Определение по дело №18/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

взе предвид следното :

Производството пред БОС е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано по жалба на адвокат Л. Л., от Г.Б., в качеството й на С. З. на подсъдимите в първоинстанционното производство А. М. М. и А. В. И. ,двамата от Г.Б., срещу ПРИСЪДА № 2557/25.03.2011г по НОХД № 295/2011г по описа на РС –Б..

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимите за ВИНОВНИ по предявеното им и поддържано от прокурора обвинение за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК , във връзка с чл.29,ал.1 б.”А” НК във връзка с чл.18,ал.1 НК и във връзка с чл.20,ал.2 НК. Същите са осъдени за това, че на на 05.11.2010 г. около 12,00 часа в съучастие като съизвършители, от частен имот – лозов масив и масивна сграда, находящ се в местността „Ч.” в землището на Г. Б.,са направили опит да отнемат чужди движими вещи (подробно описани в присъдата), на обща стойност 274,46 лв /двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ от владението на собственика Д. Г. Р. от Г. Б., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини (заловени на местопрестъплението от АП по ООР при 02 Р. – Б./ и са извършили престъплението при условията на опасен рецидив- след като всеки от тях е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК (отделните осъждания, характеризиращи деянието на всеки един от подсъдимите като такова при опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”А” НК са подробно описани в диспозитива на присъдата). За това деяние, с атакуваната присъда първоинстанционния съд е наложил на всеки един от подсъдимите наказание „Лишаване от свобода” за срок от по 4 (четири) години, при първоначален строг режим , като е определил същото да бъде изпълнено в затвор.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и че обвинението не е доказано. Поради това се иска същата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат признати за невиновни. Алтернативно се иска намаляване размера на наложените наказания.

В съдебното заседание пред въззивния съд жалбодателите (подсъдими пред първата инстанция) се явяват лично и със защитника си. Поддържат жалбата си. Защитникът излага съображения,че деянието не е доказано от субективна страна. Твърди, че подсъдимите са отишли на мястото на престъплението и са започнали да изнасят металните платна и винкели, предмет на престъплението, тъй като техен познат (Сл. Ж..) ги бил помолил да свършат за него тази работа срещу заплащане, като им бил казал, че имота е негов. Поради това изтъква, че подсъдимите не са знаели, че нямат съгласието на собственика. Твърди ,че в тази връзка първоинстанционния съд е игнорирал показанията на С.П., който потвърждавал обясненията на подсъдимите. Ето защо се иска атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова ,с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението. Алтернативно се поддържа искането да бъде намален размера на наложените наказания.

ОП счита жалбата за неоснователна , а присъдата за правилна и законосъобразна. Изтъква съображения, че правилно първостепенния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимите относно твърдяното от тях обстоятелство, че именно Сл. Ж. ги е помолил за услуга, като сочи, че това твърдение е възведено за пръв път в съдебно заседание пред първата инстанция, когато посоченото лице вече е било починало. Поради това пледира за потвърждаване на присъдата по отношение виновността на подсъдимите, като по отношение размера на наказанията предоставя на съда.

Пред въззивната инстанция не бе провеждано съдебно следствие и не са събрани нови доказателства.

След като извърши собствен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и обсъди доводите на страните и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт (в изпълнение на задължението си по чл.314 НПК) въззивния съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което с допустими процесуални средства е събрал относими по делото доказателства, въз основа на чиято задълбочена и прецизна оценка е приел за безспорно установена фактическа обстановка, която като цяло се споделя и от въззивния съд. Настоящият състав, въз основа на собствена преценка на доказателствата, приема от фактическа страна следното:

Подсъдимите М. и И. са млади хора, българи , български граждани, не притежават имущество и са безработни. Същите се познават и често контактуват помежду си. И двамата подсъдими са многократно осъждани и са изтърпявали няколко пъти наказание „Лишаване от свобода” в различни размери. Последното осъждане на подсъдимия М. е с присъда № 161/30.06.2008 г. по НОХД № 147/2008 г. по описа на БлОС, потвърдена с Решение № 557/08г. от 27.01.2009 г. , постановено по в.н.о.х.д. № 1004/2008 г. на Софийски апелативен съд, потвърдено с Решение № 263/25.06.2009 г., постановено по касационно н.о.х.д. № 225/2009 г. на Върховен касационен съд, влязла в законна сила на 25.06.2009 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на две години. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимия е изтърпял това наказание и е бил освободен от затвора на 27.05.2010г. Последното осъждане на наказание „Лишаване от свобода” за подсъдимия И. е с определение № 1309/04.04.2006 година, постановено по НОХД 2097/2005 година на РСБ., влязло в сила на 04.04.2006 година, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца при първоначален общ режим на изтърпяване,за извършени от него престъпления по чл.195, ал.1,т.3 и т. 7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26 НК и чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр с чл. 26 НК.От данните по делото се установява, че впоследствие това наказание е кумулирано и с други предходни осъждания на лицето и е изтърпяно на 21.08.2007г.

Свидетелят Д. Р. живее в Г.Б., като притежава и имот в местността „Ч.”, в землището на Г.Б., срещу складовете на „Б.” в с.А. Върху имота е построена вилна сграда и са посадени лозя и овощна градина. Сградата е на етап груб строеж – нямала врати и прозорци, не е била монтирана дограма, без покрив. На приземния етаж на сградата свидетелят Р. съхранявал метални платна и метални винкели и други материали, които закупувал за строителството на вилата.

На 05.11.2010г., около 12.00 часа на обяд, свидетелят Р. тръгнал към посочения имот от дома си, като вървял пеш. Още преди да влезе в имота, вървейки към лозето, му направило впечатление, че на земята под лозите има повален метален профил с дължина около 3 метра. В този момент чул шум от към вилната сграда. Погледнал в посока на шума и видял двама мъже, които излизали от приземния етаж на сградата и носели в ръцете си метално платно, от тези, които съхранявал там. Двамата непознати (за свидетеля Р.) мъже отнесли платното до входа на имота. Тогава С.Р. се дръпнал настрада, за да не бъде забелязан,позвънил на телефон 166 в Полицията и съобщил, че в момента във вилата му има непознати лица, които извършват кражба на метални платна. На място – в с.И., срещу складовете на база „Б.” е изпратен автопатрул по ООРП при 02 Р. Г.Б. в състав – свидетелите К. К. и В. Ч.. Пристигайки на указаното място – на около 300-400 м. от вилата на свидетеля Р., последния ги очаквал, като им обяснил, че е видял двама непознати мъже да изнасят платна от вилата му в посока към черния път, граничещ с неговия имот. Двамата полицаи – С.К. и С.Ч. оставили патрулната кола и се придвижили тичешком към вилата от две различни посоки, в следствие на което успели да заловят на място в двора пред вилната постройка двете лица, които в момента на залавянето изнасяли един брой метално платно от вилата. Веднага им разпоредили да спрат, при което двамата изпуснали металното платно на земята и останали на място. Не са правили опити за бягство, нито са оказали съпротива при поставянето на белезниците. На място полицейските служители установили самоличността на двамата задържани, а именно подсъдимите А. М. М. и А. В. И., които познавали и от преди това, след което ги отвели във Второ Р. и ги предали на дежурния оперативен.При задържането им подсъдимите не са дали обяснения защо са изнясали вещите извън сградата.

След това свидетелят Р. заедно с оперативния работник – свидетеля Р. и разследващ полицай от 02 Р. на МВР –Б. ,се върнали на мястото на престъплението. Бил извършен оглед на местпроизшествието, за което е съставен съответния протокол, направени били и снимки, като впоследствие е изготвен фоу,у изготвен е итоалбум. От протокола за оглед е видно, че в двора на вилата, на няколко различни места по пътеката, както и до пътя имало струпани платна, както следва:платна от поцинкована ламарина със заварена за тях винкелова рамка- метални платна с правоъгълна форма с размери 128/80см – 2 (два) бр; метални платна с правоъгълна форма с размери125/150 см – 6 (шест) бр; , метални платна с квадратна форма с размери 125/125 см -15 (петнадесет бр) и П-образен винкел с размери 40/40/50мм – 10 (десет) бр с обща дължина 21,50 метра. Свидетелят Р. е категоричен, че всички тези вещи са негови и са били съхранявани във вилата му, а не извън нея.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, се установява, че стойността на посочените вещи е общо 274,46лв (двеста седемдесет и четири лв и 46 стотинки).

Именно тази фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и същата се споделя изцяло и от въззивната инстанция. Същата се установява по категоричен начин от събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице. Всички доказателства са еднопосочни и непротиворечиви. По същество изложените факти не се отричат и от самите подсъдими, както и от техния З..

В обясненията си пред първоинстанционният съд подсъдимите твърдят ,че на неустановена дата били в жк.Стр., като заедно с тях бил и техен познат Сл., по прякор „Ж.”. Същият ги запитал дали имат работа и когато те му отговорили отрицателно , им предложил на следващия ден да му свършат малко работа, за която да им заплати. Твърдят, че на следващия ден към 10.00ч заедно с това лице отишли в местността „Лозята” над кв.”Стр.”, където „Ж.” им показал една вила и им заръчал да разчистят мазето и да изнесат на пътя каквото има вътре, а той щял да дойде по-късно и да превози вещите на пътя.Те започнали да разчистват и да изнасят вещите към пътя, но дошли полицейски служители и ги задържали. Твърдят, че още на място са обяснили на полицейските служители,че собственика на вилата ги е наел на работа. Твърдят също така, че полицейските служители са им упражнили психически натиск и са ги били.

(Следва да се отбележи, че защитникът развива пред въззивната инстанция съображения именно в тази насока –че подсъдимите не са знаели, че вилата не е на „Ж.” и че липсва съгласие на собственика,т.е. по същество се развиват съображения за несъставомерност на деянието поради липса на знание относно елементи от фактическия състав ).

В подкрепа на тези твърдения на подсъдимите ,по тяхно искане пред първата инстанция е разпитан С.П. Същият твърди, че на неустановена дата през есента на 2010г ,сутринта срещнал двамата подсъдими в жк.”Стр.” и същите му казали, че ще ходят да работят на лозето на „Ж.” , като му предложили да дойде с тях, но той отказал, тъй като имал друга работа. Сочи, че той лично не е чул това от Сл.„Ж.”, но го видял да идва към тях и тогава си тръгнал. След два три дни отново срещнал подсъдимите и същите му казали ,че се оказало, че лозето не е на „Ж.” и че били арестувани. Твърди, че не е видял следи от побой по подсъдимите.

Първоинстанционният съд внимателно е обсъдил тези твърдения да подсъдимите и обосновано ги е отхвърлил като израз на естествена защитна позиция. Както правилно е посочил първостепенния съд едва в съдебно заседание на 17.03.2011г подсъдимите са дали такива обяснения и са заявили сочените обстоятелства, при положение, че към този момент лицето Славе „Ж.” (чиято самоличност, съгласно изявлението на прокурора е установена в периода между двете заседания) вече е било починало. Житейски нелогично е ,ако действително подсъдимите са били наети от Сл. „Ж.” то същите да не заявят това обстоятелство на полицейските служители, които са ги задържали. По делото е категорично установено, че при задържането им от полицейските служители подсъдимите не са посочили, че са били наети от друго лице да изнесат вещите от вилата. Нещо повече – пред С.Р. същите са обяснили, че са решили да извършат кражбата инцидентно. Такива твърдения (че са били наети от Сл. „Ж.” ) подсъдимите не са направили и при разпита им след привличането им като обвиняеми. Твърденият им, че върху тях е упражнено насилие се опровергават от показанията на свидетелите Р. и П., но също така звучат и нелогично, тъй като подсъдимите не са дали уличаващи ги обяснения (за които да се твърди, че са дадени под натиск).

Показанията на С.Петков (за които защитника твърди, че са били игнорирани от първостепенния съд) също не установят по категоричен начин твърдяното от подсъдимите обстоятелство. Този свидетел изрично сочи, че не е бил очевидец на разговор между подсъдимите и Сл. „Ж.” , а единствено от тях (подсъдимите ) е разбрал, че последния ги е поканил да му работят. Също така С.П. не знае къде се намира лозето на Сл. „Ж.” и не може да посочи кога именно е станало посоченото събитие. Действително същия твърди, че няколко дни след срещата им е срещнал подсъдимите отново и същите му били казали, че са били арестувани. При все това не може да се направи категоричния извод, че се касае за едно и също събитие, тъй като подсъдимите не са били задържани под стража след осуетяването на престъплението, поради което е възможно и на друга дата подсъдимите действително да са били наемани от Сл. „Ж.” за да работят на неговото лозе. Нещо повече – подсъдимите твърдят, че Сл. „Ж.” ги е завел на лозе в местността „Лозята” над кв.Стр., а вилата и лозето на С.Р. (където подсъдимите са задържани) се намират в м.”Ч.”. Ето защо правилно първостепенния съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимите относно твърдението им, че са били наети от Сл. „Ж.” и че това „наемане” е касаело извършването на работа именно в имота на С.Р..

Ето защо правилно първостепенния съд е приел за установена описаната по –горе фактическа обстановка.

С оглед на възприетата фактическа обстановка правилен и законосъобразен се явява извода на решаващия съд, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”А” НК, във връзка с чл.18,ал.1 НК и във връзка с чл.20,ал.2 НК. Касае се до извършен в съучастие опит за кражба на чужди движими вещи, като деянието на всеки от подсъдимите е в условията на опасен рецидив. (Според въззивният съд данните по делото сочат на това ,че деянието на подсъдимите е следвало да бъде подведено под правната квалификация на чл.196,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.195,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.18,ал.1 НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”А” НК и във връзка с чл.20,ал.2 НК, тъй като от показанията на С.Р. се установява, че посочените вещи са били оставени без постоянен надзор. Същите са се намирали във вила, която не се охранява, не се заключва и достъпа до вещите е бил свободен, т.е. същите са оставени на обществено доверие. Но поради липса на такова обвинение и липса на протест, правилната правна квалификация не може да бъде коригирана от въззивната инстанция)

От обективна страна - категорично е установено, че на процесната дата подсъдимите са направили опит да отнемат от владението на С.Р. вещите, описани в протокола за оглед, на обща стойност от 274,46лв,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. По категоричен начин подсъдимите са започнали осъществяването на изпълнителното деяние – изнесли са платната извън сградата и са ги постави край пътя, готови за транспортиране. Налице е и специалната цел за присвояване на вещите. Налице е опит, тъй като деянието е останало недовършено, но това е станало по независещи от подсъдимите причини, а единствено благодарение на обстоятелството, че собственика на имота е решил същия ден да го посети. Налице е съучастие, тъй като в самото осъществяване на изпълнителното деяние са участвали две лица, като всеки от тях е съзнала участието и на другото лице. От обективна страна за всеки от подсъдимите е налице и квалифициращия признак „опасен рецидив” в хипотезата на чл.29,ал.1,б.”А” НК- деянието да е извършено,след като дееца е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл. 66 от НК. По отношение на подсъдимия М. това квалифициращо обстоятелство се определя от осъждането му със съдебния акт по НОХД № 147/2008г по описа на ОС –Б., с който същия е осъден за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 НК,като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години при „Строг” режим. Тази присъда е влязла в сила на 25.06.2009г; наказанието по нея е изтърпяно на 27.05.2010г, а настоящото деяние е извършено на 05.11.2010г, т.е. в срока по чл.30 НК. По отношение на подсъдимия И. квалифициращия признак по чл.29,ал.1,б.”А” НК се определя от осъждането му със съдебния акт по НОХД № 2097/2005г по описа на РС –Б.. С определението е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което подсъдимия И. се е признал за виновен в извършване на престъпления по чл. 195, ал.1,т.3 и т. 7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26 НК и по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр с чл. 26 НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца при първоначален общ режим. Това определение е влязло в сила на 04.04.2006г; впоследствие наказанието по същото е кумулирано и с други предходни осъждания на лицето и е изтърпяно на 21.08.2007г. Настоящото деяние е извършено на 05.11.2010г, т.е. в срока по чл.30 НК.

Ето защо по отношение и на двамата подсъдими е налице посоченото квалифициращо обстоятелство.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали обществената опасност на деянието си и са искали настъпването на обществено опасните последици от него, целейки процесният опасен резултат, мотивирани от желанието си да си набавят средства по бърз, макар и престъпен начин.

Ето защо присъдата на първостепенния съд, с която е признал подсъдимите за виновни в извършването на вмененото им престъпление е правилна и законосъобразна и не съществуват основания за постановяване на оправдателна присъда.

Налице е обаче основание за изменение на присъдата в насока намаляване размера на наложените наказания.

Въззивният съд намира, че наказанията на подсъдимите правилно са определени при условията на чл.54 НК, но неправилно е определен техния размер . Както е посочил и първоинстанционния съд за процесното деяние се предвижда наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) до 10 (десет) години. С атакуваната присъда на всеки от подсъдимите е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер от 4 (четири) години,т.е. наказанието е определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Правилно първоинстанционния съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на всеки един от подсъдимите (поотделно) тежкото им материално и семейно положение,младата им възраст и недовършеността на деянието. Като отегчаващо вината на всеки един от подсъдимите обстоятелство са приети многобройните им предходни осъждания (извън тези, изпълващи квалифициращия признак по чл.29,ал.1,б.”А” НК),но същевременно тяхното значение е надценено, като не е съобразено , че това са деяния, извършени в отдалечен период от време, наказанията за които са отдавна изтърпени. По отношение на подсъдимия М. е налице и друго отегчаващо вината обстоятелство, което не е взето предвид от първостепенния съд-а именно факта, че същия е извършил настоящото престъпление по-малко от 4 (четири) месеца след като е излязъл от затвора.

Същевременно първостепенния съд не е съобразил наличието на друго смекчаващо вината обстоятелство . Видно от заключението на вещото лице стойността на вещите ,за които е направен опит да бъдат отнети , е 274,46лв, т.е. малко над размера на минималната работна заплата за страната. От деянието не са настъпили вреди за пострадалото лице. Ето защо при наличието и на тези смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, които не са съобразени от районния съд, наказанието от 4 (четири ) години, наложено на всеки един от подсъдимите се явява завишено. Въззивният съд намира,че наказанието следва да бъде определено в размер на 3 (три) години за всеки един от тях, който размер счита за най-подходящ, с оглед съотношението на посочените по –горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства. Ето защо размерът на наложените на подсъдимите наказания следва да бъде намален.

Режимът за изпълнение на наказанията (строг) и мястото за изтърпяването им (затвор) са определени в съответствие с изискванията на ЗИНЗС.

При извършената служебна проверка не се установиха процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата.

Ето защо първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта относно наложените наказания, като размерът на същите бъде намален на 3 (три) години.

Предвид гореизложеното и на основание чл.337,ал.1,т.1 НПК във връзка с чл.334,т.3 НПК въззивния съд

РЕШИ :

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 2557/25.03.2011г, постановена по НОХД № 295/2011г по описа на РС –Б. в частта относно наложеното на подсъдимия А. М. М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири ) години, като намалява същото на 3 (три) години.

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 2557/25.03.2011г, постановена по НОХД № 295/2011г по описа на РС –Б. в частта относно наложеното на подсъдимия А. В. И. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири ) години, като намалява същото на 3 (три) години.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 2557/25.03.2011г, постановена по НОХД № 295/2011г по описа на РС –Б. в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.