Мотиви към присъда №
6 от 25.01.2018г. по НОХД № 195/2017г. по описа на РС-гр.Сливница
Районна прокуратура –гр.Сливница е внесла обвинителен акт
по досъдебно производство № 44/2017г. по описа на РУ-гр.Сливница, пр.пр.№ 197/2017г. по описа на
РП-гр.Сливница , срещу:
М.М.М., с установена
по делото самоличност, за това, че на 19.02.2017год. около 20.10 часа, на
трасе „Изходящи леки автомобили" на ГКПП-К., С.област, с посока на
движение към Република С., управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Р.", модел „Р." с регистрационен нрмер СО ****ВА., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.05 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510"
с фабричен номер ARDM 0182. Престъпление по чл.343б, ал.1 от НК..
В съдебно заседание представителят на РП-гр.Сливница
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление. При
индивидуализация на наказанието моли съдът да отчете, обремененото съдебно
минало на подсъдимия, като определи наказанието при превес на отегчаващи вината
обстоятелства. Пледира за наказание
„лишаване от свобода“, което не е конкретизирано по размер, чието
изпълнение да бъде ефективно.
Подсъдимият, М.М.М. , в съдебно заседание се явява
лично. В дадените пред съда обяснения, отрича да е употребявал алкохол.
Заявява, че се е жабурил с вода за уста „Листерин“. Заявява лично отношение към
него от страна на граничните полицаи. В последната си дума пледира за налагане
на най-тежкото възможно наказание.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият, М.М.М. с ЕГН **********,***
и притежава лична карта № *********, издадена на **.**.****год. от МВР С..
Същият е българин, с българско гражданство, разведен, със средно образование,
безработен, с постоянен адрес:***. Подсъдимият Методиев е с
обременено съдебно минало - бил е осъждан за престъпление по чл.195, ал.1, т.З
вр. чл.194 вр. чл.20 вр.чл.26 от НК (с присъда на Районен съд гр.Сливница по
НОХД № 43/1997год. по описа на същия съд, в сила от 28.01.2004год., с която е
осъден на ефективно наказание „лищаване от свобода" в размер на една
година и девет месеца); за престъпления по чл.325 НК и по чл.216 от НК,
извършени при съвкупност (с присъда на Районен съд гр.Сливница, в сила от
12.09.2005год., с която е осъден на ефективно наказание „лишаване от
свобода" за срок от една година и девет месеца), както и за други
престъпления.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА :
На 19.02.2017год. подс. М. заедно със св. В. Александров Иванов отишли до
дома на св. Любомир Спасов Николов към 15,00ч.-16,00ч., където играли карти.
Според свидетелите, подс. М. не е пил никакъв алкохол, но много го болели
зъбите, което налагало често да се жабури с „Листерин“. По късно, същия ден,
звъннал телефона на св.Николов и снегов приятел сърбин, му уговорил среща на
границата на К. и т.к. му бил счупен автомобила, помолил подс.М. да го закара .
Подс.М. се съгласил. Когато стигнали границата К., св.Николов, слязъл от ав
томобила преди пункта, а подс.М., отишъл да обърне на КПП-то. Свидетелите
не могат да посочат часа на тръгването и пристигането на ГКПП-К.. На същата
дата около 20,10ч. на трасе „Изходящи леки автомобили" на ГКПП-К., С.област
задълженията си изпълнявал св.Г.Г.М., „старши полицай при ГКПП-К.", който
забелязал по трасето с посока на движение към Република С., криволичейки и
изпреварвайки спрелите камиони, чакащи за проверка, да се движи товарен
автомобил марка „Р.", модел „Р." с регистрационен номер СО ****ВА. Чрез жестове и викове св. Г.Г.М. се опитал да спре товарния автомобил,
който спрял на около 10 метра от него до „бившите гьолове за дезинфекция",
след края на трасето. Св.М., взел документите на водача и установил че
автомобила се управлява от подс.М.. Според св.М., подсъдимия, бил във видимо
нетрезво състояние, защото мислел че е в гр.С., поради което, докладвал на
началник на смяната , св.Н.Б., който дошъл на място и след като възприел, че
подс.М., е в неадекватно състояние, лично закарал автомобила, управляван от
подсъдимия до мястото за контрол на втора линия. Св.Б., назначил охрана на
подс.М., св.М. и разпоредил идването на служители по КАТ.След около час,
пристигнали свидетелите Т.В.Д. и П.П.К., „младши автоконтрольори" при
ОДМВР С.. Подс.М. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510" с фабричен номер ARDM 0182. Апаратът отчел наличие на алкохол в
издишания от обвиняемия въздух 2.05 на хиляда. Подсъдимият, бил в
автомобила си при идването на св.Д. и П.. Пробата била показана на подсъдимия и
със служебен автомобил бил откаран в базата на КАТ на 26-ти км., където на подс.
М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков №
349918, който обвиняемият отказал да подпише, което е удостовеР. с подпис на
свидетел. На подс. М. бил издаден талон за медицинско изследване с № 0210922,
като същия отказал да подпише, че го е получил, което също е удостовеР. с
подпис на свидетел. Подсъдимият М. е закаран за кръвна проба, която отказал да
даде, което е удостовеР. с подписа на д-р Найденова и е отразен часа – 22,08ч.
да даде кръвна проба.
Видно от постъпила по делото справка е, че прибор за измерване на
концентрацията на алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест' 7510" с фабричен
номер ARDM 0182 е зачислен
на ОДМВР С. и се използва от служителите на сектор „ПП" при ОДМВР С.,
работещи по контрол на базопастността на движението. „Дрегер Алкотест
7510" с фабричен номер ARDM 0182 е технически годен, като това е удостовеР. със залепен стикер
на порверител с № 02705. Последната проверка на „Дрегер Алкотест 7510" с
фабричен номер ARDM-0182 е извършена на 17.11.2016г. и има срок за валидност шест месеца. Към датата
на извършване на проверката „Дрегер Алкотест 7510" с фабричен номер ARDM 0182 е бил технически годен.
По Делото е приложена разпечатка от техническото средство за взети на
инкриминираната дата проби, както и разпечатка-проверка на техническото средство.
От заключението на изготвената и приета по делото комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза се установява, че „Дрегер Алкотест
7510" имат електрохимичен сензор, като показанията на техническото
средство касаят концентрацията на алкохол в кръвта, към момента на изпробване с
техническото средство. Концентрацията на алкохол в кръвта на подс.М. към момента на извършване на проверката с
техническото средство се движи в интервала 1,98%о, като минимална концентрация
до 2,12%о като максимална такава. Според експертизата при ползването на вода за
уста „Листерин“, резултатът от дрегера по никакъв начин не може да бъде повлиян
от употребата й, т.е. отчетената концентрация от 2,05%о е резултат от прием на
алкохолна напитка.
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за
доказана, въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, както следва:
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските
показания на В. Александров Иванов , Любомир Спасов Николов, Г.Г.М.,
Н.Б., Т.В.Д. и П.П.К. .
б/Прочетени и приети като доказателства на основание 283
от НПК протоколи и други документи изготвени и приложени по досъдебно
производство № 44/17г. по описа на РУ-гр.Сливница : АУАН
№349918/19.02.2017г./л.2/, талон за медицинско изследване /л.5/, справка за
техническо средство и разпечатка към нея / 12-14/, справка за нарушител-водач
/л.17-л.20/, справка КАТ за собственост на МПС /л.21/. както и СЪБРАНИТЕ В ХОДА
НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА - делото комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, характеристика
за подсъдимия и свидетелство за съдимост за подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
свидетелите Г.Г.М., Н.Б., Т.В.Д. и П.П.К., защото са непротиворечиви и свидетелите са
последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с
извършеното престъпление. Съпоставени с останалите доказателства по делото , е
видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите
,установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с
другите събрани доказателства – разпечатката на техническото средство и комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза . Писмените
доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват
идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.
Съдът кредитира свидетелските показания В. Александров Иванов, относно факта, че е бил с подсъдимия в дома на св.
Любомир Спасов Николов и че двамата са тръгнали за К.. Допуска, че свидетелят
няма как да знае дали, подсъдимия е употребил алкохол, преди да бъде проверен
от полицейските служители, т.к. свидетелят не си спомня часа, в който подс.М. е
тръгнал за К..
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Любомир Спасов Николов, относно фактите, че подс.М. и
св.Иванов са били в дома му на гости. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля относно факта, че подс.М. не е употребил алкохол, доколкото свидетеля
заявява, че от момента , в който е слязъл от автомобила за да се срещна с
приятеля си, до обаждането му до подс.М., при което е научил, че е задържан от
полицията са минали 20 мин. Този факт е изолиран и се подкрепя единствено от
показанията на подсъдимия, в противоречие са с всички останали събрани по
делото доказателства, поради което съдът намира, че свидетелят подпомага
защитната версия на подсъдимия.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна
до извода, че подсъдимият М.М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал.1 от НК, тъй като на 19.02.2017год.
около 20.10 часа, на трасе „Изходящи леки автомобили" на ГКПП-К., С.област,
с посока на движение към Република С., управлявал моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Р.", модел „Р." с регистрационен нрмер СО ****ВА.,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.05 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510" с фабричен номер ARDM 0182.
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА – Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е
“управлява МПС”, което означава, че следва да имаме налице МПС, съгласно ЗДвП,
което да бъде приведено в работен режим, което в настоящият случай е безспорно
доказано- л.а. марка „Р.", модел „Р." с
регистрационен нрмер СО ****ВА, се е движел, преди
да бъде спрян от свидетеля М.. От друга страна, следва да е налице “употреба на
алкохол” от водача, което да бъде установено по “надлежен начин”. Правната
норма по чл.343б, ал.1 от НК, е от вида на бланкетните норми, т.е. препраща към
съответния нормативен акт, който урежда “надлежния” начин за установяването на
употребата на алкохол. В настоящият случай, това е Наредба № 30 от 27.06.2001г.
за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, действала към момента на установяване на деянието. Съгласно
цитираният нормативен акт, е предвидена възможност водачът на МПС да откаже
изследване за употреба на алкохол, като понесе предвидените за това свое
поведение последици. Също така следва да се вземе предвид, че изчерпателно са
изброени случаите , в които за достоверни се приемат показанията на
техническото средство , а именно чл.6 от Наредба №30. Направеното отбелязване
върху талона за медицинско изследване № 0210922, приложени на л.5 от
досъдебното производство, че подс.Филипов, отказва да даде кръв за изследване,
съдът намира, че употребата на алкохол е доказана по несъмнен начин от
показанията на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510" с
фабричен номер ARDM 0182.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият М.М.М. е правоспособен водач на МПС, което е видно от
изисканата справка от КАТ-МВР, от която
е видно, че същият притежава
свидетелство за управление на МПС. Съдът
намира за установено че подсъдимият е имал представа че привежда в движение
МПС, съзнавал е че е употребил алкохол, т.е. подсъдимият М.М.М. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им. Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимият М. е действувал виновно, при
форма на вината – пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2,пр.1 от НК.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление,
подсъдимият следва да понесе съответната наказателна отговорност и извършеното
от него деяние подлежи на наказание.
По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК- на
първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието.
Съдът намира, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се
накърняват сериозно обществените отношения, свързани безопасността за движение
по пътищата .
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът приема за такива събраните добри характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства- високата стойност на
алкохол в кръвта, множеството нарушения извършени и санкционирани по реда на
ЗДвП, както и обремененото съдебно минало.
Причини, мотиви и условия – причина
за извършване на престъплението е ниската правна култура и несъобразяване със
законодателството на РБългария и демонстративно нежелание да се изпълняват
предписаните от закона правила и норми.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, следва да бъде определено при условията
на чл.54 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в
чл.36 от НК. Наказанието , предвидено за престъпление по чл.343б, ал.1 е
“лишаване от свобода” от една до три години. Определеното от съда наказание,
следва да бъде такова, че чрез него да се постигнат целите, посочени в чл.36 от НК. С оглед горното, съдът наложи на подсъдимия М.М.М. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 500,00лв . Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е осъждан, включително е изтърпял и наказание
„лишаване от свобода“, съдът постанови, наложеното наказание да бъде изтърпяно
от него при първоначален “строг“ режим.
Подсъдимия М.М.М. , е неправоспособен водач, поради и
което не бе наложено наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно“ .
Съдът осъди, подсъдимия М. да заплати и сторените в хода
на производството разноски, а именно сумата от 400,00лв., представляваща
разходите за вещи лица.
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател: