РЕШЕНИЕ
№ 2719
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330104261 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, вр. чл.139 от СК.
Производството е образувано по искова молба от В. Б. С., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си З. Й. Б., ЕГН ********** и от С. Б. С., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител З. Й. Б., ЕГН **********, против Б. К.
С., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че ответникът е техен баща, като с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. д. № 12182/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. състав, бил
осъден да заплаща месечна издръжка на всеки от ищците, както следва: 185 лева на В. Б. С.
и 145 лева на С. Б. С.. Оттогава изминал период от две години и половина, като се изменили
обстоятелствата, определящи размера на издръжката. Децата растели, както и нуждите им.
И двамата били ученици. Ищецът В.С. бил ученик в д. к. и разходите по закупуването на
учебници, учебни помагала и пособия били значителни. Имал и транспортни разходи за е. б.
и м. а. к., тъй като учебното заведение било в ***. Ищцата С.С. била ученичка в п. к.
Поради променения стандарт на живот в страната след 2019 г., а и с оглед възрастта на
децата и необходимостта от развитие на социалните им контакти, разходите по посрещане
на нуждите за храна, облекло, развлечения и други се увеличили. Посочват, че доходите на
ответника през изминалите години също се повишили, а от там и възможността му да
заплаща по-голям размер на издръжка.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК да
измени размера на постановената с предходно съдебно решение месечна издръжка, дължима
от ответника, като я увеличи от 185 лева на 230 лева месечно за н. ищец В. Б. С., считано от
1
датата на входиране на исковата молба – 24.03.2022 г. и от 145 лева на 190 лева месечно за
м. ищца С. Б. С., считано от датата на входиране на исковата молба – 24.03.2022 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В определения срок не е постъпил писмен отговор. Ответникът не е взел становище по
предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че В.С. и С.С. са деца на
Б.С. и З.Б.. С решение по гр. д. № 12182/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е
определена издръжка за момчето, дължима от бащата в размер на 185 лева и издръжка за
момичето, дължима от бащата в размер на 145 лева. Изминалото време оттогава до
настоящия момент е три години. В този период децата са пораснали. Увеличена е
минималната издръжка по закон, която към момента е 177.50 лева.
От п. на с. С. Б., б. н. и. п. м. л., се установява, че децата се отглеждат от майката, като
заплатата й не била достатъчна да посрещне всички нужди на децата, поради което с.
помагала финансово от време на време. Живеят в ***, а В. учел в ***, поради което с. н. д.
п. с в, а после с г. т. до училище. Децата искали да ходят на организирани от училище
екскурзии, но поради липса на средства били лишени от тези неща. Били лишени от това да
изучават чужд език. Малкото дете говорило с баща си, че иска да отиде на екскурзия.
Бащата обещал, че ще даде пари, но така и не го направил. Освен издръжката бащата не
давал други средства, не ги взимал при себе си и не ги водел никъде. Преди Нова година
била запорирана заплатата на д. й /м. н. д./ за нейната част от апартамента, тъй като преди
време бил теглен заем. След развода д. й плащала, но парите не отивали за заема, а по
задължения на бащата към държавата и заемът си останал в същия размер. За да се вдигне
запорът на заплатата, с. и с. й решили те да изтеглят заем, за да може да изплатят
задълженията на д. с. Ставало въпрос за сумата от около 11000 лева. Бащата работел, взимал
голяма заплата, но го осигурявали на малка. Допълнително се занимавал със с. н. и., като
още преди развода взимал 1000 лева и отгоре.
Съдът дава вяра на п. н. с., при условията на чл. 172 от ГПК. Разказите са достоверни и в
съответствие с останалите доказателства по делото.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок
от присъдения вече размер на всяко от децата си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно
нуждите на децата или в размера на доходите на всеки от родителите с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. Присъдената с
предходно съдебно решение издръжка за момичето е под минималната, а за момчето е с едва
7.50 лева повече от минималната и не отговаря на нуждите на дете на неговата възраст.
Децата растат, увеличили са се разходите за посрещане на образователните им потребности,
както и са нараснали интересите им и нуждите от посещение на извънкласни дейности.
Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, образованието, емоционалното и
физическо развитие на децата са изцяло поети от майката. Относно доходите на страните се
установи, че майката работи, като средномесечния осигурителен доход е в размер на
2
1263.03 лева. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че доходите
на бащата са близки до минималната работна заплата за страната. От п. на р. с., а и от
твърденията на ищците, може да се направи обоснован извод, че доходите на бащата са в по-
големи размери, доколкото тези обстоятелства не бяха оборени от ответната страна.
Издръжката, която бащата заплаща в момента, е според съда недостатъчна с оглед на всички
разходи, които са необходими месечно за децата. По-висок размер на издръжката за всяко от
децата, от една страна, би бил по-справедлив като осигури разпределението на финансовата
тежест по отглеждането им между двамата родители. От друга страна, би дал стабилност на
децата, като същите ще могат да разчитат повече и на двамата си родители, по-съществено и
по-специално на финансова подкрепа от баща си. Присъдената преди време издръжка е вече
недостатъчна като размер, увеличили са се нуждите и на двете деца, а за момичето тя е и под
предвидения в закона минимален размер. Като взе предвид средствата, необходими за
развитието на децата и за осигуряване на храна, облекло, отопление, здравеопазване,
образование, съдът приема, че месечно за н. д. В.С. са нужни около 460 лева, а за м. д. С.С. –
месечно около 380 лева. От тях бащата следва да поеме за всяко от децата половината от
съответната сума, а именно: за В. – 230 лева и за С. – 190 лева. Увеличението в размера на
издръжката за всяко от децата е със сума, която според съда, бащата може да си позволи.
Съдът счита за справедливо бащата да участва в поемане на финансовата част по
отглеждане на децата наравно с майката, предвид и обстоятелството, че децата се отглеждат
от майката и тя полага ежедневни грижи за тях, а бащата не участва по никакъв начин в
непосредствените грижи. Претендираният размер на издръжката за В. от 230 лева и за С. от
190 лева е разумен с оглед възрастта на децата и техните потребности. Съдът счита, че
бащата е във възможност да заплаща издръжка за всяко от децата в посочените размери.
Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за н. п. лице се дължи съгласно ал. 2 на
чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се
издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка
дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Ето
защо, така предявеният иск се явява основателен.
Ищците претендират присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за адвокатско
възнаграждение следва да се възложат върху ответника с оглед пълното уважаване на иска.
Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева.
Ответникът няма право на разноски, нито е направил такива.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 129.60 лева, изчислена
върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 12182/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив
месечна издръжка, дължима от Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** на В. Б. С., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си З. Й. Б., ЕГН **********, с адрес:
***, като УВЕЛИЧАВА същата от 185 лв. на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022 г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, която да се заплаща до 10-то число на
всеки месец, за който се дължи.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 12182/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив
месечна издръжка, дължима от Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** на С. Б. С., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител З. Й. Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 145 лв. на 190 лв. /сто и деветдесет лева/, считано
от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022 г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, която да се заплаща до 10-то число на
всеки месец, за който се дължи.
ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 129.60 лева /сто двадесет и
девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото
производство.
ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищците В. Б. С., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си З. Й. Б., ЕГН ********** и С. Б.
С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител З. Й. Б., ЕГН
**********, сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4