Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6609 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Л.П.Б. искова молба, с която моли ответникът ЗК „О.Л.“, със
седалище и адрес на управление Република К., гр. Н., упражняващо търговска
дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ да бъде
осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.01.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
сумата от 530 лева мораторна лихва върху заплатеното на 19.07.2016 г. сума в
размер на 10 000 лева.
Ищецът твърди,
че на 11.01.2016 г. водачът Д.С.П. управлявал л.а. „Опел“, модел „Астра“ с ДК №
*******по ул. „Рогошко шосе“, 5 км. в гр. Пловдив. И при извършване на маневра
„завиване в обратна посока“ не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка
„Хонда“ с ДК № *******, управляван от ищеца Л.Б.. Поради отнемане на
предимството на мотоциклетиста настъпил удар, от който ищецът получил телесни
увреждания.
На
виновния водач Д. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, а въз основа на него се имало издадено наказателно постановление.
В
резултат на произшествието Б. получил множество увреждания, наложили оперативни
интервенции и медикаментозни терапии. На 09.02.2016 г. се извършила операция
под обща анестезия. Пострадалият изпитвал болки в гърдите, кръста и лявото
коляно. Имал затруднено дишане и главоболие. След изписването лечението
продължило в домашни условия.
Травмата
оказала сериозно влияние върху ежедневието на ищеца и довела до прояви на
напрегнатост, неспокойствие, прекомерна раздразнителност и избухливост. Ползвал
чужда помощ в задоволяване на ежедневните си потребности и нужди. При промяна
на времето усещал дискомфорт в засегнатия долен крайник. Развил и душевно
разстройство.
За л.а.
„Опел“, модел „Астра“ с ДК № *******имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което то следвало да
поеме отговорността за заплащане на търпените от Б. неимуществени вреди, както
и на законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното
изплащане.
На ищеца
било определено и заплатено на 19.07.2016 г. обезщетение в размер на
10 000 лева. В настоящото производство предявява иск за горницата от
26 000 лева.
Претендира
и заплащане на законна лихва върху изплатеното обезщетение от 10 000 лева
за периода 11.01.2016 г. – 19.07.2016 г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че е изплатил
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 10 000 лева, без твърдения и ангажирани доказателства относно вида на
обезщетените вреди. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – движение
с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. С определение от 25.01.2018 г. между страните в
производството е отделено като безспорно обстоятелството, че към 11.01.2016 г.
за л.а. „Опел“, модел „Асктра“ с ДК № *******е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
По делото
е изслушана и приета авто-техническа експертиза, в която е описан механизмът на
процесното ПТП: на 11.01.2016 г. около 13.30 часа в гр. Пловдив, по ул.
„Рогошко шосе“ в района на км 5 в посока от изток на запад към гр. Пловдив на
отбивка – уширение за спиране, вдясно то платното за движение е бил спрян л.а.
„Опел“, модел „Астра“, управляван от Д.П.. Водачът предприел маневра завиване
наляво, за да направи обратен завой в посока, обратна на първоначалното си
движение.
В същото
време, зад него, в дясна пътна лента към Пловдив се движил мотоциклет „Хонда“,
управляван от Л.Б. с неустановена скорост. Л.а. „Опел“ препречил пътя на
мотоциклета, а времето за движение е било недостатъчно за мотоциклетиста да
предотврати удара. По тази причина той се ударил с предна дясна част в предна
част на лявата страна на автомобила. Поради краткото време на реакция на
пострадалия – от 1.1 сек., ударът за Б. бил непредотвратим, независимо от
скоростта на движение.
Заключението
на съдебната авто-техническа експертиза съдът кредитира като обективно, пълно и
обосновано и от него се установява, че процесното ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача на л.а. „Опел Астра“ Д.П.. В нарушение на правилото
на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП предприел маневра обратен завой. Желанието на водача Д.П.
да продължи движение в обратна посока не може да оправдае предприемане на
маневра, без да се увери в безопасността за останалите участници в движението.
Причина
за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на МПС „Опел“,
модел „Астра“ Д.П., докато за водача на мотоциклет „Хонда“ Л.Б. ударът е бил
непредотвратим. Дори и спрямо момента на потегляне на лекия автомобил (който се
е движил със скорост 10.8 км/ч) от отбивката за спиране до мястото на удара,
времето за реакция на Б. е било 2 сек. и при скорост до 32 км/ч не е могъл да
избегне произшествието. Разрешената за пътния участък скорост е била 80 км/ч.
При тези
данни съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя, чиято вина се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). В настоящото производство презумпцията не беше оборена
с допустимите и относими доказателствени средства.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза при ПТП на
11.01.2016 г. Л.Б. е получил контузия на гръден кош и корем, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и контузия на коляното с увреждане
на връзки на коляното – лезия на задния рог на медиалния мениск, частична лезия
на предна кръстна връзка и разкъсване на капсулата супрапателано. Травмата на
долен ляв крайник довело до затруднения в движението на пострадалия за повече
от 30 дни.
Гръдно-коремната
контузия се лекувала с обезболяващи медикаменти, а дисторзиото на коляното
наложило оперативна интервенция. Възстановителният период бил шест месеца. При
извършената на 09.02.2016 г. оперативна интервенция се открили лезии на задния
рог на медиалния меникс и на предна кръстна връзка. Открило се и разкъсване на
капсулата супрапателарно. Според вещото лице при промяна на времето и при
о-голяма физическо натоварване Б. можело да изпитва болков синдром в областта
на лява колянна става. Връзковота увреда на долния крайник можело да доведе и
до артрозни изменения, съпроводени със смущения и болки във функциите на
ставата. Вещото лице е съобразило и данните към 13.03.2018 г. –
рентгенографията показала, че в зоната на проксималната диафизана тибията на
предното очертание се установява задебеление на компактата и периостална
реакция с гладки и резки очертания. На това ниво се установило и малко огнище
на разреждане на костната структура на спонгиозата. Тази диагноза могла да се
свърже с късни последици от травмата.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на съпругата на ищеца А.Б.се
установява, че два месеца ищецът не е могъл да прави нещо различно от опити за
придвижване. Балджиева помагала на съпруга си в хигиенно-битовото му обслужване
– при къпане и преобличане. Болките и отоците му пречели да заеме хоризонтално
положение и известно време спял седнал в шезлонг.
Б. се
променил и психически – станал по-изнервен и раздразнителен. След като се
възстановил от физическите увреждания започнел да посещава психолог, но
медикаменти не му били предписани.
Като съобрази
възрастта на пострадалия – 45 г. към датата на произшествието, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, остатъчните явления и усложнения от уврежданията
на ляв долен крайник, без яснота относно пълното възстановяване на
функционалността му, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, определим по реда на чл. 52 от ЗЗД, е 25 000 лева.
Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти
ежегодно. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 11.01.2016 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли
вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Б.. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.
Неоснователно е възражението на ответника, че
пострадалият е допринесъл за произшествието, като е управлявал мотоциклет
„Хонда“ с превишена скорост. Разрешената за пътния участък такава е била 80
км/ч и не се доказа тя е да превишена от пострадалия. Не се доказа каквото и да
било друго нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на ищеца,
тъй като той не е имал възможност, предвид ширината на платното от 6.5 м, да
заобиколи и премине пред л.а. „Опел“, модел „Астра“.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на Б. – ответното застрахователно дружество не
доказа релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат, поради което определеното от съда обезщетение не подлежи на
редуциране.
От така определеното от съда обезщетение следва да се
приспадне сумата от 10 000 лева, която не се спори между страните и се
установява от платежно нареждане от 19.07.2016 г., че е заплатена на Л.П.Б..
Поради това дължимото на ищеца обезщетение е 15 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от датата на увреждането – 11.01.2016 г.
Ищецът моли да му бъде присъдена и сумата от 530 лева
мораторна лихва върху сумата от 10 000 лева за периода 11.01.2016 г. –
19.07.2016 г. Изчислена с помощта на кредитен калкулатор, лихвата възлиза на
сумата от 531.62 лева, поради което този иск е основателен за пълния предявен
размер от 530 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Представителят на
ответника е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 09.11.2018 г., според който Б. е заплатил на
адв. С. Ч. 1 800 лева адвокатско възнаграждение. Определено по реда на чл.
2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
възнаграждението възлиза на сумата от 2 172 лева, поради което уговореното от
ищеца и процесуалния й представител възнаграждение от 1 800 лева не е
прекомерно. Ответникът дължи да заплати на ищеца изцяло държавната такса по
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 50 лева. Останалите разноски
следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете, или 1
838.08 лева.
Претенция
за разноски е заявил и ответникът. Предвид характера на претенциите,
извършените по делото процесуални действия, броя на проведените съдебни
заседания и сложността на спора, съдът счита, че в приложение на нормата на чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 400 лева. От общия размер на разноските от 750
лева, на ответника се следват 310.97 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление Република К., гр. Н., упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ,
ЕИК *******, гр. София, район „****“, бул. „*******да заплати на Л.П.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 11.01.2016 г., ведно със законната лихва от 11.01.2016 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 26 000 лева и 530 лева мораторна лихва за периода 11.01.2016 г.
– 19.07.2016 г. върху заплатеното от ответника на 19.07.2016 г. обезщетение от
10 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление
Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в
Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София, район „****“, бул. „*******да
заплати на Л.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 888.08 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.П.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София, район „****“,
бул. „*******сумата от 310.97 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: