Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 435 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от "ВК Й." О. гр. В. Т. против Постановление на ЧСИ Силвия Косева от 20.01.2016 г. по изп. дело № 731/ 2015 г. по описа на ЧСИ, инкорпорирано в покана за принудително изпълнение, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК и е отказано освобождаването на дружеството от разноски по делото. Жалбоподателят излага, че в продължение на шест месеца е полагал усилия доброволно да погаси задължението си към кредитора, като е изпратил пощенски записи на адреса на управление на същия, но последният не осигурил лице на адреса си и с това не оказал необходимото съдействие за изпълнение на задълженията. Счита, че след като с поведението си не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело, то не дължи направените във връзка с него разноски. Моли съдът да отмени като неправилен и незаконосъобразен отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство и да постанови разноските за него да останат в тежест на кредитора - взискател, за когото сочи, че действа недобросъвестно и некоректно. Взискателят "ЖБ БЖ Х. Л." Е. В. Т. заема становище за недопустимост на жалбата в частта, в която се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, с мотив, че такава процесуална възможност не е предоставена на длъжника, а само на взискателя. Излага съображения и по същество на оплакването за наличието на основанието на чл.433 ал.1 т.1 ГПК за прекратяване на изп. дело, като сочи, че тази хипотеза не се е осъществила. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно - без уважение. Претендира присъждането на направените по делото разноски. ЧСИ Силвия Косева счита жалбата за недопустима, предвид атакуването на необжалваемо от длъжника действие. Заема становище и за неоснователност на същата, като излага, че липсват доказателства за реализирано плащане в полза на взискателя на дължимите по изпълнителния титул суми, което плащане да предхожда образуването на изпълнителното производство пред нея. Съдът, като взе предвид становищата на страните и ЧСИ и доказателствата по приложеното копие на изп. дело № 731/ 2015 г., намира следното: Пред ЧСИ Силвия Косева е висящо изп. дело № 731/ 2015 г. с взискател "ЖБ БЖ Х. Л." Е. В. Т. и длъжник "ВиК Й." О. гр. В. Т., образувано въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист за сумата 200 лв. - разноски по съдебно производство. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 21.07.2015 г. длъжникът е направил искане пред ЧСИ за прекратяване на производството по изложени съображения, че още на 26.05.2015 г. е изпратил пощенски запис с получател дружеството - кредитор на адреса на управление на същото както за сумата от 200 лв. по конкретния изпълнителен лист, така и за друга дължима на същия взискател сума, при което според него е осъществена хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК. В последваща молба е посочил, че е бил добросъвестен, като обстоятелството, че кредиторът не е осигурил лице на адреса си на управление, което да получава книжа е във вреда на самия кредитор, който сам се е поставил в невъзможност да получи плащането. С последваща молба заема становище, че по същите съображения не дължи и разноски за принудителното изпълнение, които следва да си останат за сметка на взискателя. По делото са представени доказателства, които удостоверяват опита и усилията на длъжника да погаси задължението си преди образуването на изп. дело. С Постановление от 21.01.2016 г. ЧСИ е приел, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК и е отказал прекратяване на производството, като е указал, че длъжникът дължи посочените в призовката за доброволно изпълнение суми, в това число и разноски за производството. На длъжника това постановление не е съобщено чрез връчването му, а достига до знанието му на 27.01.2016 г. с получаването на призовката за принудително изпълнение, в която съдържанието му е инкорпорирано. При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена от правоимащо лице - длъжник по принудителното изпълнение, в срока по чл.436 ал.1 ГПК, който следва да се брои от датата на узнаването акта на ЧСИ - 27.01.2016 г. Съдът намира, че тя е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение. Хипотезите, в които длъжникът има процесуална възможност да обжалва действията на ЧСИ, са изброени лимитативно в чл.435 ал.2 и 3 ГПК. Законът не предвижда възможност той да атакува отказа на съдебния изпълнител да прекрати висящото пред него принудително изпълнение, каквото право е предоставено единствено на взискателя. В случай на незаконосъобразно развило се принудително изпълнение въпреки наличието на визираните в закона - чл.433 ГПК - основания за прекратяването му, длъжникът разполага с иск за обезщетение на вредите, причинени му от съдебния изпълнител. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено като недопустимо. Жалбата на длъжника в частта за разноските за принудителното изпълнение е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Жалбоподателят оспорва изцяло дължимостта на разноски в полза на взискателя. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски, като при изпълнителното производство тази отговорност е уредена в чл.79 ГПК. Уредбата е специфична и различна от тази в чл.78 ГПК, с оглед на обстоятелството, че е различно и естеството на двата процеса. При исковото производство чл.78 ал.2 ГПК предвижда възможност ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. Тази разпоредба не е възпроизведена в чл.79 ГПК, където единствените възможности длъжникът да бъде освободен от отговорност за разноски е производството да е прекратено на някое от основанията по чл.433 ГПК извън хипотезата на реализирано плащане в рамките на изпълнителното производство, или ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от данните по изпълнителното дело в конкретния случай не са налице изключващите отговорността на длъжника предпоставки. Съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран от кредитор с искане за образуване на изпълнително производство. Във връзка с направените от длъжника възражения за предприети действия по доброволно погасяване на задълженията преди образуване на изпълнителното дело е установил, че не е налице плащане на взискателя преди образуването на делото, т.е. липсата на основание за прекратяване на производството по чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да изяснява, дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно на това основание да го освобождава от разноските за изпълнението. В настоящото производство съдът също не може да обсъжда доводите на жалбоподателя доколко поведението на кредитора и неговия процесуален представител по образуването на две отделни изпълнителни дела пред различни ЧСИ за събиране на ниски по размер суми, които са по-ниски и от разноските за изпълнителното производство, липсата на възможност за комуникация поради липса на лице за контакти в адреса на управление и пр., е недобросъвестно и некоректно. За ЧСИ при липсата на основанията за освобождаване от разноски по чл.79 ГПК не съществува друга алтернатива, освен да възложи разноските на длъжника. По изложените съображения жалбата в тази й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Независимо от изхода на настоящото дело, на насрещната страна - взискател в изпълнителното производство - не се дължат разноски. В ГПК липсва процесуално основание за присъждане на разноски в производството по чл.435 ГПК, което не е исково и съответно за него не намират приложение разпоредбите относно разноските на чл.78 ГПК. Предмет на разглеждане в производството са действия на трети за делото правен субект - съдебния изпълнител, чиито действия са извън волята на страните в изпълнителното производство и никоя от тях не носи отговорност за тях, съответно не могат да бъдат натоварени съобразно изхода на делото, с разноски за производството. Водим от горното, Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадената от "ВиК Й." О. гр. В. Т. против Постановление от 20.01.2016 г. по Изп. дело № 731/ 2015 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, инкорпорирано в покана за принудително изпълнение от 22.02.2016 г., в частта, с която е отказано прекратяването на принудителното изпълнение по делото, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по ВГр. дело № 223/ 2016 г. по описа на Великотърновски окръжен съд в тази му част като недопустимо. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадената от "ВиК Й." О. гр. В. Т. против Постановление от 20.01.2016 г. по Изп. дело № 731/ 2015 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, инкорпорирано в покана за принудително изпълнение от 22.02.2016 г., в частта относно разноските за изпълнителното производство, като неоснователна. Решението, в частта, с която производството по настоящото дело е прекратено, може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщението до страните - в останалата част не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи за сведение на ЧСИ Силвия Косева. Председател: Членове: |