Определение по дело №704/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 януари 2024 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20237060700704
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

11

 

  град Велико Търново, 03.01.2024 г.

 

Административен съд – Велико Търново, VI - ти състав, в закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 704/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбоподателят А.А.И. ***, чрез процесуалния си представител адв. В.Й. от САК, е оспорил като незаконосъобразно решение на УС на Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ /Сдружението за лаконичност/, с което, в качеството му на картотекиран състезател  в ПСК „Черно море“ – Варна, е лишен от състезателни права за срок от 3 години и му е наложена парична глоба от 2000 лв.

Поддържа се допустимост и основателност на тази жалба. Сочи се, че въпросното решение има характер на индивидуален административен акт, издаден от административен орган, какъвто според жалбоподателят е УС на Сдружението. Поддържа се, че това решение е издадено то некомпетентен орган, при неспазване на формата и в противоречие със закона.    

Със становище, №5963 от 18.12.2023 година ответникът е изпратил преписката по издаване на въпросното решение. В становището се поддържа недопустимост на жалбата, като освен това се поддържа и неоснователността и.

Настоящият състав на съда преценява жалбата като недопустима, като безпредметна – аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК.

Управителният съвет на Сдружението не представлява организация по смисъла на §1, т.2 от АПК, а е управителен орган на това юридическо лице – аргумент от чл.23, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Самото сдружение не може да се квалифицира като административен орган по смисъла на §1, т.1 от АПК вр. с т.2, доколкото не е овластено със закон да издава административни актове, засягащи правата и интересите на трети лица по смисъла на тази допълнителна разпоредба. Според чл.18, ал.1 от ЗФВС „Спортните федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт, включително за военно-приложни спортове, или спортен лиценз за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип. В спортните федерации може да членуват само спортни клубове.“. В чл.27 от закона са посочени функциите и правата на лицензираната спортна федерация /каквато представлява Сдружението/, като в този закон не е предвидено правомощие на управителните органи на такава федерация да издават индивидуални административни актове.

В конкретният случай в самото решение е посочено, че е взето въз основа на Етични кодекс на Българската федерация плувни  спортове, според чл.1 от който той се прилага спрямо лицата, свързани с плувните  спортове под спортната юрисдикция на тази федерация, като са изброени групи от лица, които са под така наречената юрисдикция на Сдружението. Посочено е, че този кодекс представя стандартите за поведение на работещите специалисти в сферата на плувните спортове и регламентира етични правила, които следва да се прилагат при изпълнение на служебните задължения на посочените лица. Посочено е, че се предвижда и урежда и ред за установяване на нарушение и налагане на съответните санкции.  Производството, по което се установяват съответните нарушения и се налагат санкции е уредено в главата Дисциплинарна отговорност, в разпоредбите на чл.14 до чл.21 от този кодекс.

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 и т. 14 от ЗФВС, спортната федерация осъществява дейността си въз основа на приети от нея за правила за статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти и за придобиване, прекратяване и отнемане на състезателните права, освен ако е многоспортова федерация, както и въз основа на други актове, регламентиращи дейността й.

В случая оспорващият изразява несъгласие с акт на вътрешен орган на Сдружението, разписващ дисциплинарни правила за неспазването на такъв акт. Правомощията на органите, предвидени в устава, имат за цел да регулират отношенията вътре в обединението и не са такива на власт и подчинение. Задължителният характер на приетите актове на Управителния съвет е само за лицата, посочени самия него, респ. в приетия Етичен кодекс.Приемането на решения въз основа на устава или въз основа на Етичния кодекс, респективно издаването на актове на този орган за управление на юридическото лице не представлява осъществяване на административна дейност.

От друга страна дейностите, които федерацията упражнява, не предполагат, а обратното - изключват възможността приеманите от нейните органи актове да бъдат квалифицирани като административни такива, за които е приложим редът за контрол по АПК. Понеже се касае за взаимоотношения основани на договор, органите на ЮЛ не разполагат с произтичащи от закона властнически правомощия, гарантирани с възможността за държавна принуда, т. е. с административни правомощия по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР към АПК. Горните изводи не се променят от разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗФВС, доколкото възможността за вътрешна регулация, основана на приети от сдруженията актове, не прави дейността им или тази на техните органи административна, като това се отнася и за цитираните по-горе законови разпоредби на чл. 28, ал. 1, т. 4 и т. 14 от ЗФВС.

Жалбоподателят може да брани правата си и законните си интереси по предвидения в разпоредбите на чл.25, ал.4 – 6 от ЗЮЛНЦ, като оспори въпросното решение на УС на Сдружението пред неговото ОС. В случай, че решението на ОС е противозаконно, то същото може да се оспори пред съответният Окръжен съд /в случая пред СГС/.

Крайният извод, който налага цитираната по-горе нормативна уредба е, че решенията на органите на Сдружението, вкл. тези наУправителния му съвет, произтичащи от разпоредбите на приети вътрешни актове по чл.28, ал.1 от ЗФВС, не представляват административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР към АПК.

Всъщност те не подлежат и на пряк съдебен контрол, с изключение на актовете на общото събрание на Сдружението, който контрол обаче не се осъществява по реда на АПК, а по този, посочен в чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.

В този смисъл е съдебната практика на ВАС по аналогични или сходни случаи /така напр. Определение № 8301 от 29.09.2022 г. по адм. д. № 8779 от 2022 г. на ВАС, Определение № 7837 от 09.09.2022 г. по адм. д. № 6019 от 2022 г. на ВАС, Определение № 10017 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 7244 от 2020 г. на ВАС и други/.

 

Следва жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.И. *** против решение на УС на Сдружение „Българска федерация плувни спортове“, с което в качеството му на картотекиран състезател  в ПСК „Черно море“ – Варна, е лишен от състезателни права за срок от 3 години и му е наложена парична глоба от 2000 лв. и прекратява производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

                    

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: