иск.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
1
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се
установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК или друго
установено със закон изключение- признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, като ответникът, чрез надлежно упълномощен за това
процесуален представител, е признал право, с което страната може да се разпорежда.
Ищецът е заявил искане решението да бъде постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. С
оглед на това съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства- арг. от
нормата на чл. 237, ал. 2 ГПК. За пълнота следва да се изясни, че признанието не
противоречи на приобщените по делото писмени доказателства.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното
право съществува, което води до съвпадане на насрещните позиции на страните.
По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се
уважи изцяло.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на основание разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 150.00 лева,
включваща заплатена държавна такса за разглеждане на иска, както и определено от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „ОЗК- ***“ АД, ЕИК ****, да
заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, сумата от 415.61 лева, представляваща неизплатена част
от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** НР
вследствие на ПТП от 01.12.2021г., настъпило в гр. София по вина на водача на автомобил с
рег. № СВ *** СХ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК- ***“ АД договор за задължителна
застраховка „****“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.01.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 150.00 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2